РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20242100501382 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 908/14.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 834/2024 г. по описа на
РС-Бургас, е постановено следното:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на И. Т. Т., извършено
на основание чл.328, ал.2 КТ със Заповед № **********/13.12.2023 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение, издадена от Цветан Василев Мирчев – изпълнителен
директор на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Т. Т. на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител проект „Интегриран воден проект за област Бургас“, при
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на И. Т. Т. сумата от 24 193.72 лв., представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода
14.12.2023 г. – 30.04.2024 г. (датата на приключване на устните състезания по делото),
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 24 193.72 лв. до
1
пълния предявен размер на претенцията от 31 658.28 лв., както и за периода от
01.05.2024 г. до 14.06.2024 г..
С решението е допуснато предварителното му изпълнение в частта относно
присъденото обезщетение за оставане без работа, на основание чл.242, ал.1 ГПК. С
решението е разпределена и отговорността за разноски между страните.
Против първоинстанционното решение е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от
И. Т. Т., подадена чрез пълномощник адв.Бойчев, с която решението се обжалва в
отхвърлителната му част – за отхвърляне на предявения от него иск по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата над уважения размер от 24 193.72 лв. до пълния
предявен размер от 31 658.28 лв., както и за периода от 01.05.2024 г. до 14.06.2024 г.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с решението на БРС в обжалвана
част, като се счита, че след като съдът е уважил основния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се явява
преюдициален по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, то следва да бъде уважен
и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, по
реда на чл.225, ал.1 КТ, в пълен размер за периода от шест месеца. В тази връзка се
сочи, че размерът на претенцията е доказан, като по делото е представен фиш за
полученото последно брутно трудово възнаграждение, което следва да послужи като
основа за изчисляване на обезщетението. Моли въззивния съд да отмени решението на
БРС в обжалваната отхвърлителна част и вместо това да постанови решение, с което
да уважи предявения иск за обезщетение за целия период от 6 месеца и в неговия
пълен размер и 31 658.28 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба до окончателното й плащане. Не се правят доказателствени искания.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, подаден чрез
пълномощник адв.Аделина Манова, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че съдът ясно и точно е посочил
методологията, по която е изчислено присъденото на работника обезщетение, като е
приел, че за периода 14.12.2023 г. – 30.04.2024 г., датата, до която е установено, че
служителят е бил регистриран като безработен в „Бюро по труда“, обезщетението е в
размер на 24 193.72 лв. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
като неоснователна, тъй като в нея не са изложени нови или нововъзникнали факти и
обстоятелства.
Против първоинстанционното решение е постъпила и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез адв.Аделина
Манова, с която същото се обжалва в уважителната му част.
С разпореждане № 6433/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 834/2024 г. по
2
описа на БРС, въззивната жалба е върната като просрочена, на основание чл.262,
ал.1, т.1 ГПК. Против разпореждането е подадена частна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, гр.Бургас, по която е образувано възз.гр.д.№ 1386/2024 по описа на
БОС. С определение № 2310/17.09.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1386/2024 г. по
описа на БОС, е прекратено производството по това дело и същото е присъединено
към настоящото възз.гр.д.№ 1382/2024 г. по описа на БОС.
С определение № 2506/03.10.2024 г., постановено по възз.гр.д.№ 1382/2024 г.
по описа на БОС е потвърдено разпореждане № 6433/12.06.2024 г. по гр.д.№ 834/2024
г. по описа на БРС, с което на основание чл.262, ал.1, т.1 ГПК въззивната жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас е върната като просрочена. Против
определението на въззивния съд е депозирана частна касационна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, която на основание чл.275, ал.2, вр.
чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната като нередовна с разпореждане № 4011/28.11.2024 г. на
БОС. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е надлежно връчено
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на 08.01.2025 г., видно от върнатата
разписка, като същото не е обжалвано от страната в законоустановения седмодневен
срок, който е изтекъл на 15.01.2025 г. Ето защо, определение № 2506/03.10.2024 г.,
постановено по възз.гр.д.№ 1382/2024 г. по описа на БОС, с което е потвърдено
разпореждане № 6433/12.06.2024 г. по гр.д.№ 834/2024 г. по описа на БРС за връщане
на въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, е влязло в
сила на 16.01.2025 г., което обстоятелство е обявено на страните с определението на
въззивния съд по чл.267 ГПК. Поради това, настоящият съд не е сезиран с въззивна
жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас.
Предвид горното, съдът намира, че първоинстанционното решение е влязло в
законна сила в частта, в която е признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца И. Т., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител проект „Интегриран воден проект за област Бургас“ и е уважен
частично искът за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за периода
14.12.2023 г. – 30.04.2024 г. (датата на приключване на устните състезания) за сумата
от 24 193.72 лв.
Предмет на въззивно обжалване е решението на БРС в частта, с която
искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 24 193.72 лв. до предявения размер от 31 658.28 лв. и за
периода от 01.05.2024 г. до 14.06.2024 г.
Въззивната жалба на И. Т. Т. отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
3
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от И. Т. Т. против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, гр.Бургас – за признаване за незаконно прекратяването на трудовия
му договор и за отмяна като незаконосъобразна Заповед № **********/13.12.2023 г.,
издадена от Цветан Василев Мирчев – изпълнителен директор на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, която трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на ищеца на предишната длъжност – „Ръководител
проект „Интегриран воден проект за област Бургас“; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за период от 6 месеца, считано от освобождаването му – 14.12.2023 г. до
14.06.2024 г., в размер от 5276.38 лв. на месец или общо 31 658.28 лв. за шест месеца
(съобразно направеното увеличение на размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК),
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция. Ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите
претенции като неоснователни, за което е изложил съображения. Ангажирал е
писмени доказателства.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е
доказал законосъобразното упражняване на правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.2 КТ,
поради което е уважил претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ като е отменил
уволнението като незаконосъобразно и е възстановил ищеца на заеманата преди това
длъжност. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ районният съд
е приел, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и на
същия се дължи обезщетение за период от уволнението до приключване на устните
състезания в производството пред него – 30.04.2024 г., в размер от 5276.38 лв. на
месец, съгласно отбелязванията в представения по делото фиш за заплати за
м.ноември 2023 г. По тези съображения, БРС е уважил като основателна претенцията
за обезщетение за сумата общо от 24 193.72 лв., дължима за периода от 14.12.2023 г. до
30.04.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъденото обезщетение до
претендирания размер от 31 658.28 лв. и за периода от 01.05.2024 г. до 14.06.2024 г.,
като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
При извършената служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. Същото е постановено в
писмена форма от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда, подписано е и има необходимото съдържание по
чл.236, ал.1 ГПК, като волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин. Липсват
нарушения на императивни материално правни норми.
Предмет на въззивна проверка е решението на БРС в частта, с която иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над присъденото
обезщетение 24 193.72 лв. до претендирания размер от 31 658.28 лв. и за периода от
01.05.2024 г. до 14.06.2024 г. В останалата част първоинстанционното решение не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, настоящата инстанция намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца. Следователно, предпоставките за уважаване
на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на претендираното
обезщетение са следните – уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда,
подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово
възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от шест месеца, както и да е налице причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
В случая, както правилно е приел и районния съд, горните предпоставки са
налице. Уволнението на ищеца е признато от съда за незаконно и е отменено, като
постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в тази част, поради
връщане на въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Налице са и
претърпени от ищеца вреди, поради оставането му без работа, което се установява от
представеното както пред районния съд, така и пред БОС заверено копие на
регистрационна карта от Агенция по заетостта, видно от която след прекратяване на
трудовото му правоотношение е бил регистриран като безработен в „Бюро по труда“,
което състояние е продължило до 23.10.2024 г., т.е. ищецът не е бил зает по трудов
договор при друг работодател.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ, работникът има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл.228, ал.1 КТ,
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
5
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая, брутното трудово
възнаграждение на ищеца, на базата на което следва да се определи обезщетението за
оставане без работа, е това за м.ноември 2023 г. и възлиза в размер на 5276.38 лв.,
видно от представения фиш за заплати, като по този въпрос не е налице спор между
страните. Следователно, за пълния шестмесечен период от 14.12.2023 г. до 14.06.2024
г., дължимото обезщетение възлиза в размер общо от 31 658.28 лв.
Съгласно чл.235, ал.2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите за
установени от него обстоятелства по делото и върху закона, като установяването на
фактите по делото приключва с даване ход на устните състезания, т.е. решението по
делото се постановява при установената към този момент фактическа обстановка. Ето
защо, в случая районният съд правилно е приел исковата претенция за основателна до
датата на последното съдебно заседание – 30.04.2024 г., в което е даден ход на устните
състезания, тъй като съдът не може да приема за установени факти, настъпили след
този момент, поради което БРС правилно е уважил иска за периода от 14.12.2023 г. до
30.04.2024 г.
Във връзка с горното, обаче, следва да се има предвид нормата на чл.235, ал.3
ГПК, която задължава въззивният съд да взема предвид фактите и обстоятелствата,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето
защо, изтичането на шестмесечния срок след постановяването на
първоинстанционното решение следва да бъде взето предвид като новонастъпило
обстоятелство, което има значение за спорното право и съобразно него да се прецени
основателността на иска. В случая, от представеното пред въззивната инстанция
заверено копие от регистрационна карта от Агенция по заетостта гр.Бургас се
установява, че и в периода от 01.05.2024 г. до края на шестмесечния период –
14.06.2024 г. ищецът е бил регистриран като безработен и е осъществявал срещи с
трудов посредник, т.е. оставането му без работа поради незаконното уволнение е
доказано за целия шестмесечен период по чл.225, ал.1 КТ. Ето защо, предявеният иск
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ се явява основателен в пълния претендирания
размер на обезщетението от 31 658.28 лв., дължимо за периода от 14.12.2023 г. до
14.06.2024 г.
Предвид изложеното, постановеното от БРС решение следва да се отмени в
обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за
разликата над присъденото обезщетение от 24 193.72 лв. до претендирания размер от
31 658.28 лв. и за периода от 01.05.2024 г. до 14.06.2024 г., или за сумата от 7464.56 лв.,
като вместо това тази сума следва да бъде присъдена на ищеца с настоящото въззивно
решение. Тук е необходимо да се отбележи, че отмяната на първоинстанционното
решение не е продиктувана от материална незаконосъобразност или процесуално
6
нарушение на районния съд, а се налага поради последвало правнорелевантно
изменение на фактите по делото (чл.235, ал.3 ГПК).
С оглед изхода на делото, на въззиваемото дружество такива не му се следват,
като на основание чл.78, ал.1 ГПК същото следва да заплати на въззивника-ищец И. Т.
направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 3200 лв. за
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. Следва да бъде извършена и корекция на присъдените по съразмерност в
полза на ищеца разноски пред първата инстанция, като ответникът бъде осъден да му
заплати допълнително и сумата от 61.30 лв. за разноски (разликата между присъдените
718.70 лв. и претендираните 780 лв.). На основание чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемата
страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Бургас и държавна такса в
размер на 298.58 лв., дължима за уважените с настоящото решение суми по иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 908/14.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 834/2024 г. по
описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от И. Т. Т., ЕГН
**********, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата над уважения размер
от 24 193.72 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 31 658.28 лв., както и за
периода от 01.05.2024 г. до 14.06.2024 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на И. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 7464.56 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради незаконно уволнение, за периода от 01.05.2024 г. до
14.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.02.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на И. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 3200 лв. – разноски пред въззивната инстанция
за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 61.30 лв. – разноски пред първата
инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 298.58 лв., представляваща дължимата
държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
7
в едномесечен срок, считано от 04.02.2025 г. (датата, на която съдът е посочил, че ще
се произнесе с решение).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8