Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 669/17.05.2022 година, гр. Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 235/2020 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с глава девета от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба от Е.Т.К. с ЕГН ********** и адрес ***, против заповед № РД – 05 – 01
- 3/31.01.2022 година на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б..
С
оспорената заповед, на основание чл. 107 ал. 2 във връзка с чл. 108 от ЗДСл, служебното
правоотношение (СлПО) на жалбоподателя – началник на Общинска служба по
земеделие – С. - е прекратено поради получена възможно най – ниска годишна
оценка за изпълнението на длъжността – „Неприемливо изпълнение“.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен акт.
Поддържа
се, че основанието, посочено от ответника за прекратяване на правоотношението само
формално покрива законовите изисквания за прекратяване на СлПО и не отговаря на
обективната действителност. Заявява се, че в производството по годишно
оценяване на изпълнението на задълженията на служителя не са спазени реда и
условията по ЗДСл и приложимата наредба, защото ответникът не е оценявал
постигането на предварително определени цели и изпълнението на поставени
задачи, нито се е ръководил от критериите по чл. 76 ал. 5 от ЗДСл, а се е
позовал на две жалби и устни сигнали срещу Е.К., без да е ясно каква е връзката
на тези мотиви с компетентностите, показани от жалбоподателя през годината. Сочи
се, че така извършеното оценяване не е било безпристрастно и компетентно, въз
основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е било свързано
единствено с изброяване, без да е ясно кои служебни задължения е нарушила К. и
на база какви обстоятелства е стигнато до такъв извод. Изтъква се, че оценката
не обхваща целия едногодишен период от работата на жалбоподателя, няма
комплексен характер и е в противоречие с междинната оценка за изпълнението на
работата, както и с положителните оценки от предходни години, а това
противоречие води до необоснованост на заповедта. Твърди се, че жалбоподателят
многократно е била повишавана в ранг и оценката противоречи на дисциплинарното
ѝ поведение в хода на изпълнение на задълженията по СлПО, като цяло – без
дисциплинарни наказания и констатирани пропуски – последното годишно оценяване
е използвано единствено като средство за прекратяване на СлПО на К..
Претендира
се осъждане на ответника, на основание чл. 104 ал. 1 от ЗДСл, да заплати
обезщетение за времето 01.02 – 31.07.2022 година, през което К. не заема
държавна служба, поради незаконното прекратяване на СлПО, както и законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на жалбата до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка
и доказателствата, допълнително изискани от съда. Излага доводи за
законосъобразност на обжалваната заповед.
След като се запозна с
доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Със
заповед от 29.02.2012 година жалбоподателят Е.К. е била назначена за държавен
служител - началник на Общинска служба по земеделие – С. (ОСЗ) към Областна
дирекция „Земеделие“ – Б. (ОДЗ). Първоначалния кръг на служебните ѝ
задължения е бил определен с длъжностна характеристика от 2012 година (лист 84
и 72 - 74).
През периода
2012 – 2021 година К. последователно е била оценявана за годишното изпълнение
на задълженията си по служебното правоотношение със съответен формуляр за
оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители,
заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни
функции. С изключение на последната оценка (за 2021 година) работата на К. е
оценявана като „напълно отговаряща на изискванията“, „надвишаваща изискванията“
и „изключително изпълнение“ като са излагани и мотиви в тази насока.
Длъжностната характеристика на Е.К. – като началник на ОСЗ - е претърпяла
промени в периода на изпълнение на служебните ѝ задължения и на
жалбоподателя двукратно са били връчвани нови (допълнени) длъжностни
характеристики – една през 2018 година и една през 2020 година (лист 78 – 79,
72 – 73, 66 – 69, 60 – 62, 55 – 57, 47 – 49, 42 – 44, 35 – 36, 31 – 32 и 22 –
24, а също лист 38 – 41 и 25 - 28).
На
16.07.2021 година Е.К. и оценяващият я ръководител Г.П. провели междинна среща
за оценка на изпълнението на задачите, възложени на жалбоподателя с работния
ѝ план за първата половина на 2021 година. На междинна среща
ръководителят констатирала, че през първата половина на 2021 година К. е
изпълнила „отговорно възложените ѝ в работния план задачи“, контролирала
е работата на експертите, организирала е изготвянето на план за обезщетение на
собствениците на земеделски земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на територията на община С.,
провела е заседания на комисия, съвместно с началника на ОСЗ „Царево –
Приморско“, съгласно „Антикорупционния план на МЗХГ“, в резултат на което са
били предприети конкретни действия.
На
27.07.2021 година Х.Я. И. ***, е
подал до кмета на Община С. жалба срещу Е.К. (препратена в ОДЗ). В жалбата И.
заявил, че е един от наследниците на Т.Г.И. (бивш жител ***), чиято собственост
върху земеделски земи е била възстановена в стари реални граници с решение № 1258/08.11.2007 година на ОСЗ
и протокол за въвод от 16.01.2018 година:
- нива с
площ от 1,623 дка, представляваща имот 010479 в местността „Мапи“ в землището
на град С.;
- нива с
площ от 0,968 дка, представляваща 010500 в местността „Мапи“ в землището на
град С..
В
жалбата той посочил, че с решение №
204/09.12.2013 година на ОСЗ, по времето, през което К. е началник, същите
земеделски имоти са били възстановени на други лица – наследниците на Я.Г.
(чиито наследник е и самата Е.К.) с подписа на К., а след това са били
продадени на трето лице (В.К.) от Е. К. и другите наследници на Я.Г..
Съответно, третото лице – от своя страна – ги е препродало на търговско
дружество със собственик А. М., за когото сигнализаторът заявил, че живее на
съпружески начала с К. и от когото тя има дете. И. приложил към жалбата си
копия от решения за възстановяване на земеделски земи, нотариален акт и скици
(лист 111 - 119).
На
23.08.2021 година Е. *** подала
писмен сигнал до Министерство на земеделието, храните и горите, Районна
прокуратура – Б. и КПКОНПИ срещу ОСЗ (препратена в ОДЗ с вх. № РД – 12 – 01 –
402/02.09.2021 година). В сигнала си Д.
посочила, че е наследник на Е. С. – собственик на поземлени имоти с
идентификатори 67800.7.72 и 67800.7.73 в местността „Буджака“, землището на
град С., представляващи земеделска земя. Д. се легитимирала като собственик на
цитираните имоти с решение №
1228/07.11.2007 година на ОСЗ за възстановяване на собственост в реални
граници и протокол за въвод от
12.12.2007 година. Тя описала, че в продължение на много години не е
предприемала действия по урбанизиране на имотите на наследодателката си, а
когато започнала процедура по изработване на ПУП за двата имота, установила, че
те са собственост на търговско дружество, което ги е придобило от наследниците
на К. Р. и З. Р.. Съответно – наследниците на Р. са се легитимирали като
собственици на тези имоти с (дублиращо) решение
№ 1228/07.11.2007 година на ОСЗ. Д. посочила, че нейният случай не е
изолиран, а е част от схема за имотни измами в ОСЗ, ръководена от Е.К., за
отнемане на възстановени имоти с цел последващата им препродажба. Към сигнала
си Д. приложила решение № 1228/07.11.2007 година на ОСЗ за възстановяване на
собственост на наследниците на Е.С., протокол за въвод, скици от 2007 година и
удостоверение за наследници (лист 105 - 110).
На
31.01.2022 година на годишната среща за оценка на изпълнението на преките
задължения, включително на възложените задачи и на показаните компетентности,
оценяващият ръководител на К. определила годишна оценка на изпълнението за 2021
година – „неприемливо изпълнение“. Мотивите за оценката били свързани със
сходните факти, изложени в жалбите на Х.Я.
И. и Е. К. Д. за работата на началника на ОСЗ Е.К., както и във връзка с „устни
сигнали“ от граждани, по повод които е била образувана прокурорска проверка №
12 487/2021 година (лист 24).
На
31.01.2022 година, предвид поставената годишна оценка по изпълнение на преките
задължения от държавния служител К., директорът на ОДЗ издала заповед № РД – 05
– 01 – 3/31.01.2022 година, с която, на основание чл. 107 ал. 2 във връзка с
чл. 108 от ЗДСл, прекратила служебното правоотношение на жалбоподателя.
В
законоустановения срок К. е обжалвала заповедта. Именно законосъобразността на
заповед № РД – 05 – 01 – 3/31.01.2022 година е предмет на настоящото дело.
В
административната преписка се съдържат решенията на ОСЗ, описани в сигналите на
гражданите И. и Д.. Приложени са и протоколи за въвод във владение, нотариален
акт и извлечения от базата – данни на електронния регистър на собствениците,
поддържан от ОСЗ – С..
С решение № 1258/08.11.2007 година на ОСЗ
(лист 147 - 148) и протокол за въвод
№ 11 от 16.01.2008 година (лист 117)
състав на ОСЗ (началник - инж. И. К. и членове - инж. Ц. И. и В. Н.) е
възстановил правото на собственост на наследниците на Т.И.(по заявление вх. №
11/21.02.1992 година) в съществуващи реални граници върху следните имоти в
землището на град С.:
- нива с
площ от 1,623 дка, имот № 010479 в местността „Мапи“, при граници:
имот № 044027, № 010500, № 044024, №
044023, № 010361, № 010335 и № 010579 и
- нива с площ от 0,968 дка, имот № 010500
в местността „Мапи“, при граници: имот № 044027, № 044025 и № 010479.
На
29.11.2007 година от дружеството, поддържащо кадастралната карта на местността
„Буджака“, са издадени скици, в които е отразена собствеността върху имотите, а
с протокола от 16.01.2008 година наследниците на госпожа И., след които и Х.Я. И.,
са въведени във владение на имотите.
С решение № 204/09.12.2013 година на ОСЗ (лист
118) в състав: началник - Е.К. и членове – А.Д.и П.К., е възстановил правото на
собственост на Я.Н.Г. с ЕГН ********** (по заявление № 204/14.02.1992 година) в
съществуващи реални граници върху
следните имоти в землището на град С.:
- нива с
площ от 1,623 дка, имот с
идентификатор 67800.10.479 в
местността „Мапи“, при граници: имот № 67800.44.95, № 67800.10.500, № 67800.44.24, № 67800.10.579, №
67800.10.335, № 67800.44.23 и № 67800.10. 361 и
- нива с площ от 0,967 дка, имот с идентификатор 67800.10.500
в местността „Мапи“, при граници: имот № 67800.44.25, № 67800.44.95 и № 67800.10.479.
Към
датата на това решение, или след това, няма протокол за въвод във владение на
наследниците на Я.Г. (вече починал).
Я.Н.Г. с
ЕГН **********, починал на 15.01.1995 година, е дядо по майчина линия на
жалбоподателя К.. Е.К. е
дъщеря на К.Я.Г. с ЕГН **********, починала на 24.10.2014 година. К.Я.Г. е
дъщеря на Я.Н.Г. (лист 139 - 140).
На 04.07.2016
година Е.К., Х.Я. (леля на жалбоподателя) и К. К. (сестра на жалбоподателя) –
като наследници на Я.Г. - чрез К. Г., са продали на В. А. К. имотите, описани в
решение № 204/09.12.2013 година, за общата сума от 400 лева (лист 139 и 113
стр. 2 - 114).
С решение № 1228/07.11.2007 година (лист
150) и протокол за въвод № 728 от
13.12.2007 година (лист 107) състав на ОСЗ (началник - инж. И.К. и членове
- инж. Ц.И. и В.Н.) е възстановил правото на собственост на наследниците на Е.С.
(по заявление вх. № 728/26.06.1992 година) в съществуващи реални граници върху
следните имоти в землището на град С.:
- лозе с
площ от 0,954 дка, имот № 007072 в местността „Буджака“, при
граници: имот № 007071, № 007179, № 007068, № 007073, № 007574, и № 007575 и
- лозе с
площ от 0,675 дка, имот № 007073 в местността „Буджака“, при
граници: имот № 007072, № 007574, №
000166 и № 007068.
С
протокола за въвод от 2007 година Е. Д. (като наследник на Е.С.) е въведена във
владение на имотите. На 08.11.2007 година са издадени и скици на имотите, в
които е отразено чия собственост са те (лист 109).
По
делото е представено и още едно решение (неоспорено от страните) със същия
номер, дата и състав на ОСЗ – за същите имоти – решение № 1228/07.11.2007 година (лист 149), заверено за „влизане в
сила“ с подписа на Е.К. (лист 9 и 149). Според това решение, ОСЗ (началник -
инж. И.К. и членове - инж. Ц.И. и В.Н.) е възстановила правото на собственост
на наследниците на К.С.Р. (по заявление вх. № 388/13.01.1992 година) в
съществуващи реални граници върху следните имоти в землището на град С.:
- лозе с
площ от 1,032 дка, имот № 007072 в местността „Буджака“, при граници:
имот № 007071, № 007179, № 007068, № 007073, № 007574, и № 007575 и
- лозе с
площ от 0,675 дка, имот № 007073 в местността „Буджака“, при
граници: имот № 007072, № 007574, №
000166 и № 007068.
За
възстановените по това решение имоти не е извършван въвод във владение, но за
сметка на това решението е вписано на 01.10.2014 година в Имотния регистър на
Агенцията по вписванията.
В хода
на делото от процесуалния представител на ответника са приложени извлечения от
базата – данни на Електронния регистър на собствениците на поземлени имоти,
поддържан от ОСЗ, от който се установява пълната история на имоти № 007073 и №
007072 в местността „Буджака“, собственост на наследниците на Е.С.. В тези
извлечения липсват данни за издаване на административен акт на наследниците на К.Р.,
с който те да са признати за собственици. Партидите на имотите са открити на
29.01.2000 година и към датата на назначаването си, а и към датата на
заверяване на решение № 1228/07.11.2007 година на наследниците на К.С.Р., Е.К. е имала възможност да
извърши справка за данните за собственост на имотите, отразени в системата на
ОСЗ.
Като
доказателство за компетентност на ответника е представен трудов договор № РД –
15 – 981/13.11.2009 година, по силата на който Л.С. (фактическият издател на
заповедта) е назначена на длъжността „директор“ на ОДЗ (лист 120).
Утвърденият
индивидуален работен план на Е.К. за 2021 година е включил седем цели, шест от
които с постоянен срок за периода – създаване на организация на работа в ОСЗ и
условия за формиране на подходящ работен климат; разпределяне равномерно
натоварването между експертите и намаляване времето за разрешаване на
проблемите на гражданите; контролиране на дейността по събиране и съхранение на
лични данни; изготвяне на план за обезщетяване на правоимащите и постановяване
на решения; организиране на срещи със земеделски производители за разясняване
на стратегията за финансовото им подпомагане от ЕС; повишаване на престижа на
държавната служба и спазване на етичните правила за поведение, свързани с
принципите на законност, лоялност, честност и безпристрастност. Целта, свързана
с прецизиране на работата на подчинените ѝ експерти при приемане на
заявленията от земеделски производители за подпомагане по схемите за директни
плащания и осигуряване на възможност за извършване на специализирани теренни
проверки за установяване на реалното състояние на площите е ограничена в
рамките на март – юни 2021 година (лист 22).
Неотносими
към настоящия спор са подписка на земеделски производители в района на ОСЗ – С.,
които се обявяват против освобождаването на жалбоподателя с оглед „проявения
през годините професионализъм и висок морал“ (лист 167 - 169), жалба от
18.04.2022 година до множество институции, подадена от К.Д. и П.Д., като
наследници на В.П., в която се твърди, че с подписа на Е.К. последващо са
възстановени на трети лица имоти, вече възстановени на тяхната наследодателка
(лист 182 - 185), както и постановление от 24.11.2021 година на прокурор от
Районна прокуратура – Б. по извършвана предварителна проверка, с което се
констатира, че извършващият проверката служител на МВР не е изпълнил
задълженията си по изясняване на основни въпроси, посочени още при възлагане на
проверката (лист 187 - 188). Подписката на земеделските производители няма
връзка с правния спор, жалбата на Д. е подадена след издаването на оспорената
заповед и не е част от настоящата административната преписка, а постановлението
на прокурора констатира, че служител на МВР не си е свършил работата.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от
надлежна страна (адресат на заповедта), чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от волеизявлението на ответника.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да
прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в
едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
Директорът
на ОДЗ е орган по назначението на жалбоподателя, както се установява от заповед
№ РД – 13 – 14/29.02.2012 година, с която Е.К. е назначена на длъжността
„началник“ на ОСЗ с ранг III младши, считано от 01.03.2012 година.
В този смисъл, именно директорът на ОДЗ Станкова е компетентна да прекрати служебното
правоотношение на жалбоподателя, предвид нормата на чл. 108 ал. 1 от ЗДСл.
При прекратяване
на служебното правоотношение не е допуснато нарушение на изискванията за форма
на акта, съдържащи се в чл. 59 ал. 2 от АПК, защото волеизявлението на ответника
съдържа всички съществени реквизити, посочени в закона.
В административното
производство по оценяване на изпълнение на длъжността от жалбоподателя е
допуснато процесуално нарушение, но, само по себе си, то не е основание за
отмяна на заповедта.
Съгласно
чл. 8 ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация (Наредбата), оценяването на изпълнението
на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности
и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва следните
етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане
на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна
оценка на изпълнението.
От
преписката по делото се установява, че (както и за предишни години) оценяването
на работата на Е.К. за 2021 година е включило етапите, предвидени в чл. 8 ал. 1
от Наредбата. Тя е имала изработен и съгласуван индивидуален план за годината.
С нея е проведена междинна среща на 16.07.2021 година (непосредствено преди
получаване на първия сигнал гражданин срещу К.), като е проведена и
заключителна среща – след изтичане на годишния период, за който К. е оценявана.
Според
чл. 13 от Наредбата, заключителната среща между оценяващия ръководител и
оценявания се провежда в периода от 1 до 31 януари на следващата година. При
отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител заключителната
среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане. На заключителната
среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите
трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение. На
заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат: 1.
степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план - за
висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции; 2. степента, в която са
постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения и/или
изпълнението на възложените конкретни задачи - за служителите на експертни
длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности; 3. степента, в
която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно
изпълнение на заеманата длъжност; 4. подходящи действия за развитие на
служителя.
Заключителната
среща между оценяващия ръководител и оценявания (жалбоподателя) е проведена в
периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на оценяването – проведена
е на 31.01.2022 година за обобщаване на резултатите от 2021 година. По делото
липсват данни на тази среща да е извършено обсъждане на темите по чл. 13 ал. 2
от Наредбата, за да бъде направено обобщение за годишното изпълнение на
служебните задължения. Въпреки това оценяващият ръководител е приел, че е
налице „неприемливо изпълнение“, като е изложил съответни (проверими) мотиви за
така поставената годишна оценка на изпълнението, явяваща се основание за
прекратяване на СлПО. Основателността на тези мотиви, оспорена от
жалбоподателя, е свързана с материалната законосъобразност на заповедта, а не с
неговите твърдения за допуснати процесуални нарушения.
По
материалната законосъобразност на заповедта.
Според
нормите на чл. 76 ал. 1 – 2 от ЗДСл, държавният служител ежегодно се оценява за
изпълнението на длъжността. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща
периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.
