№ 3542
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110145698 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът предявява против иск ........... Твърди, че не дължи на ответника сумата
2998,94 лева неплатена главница за доставена ТЕ за период 1.2012г.- 4.2014г. по издаден
през 2015г. изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока за отговор, сочи, че давността за вземането, тъй като заповедта за
изпълнение не е оспорена, е 5- годишна, както и че давността за вземането е била
прекъсната, преди изтичане на давностния срок, както и многократно прекъсвана след това
и не е изтекла.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните,
съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че гр.д.№ 10716/2015г. е
образувано по заявление на ответника от 26.2.2015г., по което на 16.3.2015г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за : сумата от 2998,94 лева
неплатена главница за доставена ТЕ за период 1.2012г.- 4.2014г. , законна лихва,
обезщетение за забава и разноски, като заповедта за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47 ГПК на ищцата, и на 12.6.2015г. е издаден изпълнителен лист въз основа
на нея.
По делото е представена молба от 5.6.2018г., с която ответникът прави искане за
образуване на изпълнително дело, по което на 10.7.2018г., е изпратено до „Банка ДСК” ЕАД,
1
запорно съобщение. Същото е получено на 12.7.2018г. В о.с.з. от 21.10.2021г.,
процесуалният представител на ищеца е посочил, че тази в кредитна институция постъпва
пенсията на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, като същите не са установени със съдебно решение.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство по чл.410
ГПК, по което е издадена заповед, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, след
което е издаден изпълнителен лист. Не може да се сподели становището на ответника, че
неоспорената заповед за изпълнение придава нова 5 – годишна давност на вземането –
давността за вземането е уредена с изрични, императивни разпоредби, като подобно
тълкуване е недопустимо, защото е разширително. Придаването на 5- годишна давност на
задължения с различна давност произтича от решаване на спора със сила на пресъдено
нещо, каквато не е налице при неоспорена заповед за изпълнение – същата има само
изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо.
Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да
инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска
по чл. 424 от ГПК. Настоящото производство е образувано след изтичане срока за
възражения заповедното дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали
след издаване на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото
погасяването по давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на
защитата, евентуално, по предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките
на срока по чл.424 ГПК.
Съдът намира, че подаването на заявление по чл.410 ГПК има действието, предвидено в
чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него давността за
вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение е съдебно
производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е изпълнително
основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като законът не й
придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава не е и необходима,
за да се събере принудително вземането, както е при заповедното производство. Подаването
на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред, предвиден в закона
със заповедното производство. Но това е действие на кредитора, насочено към събиране на
вземането му, следователно не може да се приеме, че няма правна последица върху
2
давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие. Основанията,
посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на определен
юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между страните да тече
давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането, давност не тече,
защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 – годишна давност, ако е
установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта за изпълнение е
предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава.
Използвайки облекчения ред на заповедното производство, заявителят се лишава
именно от последиците на прекъсването на давността, посочени по – горе, но доколкото
изразява воля да събере вземането, не бездейства, и при изричната разпоредба „трае
съдебния процес“ / а не например „трае исковият процес“/ на чл.115 Ж ЗЗД, следва да се
приеме, че заявлението спира давността, която отново започва да тече от датата, следваща
датата на издаване на изпълнителния лист. Давността за вземането се прекъсва , съгласно
разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В настоящия случай, издаването на изпълнителен лист не прекъсва давността за
вземането, защото изпълнителният лист е издаден от заповедния съд служебно, а не по
молба на взискателя.
Следователно, давността е била спряна на датата, на която ответникът е подал
заявление по чл.410 ГПК - 26.2.2015г. Заповедта за изпълнение е връчена на ищцата чрез
залепване на уведомление на 5.5.2015г., по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и считано
от изтичане на 2 – седмичния срок по чл.47 ГПК, теченето на срока е възобновено. Това
становище на съда произтича от факта, че давността е последица от бездействие на
кредитора. До връчването на заповедта на длъжника, не може да се приеме, че кредиторът
бездейства – той очаква държавен орган да извърши действия по връчването. С връчването
на заповедта, кредиторът има правото да поиска съдът да издаде изпълнителен лист или да е
в правно очакване да получи изпълнителния лист, който съдът издава служебно, като
констатира връчването. Ответникът е избрал второто поведение, което е бездействие на
кредитора, поради което и съдът прие, че срокът на погасителна давност е възобновен от
20.5.2015г. – денят, следващ редовното връчване на заповедта. Молбата за образуване на
изпълнително дело е подадена на 5.6.2018г.- след изтичане на 3- годишния давностен срок за
вземането, поради което и не е годна да прекъсне теченето на изтеклия давностен срок.
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира
сумата 2,40 лева платена от него такса за издаване на заверен препис от запорно съобщение
от ЧСИ. Следва да се определи адвокатско възнаграждение на процесуалния му
3
представител, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, тъй като защитата се осъществява въз основа
сключен договор за безплатно представителство, на материално затруднено лице, в размера,
посочен в чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, от 439,93 лева. Ищцата е освободена от държавна такса,
поради което и на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в полза на бюджета на СРС.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Л. Д. Г. ЕГН ********** с адрес град ..... не дължи
чрез принудително изпълнение на ......, ЕИК ............., с адрес ....., сумата от 2998,94 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.1.2012г - април 2014 г., въз
основа изпълнителен лист, издаден на 12.6.2015г. по гр.д.№ 10716/2015г. от СРС, 43- ти
състав.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............., с адрес ..... да заплати на Л. Д. Г. ЕГН ********** с
адрес град ..... сторените по делото разноски от 2,40 лева.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............., с адрес ..... да заплати в полза на бюджета на Софийски
районен съд сумата от 119,96 лева държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение за
процесуално представителство на Л. Д. Г. по делото от 439,93 лева.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............., с адрес ..... да заплати на адвокат Р.К. Р. ЕГН
********** от САК сумата от 439,93 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4