Решение по дело №895/2013 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 311
Дата: 26 септември 2013 г. (в сила от 26 септември 2013 г.)
Съдия: Валерия Иванова Аврамова Христова
Дело: 20134230100895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 311

 

гр.  Севлиево  26.09.2013 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в  ОТКРИТО заседание

  на  двадесет и шести септември       

  през   две  хиляди и  тринадесета  година, в състав:

 

Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА

            

при секретаря     И.Ц.   

и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА              гр.д. № 895                     по описа за 2013 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 539/13 г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 217 от 22.04.2013 г.по чл.410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати посочените суми. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът /ответникът/ е подал възражение. В законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните последици.  Претендира и разноските по делото.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния месечен срок от уведомлението. Не се явява и в о.с.з.

С мотивирано протоколно определение от 26.09.2013 г. е уважено искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК.

Неприсъственото решение се основава на  наличието на предпоставките за постановяването му – формални или процесуални, по чл.238 ал.1 ГПК, и изискване по същество – по чл.239 ал.1 ГПК.

Съдът приема предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК за вероятно основателен с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към исковата молба писмени доказателства. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум. Ответникът не е оспорил в законния срок представените писмени  доказателства, установяващи вземането.

На осн.чл.239 ал.2 изр.1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съгласно чл.416 ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде на ищеца изпълнителния лист.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящето дело разноски, тъй като е налице искане за това и то е основателно с оглед изхода на делото. Техният общ размер е 456,46 лв., от които д.т. в размер на 56,46 лв.и адвокатски хонорар съгласно договора за правна помощ в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното съдът

                                     Р               Е              Ш                И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на   “ЕНИС 2002” ЕООД със седалище гр. Севлиево и адрес на управление ул.Филарет Антонов № 7, ЕИК *********, представлявано от Управителя Т.Ю.Х.  ЕГН **********, че „ДИПЕСТА” ООД  със седалище гр.Велико Търново и адрес на управление ул.Петър Пармаков № 3 ЕИК *********, представлявано от Управителя П.С.Д. ЕГН ********** е установило съществуване на вземането си изцяло по заповед за изпълнение № 217 от 22.04.2013 г.по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 539/13 г. по описа на РС Севлиево, на осн.чл.422 ал.1 ГПК.

След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение  № 217 от 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 539/13 г. по описа на РС Севлиево, на осн.чл.416 ГПК.

ОСЪЖДА “ЕНИС 2002” ЕООД със седалище гр. Севлиево и адрес на управление ул.Филарет Антонов № 7, ЕИК *********, представлявано от Управителя Т.Ю.Х.  ЕГН ********** да заплати на „ДИПЕСТА” ООД  със седалище гр.Велико Търново и адрес на управление ул.Петър Пармаков № 3 ЕИК *********, представлявано от Управителя П.С.Д. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 456,46 лв. / четиристотин  петдесет и шест лв.46 ст./

Неприсъственото решение не подлежи на въззивно обжалване.

На осн.чл.240 ал.1 ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който в едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е бил лишен от възможността да участва в делото или да предяви иск по чл.240 ал.2 в сроковете по чл.240 ал.3 ГПК.

                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: