РЕШЕНИЕ
№2292
гр. Пловдив, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на
десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 13005 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д.А.Р.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № ****/14.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19564/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 600
лв. – главница по договор за паричен заем № **** от ***** г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
“Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито правоприемник е ищеца, с
Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г.; сумата от 52, 05 лв. – договорна за периода от 08.09.2017 г. до 26.01.2018 г.,
сумата от 45 лв. - такса разходи; сумата от 295, 89 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и сумата от 60, 25 лв. - обезщетение за
забава за периода от 09.09.2017 г. до 06.12.2018 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че
на 01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № ****/29.08.2017
г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Агенция за събиране на вземания”
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Длъжникът е уведомен по реда на чл, 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
изпратено с известие за доставяне.Сочи, че Приложение № 1 от 01.03.2018 г. за
цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. е представено само с данните на ответника, тъй като
данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни и книжата по делото не се представят само на съда. Сочи, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ ****/ **** от
06.03.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало
в цялост. На 10.07.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо
с Изх.№ ****/ **** за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало
в цялост. Към настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ****/****/10.07.2019
г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт
от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което,
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. Твърди, че на 29.08.2017 г,
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Д.А.Р. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № ****, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора,
т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 652,05 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 52,05 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до **** г. на 21 равни
седмични погасителни вноски, в размер на 31,05 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е **** г., а падежът на последната погасителна
вноска е **** г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че
Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор
за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.
4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
295,89 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21
равни вноски, всяка в размер на 14,09 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с
конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят, е
в общ размер на 45,14 лева. Сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 26.01.2018 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. С оглед изложеното, моли съдът да признае за установено по
отношение на длъжника Д.А.Р., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира
разноските.
В законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Д.А.Р. е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва следните
приложени писмени доказателства: Договор за паричен заем с №
****/29.08.2017 г., Декларация № ****/29.08.2017
г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Извлечение от Приложение № 1 от 01.03.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от 16.11.2010 г
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД. Тъй като представените по делото копия са неясни,
нечетливи, без видим и ясен подпис, печат, както и не са заверени „Вярно с
оригинала“ и подпис, както и не са представени оригиналните документи - при
тези обстоятелства съдът не трябва да приеме тези доказателства за валидни. На тези основания счита, че ответната страна не дължи претендиралите
суми. Ако съдът въпреки тяхната недостатъчна тежест,
приеме за валидни тези документи като доказателства, моли да намали
претендираните суми като вземе предвид, че от доказателствените искания в
исковата молба става ясно, че длъжницата е извършила плащания и е погасила част
от дължимите суми и трябва да заплати само остатъка от задълженията си, като
размерът се определи от съдебно-счетоводна експертиза. Моли съдът да постанови ищецът да заплати направените разноски в
съдебното производство въз основа на изложените по-горе факти и аргументи. В
случай, че възнаграждението на юрк. на ищеца е прекомерно, моли за намаляването
му до законоустановения за това размер.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ ****/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 19564/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен
състав, както следва: сумата от 600 лв. – главница по договор за паричен заем №
**** от 29.08.2017 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ООД,
чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; сумата от 52,
05 лв. – договорна за периода от
08.09.2017 г. до 26.01.2018 г., сумата от 45 лв. - такса разходи; сумата от 295,
89 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 60, 25
лв. - обезщетение за забава за периода от 09.09.2017 г. до 06.12.2018 г., ведно
със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепяне на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на
указанията на съда в срок.
Искът е
предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за
паричен заем № ****/29.08.2017 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.А.Р.,
се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем,
по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата
от 600 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 625, 05
лв. на 21 равни седмични погасителни вноски съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора. В клаузата на чл. 2,
т. 2 е установено, че броят периодичността и датите на заплащане на всяка
вноска са посочени в погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от
договора, който план заемателят декларира, че е получил с подписване на
договора.
Установен е
фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите
на заема от 46, 83 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че
заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да
представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на
посочените в договора условия за
платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на
действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
това задължение в размер на сумата от 295, 89 лв., която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 14, 09
лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от
погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава
върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1
от Договора страните са уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си
кредиторът има право да предприеме всички позволени от закона действия за
събиране на вземането, което от своя страна може да доведе до значително
повишаване на размера на дължимата сума. Представена е и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, от която се установява, че е определена такса от 9 лв. за
разходи за събиране на вземането при забава в плащането с повече от 30 дни,
такса от 12 лв. с ДДС за издаване на удостоверения за липса на задължения по
всички продукти, с изключение на ИзиИнкредо и такса от 20 лв. с ДДС за издаване
на удостоверения за липса на задължения по продукт ИзиИнкредо.
С Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключени между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от
01.03.2018 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет
Мениджмънт” АД против Д.А.Р., с посочен единен граждански номер, по договор от
29.08.2017 г. с размер на отпуснатата главница от 600 лв.; обща дължима сума по
кредита 947, 94 лв.; остатък от дължимата сума към 01.03.2018 г. – 1 009,
49 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.03.2018 г. от 16, 55 лв.
Съдът намира,
че от така представените писмени доказателствени средства, оспорени досежно
тяхната доказателствена стойност от страна на ответника в проведеното по делото
съдебно заседание, се установява, че ищецът е активно матриалноправно
легитимиран по предявените искове. Прехвърленото вземане е надлежно
индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен
граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента –
договор за кредит от 29.08.2017 г. и неговият размер – към датата на сключване
на приложението към договора. Следователно е налице воля за прехвърляне на
процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в
представеното приложение към договора.
Същевременно в
клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в
случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.
Съдът намира,
че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не
е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва обаче
да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за
цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния
кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за
паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави
сумата в размер на 600 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна
лихва или сумата от 625, 05 лв. на 21 равни седмини вноски.
По отношение
на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът и общият размер на всички
плащания по договора. В договора липсва посочване на датата, на която настъпва
падежът на седмичните погасителни вноски и начинът на разпределянето им за
погасяване на всички установени задължения на длъжника.
С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е установено, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В случая в
договора за потребителски кредит е посочена стойността на заемната сума и
общата сума, която подлежи на връщане, с установяване, че последната следва да
се изплати разсрочено на 21 седмични погасителни вноски. В клаузата на чл. 2,
т. 2 от Договора са установени условията на договора, като е посочено, че броят,
периодичността и датите на заплащане на всяка вноска са посочени в погасителен
план – Приложение № 1, неразделна част от договора, който план заемателят
декларира, че е получил с подписване на договора. В случая по делото не е
представен погасителния план, в който е установена периодичността на вноските и
начина на разпределянето им между дължимите задължения на длъжника за заплащане
на главница, възнаградителна лихва и неустойка. Макар в случая в договора да се
съдържа удостоверителното изявление на длъжника, че е получил погасителния
план, неразделна част от договора за кредит, след като последният не е
представен по делото, съдът е възпрепятстван да осъществи преценка за наличие
на задължително съдържание на договора, съобразно с изискването, установено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. С доклада по делото и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест за
установяване на уговорките в договора, обосноваващи претендираните суми, като е
уведомил ищеца, че с решението по делото ще извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, съответно – нищожност на последния.
Следователно
и ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, при условията на пълното и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи в процеса на
доказване, че в процесния договор за заем са установени условията на договора с
посочване на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми.
Такава
информация не може да се извлече от приложения по делото договор за заем и
предвид обстоятелството, че погасителният план не е представен, следва да се
приеме, че при сключване на договора за кредит е нарушено изискването,
установено в клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Следва да се
посочи, че Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да
познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19
от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат
да вземат със себе си и да обмислят.
Съдът намира
за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. е
осигуряване на максимална информираност
на потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са
отнапред установени от икономически по-силната страна в правоотношението.
Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери приложение
установената в чл. 22 ЗПК санкция, в случаите, когато за потребителя би останал
неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото формиране. Следователно в процесния казус, предвид
липсата на посочване на условията за погасяване на задължението с установяване
на падеж на всяка погасителна вноска и как последната се съотнася за погасяване
на задълженията по договора, и тъй като по делото не е представен погасителен
план, следва да се приеме, че сключеният между страните договор за паричен заем
№ ****/29.08.2017 г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, за което съдът следи
служебно в производството по делото и за което правомощие на съда ищецът е бил
уведомен с доклада по делото. Тази недействителност също е по - особена по вид
с оглед на последиците й, визирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В
разпоредбата на чл. 23 ЗПК е установено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по процесния договор за заем е останала незаплатена главница в размер на сумата
от 600 лв.
По така
изложените съображения и на основание чл. 23 ЗПК следва в полза на ищеца –
цесионер да се присъди единствено вземането за главница от 600 лв.,
представляваща чистата стойност на договора за заем. Останалите претендирани от
страна на ищеца суми за възнаградителна лихва, неустойка и такса не следва да
бъдат присъждани предвид установената недействителност на договора за заем. В
полза на ищеца не следва да се присъжда и обезщетение за забава, доколкото
дължимостта на задължението за връщане на чистата стойност на договора за заем,
произтича от закона, след като е установена нищожността на правопораждащия го
юридически факт. В този смисъл е и изричната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща,
че длъжникът връща само чистата стойност по кредита, но не дължи заплащане на
лихва и други разходи по кредита.
С оглед
изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени пропорционално
сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в
заповедното производство по ч.гр.д. № 19564/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
– относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва
да му се присъдят по съразмерност 42, 73
лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 225 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и депозит за особен
представител от 300 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрк.ското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 775 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 441,
52 лв.
В полза на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, но в
случая не подлежат на присъждане, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 600 лв., представляваща чистата стойност по договор за паричен
заем № **** от 29.08.2017 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания”
ООД, чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., ведно със
законна мораторна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
за която е издадена Заповед № ****/14.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19564/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I брачен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Д.А.Р.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № ****/14.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19564/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 52, 05 лв. – договорна за периода от 08.09.2017 г. до 26.01.2018 г.,
сумата от 45 лв. - такса разходи;
сумата от 295, 89 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и сумата от 60, 25 лв. - обезщетение за забава за периода от 09.09.2017 г. до
06.12.2018 г., дължими на основание договор за паричен заем № **** от
29.08.2017 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито
правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г..
ОСЪЖДА Д.А.Р. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 42, 73 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
19564/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 441, 52 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13005/2019 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Анна Дъбова
Вярно
с оригинала!
КЯ