Съгласно
чл. 76 ал. 7 от ЗДСл, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на
изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно
установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на
длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с
направената му оценка.
Разпоредбата
на чл. 107 ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да
прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността (т.е.
„неприемливо изпълнение“ по чл. 16 т. 5 от Наредбата), в едномесечен срок от
получаване на окончателната оценка.
„Неприемливо
изпълнение“ на длъжността, по смисъла на чл. 16 т. 5 от Наредбата, ще е налице,
когато оценяваният едновременно: а)
не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на
нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е
предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи
на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а.
В
конкретния случай от ответника (в самата заповед, а и в преписката към нея) не са
изложени конкретни доводи, че е установено едновременното
неизпълнение на преобладаващата част от целите (т.е. поне половината) в
индивидуалния работен план на К. за 2021 година - на нивото на
изискванията/критериите, определени в него, от една страна, а от друга – компетентности,
знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и
приложение № 1а към Наредбата. За да се установи „неприемливо изпълнение“ на
длъжността, е необходимо именно едновременното констатиране и на двете описани
предпоставки.
Цитираните
данни от двете жалби на граждани срещу действията на К., свързани с издаването
(и презаверката) на решения на ОСЗ със съдържание, несъответстващо на
оригиналните волеизявления на този колегиален орган, сочи единствено към
неизпълнение на последната цел от плана ѝ за 2021 година – спазване на
определени етични правила за поведение и принципите на законност, честност,
безпристрастност, отговорност и отчетност – пред обществото и в служебната
йерархия. Тази цел, обаче, е само една от общо седемте, формулирани в
индивидуалния работен план на жалбоподателя за 2021 година, поради което не
може да се приеме, че с мотивите на оценяващия я ръководител е констатирано
неизпълнение на „преобладаващата част от целите“, така както изисква нормата на
чл. 16 т. 5 от Наредбата.
Идентично
е положението и с изискването на същия текст от Наредбата поставянето на оценка
„неприемливо изпълнение“ да бъде свързано с установяване на „компетентности,
знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и
приложение № 1а“. В тази насока ответникът не е изложил каквито и да е съображения.
Прегледът на компетентностите по двете приложения към Наредбата – и по –
специално частта, свързана с компетентностите на служителите на „ръководна
длъжност“, каквато е длъжността на жалбоподателя - показва, че те са свързани с
планиране, организиране, координиране и контрол на дейността на звеното за
осигуряване изпълнението на инвидуалните и организационните цели; управление и
участие в екипи, които работят в сътрудничество за постигане на обща цел; ефективен
обмен на информация и ясно изразяване в устна и писмена форма; постигане на
високи резултати в съответствие с поставените цели и изисквания; ефективно
удовлетворяване на потребностите, интересите и очакванията на клиентите/
потребителите на услугите и дейностите; професионални знания и умения, които са
необходими за успешно изпълнение на длъжността; знания и умения за обработване
на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна
сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на
длъжността. Пестеливите доводи на директора на ОДЗ за поставяне на оценка
„неприемливо изпълнение“ на Е.К. за 2021 година не са свързани с оценка на нито
една от изброените компетентности, знания, умения или поведение, а с
констатации (чрез формуляра за годишна оценка) за неправомерно поведение на К..
С оглед
на изложеното, настоящият състав приема, че поставянето на оценката
„неприемливо изпълнение“ на служебните задължения на жалбоподателя за 2021
година не съответства на материалноправните изисквания (предпоставки) за това.
Заповедта на прекратяване на служебното правоотношение на Е.К., на основание
чл. 107 ал. 2 от ЗДСл, се явява материално незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Установената
незаконосъобразност на обжалвания административен акт обуславя основателност на
иска по чл. 104 ал. 1 от ЗДСл, предявен от жалбоподателя по настоящото дело.
Служебното правоотношение на Е.К. е прекратено на 31.01.2022 година. По данните
в делото, към този момент основното ѝ месечно възнаграждение е възлизало
на 1518,00 лева, съгласно заповед от 10.02.2021 година на директора на ОДЗ
(лист 20). Между датата на настоящото решение и датата на прекратяване на
служебното правоотношение са изминали три месеца (февруари – април 2022 година)
и 10 работни дни от месец май 2022 година (целият месец със 17 работни дни).
Предвид нормата на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл и размерът на основното възнаграждение
на К. за периода, на жалбоподателя следва да се присъди обезщетение в общ
размер 5446,94 (пет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки)
лева, тъй като за този период К. не е заемала друга държавна служба, а е била
безработна, видно от регистрационна карта от дирекция „Бюро по труда“ – С.
(лист 170 - 172).
От преписката
по делото – съдържанието на жалбите на гражданите И. и Д., съдържанието на
изисканите решения на ОСЗ, протоколите за въвод и скиците, издадени на
съответните собственици и информацията от електронния регистър на ОСЗ – съдът
прави извод, че не са налице доказателства за „неприемливо изпълнение“ на
длъжността , но са налице достоверни
данни за извършени документни и длъжностни престъпления от Е.К., включително и
установени след прекратяване на служебното ѝ правоотношение. В качеството
си на началник на ОСЗ, като е разполагала с електронния регистър на
собствениците на възстановени имоти и е имала пряк достъп до партидите на
отделните имоти, тя е издала решение за възстановяване на земеделски земи на
наследниците на дядо си Я.Г. (т.е. на все още живата си към този момент майка К.
Г. и на леля си Х.Я.) при условие, че за същите имоти вече е имало влязло в
сила друго решение на ОСЗ, с което те са били възстановени на други собственици
и тези собственици са били въведени във владение. К. е заверила и решение за
възстановяване на земеделска земя – с идентичен номер и дата, за едни и същи
имоти – със съдържание в частта за
адресатите, драстично различаващо се от съдържанието на оригиналното
решение, увреждайки интересите на действителните собственици за сметка на
интересите на лица, с които (по твърдения на пострадалите) се намира в
неформална връзка.
Цитираните
обстоятелства не са основание за определяне на оценка „неприемливо изпълнение“
на служебните задължения, а са основание за образуване на дисциплинарно
производство срещу Е.К., по аргумент от чл. 89 ал. 2 т. 4 и т. 5 от ЗДСл - за
извършени тежки дисциплинарни нарушения, за временното ѝ отстраняване от
служба по реда на чл. 100 т. 2 от ЗДСл и за дисциплинарното ѝ уволнение по
чл. 90 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 94 ал. 2 от ЗДСл – при доказване на
твърденията на сигнализаторите и при евентуално признаване на К. за виновна в
извършването на престъпление. Вместо да образува дисциплинарно производство по
случая, органът по назначението е избрал „щадящ“ подход, имитирайки дейност по текущ
контрол върху работата на Е.К. като началник на ОСЗ. Парадоксалният, но
логичен, краен резултат от тази имитация, обаче, е незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя и произтичащата
от нея основателност на претенцията ѝ за обезщетяване по чл. 104 ал. 1 от
ЗДСл.
Изходът
от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху Областна
дирекция „Земеделие“ – Б., юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник,
съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя и представените договори за правна защита. От договорите се
установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер
2400 (две хиляди и четиристотин) лева по два отделни договора за правна помощ (за
обжалване на заповедта и за предявяване на иск по чл. 104 ал. 1 от ЗДСл) – по
банков път (лист 189 - 199). След като съпостави правната и фактическа сложност
на казуса с разпоредбите на чл. 8 ал. 2 – 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на своевременно
възражение от ответника по размера на претендираните разноски, настоящият
съдебен състав приема, че следва да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Б. да
заплати на Е.К. разноски в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева.
По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД – 05 – 01 - 3/31.01.2022 година на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Б. да заплати
на Е.Т.К. с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 5446,94 (пет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 94
стотинки) лева, обезщетение по чл. 104 ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на жалбата до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Б. да заплати
на Е.Т.К. с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд –
четиринадесетдневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: