Р Е Ш Е Н И Е
№ 5061
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9305 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от А.М.А.-Б., в качеството ѝ на ЕТ „С.А.“, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника ѝ адв.К.К.
– АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество:
сумата от
3258.43 лв. /три хиляди двеста петдесет и осем лева и четиридесет и три
стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че е потребител на ел. енергия
доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.***, отчитан
по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
На ***г. получила писмо, с което била
уведомена от „Електроразпределение Север“ АД за извършена проверка на СТИ и
констатирано неточно измерване/неизмерване на ел.енергия. Ищцата направила
справка в ответното дружество и установила, че на ***г. е издадена фактура на
стойност 3258.43 лева, която по-късно също получила по пощата.
Ищцата оспорва да дължи процесната сума,
тъй като не е ползвала начисленото количество ел. енергия. СТИ било собственост
на „Е.С.“ АД и то следвало да носи отговорност за изправността на
измервателните уреди. Твърди, че в съставения за проверката констативен
протокол липсвал подпис от представител на полицията, а на проверката не е
присъствал представител на абоната. От вписаните данни за присъствали на
проверката свидетели не ставало ясно дали същите са пълнолетни и дееспособни.
При проверката не присъствал орган на полицията, което представлявало
съществено нарушение на процедурата по ПИКЕЕ /чл.48, ал.2/.
Твърди още, че електромера с фабричен № ***
преминал първоначална метрологична проверка през ***г. и метрологичната му
годност е изтекла през ***г.
Към момента на проверката били отменени
разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ, а в действащите ОУ също липсвали
норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното
документиране. Това обуславяло извода, че към датата на проверката изобщо
липсвали правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална
и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-51/.
Ищцата моли за уважаване на предявения
иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски..
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищеца е
потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. При извършена техническа проверка от служители на „Е.С.“ АД било
констатирано извършване на неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, чрез меден кабел СВТТ -3х10 +6кв.мм. като три
от жилата по 10 кв.мм. се ползвали за фази, а другото 6 кв.мм. за нула.
Присъединението било извършено в ГРТ към изхода на захранващ ГРТ (А2) преди СТИ
към трите фази на електроразпределителната мрежа, а от другия край на кабела,
покрай стълбището влизало в имота на абоната. По този начин консумираната ел.
енергия по този проводник не се измервала от СТИ и не се заплащала от абоната.
Констативния протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели, които не
са служители в ответното дружество. Безспорно абонатът потребил електрическа
енергия в количество различно от отчетеното и дължал заплащането му по силата
на договорната връзка.
„Е.С.“ АД конкретизирало размера на
вземането, като съставило справка за корекция от ***г. за периода от ***г. до ***г.
При съставяне на справката била използвана правилната, одобрена от ДКЕВР
методика при извършени математически изчисления по чл.38 ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С.“
АД. На ***г. ответното дружество издало
фактура № ***, с което определило цената на електрическата енергия, потребена
от ***г. до ***г.
Моли за отхвърляне на иска, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание страните,
чрез процесуални представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора
по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на
средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в
горепосочения обект на потребление. При проверката е констатирано извършено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено
чрез меден кабел топ СВТ – 3х10 +6 кв.мм., като три от жилата по 10кв.мм. се
ползват като фази, а другото по 6 кв.мм. за нула. Присъединяването било
извършено в ГРТ преди СТИ към трите фази на електроразпределителната мрежа.
Кабела преминавал покрай стълбището и по тавана на коридора влизал в имота на
абоната. Измерен е моментен товар и по трите неправомерно присъединени жила на
кабела. По посочения начин преминаващата по този кабел ел. енергия не се
отчитала от СТИ и съответно не се заплащала от абоната. В протокола е посочено,
че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – М.М. и Ж.Т.Т./л.26-27/.
Електромерът
е монтиран на обекта на потребление на ищеца на ***г., видно от съставения за
това протокол № *** /л.37/.
Въз
основа на констатациите при проверката „Е.С.“ АД е изготвило справка №***г. за
корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа
енергия за период от 90 дни /л.28/.
Допълнително
начисленото количество електроенергия е остойностено от ответното дружество,
като същото е издало фактура № ***г. за сумата от 3258.43 лева, с получател ЕТ
„С.А.“ /л.29/.
Ищцата
е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.30-33/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че корекцията е получена по изчислителен
път и не е точно да се квалифицира като „потребена“ ел. енергия, а методиката
посочвала „възможно“ потребление на основание технически параметри.
Електромерът монтиран на обекта на потребление на ищцата бил монофазен, а
вследствие на неправомерното вмешателство се потребявал трифазен ток. При
извършеното самоприсъединяване СТИ изобщо не участвал в схемата и не отчитал
потребявана ел. енергия. Изчисленията били математически точни и при правилно
приложена методика. Приетата пропускателна способност била по-ниска от тази,
която трябвало да се използва. Начисленото по корекционната процедура
количество ел. енергия можело да бъде доставено за процесния период по
използвания за неправомерното присъединяване кабел /л.48-52/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на неправомерно въздействие върху използваната схема
на свързване на СТИ, поради което част от потребената в имота ел. енергия не се
е отчитала/заплащала, виновното поведение на потребителя и законосъобразността
на извършената корекция на сметката на ищеца.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От
гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да
извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно
установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия
и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите
условия начин.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г.
по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение
на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение №
13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера,
е извършена на ***г., след тяхната отмяна.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на
електроенергия.
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 595.34 лева, съобразно представения
списък на разноските. Разноските в посоченият размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.М.А.-Б.,
в качеството ѝ на ЕТ „С.А.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 3258.43 лв. /три хиляди двеста петдесет и осем
лева и четиридесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като
цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на
потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски
номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г.
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А.-Б.а, в качеството ѝ на ЕТ „С.А.“, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление *** сумата
от 595.34 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: