№ 2021
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330205265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-005959 от
16.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив,
с което на Я. И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно
постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не
се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. В. Л., която
поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В изпратеното по делото молба-становище, Началникът на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
1
минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.07.2022г. в 02:20ч. в гр. Пловдив на бул. „Източен“ до №59, в
посока на движение от север към юг, жалбоподателят Я. И. А. управлявал
личния си лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. №***, със скорост от 113 км/ч,
при максимално разрешена скорост на движение в населено място от 50
км/ч. Посочената скорост била по - ниска с 3 км/ч от отчетената от
автоматизираното техническо средство /116 км/ч/, след отчетен толеранс от
минус 3% от измерената скорост в полза на водача. Нарушението, изразяващо
се в превишаване на максимално разрешената скорост в населено място, било
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, тип TFR1-M /вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под №4835 и с идентификационен
№546/.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на
жалбоподателя Я. И. А., който на същата дата – 19.07.2022г. попълнил
декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП. С декларацията А. декларирал, че на датата на нарушението,
процесният лек автомобил бил управляван от него.
Във връзка с направените констатации, на 19.07.2022г. от свид. З. Н. Г.,
полицейски инспектор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№590634/19.07.2022г. за извършено от Я. И. А. нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от
него на същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били
представени писмени възражения срещу АУАН.
2
Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП.
Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от
показанията на свид. З. Н. Г. – актосъставител, както и от писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата
акта са издадени от компетентни лица, оправомощени съобразно ЗДвП и
приложената по преписката Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление
ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на
акта са очертани фактическите рамки на административнонаказателното
производство, а с посочването им в постановлението наказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
и своевременно правото си на защита.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с липса на реквизит по чл.42, ал.1, т.6 от
ЗАНН, а именно непосочване на местоработата на нарушителя в съставения
АУАН. Вярно е, че в съставения акт не се сочи къде работи нарушителят А..
Допуснатата непълнота обаче изобщо не попада в категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като не води до неяснота относно
субекта на нарушението. В акта той е в достатъчна степен индивидуализиран
със собствено, бащино и фамилно име, възраст, точен адрес по местоживеене
и единен граждански номер. Целта на посочените в чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН
реквизити е да индивидуализират нарушителя, което в случая е налице.
Не представлява и съществено нарушение на процесуалните правила
обстоятелството, че в АУАН и в НП нарушената разпоредба е посочена с
абревиатурата на закона – ЗДвП. Друг закон освен Закон за движение по
3
пътищата с посочената абревиатура /ЗДвП/ няма, поради което и не може да
се приеме, че в АУАН и в НП не се съдържат законовите разпоредби, които
са нарушени. И в двата акта на администрацията ясно се сочи, че с действията
си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Дадената
правна квалификация на извършеното нарушение е законосъобразно и
правилно определена.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с непосочване в НП на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието. В настоящия случай реквизитите
по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН не са относими поради вида и размера на
предвидените административни наказания, а имено точно фиксираната по
размер глоба и точно фиксираното по размер лишаване от право да управлява
МПС.
Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, не подлежи на
съдебен контрол.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за
категорично и безспорно установено извършено от жалбоподателя А.
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 19.07.2022г.
в 02:20ч. в гр.Пловдив същият се е движил с установена скорост от 113 км/ч,
след отчетен толеранс на измерената от техническото средство скорост от 3%,
при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Превишаването на
разрешената скорост в населеното място е с 63 км/ч.
Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния
случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Я. А.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
4
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателят А. е управлявал
процесното МПС на 19.07.2022г. в 02:20ч., в нарушение на установената
забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на
попълнена от него декларация, че именно той, като собственик на МПС – то, е
лицето, което е управлявало автомобила.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено
наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за
извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство. Разликата, в случая, се
дължи единствено на факта, че с оглед установеното превишение на
разрешената скорост, в санкционната норма е предвидено налагането на две
наказания в условията на кумулативност, а именно глоба и лишаване от право
да управлява МПС, поради което на лицето не е издаден електронен фиш, а е
съставен АУАН и наказателно постановление.
Разглежданото нарушение е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M /вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под №4835 и с
идентификационен №546/, използването на което е допустимо съгласно
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е от
одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под №4835. За същата е издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.
Автоматизираното техническо средство е с идентификационен №546, поради
което и не може да се сподели възражението на процесуалния представител в
тази посока. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е преминала и последваща проверка със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания, за което е бил
съставен Протокол от проверка №4 – 32-21 от 12.11.2021г.
5
По повод възражението, че техническото средство не е годно следва да
се посочи, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ „когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30,
ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща
проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на
одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по
ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед
№616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ,
периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е
една година. Видно от представения Протокол от проверка №4 – 32-21 от
12.11.2021г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка
през месец ноември 2021г., т.е. уредът е валиден според заповедта на
председателя на ДАМТН до месец ноември 2022г., а нарушението предмет на
наказателното постановление е извършено на 19.07.2022г. От тази проверка е
установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да
бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство. /виж Решение №616 от 29.03.2021г. по к.а.н.д.
№3167/2020г. на XX състав на Административен съд - Пловдив/.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за
контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол,
съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС,
каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа
нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, режим измерване, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В
съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба,
протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на
6
мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно и
законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, като са му наложени наказания глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наложените
наказания са в съответствие с приложената санкционна норма и с
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Поради горните съображения, обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
По силата на чл.63д от ЗАНН в съдебното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В
случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в
настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-005959 от
16.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив,
с което на Я. И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
7
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8