Р Е Ш Е Н И Е
№…… / 21.02.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Добрич, І кас. състав, в публично заседание
на осми февруари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на
секретаря, Ирена Димитрова и прокурор Радослав Бухчев, разгледа
докладваното от съдия Милева к.адм.д. №635 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на А.А.А. от гр. Каварна, подаден чрез адв. С.К. - ДАК
против Решение №260139/25.10.2021
г., постановено по АНД №1283/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Добрич.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за нарушение на Наредба №1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Релевират се
доводи, че решението е взето само на база на свидетелските показания на трима
от свидетелите, служители на ответната страна, а показанията на свидетелите на
касатора не са взети предвид. Моли, да се отмени решението на
първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя, поддържа наведените в жалбата доводи, като
допълнително излага, че талон за медицинско изследване не е издаван на водача.
Моли, да се отмени решението и НП.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич в съдебно заседание дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Добрич се е развило по жалба на А.А.А. от гр. Каварна против Наказателно постановление №20-0851-001845 от 06.11.2020
г., издадено от Началник на сектор „ПП“
към Областна дирекция на МВР Добрич, с което, въз основа
на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №GА282284/21.10.2020
г., на А., на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер
на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, на осн. чл.177, ал.1,
т.4, предл. първо от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.10.2020 г.
в 02.28
часа, в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „Росица“ и ул. „Иван Георгиев“,
касаторът управлява лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. №ХХХХХХХХХХ, като отказва
да бъде изпробван за алкохол и да даде алкохолна проба с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410. Отказва и кръвна проба за химичен анализ. Издаден талон
за медицинско изследване №0049815/21.10.2020 г. При извършената проверка се
установява, че автомобилът е спрян от движение на 08.06.2020 г. по чл.171, т.2
от ЗДвП.
Добричкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление в частта за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП го е изменил като е намалил
наложената глоба на 100 лева. Въззивният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания
и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка,
съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че
по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
за което на А.А. са наложени предвидените в закона по вид и размер
административни наказания, както и безспорно е установено от обективна и субективна страна,
извършеното от същия деяние, квалифицирано по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Съдът е изложил и
подробни мотиви, че деянията не представляват „маловажен случай“.
Решението на въззивния съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. Изложените подробни
мотиви напълно се споделят от настоящият съдебен състав. Районният съд е
отговорил на всяко едно от твърденията, изложени пред него от жалбоподателя.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва
извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на
изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП "отказ за
установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни
средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Независимо, че са уредени в една правна разпоредба и
имат еднаква правна квалификация, двата отказа съставляват различни
правонарушения, тъй като се осъществяват от две отделни деяния, всяко едно от
които е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността по чл. 174, ал.
3 от Закона за движението по пътищата. Т.е. в настоящият казус е установено, че
на водача не е издаден талон за медицинско изследване и няма как да се твърди,
че същият е отказал такова. Но безспорно е установен отказ за употреба с
техническо средство /което и не се оспорва от касатора/, поради което и е
налице противоправно деяние, което води до налагането на административно
наказание. Всички възражения изложени в касационната жалба касаят нарушение на
наредбата и по-конкретно неиздаването на талон за медицинско изследване, но с
оглед горните изводи, същите са неотносими към спора.
При установената фактическа, правна и доказателствена
обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от А.А. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
правилно въззивния съд е потвърдил наказателното
постановление в тази му част. Не са
налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение в тази си част като валидно, допустимо и постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Доколкото в жалбата няма
никакви изложени твърдения във връзка с нарушението, извършено от водача по
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, то съдът намира, че и в тази си част решението на
въззивния съд като правилно и законосъобразно, също следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд гр. Добрич,
І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260139 от 25.10.2021
г., постановено по АНД №1283/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Добрич.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.