РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Карлово, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20235320101078 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от А. И.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*чрез адв. С. Н., съдебен адрес:
гр. П., ул. „Й. Г.“ ** против „К. Й.“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И., чрез
адв. С. М., съдебен адрес: гр. Х., ул. „К.” **, вх. *, ет.*.
Ищецът твърди, че на 12.09.2022 г., сключил с „К. Й.“ ООД договор
за паричен заем № 70465 за сума в размер на 800,00 лева, при месечен лихвен
процент по заема 3,330%, годишен процент на разходите 48,314 %. В чл. 6 от
договора за заем било посочено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: поръчител и банкова гаранция,
ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че
в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде
начислена неустойка в размер на 689,99 лева.
Твърди, че клаузата на чл. 8 била нищожна, тъй като предвидената
неустойка в размер на в размер на 689,99 лева загубила присъщата за нея
обезщетителна функция. Тя била над 50 % от заетата сума, без да зависи от
вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсел
1
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а било санкция за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвидено било неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито
оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.
Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката. Недобросъвестно и в ущърб
на потребителя, небанковата финансова институция поставила към
кредитополучателя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения, неустойката се намирала в разрез с
добросъвестността, заобикаляла разпоредите на закона и накърнявала добрите
нрави.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата аз неустойка на чл.8 от сключения между него и
ответното дружество договор за паричен заем №70465 от 12.09.2022 г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Не оспорва сключването на процесния договор за заем при посочените
в исковата молба параметри. Твърди, че неустойката, визирана в чл. 8 от
договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на
възникване на основание за начисляването й, а именно – при непредставяне в
срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен
начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да
отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката
бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент
предхождащ нейното начисление. При сключване на процесния договор за
2
паричен заем, страните по него действали в рамките на свободата на
договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля формулирали клаузата по чл.8 по
начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя
(обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и
евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на
допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна
функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката била проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). В конкретния
случай тази неустойка била начислена само и единствено, защото заемателят
не предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение,
отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Същата била начислена
единствено, защото заемателят не изпълнил поетото от него задължение да
предостави обезпечение, отговарящо на условията на ОУ, като неустойката в
случая се явявала санкция за това неизпълнение. Обстоятелството, че се е
натрупало задължение за плащане на тази неустойка било последица именно
от неизпълнение от страна на неизправния заемател, който не изпълнил едно
доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договор за
паричен заем № 70465 от 12.09.2022г.
Ответникът твърди, че клаузата на чл.8 от договор за паричен заем с
№ 70465/12.09.2022г. била индивидуално уговорена с кредитополучателя. Тя
била съобразена с неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване
за заем. Заемателят предварително уточнил и индивидуализирал каква е
сумата, която иска да получи. Конкретизирал параметрите, които биха могли
да са по неговите възможности – вид, размер, срок, начин на усвояване,
размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Предвид това
бил уговорен и размерът на неустойката, който бил изцяло съобразен с
индивидуалните потребности и възможности на заемателя по договора за
паричен заем
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Договор за паричен заем № 70465 от 12.09.2022 г. и
Общи условия към него, се установява, че „К. Й.“ ООД е предоставило на
ищеца сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на 9 месечни вноски
от по 104.33 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 3.330 % и годишен
3
процент на разходите – 48.314 %. Падежът на първата вноска е 12.10.2022 г., а
на последната – 12.06.2023 г., като общата сума по кредита е посочена в
размер на 939.01 лева.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:
1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от
Общите условия;
2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т.
2 от Общите условия;
3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;
4.Ценна книга в полза на заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора, с подписването му, заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 689.99 лв., с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за
заем. От представения погасителен план се установява, че неустойката се
заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
месечната вноска се добавя сума в размер на 76.67 лева. Така общият размер
на месечната вноска с включена неустойка е 811.00 лева, а общият размер на
плащанията по кредита възлиза на 1629.00 лева.
Доказа се по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил сумата от 800.00 лева. Ответникът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
4
специалния закон – ЗПК.
Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи
произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за
неустойка.
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе
казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но
не е изпълнен по вина на една от страните. Така, както е уговорена в чл.8 от
Договора означава, че тя е загубила своята обезщетителна функция, тъй като
не предвижда заплащане на обезщетение на вреди поради неизпълнение на
договора, а е включена в погасителната вноска към този договор, вследствие
на неизпълнение на отделна негова клауза, с която е уговорена.
От представените Общи условия към договора – чл.10, ал.2, е видно,
че Заемодателят е поставил редица условия на които заемателят следва да
отговаря, но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само
като условие за обезпечаване на неустойката. Кредиторът е дал възможност
на насрещната страна в едва тридневен срок да осигури две физически лица,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на
осигурителния доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да
5
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем
сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две
години, да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя,
отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е
обичайната практика, а от друга – изискванията към поръчителите (гарантите)
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения срок информация. Изпълнението на тези изисквания е свързано с
получаване на информация от различни държани институции /за неплатени
осигуровки, трудова заетост, кредитна история свързана със справка от БНБ/,
като срокът /до три дни от подписване на договора/ за събирането на тази
информация не отчита сроковете по АПК за отговор на отправени евентуални
запитвания, които са с доста по-голяма продължителност. Изискванията
свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това имат ли
сключени други кредити също е свързано със затруднения. В тази връзка
следва да се подчертае, че да се вменява на кредитополучателя да изследва
дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител по друг кредит с
кредитора „К. Й.“ ООД, който разполага с тази информация, се намира в
сериозно противоречие с изискванията за добросъвестност. Тази информация
заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на съвсем кратък
срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин,
който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствено с цел да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори
само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.
Що се отнася до алтернативните опции за обезпечение, то съдът
намира, че те също поставят мъчно преодолими пречки пред заемателя.
6
Например срокът за снабдяването с банкова гаранция в размер два пъти
общата сума за плащане по договора, е едва 3 дни, а предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Изисква
се залогът да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от
общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и
лихва, а ипотеката – да е първа по ред.
Налага се извод, че всички опции за обезпечение всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са
много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането
за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и
като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне
задължението за неустойка, както и предвид размера й от 689.99 лева /при
главница от 800 лева/, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща само в
средство обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен
лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна (възнаградителна) лихва, която да плаща длъжникът и която е
скрита печалба за кредитора. Посоченият в размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 48,314 %, нараства допълнително с размера на
неустойката по чл.8 от договора. Включена по този начин в договора, тази
неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя.
Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е
нарушена нормата на чл.5 от ЗПК. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и
въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
7
Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението.
Имайки предвид това, съдът прави извод, че заемодателят не е
търсил обезпечение на вземането си, а по-голяма и недължима печалба от
уговорения заем, т. е. клаузата за неустойка се явява нищожна поради
противоречие със Закона за потребителския кредит.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава и
принципа на справедливост. Действително няма пречка размерът й да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е.
и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При възприетите изводи следва са приеме, че е налице
едновременно противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, а
противоречието със закона по правило винаги „поглъща“ накърняването на
добрите нрави, респ. специалното основание изключва общото (така Решение
№ 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК).
И тъй като съдът не е обвързан от посочения от ищеца начин на
съединяване на исковете, когато те са за обявяване на нищожност на клауза от
правна сделка на няколко основания (вж. в този смисъл мотивите на Решение
№ 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV г. о. на ВКС), следва да
разгледа всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдения
порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. Но при установеното „противоречие
със закона“ позоваването на основанието „накърняване на добрите нрави“,
изключва възможността съдът да се произнесе по него. (напр. Решение № 417
8
от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС, III Г. О.). В който случай
основанията, макар и да съществуват едновременно, правният резултат от
уважаването на иска на едно от тях, изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания. Или прогласената от съда нищожност на
сделката в процесната част като неравноправна, респ. противоречаща на
закона, ще има идентични правни последици, които законът свързва с
обявяването на нищожността й като противоречаща на добрите нрави. В този
случай съдът не дължи произнасяне по другите въведени в процеса
основания за нищожност на договора за заем.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Ето защо и предвид представения от адвокат С. Н. списък на разноските, на
същия следва да се присъдят 400.00 лева за осъщественото процесуално
представителство.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца, ответникът следва да заплати на последния разноските за държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
клаузата за неустойка на чл.8 от Договор за паричен заем № 70465 от
12.09.2022 г. сключен между А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.
„В.“ №*и „К. Й.“ ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И., поради
противоречие със Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И. да заплати на
А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*, сумата от общо 50.00
лева, представляваща разноски по делото.
9
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И. да заплати на
С. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ №**, сумата от 300.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10