Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 07.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 664 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000096 от 15.05.2018 г. на Началник Областен отдел „АА” – гр.Ловеч е наложено на И.С.Б. ***, административно наказание на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че постановлението е незаконосъобразно издадено, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли да бъде отменено като такова. Изтъкнал е, че нарушението се изразява в непредставянето на множество документи, а не само на един такъв, както е посочено в постановлението. Твърди, че в 28-дневния период е бил на разположение на работодателя, за което е приложил удостоверение за дейности. Сочи, че нито при проверката, нито след издаване на наказателното постановление му е станало ясно за какво всъщност е бил наказан. Изтъква и че санкцията от 1 500 лева е прекомерно голяма за него.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. се явява лично и с адвокат Б.З. от АК Пловдив. Последният пледира, че няма възражения относно издаденото НП, тъй като същото съдържа всички предвидени от закона реквизити. Поддържа жалбата и изложените с нея доводи, обосноваващи претенцията за отмяна на наказателното постановление, като развива тезата, че случая се явява маловажен. Излага подробни доводи в тази насока, като акцентира на обстоятелството, че санкцията от 1 500 лева се явява прекомерно висока на фона на трудовото възнаграждение на жалбоподателя и че трябва същия да работи няколко месеца, за да я заплати. Счита, че не са настъпили противоправни последици и че още в първия момент, когато е успял да се снабди, жалбоподателят е изпратил удостоверение за дейности. Алтернативно пледира санкцията да бъде намалена.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено в съпроводителното писмо по делото предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.М. и А.А.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят И.С.Б. работел по трудово правоотношение със ****, област Пловдив, на длъжността „шофьор”, видно от трудов договор № 5/27.11.2017 г. /л.21-22/.
На 04.05.2018 г., жалбоподателят Б. управлявал товарен автомобил марка ****с рег.№ ****, който бил собственост на ******, община Първомай, област Пловдив, но видно от договор за наем от 21.04.2017 г. /л.23/ бил отдаден под наем на ****. С автомобила жалбоподателят извършвал обществен превоз на товар в качеството си на служител на ****. Около 18.15 часа, на първокласен път Е 772, при км 35-ти, до бензиностанция „Шел”, в посока на движение гр.София, бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” – Ловеч – свидетелите М.М. и А.Д.. В хода на проверката свидетелите констатирали, че към момента автомобила бил празен, но имал издаден пътен лист № 492113 от 04.05.2018 година. Констатирано било и че автомобила е оборудван с аналогов тахограф, но водача Б. не представил при поискване тахографските листи за предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец.
С оглед на констатираното при проверката свидетелят М. приел, че водача Б. е извършвал превоз, който попадал в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., но като не е представил тахографските листи за предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец е нарушил разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014. Поради това М. съставил акт за установяване на административно нарушение № 250052/04.05.2018 г. /л.4 от нахд № 745/2018 г. на РС Ловеч/, за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал А.Д.. По съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражения, подписал го и получил препис от него.
По делото няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган също приел, че с действията си жалбоподателя Б. е нарушил разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 и за което на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАП му наложил санкция „глоба” в размер на 1 500 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание, поради което категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения в този смисъл, които освен, че не са конкретизирани, не се и поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебните прения по делото.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя Б. и неговия процесуален представител. Фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават и от показанията на свидетелите М.М. и А.Д., които са убедителни, непротиворечиви и логични, кореспондират изцяло с приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 винаги, когато водач управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, то той следва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Безспорно е, че към момента на проверката жалбоподателят Б. е изпълнявал служебните си задължения, като шофьор към ****. От това му качество е произтичало и задължението му, по време на управление на превозното средство да е в състояние да представи тахогравските листове за текущия ден, както и тези за предходните 28 дни и в разглеждания случай той не е представил тези за предходните 28 дни или заместващия го документ – удостоверение за дейности, съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR. Жалбоподателят е представил по делото такова удостоверение с дата от 04.06.2018 г. /л.4/, издадено и подписано от управителя на *****, в което е посочено, че през предходните 28 дни Б. е бил на разположение на работодателя и че през предходните 28 дни не е управлявал превозно средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR. Не става ясно, обаче дали това удостоверение е било представено пред наказващия орган след съставянето на АУАН или е ангажирано като доказателство едва при съдебното обжалване на наказателното постановление.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е безспорно установено извършването на нарушение на разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014. Правилно наказващият орган е приложил материалния закон, като точно е определил правната квалификация на нарушението, както и приложил съответната за това санкционна норма на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАП и в този смисъл постановлението е законосъобразно издадено.
Във връзка с това следва и да се обсъдят наведените в жалбата и в хода на съдебните прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателния процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административнонаказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до непредставяне на тахографските листи за предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, липсват данни жалбоподателят Б. до момента да е бил санкциониран за други нарушения на ЗАП и подзаконовите актове по прилагането му, липсва такова посочване и в самото наказателно постановление, поради което съдът приема, че нарушението е първо за него и това безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, жалбоподателят не е имал за цел да укрие изискващата се по закон информация, която следва да се отрази в тахографските листи или в удостоверението за дейности. Аргумент за това е и посоченото в т.4 от писмото на **** /л.19-20/ обстоятелство, че управлявания от Б. в деня на проверката товарен автомобил, не е бил използван за транспорт от дружеството преди датата 04.05.2018 г., а и жалбоподателят, съгласно издаденото удостоверение за дейности е бил на разположение на дружеството. За достоверна информация съдът приема и отразеното в същото писмо, че в деня на проверката товарният автомобил е следвало да бъде управляван от друг шофьор, но поради непредвидени обстоятелства е бил заместен от жалбоподателя И.Б., като последният не е могъл да получи своевременно от заместения шофьор издаденото удостоверение за дейности, поради което същото е било представено едва с подаване на жалбата срещу наказателното постановление. Последното обстоятелство кореспондира с данните по делото, в частност датата на получаване на обжалваното НП от Б. и подаването на жалбата срещу него. Постановлението жалбоподателят е получил на 05.06.2018 г. и видно от разписката за изпращане на пощенската пратка /л.5/, жалбата срещу него е била изпратена директно до РС Ловеч на 12.06.2018 година. Ето защо съдът приема, че извършеното от И.Б. нарушение предмет на настоящето дело е по-скоро в резултат на организационни неуредици у дружеството, което му е било работодател, а не на негово целенасочено поведение, стремящо се да укрие дължимата информация от контролните органи. Още по-малко пък от това са произлезли някакви вреди. В хода на делото съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както се посочи по-горе за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за това нарушение, с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, който размер, макар и точно определен, не е малък.
Предвид така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000096 от 15.05.2018 г. на Началник Областен отдел „АА” – гр.Ловеч, с което е наложено на И.С.Б. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :