Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, …2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 10626/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение
от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 53802/18 г. по описа на СРС, съдът е
признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че
ответникът Б.А.П., ЕГН ********** дължи сумата от 524.48 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до
30.04.2017 г., и сумата от 38.12 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. /начислена 05.2015 г./ до
30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 31.01.2018 г. до изплащане на
вземанията, присъдени със заповед от 15.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7067/18 г. на СРС, като е отхвърлил иска
за топлинна енергия за разликата над 524.48 лв. до претендираните 613.14 лв. и
за периода 01.05. 2014 г. - 31.12.2014 г., както и исковете по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване вземанията за мораторни лихви върху главницата за ТЕ
в размер на 83,93 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 17.01.2018 г., и върху
таксата за дялово разпределение в размер на 7,24 лв. за периода от 16.09.2015
г. до 17.01.2018 г. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил
разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от
постановеното съдебно решение, в частта, с която съдът е признал дължимост на
сумата от 524.48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г., и сумата от 38.12 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. /начислена 05.2015 г./ до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва
от 31.01.2018 г. до изплащане на вземанията е останал ответникът, който е подал
настоящата въззивна жалба, с която твърди, че съдът неправилно е приел, че той
е собственик на процесния недвижим имот в процесния период.
В законоустановения
срок не е подаден отговор на подадената въззивна жалба от страна на ищеца в
първоинстанционното производство. По делото не е постъпило становище и от
третото лице помагач на ищеца.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност, съдът намира,че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
От представените материали по делото е видно, че пред първоинстанционния съд е повдигнат правен спор за установяване на дължимост на вземания за топлинна енергия, дялово разпределение и законна лихва върху главниците срещу настоящия въззиваем.
Пред въззивния съд не се спори за това, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа. Няма спор и за това, че в същия е налице отоплителна лира в банята, за която се начислява служебно ТЕ, че се ползва топла вода в него и съответно, че е налице сградна инсталация за пренос на топлинна енергия. Спори се за това дали ответникът (въззивник) е собственик на процесния имот и съответно като такъв носи задължението да заплаща доставената до него ТЕ.
При преценка на представените писмени доказателства въззивният съд намира възражението на въззивника за неоснователно. По делото са представени достатъчно писмени доказателства - списък на живущите в сградата, писмо от Столична община, че имотът е продаден на ответника с договор сключен на 29.11.1990 г. и молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху апартамента за обезпечаване на заем на собственика му Б.А.П.- от които може да се направи обосновано заключение, че въззивникът е собственик на имота в процесния период. Съответно съобразно чл. 153 ЗЕ той е и носител на задължението да заплаща доставената топлинна енергия, таксата за дялово разпределение и такса сградна инсталация.
Предвид факта, че други възражения не са повдигнати пред въззивната инстанция и не са налице предпоставките за служебна проверка на правилността на съдебното решение, съдът като се присъединява и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, намира че следва да остави подадената въззивна жалба без уважение.
По разноските:
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК въззиваемият има право на направените от него разноски при отхвърляне на подадената въззивна жалба. В настоящия случай обаче по делото не са представени доказателства за реализирани разноски, нито страната, нито процесуалния й представител са реализирали каквото и да било процесуално поведение, като единствено е представена бланкетна и несъобразена с фактическите обстоятелства по делото молба за о.з., поради което съдът намира, че не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемия.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 53802/18 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Т.С.” ЕАД - „Т.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.