№ 133
гр. Сливница, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Л.“ ЕООД срещу Електронен фиш № **********,
издаден от АПИ, с който му се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева, на
основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, доколкото
при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото Електронен фиш № **********, издаден от АПИ се
установява, че на „М.Л.“ ЕООД, като собственик на ППС влекач Мерцедес Актрос 1844ЛС,
рег. № ............. с технически допустима маса от 18000, брой оси 2, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, за това, че на 30.03.2023 г. в 12.25 ч. е установено нарушение
на посоченото по-горе ППС за движение по път I-8 км 41+234 с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Справка
от електронните регистри на АПИ /л.25/, се установява, че жалбоподателят е регистриран
като собственик на процесното ППС, като последното има характеристиките на ППС по чл.
10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над
1
3.5 тона.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган –
Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от
контролно устройство № 40672 към него /л.26-28/ се установява движение на това ППС на
30.03.2023 г. в 12.25 часа на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като
оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.
Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в
списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние -
ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 680 от
21.09.2022 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса
за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник,
приложено по делото /л.19/, което удостоверява, съобразно с посочените координатни точки
и номера на сегмента, че този участък е бил изграден към датата на приемане на решението -
21.09.2022 г. и е функционирал.
Същото се установява и от предоставената от АПИ справка /л.444/, съгласно която
отсечката при км.41-234 от съществуващ републикански път I-8 в близост до гр. Божурище е
в експлоатация към дата 30.03.2023 г.
В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че към процесната
дата не е била изградена отсечката по път I-8 км 41+234. Представените от жалбоподателя
доказателства в тази връзка не могат да се отнесат към процесната отсечка, доколкото
обхващат други километри, а и както съдът обоснова по-горе, отсечката е включена в
цитираното по-горе решение на МС, поради което към момента на приемането му, за да
бъде включена в него, е съществувала и е била в експлоатация.
Съобразно горното за преминаване през същата от процесното МПС се дължат
таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси
на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса
за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.
Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика, респективно
ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не
допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по
нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик, респективно ползвателя на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по
2
установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е.
нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция
по чл.179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500 лева.
По делото не се спори, че не е заплатена пътна такса за процесния пътен участък, като
не са представени и доказателства в тази насока – за тяхното плащане.
Нещо повече от представена от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, като
национален доставчик на услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние /л.47/, с
когото жалбоподателят има сключен договор за предоставяне на посочената услуга, се
установява, че бордовото устройство, асоциирано към процесното МПС, чрез което се
извършва електронно пътно таксуване на тол таксите, е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване на работата му в
периода 15.03.2023 г. в 00.17 ч. до 28.04.2023 г. в 18.28 ч., тоест не е работило към датата на
заснемане на нарушението, поради което и не е изпълнено задължение на собственика да
заплати дължимата се пътна такса.
В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателят, че
неговото задължение за заплащане на тол такси е свързано с изпълнението на трето лице
„Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, които е следвало да го уведомят, че е налице
неизправност в бордовото устройство и едва след това е следвало да се пристъпи към
ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.
Такова уведомяване е предвидено в чл.10, ал.2б, вр. с ал.2а Закона за пътищата в сила
от 01.08.2023 г., тоест след извършване на нарушението, поради което „Диджитол Смарт
Инфраструктура“ АД, към датата на нарушението, не е имало такова задължение и
изпълнението му не е предпоставка за изпълнение на задълженията на собственика на МПС
да заплаща дължимите се пътни такси, като това не е сторено.
За това нарушение жалбоподателят е санкциониран чрез издаване на електронен фиш.
В тази връзка жалбоподателят е направил възражение, че за процесното нарушение не
е предвидено в закона издаване на електронен фиш, поради което санкционирането на
нарушението с такъв е незаконосъобразно.
За да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.
В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично
постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се съставят
актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на
органите, които ги съставят.
Нещо повече в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че
единствено при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.
Действително от разпоредбите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да бъде
изведено, но само по тълкувателен път, че нарушенията по чл.179, ал. 3а и 3б ЗДвП също
могат да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш, което, обаче, е
недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено
лице.
Нормата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да
се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез
3
тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта
на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при
непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно
посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва
съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна
отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни
органи.
При прилагане на административнонаказателна репресия законодателят следва да
бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато съществено процесуално
нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административно-наказателна
отговорност, което прави електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв ще се
отмени.
Наред с това съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП
размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в този член на
Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. Размерът на наказанието е
еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова въобще липсва,
както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не е заплатена.
В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че не е заплатена пътна такса само
за един единствен сегмент, която е в размер 1.12 лева, видно от Становище на АПИ /л.103/,
като наказанието е несъразмерно високо, спрямо извършеното нарушение. Още повече
необходимостта от определяне на санкция в различни предели изхожда и от промените в
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
съгласно които за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН, тоест не се прави
преценка на деянието като маловажен случай.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива и доказа направа на разноски в
размер на 660 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени доказателства - договор за правна защита и съдействие /л.12/, фактура /л.14/ и
банково извлечение /л.15/
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП №
4
**********, издаден от АПИ, с което на „М.Л.“ ЕООД, ЕИК ............. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ............. ДА ЗАПЛАТИ НА
„М.Л.“ ЕООД, ЕИК ............. сумата в размер на 660 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5