Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 16438по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Д.К.П. от гр.София против „У.Б.“ АД *** осъдителен иск за сумата
13 038.39 евро на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, представляваща недължимо
платена възнаградителна лихва по договор за кредит за периода
15.11.2010г.-15.02.2016г.
Ищцата излага, че на 08.05.2008г.
сключила с ответника договор за банков кредит, по силата на който й била
предоставена сумата 120 000 евро за покупка на недвижим имот и
рефинансиране срещу задължението за връщане на месечни анюитетни вноски по
791.03 евро, считано от 15.06.2008г. и една последна вноска с падеж 15.05.2043г.
Извършила частично погасяване на кредита в размер на 63 176 евро от
реализирана продажба на имот, ипотекиран в полза на банката, довело до
намаляване размера на месечната погасителна вноска. Твърди ответникът неколкократно
да е увеличавал месечната погасителна вноска
с мотив за увеличение на лихвения процент. Въпреки несъгласието й
заплащала едностранно променените суми под страх от иницииране на производство
по чл.417 ГПК. Счита, че разликата между действително уговорената и реално
платената цена на финансовия ресурс е платена без правно основание, тъй като
плащането е извършено при неспазване уговореното в чл.4 от договора за
определяне лихвените нива въз основа пазарния бенчмарков мерител EURIBOR и същевременно се основава на нищожността на клаузите по
т.11.1.1 и т.11.1.2 от договора, съответно т.11.2 от анекс № 1/14.08.2009г.,
даващи право на банката да променя едностранно размера на възнаградителната
лихва и оттук на погасителните вноски. В тази връзка сочи, че според чл.4 от
договора лихвения план се определя въз основа EURIBOR и фиксирана надбавка от 2.411 пункта,
като от сключването на договора за кредит този пазарен индекс неколкократно се
понижавал, но въпреки това лихвата по кредита нараствала. В т.11.1.1 и т.11.1.2
от договора е предвидено правото на банката едностранно да променя възнаградителната
лихва въз основа променлива компонента-базов лихвен процент, за която не била
постигната договореност при какви условия и математически фактори ще обуславят
правото за увеличение цената на предоставения кредитен продукт. Поради
невключването в договора на конкретни компоненти, формиращи базовия лихвен
процент и математически алгоритъм, формиращ тежестта на всеки един от
факторите, обуславящи промяната на лихвата, страните не са създали правна
връзка, обвързваща ги с промяната на базата на лихвата. Аналогично т.11.2 от
анекса дава право на ответника да увеличава едностранно размера на годишния
лихвен процент и размера на анюитетната вноска при условията на чл.9 от общите
условия. Твърди, че тези клаузи са нищожни като противоречащи на чл.143, т.3,
т.9, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като промяната
на базисния лихвен процент на банката е условие, чието изпълнение зависи
единствено от нейната воля; клаузите са наложени без осигуряване възможността
да се запознае със съдържанието преди сключването на договора; банката има
право да променя условията на договора въз основа непредвидено в него
основание-използвана неясна методика за определяне на БЛП и основанието за
такава промяна се характеризира с неяснота и неопределеност; предвиденото право
на банката да увеличава цената без насрещната страна да разполага с правото да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
спрямо цената уговорена при неговото сключване. Навежда още, че договорът и
анексът към него са сключени и при използването на заблуждаващи търговски
практики по смисъла на чл.6, §1 от Директива 2005/29 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялните търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния пазар /транспонирана в ЗЗП/,
представляваща един от елементите, на които по силата на чл.4, §1 от Директива
93/13 ЕИО но Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори /транспонирана в ЗЗП/ може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на
потребителя кредит. Твърдението в тази посока е, че ответникът не е предоставил
необходимата информация за да вземе адекватно решение дали да сключи
договора за кредит. Счита за нарушени
нормите на чл.58, ал.1 и чл.59, ал.2 ЗКИ и чл.147, ал.1 ЗЗП, предвиждащи при
отпускане на кредит банката да предостави безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, които трябва да съдържат релевантни данни за
кредита, чиито условия и клаузи трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Предвидената възможност
кредитодателят едностранно да променя лихвите по договора, като това изменение
става незабавно задължително за
насрещната страна, без предоговаряне и сключване на анекс, особено чрез
увеличаване на лихвата при неясни и неконкретизирани причини нарушава правилата
за добросъвестност и изискванията на чл.58 и чл.59, ал.2 ЗКИ и чл.147, ал.1
ЗЗП, тъй като на ищцата не била предоставена възможност да вземе информирано
решение по сключването на договора и анекса, поради което се навежда на
нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Допълнително навежда клаузите
установяващи правото на банката едностранно да увеличава възнаградителната
лихва да противоречат на добрите нрави, съставляващо основание за нищожност по
чл.26, ал.1 ЗЗД, както и да противоречат на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Предвид
това твърди, че за периода 15.11.2010г.-15.02.2016г. платила по кредита
възнаградителна лихва от 13 038.39 евро, която е недължима на основание чл.55,
ал.1 ЗЗД. Ако съдът счете, че оспорените клаузи не са нищожни навежда
ответникът да не е имал правото да получи увеличения размер на възнаградителната
лихва поради ненастъпване условията за увеличаване цената на финансовия ресурс,
предвиден в договора и по-конкретно поради несъобразяване с намаленията на
пазарния индекс EURIBOR договорен като критерий за определяне цената на
кредита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска с
възражението, че с анекс № 1/14.08.2009г. била предоговорена /новирана/ изцяло
клаузата на т.11 от договора за кредит като постигнали взаимно съгласие ГЛП да
е фиксирана цифрова величина определена в т.4.1 от договора от 6.80% за срока
на неговото действие. По технически причини след сключването на анекса банката
начислявала лихва при ГЛП, както над 6.80%, така и под този процент, но за
периодите от 5г. и 3г. преди предявяване на иска няма платени суми за лихва над
фиксирания ГЛП от 6.80%. В тази връзка поддържа, че анексът е индивидуално
договорен, тъй като с него са променени отделни клаузи по конкретен начин, а
уговореният размер на ГЛП от 6.80% е ясна, недвусмислена, разбираема цифрова
величина и поради това равноправна, действителна и задължителна за страните по
договора. Твърди, че клаузата на т.11.2 от анекса е неотносима към спора,
защото за исковия период ГЛП по т.4.1.а от договора в размер на 6.80% не е
променян, а поради фиксирания му размер променените стойности на индекса EURIBOR са без значение за неговото
определяне. Релевира възражение за изтекла тригодишна давност, съответно
петгодишна погасителна давност на вземането. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор сключването
на договор за банков кредит № 225/08.05.2008г., по силата на който ответникът „У.Б.“
АД *** предоставил на ищцата Д.К.П. сумата от 120 000 евро за покупка на
недвижим имот и рефинансиране, срещу задължението за неговото връщане на месечни анюитетни вноски в размер на 791.03
евро с падеж 15-то число на месеца, считано от 15.06.2008г. и краен срок на
погасяване 15.05.2043г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
В т.4 от договора е предвидено,
че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване се формира от
два компонента: едномесечен EURIBOR по т.10.3 и т.10.4 от условията по кредити
на физически лица определен съгласно т.11.1.1 при подписване на договора и
надбавка. Така с т.4.1 страните постигнали съгласие, че за периода на лихвения
план 15.06.2008г.-15.05.2043лв., т.е. за периода на връщане на кредита
кредитополучателят ще заплаща годишен лихвен процент от 6.80%. формиран от 4.389% базисен лихвен процент EURIBOR
към деня на сключване на договора и надбавка от 2.411%.
Съгласно т.11.1 от Раздел ІІ
Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор № 225/08.05.2008г. за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
кредитора лихви, начислявани при годишна база-365/360 дни за кредити,
издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни за кредити,
издължавани чрез анюитетни /равни всеки месец/ погасителни вноски, съответно
дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от
базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Приложимият
към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен
лихвен процент по смисъла на т.11.1 за различните валути и различните кредитни
продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него
органи и/или лица въз основа конкретно посочения индекс установен в т.10.3 и
т.10.4 от условията на „У.Б.“ АД по
кредитите на физически лица, неразделна част от този договор, с които
кредитополучателят е запознат. Кредиторът уведомява кредитополучателя за
определения от УС приложим базисен лихвен процент към съответния период на
действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет
страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната
сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата /т.11.1.1/.
Според т.11.1.2 промяната на
действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент,
определен от УС на банката и/или оторизиран орган или лице, лихвените условия
по Раздел І, т.4.1 до т.4.5 от договора се считат за автоматично променени в
съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по
договора, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения.
Съгласно т.11.1.3 при кредити плащани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки
месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението на съответната
вноска/ годишният лихвен процент по кредита за съответния период от лихвения
план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. В същата
клауза е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да
променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен план
по т.4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на
анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече
от 1 пункт от размера определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след
промяна по реда на настоящата точка.
Не е спорно, че на 14.08.2009г.
страните сключили анекс, с който при запазване срока на погасяване на кредита
16.05.2008г.-15.05.2043г. е извършена промяна в условията на договора.
Предоговорен е размерът на анюитетната вноска, формирана от главница и възнаградителна
лихва, посочена в погасителен план, неразделна част от него. Според Раздел ІІ,
т.11 Лихви и комисиони от анекса лихвата за редовен дълг е определена в т.4.1а
или т.4.1б от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница по
кредита за срока на действието му /т.11.1.1/. Кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т.4.1а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
т.9.4 от общите условия /т.11.2/. Съгласно т.9.4 от общите условия
при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0,5 процентни пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер банката има право да променя
годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично
с публикуването на новата стойност без да е необходимо сключването на
допълнително споразумение.
Не се спори и относно това, че на
02.02.2016г. ищцата погасила предсрочно кредита.
По делото е прието заключение на
вещо лице по ССч.Е, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Видно от
същото съгласно т.10.3.2 от условията по кредити на физически лица-ипотечни
кредити на „Уникредит Булбанк“, за кредити в евро приложимият индекс е
едномесечния EURIBOR-равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак,
публикуван два работни дни преди първия работен ден на всеки месец и се прилага
от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на
следващия месец включително. Към датата на сключване на договора 08.05.2008г.
прилагания от банката EURIBOR в съответствие с т.10.3.2 от условията е 4.389%,
който е посочен и в самия договор. Вещото лице сочи, че за периода от сключване
на договора стойността на едномесечния EURIBOR до 01.10.2008г. се е увеличил от
4.389% до 5.006%, след което има трайна тенденция на намаляване, дадена в
таблица /стр.3 от заключението/, като към деня на предсрочното погасяване на
кредита е със стойност -0.229%. В
табличен вид /стр.4 от заключението/ са посочени прилаганите от банката лихвени
проценти за исковия период, в тази част и стойностите на EURIBOR, видно от които: от 13.05.2008г.-БЛП
4.389% и надбавка 2.411% = 6.800% ГЛП при стойност на индекса 4.809%; от 02.02.2009г.-БЛП
2.758% и надбавка от 2.411% = 5.169% ГЛП при индекс 1.758%; от
02.04.2009г.-БЛП4.135% и надбавка от 2.411% = 6.546% ГЛП при индекс 4.359%; от
02.05.2011г.-БЛП 5.227% и надбавка от 2.411% = 7.638 ГЛП при индекс 0.411%; от
01.08.2012г.-БЛП 4.153% и надбавка от 2.411% = 6.564% ГЛП при индекс 0.643%; от
15.11.2015г.-БЛП 4.420% и надбавка от 2.411% = 6.831 ГЛП при индекс -0.119%. На
вещото лице не е била представена методика за определяне на базовия лихвен
процент, като същият се определя в съответствие с т.10.3.2 от условията на
кредити на физически лица-ипотечни кредити на банката и с решенията на управителния
съвет, с който са приети съответни надбавки към референтния индекс /едномесечен
EURIBOR/. От сравнението между движението на този индекс и прилаганите базови
лихвени проценти от банката е видно, че БЛП не следва ежемесечната промяна на
EURIBOR. Вещото лице дава заключение, че фактически платените от ищцата лихви
за периода от сключване на договора до предсрочното погасяване на кредита
/08.05.2008г.-02.02.2016г./ са в размер на 31 830.41 евро, а изчислената
лихва от сбора на надбавката от 2.411% и едномесечния EURIBOR определен в
съответствие с т.9.2.2 от общите условия /равен на индекса публикуван на
страница EURIBOR 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди
първия работен ден от всеки месец, приложил от първия работен ден на месеца до
деня предхождащ първия работен ден на следващия месец включително/ възлиза общо
на 15 206.99 евро или платена в повече разлика от 16 623.42 евро.
Конкретно за периода 15.11.2010г. до предсрочното погасяване платените лихви са
21 909.52лв., преизчислените по посочения начин са в размер на 8871.13лв.
или надплатена разлика от 13 038.39 евро. Дава заключение, че при
съобразяване годишен лихвен процент /ГЛП/ от 6.80% за този период възнаградителната лихва за този
период е в размер на 21 795.12 евро, като спрямо фактически платената
21 909.52 евро се явява разлика в повече от 114.40 евро.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Отговорността за неоснователно
обогатяване по чл.55 ЗЗД е извъндоговорна и реализирането й предпоставя липса
на основание за настъпилото имуществено разместване между гражданскоправни
субекти. Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
хипотезата на чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД предаването, съответно получаването, на
нещо е при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
Твърденията на ищцата са имущественото
разместване, изразяващо се в плащане на възнаградителни лихви по кредита, да е
осъществено въз основа нищожни клаузи от договора и конкретно т.11.1.1 и
т.11.1.2, както и т.11.2 от анекс № 1/14.08.2009г. като противоречащи на чл.143
ЗЗП, респ. чл.58 и чл.59 ЗКИ, и поради противоречие с добрите нрави по чл.26,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно дефиницията по §13, т.1
от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според
дефиницията на §13, т.2 търговец е
всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Ищцата е сключила
договора за кредит в качеството на физическо лице и за свои лични
нужди-закупуване на жилище и рефинансиране, а ответникът е юридическо лице-банка,
който по занятие осъществява кредитна дейност, поради което страните имат
качеството потребител и търговец по § 13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП, поради което
сключеният между тях договор се определя като потребителски и в отношенията им
намират приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, с изброяване в т.1-19 хипотезите, при които е налице такава
неравноправност, без то да е изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146,
ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
По аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП последното означава клаузите от договора да са
последица от насрещно съгласувана воля на страните, формирана на база проведени
преговори и информиран избор. Така с Решение № 98/25.07.2017г. по т.д.№
535/2016г. на ВКС, І т.о., е прието, че индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл.146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.
В случая с договора е постигнато съгласие за предоставения
кредит ищцата да заплаща възнаградителна лихва формирана от два
компонента-едномесечен EURIBOR по т.10.3 и т.10.4 от условията по кредити на
физически лица определен съгласно т.11.1.1 /базов лихвен процент/ и фиксирана надбавка.
Първият компонент е променлива величина,
обвързана с пазарен индекс отразяващ средното равнище на лихвените проценти,
при които представителна група от над 50 банки в еврозоната си предоставят
срочни депозити в евро. Предвидено е, че промяната в този индекс влече и
промяна на базовия лихвен процент, а оттук и на размера на дължимата
възнаградителна лихва, като условията и начинът на промяната са регламентирани
в клаузите на т.11.1.1 и т.11.1.2 от договора-определяне на базовия лихвен
процент от управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или
лица и неговото изменение в зависимост изменението на индекса EURIBOR с право на банката да променя
едностранно размера на ГЛП, съответно размера на анюитетната вноска, без съгласуване
с насрещната по договорното правоотношение страна, при нарастване на базисния
лихвен процент с повече от 1 пункт от размера определен от кредитора в деня на
сключването на договора. Със сключения
впоследствие анекс на 14.08.2009г. липсва предоговаряне размера и начина на
формиране дължимата възнаградителна лихва, тъй като съдържанието на клаузата на
Раздел ІІ, т.11.1.1 препраща към т.4 от договора, според който ГЛП е 6.80%,
представляващ сбор от едномесечния пазарен индекс и фиксирана надбавка. В
т.11.2 също е предвидено правото на банката едностранно до променя размера на
ГЛП, съответно анюитетната вноска, но при условията на т.9.4 от общите условия.
Това означава, че за исковия период 15.11.2010г.-15.02.2016г. дължимата от
ищцата възнаградителна лихва е била според първоначално уговореното. При
запазване правото на банката за едностранна промяна на лихвата предоговарянето
се състои в приложимост вече не на т.11.1.1 и т.11.1.2 от договора, а на т.9.4
от общите условия.
Съдържанието на клаузите по
т.11.1.1 и т.11.1.2 сочи по недвусмислен начин, че последващата сключване на
договора промяна на първия формиращ възнаградителната лихва компонент /базовия
лихвен процент/ е предоставена на дискрецията на кредитора, макар и на база
обективен фактор /състояние на пазарния индекс EURIBOR за всеки месец от
периода на изпълнение на договора/, както и че релевантно за размера на тази
лихва е не намаляването, а само увеличението на индекса. Безспорно тези клаузи
са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП
нищожни, защото при липсата на предвидена възможност за изменение на лихвата
поради понижение на индекса, която би ползвала кредитополучателя, поставят в
по-благоприятно положение само едната страна по договора /кредитора/. Но със
сключването на анекса от 14.08.2009г. е отпаднала приложимостта на тези клаузи
в отношенията между страните, поради което тяхната недействителност в случая е
без правно значение. Оспорената от ищцата клауза на т.11.2 от анекса също
предвижда право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва. Дори и да се възприеме доводът на ответника, че е индивидуално уговорена,
то съдържанието й също навежда на нищожност по чл.143 ЗЗП, тъй като препраща
към т.9.4 от общите условия. Във връзка с последното съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, а според ал.3 обстоятелството,
че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този
раздел към останалата част от договора. Клаузата на т.9.4 от общите условия
предвижда, че при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0,5
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер банката има
право да променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в
сила автоматично с публикуването на новата стойност без да е необходимо
сключването на допълнително споразумение, т.е. отчита се единствено
увеличението на индекса, но не е неговото намаляване, поради което по идентични
с изложените по-горе съображения тя има неравноправен характер и като такава
нищожна поради противоречие с чл.143 ЗЗП.
По делото се установи, че при
сключване на договора дължимата от ищцата възнаградителна лихва е 6.80% /ГЛП/,
формирана от едномесечния EURIBOR от
4.389% и фиксирана надбавка от 2.411%. С анекса от 14.08.2009г. този размер не
е променен, като изменението е свързано единствено с размера на месечната
анюитетна вноска, включваща главница и възнаградителна лихва, спрямо
първоначалния погасителен план. Кредитът бил предсрочно погасен на 02.02.2016г. Според заключението на вещото
лице по ССч.Е за периода от сключване на договора до предсрочното погасяване
пазарния индекс се е изменял с трайна тенденция на понижение, съпътствано с
промяна от страна на банката на базовия лихвен процент, която обаче не е съответна
на тази на индекса. Така според заключението фактически платените възнаградителни
лихви от ищцата за периода 15.11.2010г. до предсрочното погасяване 02.02.2016г.
възлизат на 21 909.52 евро, а дължимите при ГЛП от 6.80% за същия период възлизат на 21 795.12
евро. От същото е видно, че за част от периода плащането е осъществено при ГЛП
надвишаващ уговорения от 6.80%, а за част от него под този размер /стр.4/, но
като краен резултат се явява разлика в повече от 114.40 евро. По изложените
по-горе съображения относно недействителността на клаузата по т.11.2 от анекса,
установяваща едностранно право на кредитора да променя размера на
възнаградителната лихва, съдът приема, че имущественото разместване на страните
чрез плащане на по-голяма от дължимата по договора е лишено от правно основание,
поради което подлежи на връщане. За разликата от 114.40 евро до пълния
претендиран от ищцата размер 13 038.39 евро искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Последната сума представлява разликата между фактически платените
от ищцата лихви и тяхната преизчислена спрямо стойността на индекса EURIBOR,
който се е понижавал през целия процесен период. Това е така, защото договорът
не предвижда клаузи, според които промяната в индекса надолу има за последица и
намаляване на формиращия ГЛП компонент, а в отношенията между страните
приложение намира стойността му, която е била уговорена в т.4 от договора
/4.389%/. Допълнително следва да се посочи, че кредитът е бил предсрочно погасен
на 02.02.2016г., след която дата не са били осъществени плащания, т.е.
подлежащата на връщане възнаградителна лихва е начислената и платена до тази
дата. С оглед на това искът следва да се отхвърли за периода
02.02.2016г.-15.02.2016г.
Релевираното от ответника
възражение за погасяване на вземането е частично основателно. Вземанията
произтичащи от неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането на
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
началото на давността в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е денят на
получаване на престацията /ППВС № 1/1979г./. Искът е предявен на 25.05.2016г. и
в приложение на чл.110 ЗЗД вр. чл.114, ал.1 ЗЗД погасени по давност са
вземанията за платена възнаградителна лихва за периода преди 25.05.2011г.,
които според заключението на вещото лице са в размер на 10.40 евро. Или искът
следва да се уважи за сумата 104 евро.
По разноските:
Всяка
от страните е представила списък с разноските по чл.80 ГПК, отразяващ и
заплатеното адвокатско възнаграждение. Ищцата претендира разноски от
3015.04лв., включваща платената държавна такса по иска, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение от 1695лв., респ. ответникът претендира разноски от
1520лв., включващи депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение от 1320лв.
с ДДС. Страните са направили възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатските възнаграждения. Предявеният иск е един с неголям материален
интерес, по част от спорните въпроси е налице непротиворечива съдебна практика,
доказателствата са събрани в рамките на едно съдебно заседание, поради което делото
не се отличава с фактическа и правна
сложност. Предвид това и с оглед съпоставката между усилията в упражняване на
процесуалните права и платените адвокатски размери съдът приема, че разноските
за адвокатски възнаграждения и на двете страни следва да е този според чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 1295.03лв. съобразно материалния интерес. Платеният от
ответника съответства на този размер, поради което възражението на насрещната
страна е неоснователно. Платеният от ищцата надвишава минималният размер,
поради което следва да се намали до сумата 1295.03лв.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски от 20.86лв. съобразно уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат направените
от ответника разноски от 1507.88лв. пропорционално на отхвърлената част.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 104 евро на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за
банков кредит № 225/08.05.2008г. за периода 25.05.2011г.-02.02.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 13 038.39 евро и за периодите
15.11.2010г.-25.05.2011г. и 02.02.2016г.-15.02.2016г.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от
20.86лв.
ОСЪЖДА Д.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1507.88лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: