Решение по дело №1335/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1570
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180701335
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1570

 

 

гр. Пловдив, 20.08.2020 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                               

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  1335  описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от В.П.П.,EГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Р.В.И., против Решение № 751 от 30.04.2020г. на Районен съд гр. Пловдив, VII н.с., постановено по АНД № 5149 по описа на съда за 2019 г., потвърждаващо Електронен фиш Серия К № 2812101, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и Електронен фиш Серия К №2812101  да бъдат отменени. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР– Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Ивелина Пенкова оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от В.П.П., срещу Електронен фиш Серия К №2812101, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Обективираните в ЕФ констатации се свеждат до следното:

На 13.06.2019 г. в 17:46 часа в гр. Пловдив на бул. “Санкт Петербург”  № 1, посока Митница Пловдив като собственик на лек автомобил ФОРД ФОКУС, с рег. № ***е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч с 21 км/ч. Посочено е, че нарушителят се предвижвал с 71 км/ч. в населено място и деянието е било установено посредством автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал от клип № 11743СА/0194667, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,  Протокол за използване на АТСС, както и известие за доставяне.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и  при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

 

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че нарушението е установено по безсъмнен начин, включително и от заснетия клип с техническо средство, както и от представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-523 от 29.10.2017г. на МВР и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити /дата на издаване, издател/ във фиша  правилно са приети за неоснователни, доколкото същият се позовава на изисквания, относими към реда за издаване и съдържанието на АУАН и наказателните постановления. В конкретния случай, електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, която се явява специална по отношение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не може да обоснове наличие на съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице също не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъй като в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Пловдив, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Пловдив, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката на допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд.

10. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на П., чиято собственост е процесното МПС, доколкото последният не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наред с това, на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

V. За разноските:

11. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с оглед фактическата и правна служност на делото, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80  лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,  

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 751 от 30.04.2020г. на Районен съд гр. Пловдив, VII н.с. постановено по АНД № 5149 по описа на същия съд за 2019 г.

ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН *********** с адрес ***, да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                       

                                                                      

                                                                                    2.