Р Е Ш Е Н И Е
No………./………..11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1106 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от
„Юробанк България“ АД срещу К.Г.В.
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 35748.54
швейцарски франка частичен иск от сумата 66674.70 швейцарски франка,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL32590/05.02.2008г., сумата от 432.12лв., представляваща разходи от
ищеца с платежно нареждане BORDO3924949/22.01.2018г. за подновяване на
договорна ипотека, платена на 22.01.2018г., сумата от 36.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени разходи за удостоверяване на
подписите върху нотариалната покана по фактура №14703/23.03.2018г., сумата от 96.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договора за кредит, изразяващи се в
сторени разходи за връчване на нотариална покана от нотариус С. С.по фактура
№11816/11.05.2018г., сумата от 72.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за
кредит, изразяващи се в сторени разходи за връчване на нотариална покана от
нотариус С. С.по фактура №11817/11.05.2018г., сумата от 120.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора за кредит, изразяващи се в сторени разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариалните покани,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.07.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL32590/05.02.2008г., по силата на който
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, е
предоставила на кредитополучателя К.Г.В. кредит в размер на 40000.00евро в
равностойността в швейцарски франкове по курс „купува“ към деня на усвояване на
кредита, със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото
усвояване с равни месечни вноски по погасителен план в швейцарски франкове. За
предоставения кредит е уговорено да се заплаща годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 4.5% и
договорна надбавка от 1.15 пункта. Договорът бил обезпечен с ипотека върху
недвижим имот.
Кредитът е бил усвоен по сметка на
кредитополучателя в размер на 65426.00 швейцарски франка, съгласно приложимия
курс „купува“ в размер на 1.635643 към 11.02.2008г.
С допълнително споразумение от 08.07.2009г. е уговорен
период от 12 месеца за облекчено погасяване на общия дълг при заплащане на
сумата от 511.82 швейцарски франка.
С
Допълнителното споразумение от 17.06.2010г. отново е уговорен дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване на дълга, през който се начислява годишната
лихва в размер съгласно договора за кредит и/или последващи допълнителни
споразумения към договора, но кредитополучателят заплаща намалени равни месечни
вноски в размер на 264,00 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, като върху така формирания дълг се
начислява годишната лихва.
С
Допълнително споразумение от 05.07.2011г. страните са се споразумели за
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, през който върху
дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.37% на месец, като
през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 290 швейцарски франка. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на периода
на облекчено ползване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата,
се начислява годишната лихва в размер равен на сбора на действащия БЛП на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.24 пункта, като след изтичане на периода на облекчено
ползване до окончателното погасяване дългът ще се погасява на равни месечни
погасителни вноски.
В
допълнително споразумение от 20.07.2012г. страните са приели, че страните са се
споразумели за дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, през
който върху дълга се начислява в размер на действащия към същата дата БЛП
намален с 1.76 пункта на месец, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 294 швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва. След изтичане на периода на облекчено ползване върху общия размер на
дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишната лихва в размер равен
на сбора на действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.58 пункта, като дългът ще се
погасява на равни месечни погасителни вноски. Действието на това споразумение е
прекратено с допълнително такова от 25.04.2013г.
В
допълнително споразумение от 30.04.2013г. страните са приели, че страните са се
споразумели за шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга при внасяне
на сумата от 185 швейцарски франка, през който върху дълга се начислява в
размер на действащия към същата дата БЛП намален с 3.61 пункта на месец, като
през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 185 швейцарски франка. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на периода
на облекчено ползване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата,
се начислява годишната лихва в размер равен на сбора на действащия БЛП на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.49 пункта, като дългът ще се погасява на равни месечни
погасителни вноски. Действието на това споразумение е прекратено с допълнително
такова от 25.04.2013г.
С договор
за цесия от 11.03.2008г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за
кредит на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С договор за цесия от 25.10.2017г.
ищецът отново е придобил вземанията, прехвърлените преди това вземания.
Поради
забава на кредитополучателя за заплащане на три последователни месечни вноски
/56 вноски за главница, считано от 10.12.2013г. и 61 вноски за лихва, считано
от 10.07.2013г./, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на основание чл.18, ал.1 от договора. Изявлението за предсрочна
изискуемост било обективирано в нотариална покана, която е връчена на
кредитополучателя В. на 13.06.2018г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ведно
с нотариална покана, съдържаща уведомление по чл.99 от ГПК за извършената цесия
от 25.10.2017г.
След обявяване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят не е погасил задълженията по договора за кредит, като се
дължат сумата от 66674.70 швейцарски франка главница за периода 10.12.2013г. до
11.07.2018г., сумата от 21274.60 швейцарски франка, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.07.2013г. до 13.06.2018г., сумата от 5841.92 швейцарски
франка – наказателна лихва за просрочие за периода 10.01.2014г. до
11.07.2018г., сумата от 213.43 швейцарски франка – застрахователни вноски за
периода 11.03.2014г. до 11.07.2018г., сумата от 756.12лв., нотариални такси и
възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника за заплати процесните суми.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
По делото е постъпил
отговор от ответницата К.Г.В. в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорват се предявените
искове по основание и размер. Твърди се, че е сключен договор за банков кредит,
който не е бил предназначен на извършването на търговска или професионална
дейност, поради което ответницата има качеството на потребител, с оглед на
което може да се позовава на неравноправност.
Ответницата релевира доводи
за нищожност, поради неравноправност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от
договора, съгласно които банката има право на променя базовия лихвен процент,
което не подлежи на договаряне и промените стават задължителни за кредитополучателя.
Посочва се, че в тези клаузи, както и в останалите не се съдържат обективни
критерии, механизъм и методология за промяна на базовия лихвен процент, който
да е уговорен между страните. В тази връзка се излага, че размерът на лихвите
не е правилно изчислен, тъй като се основава на нищожни клаузи.
На следващо място се
оспорва, че е обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, с
оглед на това, че изявлението на банката не е достигнало до ответницата, тъй
като няма фактическо връчване.
Оспорва
се и уведомяването на ответницата за извършената за извършената цесия от
25.10.2017г.
По иска за заплащане на
нотариалните такси се поддържа, че същите не са определени в договора, съгласно
изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са ангажирани и доказателства, че
такива разходи са сторени.
В отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за погасяването по давност на всички
вземания на банката.
По изложените съображения
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения
особен представител, поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на
предявения иск.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за
установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се
установи, че между „Юробанк и Еф Джи България” АД и К.Г.В. е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL32590/05.02.2008г., по силата, на който
банката е предоставила на кредитополучателя в равностойността на швейцарски
франкове сумата от 40000.00евро по курс „купува“ за швейцарски франк към еврото
в деня покупката на недвижим имот, представляващ апартамент №10, находящ се в
гр. Варна, комплекс „Холидей Дрийм“, с.о „Ален Мак“. Съгласно чл.5 първоначален
краен срок на погасяване е 240 месеца, считано от дата на усвояване, на вноски
по погасителен план. Погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове,
като в случай, че на съответният падеж на погасителна вноска кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но по сметката си има
средства в евро, погасяването на кредита може да се извърши от банката след
служебно превалутиране от евро в швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката – чл.6, ал.2. Съгласно чл.3, ал.1 формираният редовен дълг по кредита
се олихвява годишна лихва в размер на базовия лихвен процент за швейцарски
франкове, който към датата на сключване на договора е 4.5% и договорна надбавка
от 1.15 пункта. В чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 е уговорено, че базовият лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, което води до автоматична промяна
в размера на погасителните вноски.
Анализът на съдържанието на
договора за банков кредит обосновава извода за неговата валидност, като годно
основание да породи уговорените в него права и задължения за кредитополучателя К.В..
Това обуславя извода, че ответницата е пасивно материално легитимирана да
отговаря за задълженията възникнали по силата на облигационната връзка.
От основното заключението на вещото лице по съдебно
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че кредитът е усвоен, като на 11.02.2008г. по посочена в
договора сметка са постъпили 65426.00 швейцарски франка, които се равняват на
40000.17 евро или 78233.53лв.
С договор
за цесия от 11.03.2008г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за
кредит на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД в размер на 65576.58 швейцарски
франка, главница и 17456.00 швейцарски франка лихви.
След
цедиране на вземанията са сключени пет броя допълнителни споразумения от
08.07.2009г., 17.06.2010г., 05.07.2011г., 20.07.2012г., 30.04.2013г. между
длъжника В. и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с които са уговорени няколко пъти
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, изменение на размера
на месечните вноски и е включена уговорка върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като върху така
формирания дълг се начислява годишната лихва.
За да определи размера на
дължимата главица, която в настоящия случай е предявена като частична, съдът намира,
че следва да се произнесе по направените възражения за неравноправност, както
по въпросите за които следи служебно. Въпреки, че предмет на предявения иск е
само за главница, тези възражения са относими дотолкова, доколкото при
уважаването им, същите ще доведат до друг размер на лихви и такси, който ще
намери отражение при погасяване на задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД и ще предопредели различен краен размер на дължимата главница.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи,
настоящият състав извърши анализ на съдържанието договора и приема следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при
наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от
цитирания закон е дадена дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
В случая по дефиниция процесният договор има характер
на потребителски спрямо ответницата и спрямо нея важи потребителската закрила.
От анализа на съдържанието на договора за кредит съдът
констатира, че са налице клаузи, които не са индивидуално договорени и по
своето съдържание могат да бъдат определени като неравноправни. Това са
клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, които дават право на банката да измени
едностранно договорния лихвен процент и той автоматично да обвързва страните.
Анализираните текстове не дават конкретна информация какви са критериите, които
обективно да водят до необходимостта от увеличаване на лихвения процент. Няма отразена
методология за начина, по който ще се извършва увеличението, към която тези
клаузи препращат.
Макар и неравноправни тези клаузи са били приложени от
банката и от цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, встъпил в правата, като
е налице едностранно изменение на лихвения процент, съгласно заключението на
вещото лице по основната задача в т.6 на л.237 четири пъти чрез протоколи на
КУАП.
Предвид горното е налице основание при определяне на
главницата тези едностранни изменения да не бъдат взети в предвид.
Съдът констатира и наличие на неравноправност на
клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2. от договора. Според първата алинея
кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, както и превалутирането може да има за последица, в това число
и в случаите на чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на
валутните курсове. Съгласно ал.2 кредитополучателят декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на чл.6, ал.2 за служебно
превалутиране и е съгласен с настъпването им.
Досежно въпроса за превалутирането и риска от това е
налице задължителна практика на СЕС, както и такава на Върховният касационен
съд, които настоящият съд намира за необходимо да цитира и коментира.
Според решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар.
2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна
клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите
за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие. В т.50 от решението е разяснено, че от една
страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор
за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния
курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е
постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
(транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл,
че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза
от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Съответно с решение №384 от 29.03.2019г. по т.д.
№2520/2016г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д.
№1599/2017г. на ВКС, ТО, ІІ т.о. и решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д.
№3539/2015г. на ВКС, ТО, ІІ т.о. е даден отговор на материално правния въпрос,
че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики положение не намират изключенията на чл.144, ал.3
ЗЗП.
Предвид горното съдът извърши следният анализ, който
обуслови крайния му извод досежно клаузата на чл.22 от договора.
Преценена същата няма характер на индивидуално
договорена, напротив типова е и е изготвена предварително. Тя не може да се
възприеме като ясна и разбираема за ответника, при липсата на данни, че към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута му е била
предоставена цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Не е налице достатъчна информираност за потребителя предоставената от банката
информация чрез посочване, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува
и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата
страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност е
следвало да бъде предоставена информация при сключването на договора какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута, в случая еврото няма фиксиран курс, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск,
включително чрез застраховането му или използването на други финансови
инструменти. С такава информация като част от професионалната си дейност
банката следва да разполага. Непредоставянето на подробна информация е
попречило на ответника да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на
договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи
информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Това
определя клаузата на чл.22 ал.1 и ал.2 като разписана във вреда на
потребителя, тъй като върху него се
прехвърля изцяло валутният риск, с което се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП. С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи на
чл.22 от договора се явяват нищожни на основание чл.143, т.19, вр. чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Последица от нищожността е получаването от
кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД на
сумите за месечни вноски, платени над размера на месечната анюитетна вноска по
курса на швейцарския франк към еврото, определен в договора при усвояването на
сумата. По тези причини те също следва да бъдат приспаднати определяне размера
на дължимата главница.
На следващо място при
определяне размера на дължимата главница следва да бъдат анализирани и
уговорките в петте броя анекси, че върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като върху така
формирания дълг се начислява годишната лихва.
Тези
клаузи по своята същност представляват такива за капитализиране изтекли лихви, което по същество
представлява увеличаване на главницата за сметка на прибавянето към нея на
дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат олихвяване на
изтекли лихви. По силата на чл. 10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ.
Институтът на капитализация
на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в
периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. /Наредба № 9 от 31.05.1993г. за класифициране на
кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии)
от банките,
отменена с Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от
загуби,
отменена с Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от
обезценка/. С
разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от посочените три наредби в
периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било разрешено
при спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е
забранено да капитализират просрочени лихви, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба
№9/19.12.2002г. След отмяната на Наредба №9/19.12.2002г. от 11.04.2008г. до
настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в
подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗЗД е забранена. Разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ е
неприложима, тъй като се касае за сделки сключени между търговци, а не между
потребител и търговец.
По изложените съображения
съдът приема, че уговорките в петте броя анекса за капитализиране на лихвата,
представляващи анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение на таксите и
застраховките, които са начислени към главницата, съгласно заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза по т.4 от основната задача на л.7 и т.2
от допълнителната задача на л.405, съдът намира, че те също не следва да се
вземат предвид, при определяне на нейния размер. Това произтича от характера на
договорната лихва, която представлява възнаграждение за ползването на известен
капитал - парична сума. Таксата за обслужване на кредита, която представлява възнаграждение
за предоставена услуга и застрахователната премия нямат характер на предоставен капитал /парична сума/, каквато е
главницата. След като те не представляват кредит /заем/ върху тях не се дължи
договорна лихва, като уговорката те да се прибавят към главницата противоречи
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ.
Т.е при определяне размера
на дължимата главница не следва да се вземат предвид капитализираните лихви,
присъединени към главницата, както и таксите за услуги и закъснение.
По отношение на падежа,
съдът намира, че предсрочната изискуемост на ипотечния кредит е настъпила с
получаването на исковата молба от страна на особения представител на
ответницата - 09.11.2018г., тъй като преди това нотариалните покани до
длъжницата не са били редовно връчени. Предвид това съдът възприема
изчисленията на вещото лице досежно размера на главницата, направени в т. 4 на
л.342 и л.343 от заключението
вх.№24612/16.08.2019г. по допълнената задача на счетоводната експертиза. При
този вариант на изчисления не са приложени едностранните изменения и клаузите
за капитализация на лихви, такси, застраховки, при прилагане на останалите
действителни клаузи на договора за кредит и анексите. Стойността на остатъчната
главница е дадена от вещото лице в евро, в каквато парична единица е кредита,
макар и превалутиран в швейцарски франкове и са приспаднати суми в следствие на
валутната разлика между швейцарския франк и еврото през годините и тази в
следствие на едностранните изменения. При този вариант се дължи главница от
37391.49 евро, което се равнява на 61699.88 швейцарски франка по курс на еврото
за един швейцарски франк от 1.650105 към 05.02.2008г.
В този обем вземането се е
намирало в патримониума на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, от който това
дружеството с договор за цесия от 25.10.2017г. е прехвърлило на настоящия ищец
само сумата от 56674.70 швейцарски франка главница.
Съдът приема, че цесията е
съобщена на длъжника с връчването на исковата молба на особения представител
адв. С..
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата от 35748.54 швейцарски
франка е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателен и е иска с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 432.12лв., представляваща разходи от
ищеца с платежно нареждане BORDO3924949/22.01.2018г. за подновяване на
договорна ипотека, платена на 22.01.2018г. По силата на чл.10, т.2 от договора
кредитополучателят поема разходите по обезпечението и застраховка на
обезпечения имот. Налице е подновяване на ипотеката и доказателства за плащане
на исковата сума, съгласно платежно нареждане на л.134 от делото. Тези изводи
обуславят основателност и на тази искова претенция.
За основателни съдът намира
и исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.82 от ЗЗД за сумите
36.00лв., 96.00лв., 72.00лв., 120.00лв. Безспорно по силата на договора за кредит ответницата е
следвало да заплаща своевременно всички дължими от нея вноски. Събраните
доказателства в хода на съдебното дирене установяват, че ответницата е
неизправна страна, тъй като е преустановила плащанията към 11.04.2014г. Тогава
е възникнало правото на кредитодателя да потърси изпълнение, в това число и
чрез обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Доколкото изявлението за
предсрочна изискуемост е преобразуващо право безспорно е необходимо да бъде
връчено на длъжника като бъдат използвани всички способи, които да гарантират
това. Връчването на нотариална покана, съдържаща изявлението категорично може
да се окачестви като положена добра грижа от страна на кредитодателя да уведоми
надлежно длъжника. Това обаче предпоставя да бъда сторени разноски за
нотариални такси и адвокатски възнаграждения във връзка с подготовка и
реализиране на връчването. Тези изводи водят до крайният такъв, че всички тези
разноски са били предвидими и са в пряка и причинна връзка с неизпълнението.
Предвид това, че са налице доказателства за тяхното реално извършване на л.135
– 140, което се потвърждава и от вещото лице, то исковете за вреди са доказани
по своето основание и размер и подлежат на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8534.25лв., от
които 2451.03.00лв., държавна такса, 2823.22.00лв. адвокатско възнаграждение, 900.00лв.,
възнаграждение за вещото лице, 2360.00лв. възнаграждение за особен
представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260 сумата от 35748.54
швейцарски франка /тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и осем
швейцарски франка и петдесет и четири сантима/ частичен иск от сумата
66674.70 швейцарски франка, представляваща главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL32590/05.02.2008г.,
сумата от 432.12лв. /четиристотин
тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща разходи от ищеца
с платежно нареждане BORDO3924949/22.01.2018г. за подновяване на договорна
ипотека, платена на 22.01.2018г., сумата от 36.00лв./тридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени разходи
за удостоверяване на подписите върху нотариалната покана по фактура
№14703/23.03.2018г., сумата от 96.00лв./деветдесет
и шест лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора за кредит, изразяващи се в сторени разходи за връчване
на нотариална покана от нотариус С. С.по фактура №11816/11.05.2018г., сумата от 72.00лв./седемдесет и два лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договора за кредит, изразяващи се в сторени
разходи за връчване на нотариална покана от нотариус С. С.по фактура
№11817/11.05.2018г., сумата от 120.00лв./сто
и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора за кредит, изразяващи се в сторени разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариалните покани,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.07.2018г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260 сумата
от 8534.25лв. /осем хиляди петстотин
тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК
присъдените суми с решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната
банкова сметка:
*** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/