РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500534 по описа за 2021 година
С Решение № 260653/03.06.2021г., постановено по гр.дело № 263/2021г., Пернишкият
районен съд е отхвърлил предявените от К. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано заедно от Я. Й. О. и Т. Я., и двамата членове на
Съвета на директорите, искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество, поради погасяване по давност, сумата от 450,97 лв. - главница по
Договор за потребителски паричен кредит с № *** г., ведно със законната лихва от
16.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 57.34 лв. -
възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; сумата от 91.27лв. -
мораторна лихва за периода 30.11.2009г. - 14.10.2011г.; сумата от 125.00 лв. -
присъдени разноски по заповедното производство, от които 25.00 лв. - държавна такса
и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение; сумата от 114.00 лв. - разноски по
изпълнителното дело; сумата от 101.63 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от
150.00 лв. - други дължими суми по ИД, като неоснователни и недоказани. Със същото
решение съдът е осъдил К. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано заедно от Я. Й. О. и Т. Я., и двамата членове на Съвета на
директорите, сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Против решението е постъпила въззивна жалба от К. Д. Д., ЕГН:**********,
чрез процесуалния му представител – адв. Л. К. Т. от АК – П., в която се поддържа, че
съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, необосновано и немотивирано. От събраните в хода на съдебното дирене пред
1
първа инстанция писмени доказателства се установявало по безспорен и несъмнен
начин, че погасителната давност по отношение вземането на ответниковото дружество,
предмет на изпълнително дело №20188130400852 по описа на ЧСИ А. В., рег. № ***, с
район на действие ОС – Перник, е изтекла, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск бил доказан в цялост и по категоричен начин. Необосновано и
неоснователно в мотивната част на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд се бил позовал на едно единствено съдебно решение на ВКС - Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д №2382/2017 г., ГК, IV г.о. на ВКС, без да коментира по
никакъв начин множеството други цитирани от ищеца съдебни решения, също така
постановени от страна на ВКС, в които се достигало до противоположен извод по
основния спорен въпрос по делото - от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС №3/18.11.1980 г., извършена по силата на т.10 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се ТР по отношение на вземания, предмет на
изпълнителни дела, образувани преди датата на приемане на горецитираното ТР от
26.05.2015г. Според жалбоподателя по-голямата част от съдебните състави приемали,
че давността по отношение на вземания, предмет на изпълнителните дела, които са
образувани преди датата на постановяване на горецитираното тълкувателно решение, а
именно - 26.05.2015 г., тече от датата на последното валидно изпълнително действие,
извършено по даденото изпълнително дело, която в процесния случай била
06.04.2012г., а не от датата на приемане на ТР, в разрез с изводите на
първоинстанционния съд. Доколкото при висящност на спора било прието друго
задължително тълкуване на закона, същото следвало да бъде съобразено при
разрешаване на правния спор. Погасителната давност по отношение на вземания,
предмер на ИД, образувани преди постановяването на посоченото ТР, започвала да
тече именно от датата, на която е поискано или предприето всяко едно валидно
изпълнително действие по събиране на вземането, като прекратяването на
изпълнителното производство ставало по право, а ППВС № 3/80 г. следвало да се счита
за изгубило сила и не то, а именно ТР се прилагало и по отношение на вземания,
предмет на ИД, образувани преди датата на приемане на ТР, което налагало извод за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Тезата за обратното/
ретроактивното действие на ТР, се поддържала в множество съдебни актове,
постановени от Върховната съдебна инстанция, като в мотивната част на
постановеното решение първоинстанционният съд по никакъв начин не бил
аргументирал защо при постановяване на процесния съдебен акт не е взел предвид
изводите, съдържащи се в посочените от ищцовата страна съдебни решения на ВКС, а
е построил цялата си мотивна конструкция върху противоположната съдебна практика.
На следващо място във въззивната жалба е посочено, че по образуваното ИД №
487/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. от страна на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД в продължение на две години не било изискано извършването на
изпълнителни действия и същевременно не били извършвани никакви валидни
действия по изпълнителното дело от 06.04.2012г. до прекратяването на ИД на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция посредством
Постановление от 15.05.2018 г. След постъпила молба от цесионера – „Кредит инкасо
инвестмънтс Бг“ ЕАД от 06.04.2016г., бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, получавано по трудово правоотношение с „Мини открит
въгледобив” ЕАД на ***г., като по делото в периода 27.12.2016 г. 07.08.2017 г.
постъпвали парични суми, но те не прекъсвали погасителната давност, тъй като с
изтичането на двугодишния срок, в който взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия и такива не са били извършвани, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, а именно периода 06.04.2012 г. - 06.04.2014 г. производството по
горецитираното изпълнително дело се било прекратило по право по отношение на
2
длъжника, а за съдебния изпълнител възникнало правомощието да прекрати с
постановление изпълнителното дело. Издаденото постановление от 15.05.2018г. имало
единствено и само констативен ефект, а не и конститутивен, като ИД се е прекратило
по право на 06.04.2014 г. и всички изпълнителни действия, извършени след тази дата -
06.04.2014 г. се обезсилвали по право и респективно не прекъсвали давността. И
молбата, изходяща от новия взискател, и налагането на запор върху трудово
възнаграждение били извършени след прекратяване на ИД по право поради настъпила
перемпция, поради което не представлявали валидни изпълнителни действия и не
прекъсвали давността.
Посочено е още, че по отношение на ИД № 852/2018 г., по описа на ЧСИ А. В.,
с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Перник, следвало да се има
предвид, че още към датата на неговото образуване вземането на взискателя спрямо
длъжника по изпълнителния лист от *** г. вече било погасено по давност, като
погасителната давност била изтекла още на ***г., с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от датата на последното валидно изпълнително действие - 06.04.2012г.,
като връчването на покана за доброволно изпълнение, не прекъсвало погасителната
давност върху вземането, както и налагането на запори след прекратяването на ИД
поради настъпила перемпция.
Въззивникът счита за неправилни и необосновани изводите на PC - Перник,
съгласно които отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имала действие занапред, а
новото тълкуване на правната норма започвало да се прилага именно от момента на
постановяване на новия тълкувателен акт - 26.06.2015 г. Оспорва също така и
констатациите на PC - Перник, че в процесния случай давностният срок е бил
прекъснат на 27.06.2018 г., посредством молба за образуване на ново ИД, от която дата
е започнал да тече нов давностен срок, тъй като съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, категорично се приемало, че образуването на
изпълнително дело не е изпълнително действие и респективно не прекъсвало
давността, а и към момента на депозиране на молбата за образуване на ново ИД
вземането на взискателя вече било погасено по давност. Въззивникът намира и, че
първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота изложените твърдения в исковата
молба, както и не е обсъдил съдебната практика, посочена от страна на ищеца, което
съставлявало процесуално нарушение, поради което постановеното решение следвало
да бъде отменено.
С оглед изложеното, въззивникът моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение, като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
необосновано и немотивирано и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде признато за установено, че ищецът К. Д. Д., ЕГН **********, не дължи на
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, сумата от 450,97
лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит с № *** г., ведно със
законната лихва от 16.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
57.34 лв. - възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; сумата от
91.27лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2009г. - 14.10.2011г.; сумата от 125.00 лв. -
присъдени разноски по заповедното производство, от които 25.00 лв. - държавна такса
и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение; сумата от 114.00 лв. - разноски по
изпълнителното дело; сумата от 101.63 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от
150.00 лв. - други дължими суми по ИД, като погасени по давност.
В подадения отговор на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Н. Г. В., изразяват становище, че обжалваното решение е
3
законосъобразно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния закон, както и
с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на българските съдилища,
правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, като бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба и му бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Въззиваемият счита, че в обжалваното решение правилно било прието, че
относно процесното вземане не е имало петгодишен период, в който да не са били
предприемани изпълнителни действия. Отбелязва, че ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага
във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за съществените
по делото въпроси се явявало ППВС № 3/18.11.1980 г., като по този въпрос била
налице установена съдебна практика на Върховния касационен съд, която посочва и в
която се приемало, че до постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. N° 2/2013 г. на ОСГТК приложимата задължителна съдебна
практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е Постановление №
3/18.11.1980 г., като от момента на приемане на тълкувателната разпоредба,
тълкувателните актове, които постановява върховната съдебна инстанция имат обратно
действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е
било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново
тълкувателно решение. Доколкото тълкувателната практика има задължителен
характер, правните субекти следва да се съобразяват с действащото тълкуване към
момента на извършване на съответните процесуални действия. Следващо от това било
разбирането, че последващите тълкувателни решения нямат както първоначалните
такива обратно действие и тяхното прилагане започвало от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателен акт се състояло от две части, като с първата от тях се давало
новото тълкуване на правната норма, а във втората следвало да се обяви за загубил
сила предшестващия тълкувателен акт. От това следвало, че предшестващият
тълкувателен акт преставал да се прилага от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение и съответните органи следвало да прилагат установеното с
новото Тълкувателно решение тълкуване на правната норма, по случаите, възникнали
след приемането на новото ТР или по такива случаи, които са били заварени към този
момент. Според въззиваемия, извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВИС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., пораждала действие от
датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г., поради което към
момента на образуване на изп. дело № 852/2018 г. по описа на ЧСИ А. В. през 2018 г.,
погасителната давност не би могла да е изтекла, още повече, че същата била
прекъсната заради образуването на изпълнителното дело и поисканите с молбата
изпълнителни действия.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият въззивен
състав установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е постановено от съдия от Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма и при наличие на процесуалните
предпоставки за постановяването му. Не са налице основания за обезсилването му,
поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Районният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 439, във вр. с чл. 124,
ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът К. Д. Д., ЕГН:**********,
не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********,
следните суми: сумата от 450,97 лв. - главница по Договор за потребителски паричен
4
кредит с № *** г., ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 57.34 лв. - възнаградителна лихва за периода
30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; сумата от 91.27лв. - мораторна лихва за периода
30.11.2009г. - 14.10.2011г.; сумата от 125.00 лв. - присъдени разноски по заповедното
производство, от които 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; сумата от 114.00 лв. - разноски по изпълнителното дело; сумата от
101.63 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от 150.00 лв. - други дължими суми
по ИД, като погасени по давност поради изтичане на 5-годишна погасителна давност.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено на 16.11.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, с БУЛСТАТ *********, Заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ищеца - К. Д. Д., ЕГН **********, било образувано ч.гр. д. №
6935/2011 г., по описа на Районен съд - Перник, като Съдът издал Заповед за
изпълнение № *** г. След констатация, че Заповедта подлежала на изпълнение и на
основание чл. 410 и сл. от ГПК във вр. чл. 411, ал. 3 от ГПК, съдът издал
Изпълнителен лист № *** г., с който К. Д. Д. бил осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: 450,97 лв. - главница по Договор за
потребителски паричен кредит с № *** г,, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 57.34
лв. - възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; 91.27лв. -
мораторна лихва за периода 30.11.2009 г. -14.10.2011 г; 125.00 лв. - присъдени
разноски по заповедното производство, от които 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение. С молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД от 22.02.2012 г. до ЧСИ А. В., peг. № ***, въз основа на изпълнителния
лист от *** г., било образувано Изпълнително дело № 487/2012 г., по описа на пред
ЧСИ А. В.. По образуваното ИД № 487/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. от страна на
взискателя в продължение на две години не било изискано извършването на
изпълнителни дейстия и същевременно не били извършвани никакви валидни действия
по изпълнителното дело от 06.04.2012 г. до прекратяването на ИД на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция посредством Постановление от
15.05.2018 г. След постъпила молба от цесионера - ответник по делото, „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД от 06.04.2016 г., бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано по трудово правоотношение с „Мини открит
въгледобив” ЕАД на *** г., като по делото в периода 27.12.2016 г. - 07.08.2017 г.
постъпвали суми, но те не прекъсвали погасителната давност, тъй като с изтичането на
двугодишния срок, в който взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни
действия и такива не били извършвани, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
именно периода 06.04.2012 г. - 06.04.2014 г. производството по изпълнителното дело се
прекратило по право по отношение на длъжника, а за съдебния изпълнител възникнало
правомощието да прекрати с постановление изпълнителното дело. Издаденото
постановление от 15.05.2018 г. имало единствено и само констативен ефект, а не и
конститутивен, като ИД се прекратило по право на 06.04.2014 г. и всички
изпълнителни действия извършени след тази дата - 06.04.2014 г. се обезсилвали по
право и респективно не прекъсвали давността. Според ищеца, и молбата, изходяща от
новия взискател, и налагането на запор върху трудово възнаграждение били
извършени след прекратяване на ИД по право поради настъпила перемпция, поради
което не представлявали валидни изпълнителни действия и не прекъсвали давността.
Същевременно, за извършената цесия с цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и цесионер - ответника по делото, ищецът в качеството на длъжник не бил надлежно
уведомен съгласно императивната разпоредба на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, което
накърнявало неговите права като длъжник и по аргумент от чл. 99, ал.З от ЗЗД цесията
нямала действие по отношение на ищеца, както и по отношение на третите лица.
5
Ищецът е посочил, че на 27.06.2018 г. отново въз основа на същия Изпълнителен лист
от *** г., ответникът, в качеството му на взискател по изпълнителното дело, е подал
молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано ИД №
20188130400852, по описа на ЧСИ А. В., с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд –Перник. По изпълнителното дело били извършвани многобройни
справки, като на *** г. бил наложен запор върху трудовото възнагрждение на ищеца,
получавано по трудово правоотношение с „Призма Лайтинг”, на *** г. били наложени
запори върху банковите сметки на ищеца, а с Призовка за принудително изпълнение от
09.03.2020 г., получена от страна на К.Д. на *** г., било насрочено извършване на опис
на ***г. Съгласно изложеното от ищеца, още към датата на образуване на ИД №
852/2018 г., по описа на ЧСИ А. В., вземането на ответното търговско дружество
спрямо длъжника по изпълнителния лист от *** г. е било погасено по давност, като
погасителната давност била изтекла още на 06.04.2017 г., с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от датата на последното валидно изпълнително действие -
06.04.2012 г., като връчването на покана за доброволно изпълнение, не прекъсвало
погасителната давност върху вземането, както и налагането на запори след
прекратяването на ИД поради настъпила перемпция.
Ищецът е аргументирал тези свои твърдения, като се е позовал на тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че
в т. 10 от същото е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, без значение дали
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК или не, то
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Посочил е, че съгласно тълкувателното решение не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съгласно посоченото в исковата молба, в рамките на първото образувано ИД 487/2012
г., по описа на ЧСИ А. В., единственото валидно изпълнително действие, прекъснало
погасителната давност било налагане на запор, извършено на *** г., като в периода
06.04.2012 г. - 06.04.2014 г. не били извършвани каквито и да било същински
изпълнителни действия и респективно давността не била прекъсвана, като
същевременно запорът, наложен върху трудовото възнаграждение на ишеца на *** г.
бил извършен след като ИД се е прекратило по право още на *** г., което обуславяло
извод, че се е обезсилил по право и респективно не прекъсвал давността. По изп. дело
№ 20188130400852, по описа на ЧСИ А. В., на 18.09.2018 г. било връчени запорни
съобщения, а на ***г. бил насрочен опис на движими вещи, които макар и същински
изпълнителни действия по своята същност, били извършени много след като вече
давността на вземането била изтекла и същото се било погасило, поради което и не
подлежало на принудително изпълнение. Предвид обстоятелството, че в рамките на
двете изпълнителни производства, водени пред ЧСИ А. В. не било налице прекъсване
на давността, преди същата да изтече, то вземането на взискателя по воденото срещу
ищеца изпълнително дело било погасено по давност и не било годно за принудително
изпълнение, като предвиденият законоустановен петгодишен давностен срок бил
изтекъл на 06.04.2017 г. - с изтичането на петгодишен срок, считано от датата на
последното валидно изпълнително действие - 06.04.2012 г. Ищецът посочва, че към
дата 06.04.2015г., а в условията на евентуалност към 06.04.2017 г., вкл. и акцесорните
6
вземания за лихви и разноски и вземанията във връзка с воденето на изпълнителното
производство, които също имали акцесорен на главното вземане характер, били
погасени поради изтичането на тригодишна давност на основание чл. 119 от ЗЗД и не
подлежали на удовлетворяване по принудителен ред.
Ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт С. Б. К., в законоустановения срок е
подало отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Посочено е, че на *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, в качеството му на Кредитор, от една страна и К. Д. Д., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № ***, по силата на
който кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД финансирал
кредитополучателя, а за последния възникнало задължение да издължи горепосочения
кредит. Поради неизпълнение на поетите по договора за кредит задължения,
тогавашният кредитор се снабдил с процесния изпълнителен лист от *** г. и било
образувано изпълнително дело № 487/2012 г. по описа на ЧСИ А. В., след което и изп.
дело № 852/2018 г. по описа на ЧСИ А. В..
Според ответника, от образуване на изпълнително дело № 487/2012 г. по описа на ЧСИ
А. В. на 22.02.2012 г., до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и
погасителна давност не текла, независимо дали по делото имало или нямало
извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започвала да тече
погасителна давност била датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015.,
като датата, на която вземането би се погасило по давност била 26.06.2020г. В случая,
обаче, и в периода след 26.06.2015 г., във връзка с изп. дело № 487/2012 г. и изп. дело
№ 852/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., имало извършени изпълнителни действия, които
прекъсвали погасителния давностен срок. Така, на 06.04.2012 г. по изп. дело №
487/2012 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя "77 К" ООД; на
20.08.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която били възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и която водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност,
съгласно посоченото в Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; на 18.10.2016 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя -
"Мини открит въгледобив" ЕАД, като от декември 2016 г. до август 2017 г. по
банковата сметка на взискателя били направени общо 8 превода от съдебния
изпълнител за погасяване на задължението на К. Д. Д., с общ размер 342.00 лв., всяка
една от които била основание за прекъсване на давността; на 27.06.2018 г. по молба на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД било образувано ново изпълнително дело №
852/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., в която молба взискателят поискал извършването на
действия по принудително изпълнение и възложил на ЧСИ А. В. правомощията по чл.
18 ЗЧСИ, като според ответника на тази дата била прекъсната погасителната давност,
тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ било действие,
водещо до прекъсване на давността; на 18.09.2018 г. било изпратено запорно
съобщение до работодателя - „Призма лайтинг" ООД; на 02.10.2018 г. по делото бил
присъединен взискател в лицето на ТД на НАП относно публични задължения на
длъжника, което отново прекъсвало погасителната давност, съгласно т. 10 от мотивите
на ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС; нa 27.09.2019 г. били изпратени запорни съобщения до
„УниКредит Булбанк" АД и „Юробанк България" АД; на 09.03.2020 г. било изпратено
съобщение за насрочване на дата за опис на движими вещи за *** г., собственост на К.
Д. Д.. От изброените изпълнителни действия можело да се изведе заключение, че по
процесното вземане срещу К. Д. Д. не била изтекла погасителна давност. Доколкото се
отнася до възражението на ищеца, че не е надлежно уведомен за извършената цесия,
ответникът е посочил, че с пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
7
Файненс" (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, да уведоми
от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по цедираните
вземания. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К. Д. Д. на посочен от него адрес,
а именно: ***. Изпратеното уведомление не било получено на адреса и се върнало с
отметка „непотърсен", което било удостоверено с обратна разписка. По този начин
дружеството положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне
до знанието на К. Д. Д., като е направило изрично искане, в случай, че решаващият
състав приеме, че следва К. Д. Д. да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, да бъде прието приложеното като доказателство по делото Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба ответникът е направил искане да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и
недоказан депозирания от К. Д. Д. иск.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че въз основа на подадено на
16.11.2011г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с БУЛСТАТ *********,
Заявление за издаване на заповед за изпълнение против К. Д. Д., е образувано ч.гр. д.
№ 6935/2011г., по описа на Районен съд - Перник, като Съдът е издал Заповед за
изпълнение № ***г., като след констатация, че Заповедта подлежи на изпълнение и на
основание чл. 410 и сл. от ГПК във вр. чл. 411, ал. 3 от ГПК, е издал Изпълнителен
лист № *** г., с който К. Д. Д. е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД следните суми: 450,97 лв. - главница по Договор за потребителски
паричен кредит с № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 57.34 лв. - възнаградителна
лихва за периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; 91.27лв. - мораторна лихва за периода
30.11.2009 г. -14.10.2011 г.; 125.00 лв. - присъдени разноски по заповедното
производство, от които 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. С молба, депозирана от страна на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, на 22.02.2012 г. пред ЧСИ А. В., въз основа на цитирания
изпълнителен лист от *** г. е образувано Изпълнително дело № 487/2012 г., по описа
на пред ЧСИ А. В.. В постановление от 15.05.2018 г., ЧСИ А. В. е приела, че
последното валидно изпълнително действие е било извършено на 06.04.2012г.
Първоинстанционният съд е приел, че след 06.04.2012г. съдебният изпълнител не е
извършвал реални изп. действия, нито пък взискателят е поискал извършването на
такива и съгл. чл.433,ал.1, т.8 ГПК изп. дело се е прекратило по силата на правната
норма, „ех lege", с изтичането на две години от датата на последното изп. действие -
06.04.2012г., т. е към 06.04.2014г. цитираното изп. дело № 487/2012 г., по описа на
пред ЧСИ А. В., без изрично постановление на частния съдебен изпълнител е било
прекратено. Според първоинстанционния съд постъпилата молба от цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД на 18.10.2016г. и налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца са извършени след прекратяване на ИД по право
поради настъпила перемпция, поради което не представляват по своята правна
същност и характеристика валидни изпълнителни действия и следователно не
прекъсват давността. Съдът е приел, че с молбата на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“
ЕАД от 27.06.2018г. за образуване на изпълнително дело № 852/2018г. по описа на
ЧСИ А. В., въз основа на същия Изпълнителен лист от *** г., в която всикателят е
посочил и способ за принудително изпълнение срещу ищеца, е налице действие, годно
да прекъсне давностния срок, текъл в полза на ищеца. Съдът е посочил, че последното
изпълнително действие по ИД №487/2012г. по описа на ЧСИ А. В., е било извършено
на 06.04.2012г., като към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
8
производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо
изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г.
Според съда, от 06.04.2014г., /датата на която производството по изпълнителното дело
е било прекратено по право / е започнала да тече петгодишната давност за процесните
вземания, която би изтекла на 06.04.2019г., но давностният срок е бил прекъснат преди
изтичането му на 27.06.2018г., от която и дата е започнел да тече нов давностен срок,
поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани.
Пернишкият окръжен съд намира, че от фактическа страна по делото се установява
следното:
По ч.гр.дело № 6935 / 2011г. по описа на Районен съд Перник е издадена заповед за
изпълнение №***г., с която е разпоредено на К. Д. Д., ЕГН:**********, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: 450,97 лв. - главница по
Договор за потребителски паричен кредит с № *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 57.34
лв. - възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; 91.27лв. -
мораторна лихва за периода 30.11.2009 г. - 14.10.2011 г.; 125.00 лв. - присъдени
разноски по заповедното производство, от които 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
На ***г. е издаден изпълнителен лист № *** въз основа на влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №***г. по ч.гр.д. № 6935 / 2011г. по описа на РС
Перник.
От приложеното по делото копие на изп. дело № 487/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. се
установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от
22.02.2012г. от страна на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на
основание горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника К. Д. Д.. По
изпълнителното дело на ***г. е изпратено запорно съобщение, изх. №4285/06.04.2012,
до работодателя „77 К“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Междувременно, на ***г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД е прехвърлено
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, в това
число и процесното вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към К. Д. Д.. С
нотариално заверено пълномощно цедентът е упълномощил цесионера, в качеството
му на нов кредитор, да уведоми всички длъжници по прехвърлените вземания за
извършената цесия, като „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД е изпратил съобщение
за извършеното прехвърляне до длъжника К. Д. Д. на адреса му, но последното не е
потърсено от получателя му.
Въз основа на извършената цесия, на 06.10.2016г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“
ЕАД е подал молба по изп.д. № 487/2012г. за извършване на справка в ТП на НОИ на
името на длъжника за наличие на сключени трудови договори, като при наличието на
такива, е поискал да бъдат предприети съответните изпълнителни действия. Със
запорно съобщение, изх. №***г. по изп.д. № 487/2012г. по описа на ЧСИ А. В., до
работодателя „Мини открит въгледобив“ ЕАД, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като в периода от 27.12.2016г. до 07.08.2017г. по
изпълнителното дело са постъпвали суми.
9
С постановление от 15.05.2018г. по изп.д. № 487/2012г. ЧСИ А. В. е прекратила
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като изрично е посочила, че
последното валидно изпълнително действие е извършено на 06.04.2012г.
Въз основа на молба от 27.06.2018г. от страна на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД на основание същия изпълнителен лист от ***г. е образувано
изп. дело № 852/2018г. по описа на ЧСИ А. В. срещу длъжника К. Д. Д.. От
приложеното по делото копие на изпълнителното дело се установява, че на 18.09.2018г.
е изпратено запорно съобщение, изх. №***, до работодателя „Призма лайтинг“, с което
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 02.10.2018г. по
изпълнителното дело е присъединен взискателят ТД на НАП за дължимите от
длъжника публични задължения. На ***г. са наложени запори на вземанията на
длъжника от банкови сметки в „Уникредит булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД.
На 09.03.2020г. до длъжника е изпратено съобщение за насрочване на дата за опис на
движими вещи, негова собственост.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. Поради което наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземане по изпълнителен лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес
у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане
в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато
вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Стабилитетът на
заповедта за изпълнение и преклудирането на възможността да се оспорват посочените
факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което настоящият състав
намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от
1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр.
275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата
и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с
ДВ, бр.275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който
10
е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба
за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и
само в случай, че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен
акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и
т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим
и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези
специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение
характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното
атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. В
този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Д., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 221/2010 г., IVг. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г, IVг. о, ГК.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК е
посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно
решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването
на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност
не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност
да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
11
способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС №
3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, като цитираното
тълкувателно решение, в частта му, с която се отменя предходното тълкуване на
правната норма, дадено с ППВС № 3/1980 г., се прилага от датата на обявяването му -
26.06.2015г. и то само по отношение заварените и образуваните впоследствие
изпълнителни производства, а не и към приключилите преди тази дата.
Предвид изложеното, за да се произнесе съдът по направеното възражение за
настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, взе предвид следното:
Въз основа на посочения изпълнителен лист от ***г., взискателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД с молба от 22.02.2012г. е инициирал образуването на изп.
дело № 487/2012г. по описа на ЧСИ А. В.. Съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б.
“В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, давността е
спряла да тече. След приемането на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, съгласно която
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, обаче, ППВС № 3/1980 г. в тази му част, бе обявено за
изгубило сила, а новото тълкуване, дадено с т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК се
прилага от датата на обявяването му - 26.06.2015г.
След налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно
съобщение от ***г. до работодателя „77 К“ ООД, в продължение на повече от две
години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е перемирано към 06.04.2014г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, въпреки последвалото постановление за
прекратяване от 15.05.2018г. (в този смисъл и ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед посоченото по-горе, от датата на образуването на
изп. дело № 487/2012г. по описа на ЧСИ А. В., до датата на перемирането му на
06.04.2014г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в сила е било ППВС № 3/1980 г. и
през този период давността по отношение на вземането на взискателя е спряла да тече,
като новата 5-годишна давност е започнала да тече от 07.04.2014г.
След перемиране на изпълнителното дело, новият взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД на 06.10.2016г. е подал молба по изп.д. № 487/2012г. за
извършване на справка в ТП на НОИ на името на длъжника за наличие на сключени
12
трудови договори, като при наличието на такива, е поискал да бъдат предприети
съответните изпълнителни действия. Въз основа на молбата, със запорно съобщение,
изх. №***г. по изп.д. № 487/2012г. по описа на ЧСИ А. В., до работодателя „Мини
открит въгледобив“ ЕАД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като в периода от 27.12.2016г. до 07.08.2017г. по изпълнителното дело са
постъпвали суми. С налагането на запора е прекъсната давността по отношение на
вземането на взискателя, тъй като прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на материалното право на
взискателя да иска принудително удовлетворяване на вземането си с нов изпълнителен
способ, въз основа на същия изпълнителен лист и срещу същия длъжник.
В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в решение
№ 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., според което, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е
предприето от СИ, по причина, която не зависи от кредитора, давността се счита
прекъсната с искането. Единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело
или не. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Поради което, в настоящия случай, с налагането на запора на ***г. по изп.д. №
487/2012г. по описа на ЧСИ А. В., давността се счита за прекъсната, защото е от вида
на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия - прекъсващи давността, независимо че
действието е предприето в условията на прекратено изпълнително производство.
След първото прекъсване на давността на 18.10.2016г., са последвали множество
изпълнителни действия, които съгласно даденото тълкуване с ТР №2/2013г. ОСГТК на
ВКС, са годни да прекъснат давността, а именно: на 18.09.2018г. по изп. дело №
852/2018г. по описа на ЧСИ А. В. е изпратено запорно съобщение, изх. №***, до
работодателя „Призма лайтинг“, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; на 02.10.2018г. по изпълнителното дело е присъединен
взискателят ТД на НАП за дължимите от длъжника публични задължения; на ***г. са
наложени запори на вземанията на длъжника от банкови сметки в „Уникредит
булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД; на ***г. до длъжника е изпратено съобщение
за насрочване на дата за опис на движими вещи, негова собственост. Съгласно
горепосоченото и намиращо приложение по отношение изп. дело № 852/2018г. по
описа на ЧСИ А. В., т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, от предприемането на всяко от
гореизброените изпълнителни действия започва да тече нова 5 – годишна давност.
Следователно, от първото прекъсване на давността на 18.10.2016г., до последното
прекъсване на 09.03.2020г., както и от него до подаване на исковата молба на
25.01.2021г. не е изтекъл 5 - годишният давностен срок за погасяване на вземанията,
поради което отрицателните установителни искове по чл. 439 ГПК се явяват
неоснователни.
Макар и по различни мотиви, настоящият въззивен състав споделя направения от
районния съд краен извод, поради което оплакванията във въззивната жалба за
неправилност и необоснованост на обжалвания акт се явяват несъстоятелни.
Първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По отношение направеното с въззивната жалба особено искане в условията на
13
евентуалност, в случай, че съдът счете, че делото не следва да бъде спряно поради
преюдициалност, то да постанови решението си след постановяване на тълкувателно
решение по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК, съдът следва да отбележи, че след като с
Определение №748 от 08.09.2021г., постановено по делото, по подробно изложени
мотиви е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на
производството по делото на основание чл.229, т.4 ГПК, то е обвързан от посочения в
чл.235, ал. 5 от ГПК срок за постановяване на решението си, поради което и искането
за постановяване на решението по настоящото дело след постановяване на
тълкувателно решение по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК, се явява неоснователно.
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважаване на въззивната жалба на
осн. чл. 273, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемото дружество претендира разноски в общ размер на сумата от 300.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемото дружество.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260653 от 03.06.2021г., постановено по гр.д. № 263/
2021г. по описа на PC Перник.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от Я. Й. О. и Т. Я., и двамата членове на Съвета на директорите,
сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14