№ 8675
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110143868 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Макроадванс“ АД, чрез
юрк. Женя Тананова, срещу Ц. Х. М., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 924,94 лева,
представляваща непогасена главница по сключен между ответницата и „Макроадванс“ АД
договор за потребителски кредит № 16555/01.06.2016 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.11.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК), до окончателно изплащане на
задължението, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 281,87 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2018 г. до 16.11.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 20836/02.12.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 66631/2021 г. по описа на СРС, 65 състав, както и евентуален осъдителен
иск , с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 656 лева, представляваща сума, с която ответницата се е обогатила без
правно основание, предадена от ищеца на ответницата на 01.06.2016 г. по банкова сметка,
като разлика от преведената на ответницата сума от 1000 лева и извършените към кредитора
плащания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.08.2023
г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.06.2016 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 16555 при общи условия, по силата на който „Макроадванс“ АД
предоставило на ответницата кредит в размер на 1000 лева, като последната се задължила да
върне на 12 броя месечни погасителни вноски, дължими съобразно погасителен план към
договора в срока за погасяване на кредита - до 02.06.2017 г., като заплати и уговорения в
договора размер на лихви и на договорна лихва. Посочва, че на 01.06.2016 год. бил
извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума по посочена от ответницата
банкова сметка. Твърди, че ответницата не е извършила плащания по договора, като
задължението станало изискуемо в пълен размер с оглед настъпил падеж на 02.06.2017 г.
В условията на евентуалност претендира за осъждане на ответницата да заплати сумата от
1
656 лева на извъндоговорно основание при твърденията, че на 01.06.2016 год. сумата от
1000 лева е била преведена на посочена от него банкова сметка, на която е декларирала, че е
титуляр.
С уточняваща молба от 26.09.2023 г. посочва, че за погасяване на задълженията си по
кредита ответницата е направила две плащания, а именно: 172 лева на 01.07.2016 г. и 172
лева на 29.08.2016 г.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ц. Х. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК, нито извън него ответницата не е депозирала отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „Макроадванс“ АД, редовно призован, представлява се
юрк. Женя Тананова, която поддържа предявените искове. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата Ц. Х. М., редовно призована, не се явява лично и не
се представлява.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представена по делото имейл кореспонденция между страните (л. 22-25 от делото)
се установява, че ответницата успешно се регистрирала в сайта на ищцовото дружество
www.kinti.bg. През създадения профил същата кандидатствала за отпускане на кредит в
размер на 1000 лева, което искане било одобрено и от ищцовото дружество изпратили
договора за кредит заедно с всички приложения към него, както и подробни указания, които
трябвало да изпълни, за да потвърди сключването на договора за кредит. Тези стъпки са
изпълнени от ответницата, с което между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 16555, като на ответницата е изпратено и потвърждение от ищеца за успешното
подписване на договора, както и уведомление, че в тридневен срок следва да обезпечи
задължението си с поръчителство на едно физическо лице.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 16555/01.06.2016
год., съгласно чл. 1 от същия ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, отпуска на
ответницата, в качеството на кредитополучател, потребителски кредит за текущо
потребление в размер на 1000 лева. Ответницата от своя страна се е задължила да върне
получената сума на 12 анюитетни месечни вноски (от които последната изравнителна),
съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора, с падеж на всяко 1-во число на
месеца и краен срок за издължаване на кредита 01.06.2017 г. Усвоеният размер на
предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на
41 % (чл. 7, ал. 1 от договора за кредит), а годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е 49,65 % (чл. 9 от същия). Съгласно чл. 10 от договора за кредит ответникът дължи
неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно чл. 20,
ал. 2 от договора, която е в размер на 6,90 лева плюс 0,23 % от усвоения размер на кредита
за първия ден на забава и 0,23 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не бил обезпечен. Начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка
следваща вноска съгласно подписания между страните погасителен план (чл. 12 от
договора). В клаузата на чл. 13 от договора е уговорено, че при допусната от
кредитополучателя забава за погасяване в срок на която и да е месечна вноска, последният
дължи отделно от договорната възнаградителна лихва по чл. 7, неустойка за просрочие,
която се изчислява върху частта от месечната вноска, съответстваща на непогасената
просрочена част от главницата, и е в размер на законната лихва.
От приложения към договора погасителен план се установява, че дължимата неустойка
при необезпечен кредит е в общ размер на 828 лева за целия срок на договора или по 69 лева
2
на месец, като общата дължима сума по договора при необезпечен кредит възлиза на
2063,72 лева.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица от „Макроадванс“ АД, приложими към процесния договор (л. 10-16 от
делото). Съгласно т. 29 от общите условия, в случай че кредитополучателят кандидатства за
кредит посредством уебсайт на кредитора, договорът за потребителски кредит се сключва ,
чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ
съгласно ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП и ЗЗД. Страните се съгласяват, че с натискане на бутона
„Подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници на договора за кредит, заедно с
приложенията към него и общите условия. Съгласно т. 37 от общите условия кредитът се
усвоява еднократно по посочена от кредитополучателя банкова сметка, на която последният
е титуляр, или чрез системите на „Ипей“ АД след подписване на договора и изпълнение на
всички предвидени в него условия.
По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (л. 17-20 от делото).
От авизо за местен превод № 963В1О0161533CAN от 01.06.2016 г., се установява, че
на посочената дата в 11:17 ч. от ищецът е извършен паричен превод към банкова сметка в
банка Райфайзен с IBAN № BG81RZBB91551002432601, , с титуляр ответницата Ц. Х. М.,
по процесния договор за кредит на сумата в размер на 1000 лева.
Видно от представена по делото справка за платени суми (л. 58 от делото) от
ответницата са извършени две плащания по процесния кредит в общ размер на 344 лева, с
които са погасени следните задължения: главница в размер на 75,06 лева, договорна лихва в
размер на 65,99 лева, неустойка в размер на 202,40 лева и законна лихва в размер на 0,55
лева.
По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение на
вещото лице съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, и което не е
оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и
извършена проверка в счетоводството при „Кей Би Си Банк България“ ЕАД -
правоприемник на „Райфайзенбанк“ ЕАД. От заключението се установява, че на 01.06.2016
г. в 11:17 часа, е извършен банков превод с наредител „Макроадванс“ АД от сметка с IBAN:
BG12UNCR70001522223958 по банкова сметка с IBAN: BG81RZBB91551002432601 с
получател Ц. Х. М., с референция на банковия превод: 963B1O0161533CAN на Уникредит
Булбанк АД, както и че банкова сметка в лева с IBAN: BG81RZBB91551002432601 е с
титуляр Ц. Х. М., ЕГН **********. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението и посочва, че съгласно представената по делото справка към молба от
12.03.2024 г. (л. 57-58 от делото) неплатения остатък за главница по процесния договор за
кредит е в размер на сумата от 924,94 лева. Последната е изчислена от вещото лице
(съгласно представената по делото справка) като от сумата от усвоения кредит е извадил
двете вноски за главница в общ размер от 75,06 лева. Вещото лице посочва, че размера на
законната лихва за забава върху посочения неплатен остатък за главницата за периода от
16.11.2018 г. до 16.11.2021 г. е 281,34 лева, като изчислението е на база 10 % годишна лихва,
разделен на средно 360 дни в годината, умножен на реалния брой дни включени в периода.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат установени следните предпоставки: наличието
на валидно облигационно отношение, възникнало между страните по силата на договор за
потребителски кредит № 16555 от 01.06.2016 г. и обвързващо ответницата през процесния
период; усвояване на предоставената сума от ответницата в пълен размер, настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, размера на обезщетението за забава, както и
3
формата за действителност по чл. 10, ал.1 ЗПК по см. на §1, т. 10 ДР ЗКП, съответно
спазване изискванията на чл. 5 ЗПФУР (т.е. следва да докаже, че са спазени изискванията на
чл. 5, ал. 9 да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр, ал. 13 - да е
сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, съгласно чл. 6 от който, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.). С оглед чл.
18, ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е
получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР
предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай
кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. За
установяване наличието на валидно възникнало облигационно отношение между тях по
делото са представени имейл кореспонденция между страните и договор за потребителски
кредит потребителски кредит № 16555 от 01.06.2016 г. - на хартиен и на електронен
носител. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП, сега с ново наименование - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги), в редакцията му към 01.06.2016 г., електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП - в редакцията му към 01.06.2016 г.), но допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако
изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална
доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1
ГПК). Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е „правно нищо“, не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление (вж. Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д.
№ 868/2012 г., IVГ.О., ВКС, Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., I
Т.О., ВКС, Определение № 527 от 21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г., I Т.О., ВКС).
