Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 04.11.2021г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
05.10. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 115 2021
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
депозирана искова молба от Д.В.А., ЕГН **********,***, Кюстендилска област, ул.
„Ст. Димитров“№ 86, действаща чрез адв. Н.Г.Н. *** срещу И.Е.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Георги Димитров“, бл. 74, вх. Б, ет. 5;
К.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ №
90, вх. А, ет. 3, ап. 9; Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска
област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9.
Ищецът твърди, че с присъда
на PC - Дупница от 23.12.2019г., постановена пo НЧХД № 174/2018г. тримата ответници са признати за виновни в това, че
през нощта на 30.04.2016г. срещу 01.05.2016г. в ресторант „Панорама“ гр. Бобов
дол в съучастие, като съизвършители чрез нанасяне на удари с ръце и ритници,
дърпане и скубане, са причинили на ищеца разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 oт НК,
представляващи лека телесна повреда, а именно „контузия в областта на ляво око,
изразяваща се в разкъсно- контузна рана, хематом и оток на клепачите и меките
тъкани около окото с притваряне на очната цепка; субконюктивален кръвоизлив на
окото; преходно лекостепенно отслабване на зрението; контузии (натъртване на
меки тъкани и болка) в областта на главата-ляво слепоочно и тилно; контузия на
дясна китка; кръвонасядания (хематоми) в лява хълбочна област и по ляво бедро;
охлузвания по лява предмишница- престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК. Присъдата с обжалвана пред ОС - Кюстендил, който със свое решение
№260010/03.09.2020г. по ВНЧХД № 49/2020 я е потвърдил изцяло, като в хода на наказателното производство по НЧХД
№174/18г. е предявен за граждански иск за причинени неимуществени вреди, но с
протоколно определение на PC - Дупница от
08.05.2018г., същият не е приет за съвместно разглеждане, като съдът е указал
на тъжителката, че гражданско-правната й претенция може да бъде предявена по
граждански ред. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и
изложението в исковата молба за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание, стрес, негативни емоции от инцидента и
унижение пред приятелите й и последиците от това, изразяващи се в ограничените й контакти и излизания моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно
сумата от 4 000 лева, представляваща нанесените й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняването им.
В срока за отговор на исковата
молба по реда на чл. 131 ГПК са депозирани такива от ответника И.Х. и от
назначения особен представител на ответника Б.И. - адв. П.. В отговора си
ответникът И.Х. изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявената претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД. В
отговора си ответникът Б.И. изразява становище за допустимост на претенцията,
предявена срещу нея, като оспорва същата по размер.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда на PC - Дупница от 23.12.2019г.,
постановена пo НЧХД
№ 174/2018г. (което е приложено към настоящото
гр.дело № 115/2021г. по описа на РС – Дупница) тримата
ответници са признати за виновни в това, че през нощта на 30.04.2016г. срещу
01.05.2016г. в ресторант „Панорама“ гр. Бобов дол в съучастие, като
съизвършители чрез нанасяне на удари с ръце и ритници, дърпане и скубане, са
причинили на ищеца разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 oт НК, представляващи лека телесна
повреда, а именно „контузия в областта на ляво око, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана, хематом и оток на клепачите и меките тъкани около окото с
притваряне на очната цепка; субконюктивален кръвоизлив на окото; преходно
лекостепенно отслабване на зрението; контузии (натъртване на меки тъкани и
болка) в областта на главата-ляво слепоочно и тилно; контузия на дясна китка;
кръвонасядания (хематоми) в лява хълбочна област и по ляво бедро; охлузвания по
лява предмишница- престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ОС - Кюстендил с решение № 260010/03.09.2020г.
по ВНЧХД № 49/2020 е потвърдил изцяло присъда
на PC -
Дупница от 23.12.2019г., постановена пo НЧХД № 174/2018г.
Събрани са гласни доказателства по
делото чрез разпита на свидетелите Е.Д. и И.. От показанията на свидетелката се установява, че след инцидента ищцата била с
подуто ляво око, с аркада на веждата, със синини, окото й било затворено като
цепчица, имала синини по главата, по лицето и по тялото, била страшно
депресирана от унижението, което е преживяла, не искала да излиза и да я виждат
хората такава. За около два месеца била силно стресирана, след това постепенно
започнала да се възстановява. От показанията на свидетелката И. се установява,
че ищцата след инцидента била с подуто око, затворено, плакала, уплашена била,
страхувала се, около един месец била много зле и след това също, затваряла се в
къщи, не искала да излиза, месеци наред продължавала тази депресия,
притеснявала се за зрението си – имала лазерна корекция и се притеснявала да
няма проблеми с очите, но сега няма проблеми с очите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът И.Х. прави възражение с
правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С доклада по делото, разпределяйки
доказателствената тежест между страните, съдът предвид разпоредбата
на чл. 154 ГПК и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложима в случая, е
указал на ищеца, че следва да докаже размер на причинените й и претендирани
вреди.
Ответниците от своя страна следва да
докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Влязлата в сила осъдителна присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, т.е. относно
наличието на елементите на деликтната отговорност. Отговорността
за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна
норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Отговорността на
деликвента, без значение какви са материалните му възможности, е за всички
вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за
пострадалия от противоправното деяние. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е
следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е
деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинно - следствената
връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от
30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Неимуществените вреди могат да се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; болките и страданията върху цялостта на организма и здравето на
увредения; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. При нанасяне
на неимуществени вреди се накърняват моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Чрез обезщетяване на увредения за
причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с
които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Целта на обезщетението в
случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице.
