№ 696
гр. София, 16.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. К. К., срещу определение № 240 от
15. 06. 2022 г., постановено по гр. д. № 197/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, с
което е оставена без разглеждане подадената от него искова молба срещу В. М. К. и Д. М. К.
и производството по делото е прекратено в частта, с която се претендира законна лихва за
периода от 13. 10. 2021 г. до 30. 12. 2021 г.
В жалбата се посочва, че съдът е следвало да даде указания за отстраняване на
отрицателните предпоставки за допустимост на иска по чл. 415 ГПК, с оглед изискването за
пълен идентитет между заповедното и исковото производства, което съдът като не е сторил
е постановил незаконосъобразен акт, който моли да бъде отменен и делото върнато на
районния съд за следващите се процесуални действия.
В срока за отговор на подадената частна жалба, такъв не е постъпил от ответниците
по иска.
Софийският окръжен съд като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 13. 10. 2021 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до Софийски районен съд за следните суми: 4 680,45 лева –
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05. 2018 г. до м.
04. 2020 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; 729,16 лева лихва за периода от 15. 09. 2019 г. –
04. 10. 2021 г.; 34,17 лева – главница за периода от м. 9. 2018 г. до м. 04. 2020 г. за дялово
разпределение; 6,91 лева – лихва за периода от 31. 10. 2018 г. до 04. 10. 2021 г., ведно с
присъждане на съдебни разноски в размер на 109,01 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Образувано е ч. гр. д. № 58656/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, което с определение № 7555 от 19. 10. 2021 г. е прекратено и делото
изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Ихтиман, където е постъпило на 31. 12. 2021
1
г. и е образувано ч. гр. д. № 1362/2021 г. На същата дата съдът е издал заповед № 639 за
изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението, ведно със законната лихва
върху сумата – главница от 4 680,45 лева, считано от 31. 12. 2021 г. до окончателното
изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжника, от които са постъпили
възражения в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, като на основание ал. 2 от същата разпоредбата
съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаването им може да
предяви установителен иск за вземанията си, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение. В указания срок дружеството-заявител е депозирало искова молба с предявени
срещу двамата длъжника искове по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че му дължат в условията на разделна
отговорност при квоти по ½ за сумите по заповедта, ведно със законната лихва върху
главницата от 4 680,45 лева считано от 13. 10. 2021 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното ѝ изплащане.
С определение № 240 от 15. 06. 2022 г. съдът е изготвил доклад по делото, като е
посочил, че е сезиран с иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу В. М. К. и Д. М. К. за признаване за установено, че му дължат от по следните
суми: 2 340,23 лева, представляваща стойността доставена топлинна енергия за периода от
01. 05. 2018 г. до 01. 04. 2020 г.; 364,58 лева – мораторна лихва за периода от 15. 09. 2019 г.
до 04. 10. 2021 г.; 17,08 лева – дялово разпределение за периода от м. 09. 2018г. до м. 04.
2020 г.; 3,46 лева – мораторна лихва за периода от 31. 10. 2018 г. до 04. 10. 2021 г., ведно със
законната лихва от 31. 12. 2021 г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№ 1362/2021 г.
на Районен съд – гр. Ихтиман. В същото определение е посочено, че тъй като исковото
производство е продължение на заповедното, следва да има идентитет между
претендираните суми, в този число и по отношение периода, от който да започне да тече
законната лихва върху главницата, който в заповедта за изпълнение е посочен начален
момент от 31. 12. 2021 г., а в исковата молба се сочи като такъв 13. 10. 2021 г. Приел е, че
сроковете за изменение или допълване на заповедта за изпълнение са изтекли, поради което
по отношение разликата в периодите исковата молба се явява недопустима и исковата молба
в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира постановеното
определение за неправилно поради следните съображения:
Искът по чл. 422 ГПК е средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Една от положителните процесуални предпоставки за неговата
допустимост е пълен идентитет между страните и предмета в заповедното производство, в
което са предопределени рамките и предметът, и заявения в исковата молба петитум. В
случая съдът е констатирал разминаване между посочения начален момент, от който е
дължима законната лихва върху главницата в издадената заповед за изпълнение, където той
е посочен от 31. 12. 2021 г. и този по исковата молба – 13. 10. 2021 г., като е счел, че в
тежест на страната-заявител е да поиска допълване или изменение на издадената заповед,
чрез иницииране на производство по чл. 248 ГПК, като по този начин се отстрани това
разминаване. Приел е също така, че страната е пропуснала сроковете да поиска това, което е
довело до стабилизиране на този в заповедта. В случая обаче се касае за грешка на издалия
заповедта за изпълнение съд, който при заявено от страната „ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението“ е приел за такава датата, на която делото е
постъпило в компетентния съд – 31. 12. 2021 г., а не тази, на която заявлението е подадено в
първоначално сезираният Софийски районен съд – 13. 10. 2021 г. Приложимата разпоредба
в случая е тази по чл. 247 ГПК, приложима на общо основание в заповедното производство
съгласно т. 7 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквито са и тези по чл. 248 и чл. 250
ГПК, но при която съдът не е обвързан от изрично искане на някоя от страните, а може по
своя инициатива, служебно да предприеме. Районният съд е следвало при констатирано
2
несъответствие в началния момент на законната лихва и допусната грешка по своя
инициатива с определение да допусне поправка на очевидна техническа грешка, без за това
да е предвиден определен срок, в което да бъде отразена правилната дата, от която да
започне да тече законната лихва – 13. 10. 2021 г., както е поискано от заявителя и каквато
дата е поставена от регистратурата на сезирания със заявлението съд при входирането му,
което да бъде съобщено на страните, а на длъжниците да им бъде дадена възможност да
възразят.
Дадени по т. 7 на ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения предполагат, че при констатирана неточност в съдебен акт, която се дължи на
грешка на съда, същия е длъжен да я поправи, за да обезпечи принципите за защита на
страните в процеса и за законосъобразното му протичане. Същото тълкувателно решение
посочва, че поправката, допълването или тълкуването се извършва в заповедното
производство, но не изключва възможността ако грешката или пропускът са констатирани
едва в исковото производство, те да бъдат поправени в последното, стига да е обезпечено
правото на защита на страните и равенството в процеса.
Ето защо, като е оставил частично без разглеждане исковата молба, районният съд е
постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд за
извършване на процесуалните действия в съответствие с обстоятелствената част на
настоящото определение.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 240 от 15. 06. 2022 г., постановено по гр. д. № 197/2022 г.
по описа на Районен съд - гр. Ихтиман в частта, с която исковата молба на „Т.С.“ ЕАД
срещу В. М. К. и Д. М. К., с която се претендира законна лихва за периода от 13. 10. 2021 г.
до 30. 12. 2021 г. е оставена без разглеждане и
ВРЪЩА делото на Ихтимански районен съд за извършване на сдопроизводствените
действия в съответствие с мотивите, съдържащи се в обстоятелствената част на
определението
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3