Установи се по делото, че ответницата е създала свой профил в сайта на ищцовото
дружество www.kinti.bg., от който е попълнила и подала искане за отпускане на кредит,
съдържащо цялата необходима лична информация (неоспорена в хода на производството).
4
При тези данни, съобразявайки цитираната съдебна практика и като взе предвид клаузата на
т. 33, изр. последно от общите условия на „Макроадванс“ АД, която предвижда, че
договорът за кредит се счита за сключен след получаване на изявлението на
кредитополучателя за сключване на договора и потвърждение от страна на кредитора,
настоящият съдебен състав намира, че между ответницата и „Макроадванс” АД е
възникнало валидно облигационно отношение. Същото било породено от сключения между
тях договор за потребителски кредит № 16555 от 01.06.2016 г., по силата на който ищецът, в
качеството му на кредитодател, се задължил да предостави на ответницата, в качеството
на кредитополучател, при условията на договора кредит в размер на 1000 лева, а
кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорна лихва в
размер на 235,72 лева на 12 равни месечни погасителни вноски в срок до 01.06.2017 г.
Сключеният договор за потребителски кредит представлява частен диспозитивен документ,
подписан от страните по него. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и
изявата на волята на страните, съдът приема за доказано по делото, че същите са направили
изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове.
От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно и
обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя необходимата информация съгласно чл. 8 – 10 ЗПФУР, както и съгласно
чл. 5, ал. 9 ЗПК да предостави на потребителя стандартен европейски формуляр. Видно от
представената имейл кореспонденция между страните, още при създаването на профил в
сайта на ищцовото дружество, както и след това - при одобряване на изпратеното искане за
отпускане на кредит, на разположение на ответницата е била предоставена цялата
необходима информация - стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, договорът за кредит с приложение № 1 към него - погасителния
план и общите условия към договора за кредит, приети от ответницата с натискане на
бутона „Подпиши“.
На следващо място, от представеното по делото авизо за местен превод №
963В1О0161533CAN от 01.06.2016 г., се установява втората предпоставка за основателност
на предявения иск за главницата, а именно усвояване в пълен размер на предоставената сума
в размер на 1000 лева от ответницата, в този смисъл е и заключението на вещото лице по
ССчЕ. Следователно и доколкото съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем е реален
договор и се сключва в момента на получаване на сумата от заемополучателя, то с усвояване
на преведената сума в размер на 1000 лева за ответницата е възникнало задължението да я
върне, ведно с договорената възнаградителна лихва, в предвидените в договора за
потребителски кредит условия и срокове. Падежът на задължението е настъпил окончателно
на 01.06.2017 г., когато е следвало да бъде погасена последната, 12-та месечна вноска.
По делото не е спорно, че процесният договор за кредит е потребителски - страни по
него са небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП и
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответницата е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди). Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.
9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника -
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална
и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за кредит е по
правната си същност е такъв по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. За неравноправния характер на
5
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по
аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-
96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на клаузите в процесния договор за кредит, която
проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. В настоящия случай преценката за спазване на посочените разпоредби
е възможно да се направи на база на представения договор и общи условия.
Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи и за
недействителност на договора като цяло, намира че същият е в противоречие с
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно договорът да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че
годишният процент на разходите е 49,65 % и се изчислявал съгласно Закона за
потребителския кредит. Нито в договора обаче, нито в приложимите общи условия са
посочени допусканията, при които е изчислен този процент. Освен това при внимателен
прочит на посоченото в погасителния план - приложение № 1 към договора за кредит се
установява, че реалният размер на годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, са многократно по-големи от предвиденото в договора. В така определения
ГПР от 49,65 % е включена единствено договорната възнаградителна лихва. Настоящият
съдебен състав намира, че в посочения показател следва да бъде включена и уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Същата е разход по кредита, и то значителен
(почти равен на главницата), който е следвало да намери отражение в годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Този извод се налага от легалното определение на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, дадено в § 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно което това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от
прилагането на търговски клаузи и условия. Формално сумата в размер на 828 лева е
уговорена като неустойка за неизпълнение на предвидено в договора задължение за
предоставяне на обезпечение, което попада в приложното поле на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Реално обаче става въпрос за получаване на имуществена облага от страна на кредитора,
6
респ. извършване на допълнителни разходи от страна на длъжника, които са пряко свързани
с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна. Плащането на този разход
от страна на потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за
погасяване на главницата по кредита. Разходът е бил предварително известен на кредитора
и е трябвало да бъде заплатен от потребителя. При тези данни съдът намира, че уговорената
неустойка също следва да бъде включена в общия размер на годишния процент на
разходите, който в този случай би бил в размер на 351,83 % - стойност, съществено
различаваща се от посочените в договора 49,65 %. Следователно, макар формално договорът
да съдържа някакъв годишен процент на разходите, същият не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не включва всички ангажименти, договорени между
кредитора и потребителя. Целта на посочената разпоредба е на потребителя да бъде
предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще извърши
по кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Формалното посочване в договора на годишен процент на разходите, който е
определен, така че да е в императивните граници на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не означава спазване
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. И това е така, защото определеният в приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин, към който препраща разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, представлява формула, в която съществен елемент са плащанията на разходите по
кредита. Невключването на всички разходи по кредита в посочения в договора ГПР
означава нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
цитираният в договора процент не е изчислен по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият съдебен състав намира, че
процесният договор не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. За точното прилагане на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, с няколко решения на ВКС, съдебната практика беше
уеднаквена в следния смисъл: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе, и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК. В този
смисъл са Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г, I Т.О., ВКС, Решение №
50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г, IIIГ.О, ВКС, Решение № 50174 от 26.10.2022
7
г. по гр. д. № 3855/2021 г, IVГ.О, ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. №
1023/2020 г, I Т.О, ВКС.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и с оглед приетата недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, съдът намира, че ответницата дължи връщане
на кредитора само на чистата стойност на кредита, която е в размер на 1000 лева. В
настоящия случай ищецът с уточняваща молба от 26.09.2023 г. признава неизгодния за себе
си факт, а именно, че ответницата е извършила 2 плащания по процесния договор за кредит
и е погасила задължения към кредитора в общ размер на сумата от 344 лева, от които 172
лева са платени на 01.07.2016 г. и 172 лева са платени на 29.08.2016 г., с които са погасени
следните задължения: главница в размер на 75,06 лева, договорна лихва в размер на 65,99
лева, неустойка в размер на 202,40 лева и законна лихва в размер на 0,55 лева. По делото не
се твърди, а и не се доказва ответницата да е извършвала други последващи плащания. При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в подлежащата на връщане по
силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, при уговорена в договора за потребителски
кредит стойност на заетата сума от 1000 лева и след приспадане на извършените плащания в
размер на 344 лева, е в размер на сумата от 656 лева, до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер на
претенцията от 924.94 лева за главница, както и по отношение на претенцията за сумата от
281,87 лева, представляваща лихва за забава исковете следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото предявеният от ищеца иск за главницата е приет от съда за основателен, не
се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията
на евентуалност иск по 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, пропорционално на
уважената част от исковете, съответно пропорционално на отхвърлената част от исковете. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски, като е представил и списък по чл.
80 ГПК (л. 67 от делото). Същият е доказал разноски в заповедното производство в размер
на 25 лева за държавна такса и му се определят 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
от сбора на които пропорционално следва да получи 40,77 лева, а в исковото производство е
доказал разноски в общ размер на 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за
депозит за вещо лице за ССчЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, от които пропорционално ответницата дължи
244,61 лева.
Така присъдените разноски не са оспорени от ответницата, а и същите са в минимален
размер.
Ответницата не е претендирала разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск ,с правно основание чл. 240. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
че Ц. Х. М., ЕГН : **********, с адрес: гр. Банкя, ул. „Бели Брег“ № 21 дължи на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Виктор
8
Сергиев, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5,
ап. 14, сумата от 656 лева, представляваща непогасена главница по сключен между Ц. Х.
М., ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* договор за потребителски кредит
№ 16555/01.06.2016 год., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 20836 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66631 по описа на СРС,
65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14 срещу Ц. Х. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. „Бели Брег“ № 21, искове с правно основание чл.
240. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата от уважения размер от 656 лева до пълния
предявен размер от 924,94 лева, представляваща непогасена главница по сключен между Ц.
Х. М., ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* договор за потребителски
кредит № 16555/01.06.2016 год., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и иска ,с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 281,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2018 г. до
16.11.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 20836 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66631 по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ц. Х. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Банкя, ул. „Бели Брег“ № 21 да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14 сумата от 40,77 лева,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 244,61 лева,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9