Съотнасянето на горното към
настоящия казус, с оглед събраните по делото доказателства следва да покаже
следното:
Предвид установеното от фактическа и
правна страна по НОХД № 174 по описа на РС – Дупница за 2018г. и разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
съдът приема за установено описаното в исковата молба деяние от страна на
ответниците в производството, респ. неговата противоправност. Установява се по
делото вкл. и чрез събраните гласни доказателства, че след извършеното от
ответниците деяние, ищцата е преживяла както физически, така и емоционални и
психически болки и страдания, т.е. е претърпяла неимуществени вреди, поради
което предявеният иск се явява доказан по основание.
Относно размера на претенцията за
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
-чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Установената съдебна
практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ
в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при
всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени
вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.
Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави
с други техники за определяне размера на
справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като
например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и
пр. Легалният термин „по справедливост”
до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка
на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от
значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото
намира най-чист израз, като съдът намира в случая, че следва да уважи
предявения от ищцата иск до размер от 3 000 лева, което е от естество да компенсира
причинените й неимуществени вреди от извършеното от ответниците престъпление по
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Относно претенцията за законна лихва на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и
направеното от ответника И.Х. възражение с правно основание чл.
111, б. „в“ ЗЗД, което съдът намира за основателно, по следните съображения: от
датата на деликта – 30.04.2016г. до датата на предявяване на исковата претенция
за лихва – 21.01.2021г. са изтекли повече от три години, като съдът намира, че
отказът на наказателния съд да приеме за съвместно разглеждане граждански иск в
проведеното по НЧХД № 174/2018г. по описа на РС – Дупница – видно от протокол
от проведено открито съдебно заседание на 08.05.2018г., не прекъсва давността
по смисъла на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Давността за непозволено
увреждане започва да тече от откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и
от този момент длъжникът изпада в забава (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Когато деецът е
известен, както е в настоящия случай, началният момент на погасителната давност
е моментът на увреждането - в
случая 30.04.2016 г. Такава е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г.
на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009
г., III г. о., Решение № 287 от 01.11.2012 г. по гр. д. №
1560/2011 г., ІІІ г.о., Решение № 737 от 30.04.2010 г., ІІІ г. о., Решение
№1016 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 293/2009 г., ІІІ г. о. и др. В посоченото тълкувателно решение е
прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в
съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила
осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия
за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната
давност. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД висящият
съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието
на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица
вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ
съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност.
Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, не е съдебен процес относно
вземането за вреди, което произтича от деликта. Пострадалият не е страна в
наказателното производство, той придобива това качество, ако предяви граждански
иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е
съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че
престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за
гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес.
Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се
окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на
пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а
само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на
НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е
необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по
реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано
наказателно производство във връзка със същото деяние. В тълкувателното решение
е посочено още, че ако давностният срок изтича, докато наказателното
производство все още се намира в досъдебната фаза, пострадалият трябва да предяви
иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще
спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното
производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до
осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва
ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 300 от ГПК са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от
деликта. Не е налице и прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, тъй
като искът въобще не е бил приет за съвместно разглеждане. Давностният срок е
започнал да тече от момента на извършването на деянието - 30.04.2016г. и
съвпада с момента на откриването на дееца, не е прекъсван на някое от
основанията посочени в чл. 116 от ЗЗД, ищецът, както се посочи и
по-горе в мотивите, не е предявил иск относно вземането си, което да е
основание за спиране на давността и към момента на предявяване на настоящия иск
- 21.01.2021г., тригодишният давностен срок за претенцията за лихви е изтекъл и
това вземането на ищеца по отношение ответника И.Х. е погасено по давност. Доколкото
обаче останалите ответници не са направили възражения за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията за законна лихва на ищцата и давността не се
прилага служебно от съда съобразно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, останалите
ответници дължат на ищцата и законната лихва върху главницата от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на ищцата се
следват разноски за адвокатско възнаграждение, каквито е претендирала и
ангажирала доказателства за извършването й съобразно уважената част от исковете – 375, 00 лева. Отделно от
горното ответниците на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъдат осъдени да
внесат по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 160, 00 лева,
представляваща ДТ за предявените искове, а ответницата Б.И. следва да внесе по
сметка на РС – Дупница сумата от 510,00 лева за възнаграждение за особен
представител, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Е.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска
област, ул. „Георги Димитров“, бл. 74, вх. Б, ет. 5; К.Д.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 и Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 да заплатят на Д.В.А., ЕГН **********,***,
Кюстендилска област, ул. „Ст. Димитров“№ 86 на основание чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от извършен от тях на 30.04.2016г.
деликт, като за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 4 000
лева или за сумата от 1 000, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска
област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 и Б.Й.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 да заплатят на Д.В.А., ЕГН **********,***,
Кюстендилска област, ул. „Ст. Димитров“№ 86 на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната
лихва върху сумата от 3 000 лева, считано от датата на увреждането –
30.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.Е.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
Кюстендилска област, ул. „Георги Димитров“, бл. 74, вх. Б, ет. 5; К.Д.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9
и Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 да заплатят на Д.В.А., ЕГН **********,***,
Кюстендилска област, ул. „Ст. Димитров“№ 86 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 375, 00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ №
90, вх. А, ет. 3, ап. 9 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС
– Дупница сумата от 510, 00 лева за
възнаграждение за особен представител, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА И.Е.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
Кюстендилска област, ул. „Георги Димитров“, бл. 74, вх. Б, ет. 5; К.Д.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9
и Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
Кюстендилска област, ул. „Комсомолска“ № 90, вх. А, ет. 3, ап. 9 да внесат по
сметка на РС – Дупница сумата в размер на 160,
00 лева, представляваща ДТ за предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: