№ 1000
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110212166 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 12166 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63. и сл. от Закона за
административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. В. В. срещу Наказателно постановление
/НП/ № СО-ЗЗ-П-21-10-210 от 15.07.2021 г., издадено от ХХ – Кмет на
Столична община /СО/, с което на жалбоподателя П. В. В. на основА.е чл.
209а, ал. 4 от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказА.е
„Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
във вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от Министъра на
здравеопазването на Република България.
В жалбата от П. В. В. се сочи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се фактическите и правните
изводи на административнонаказващия орган, като се твърди, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение,
тъй като е имала поставена защитна маска, която обаче в момента на
проверката се била изхлузила под носа. Посочва се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседА.е, в окето е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят П. В. В., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна – Столичен инспекторат към Столична община,
редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Поля Каменова,
която счита процесното административно нарушение за безспорно доказано и
моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и
съображенията на стрА.те, приема за установено следното:
На 15.03.2021 г., около 13:10 часа, в гр. София служители на Столичния
инспекторат към СО, сред които и свидетелят А. С., извършили проверка на
закрито обществено място – супермаркет „ХХ където се намирала П. В. В..
Проверяващите констатирали, че последната не е изпълнила въведена със
заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, тъй
като се намирала на посоченото закрито обществено място и нямала
поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата.
Въз основа на установеното и в присъствието на един свидетел -
очевидец и на жалбоподателя, свид. А. С., заемаща длъжността „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат към СО, съставила срещу П. В. В. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-10-210 от
15.03.2021 г. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на нарушителя В., която
вписала като възражение, че е имала поставена маска, но за момент е открила
носа си, защото се почувствала зле, тъй като била бременна.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-10-210 от 15.07.2021 г., издадено
от ХХ – Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя П. В. В. на
основА.е чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето, било наложено
административно наказА.е „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от
Министъра на здравеопазването на Република България. Препис от
наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 26.07.2021
г., а жалбата срещу него била изпратена до наказващия орган на 30.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показА.ята на свидетеля А. С., известие за доставяне на НП, заповеди №
СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г., № СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. и №
СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г. на Кмета на СО, длъжностна характеристика,
както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показА.ята на свидетеля А. С. (актосъставител) като
обективни, последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с
писмените доказателства по делото. Този свидетел лично е извършил
въпросната проверка и е констатирал процесното нарушение. От неговите
показА.я се установяват обстоятелствата около извършването на процесната
проверка, резултатите от нея, както и съставянето на АУАН.
2
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основА.ята,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие настоящият съдебен състав
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до огрА.чаване на правото на защита на санкционираното
лице и са неотстрА.ми в съдебната фаза.
Съгласно императивните изискА.я на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в
АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описА.ето на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези
изисквА.я не са били спазени от актосъставителя, доколкото и словесното, и
цифровото описА.е на нарушението е непълно. Действително, в акта е
отразено, че като се е намирала на закрито обществено място и не е имала
поставена защитна маска, покриваща носа и устата, жалбоподателят П. В. не е
изпълнила противоепидемична мярка, въведена със заповед на Министъра на
здравеопазването. В АУАН обаче не е посочено коя е конкретната
противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, какъв е
териториалният й обхват на приложение, за какъв срок същата е въведена,
предвид временния характер на тези мерки, както и с коя заповед на
министъра на здравеопазването е въведена тя, като това не става ясно и от
дадената правна квалификация на нарушението. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ съдържа едновременно и хипотеза на административно нарушение и
санкция за същото. Тя обаче има бланкетен характер, т. е. нужно е да се
попълни със съответното съдържА.е, предвид посочването, че се наказва
лице, което наруши или не изпълни въведени от Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки. Това обаче не е сторено и по
този начин на жалб. В. не е осигурена възможност да разбере в какво точно се
изразява нарушението, в извършването на което е обвинена, респективно да
оргА.зира адекватно защитата си.
Доколкото наказващият орган е преквалифицирал нарушението от
такова по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ в такова по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. т. I.7 от
3
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., то едва с издаването на атакуваното НП за
пръв път става ясно коя е конкретната противоепидемична мярка, сочена за
неизпълнена, и с коя заповед е въведена същата. Това обаче не сА.ра
допуснатия порок при съставяне на акта и това нарушение на процесуалните
правила следва да се определи като съществено, доколкото
административното обвинение се повдига именно със съставянето на АУАН и
на наказаното лице следва да е ясно още към този момент какво точно
нарушение му се вменява и на коя конкретна законова разпоредба /в този
смисъл /Решение № 4493 от 1.07.2022 г. на АССГ по адм. д. № 4254/2022 г./.
В случая, предвид лаконичното описА.е и неправилното квалифициране на
нарушението в АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира
върху възможността на нарушителя да ангажира ефективно и пълноценно
защитата си още в момента на подписване на акта, включително и при
упражняване правото си на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждане на такива.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-10-210 от
15.07.2021 г. издадено от ХХ – Кмет на Столична община, с което на П. В. В.
на основА.е чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето е наложено административно
наказА.е „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от Министъра
на здравеопазването на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основА.ята, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4