Р Е Ш Е Н И Е
№ 260738/23.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 619 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.П.П.
срещу Наказателно постановление № 20-0819-005296 от 18.01.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.У. ***, която излага съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не
изпраща представител. Представя писмени
бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. К.Л.– А. излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 31.12.2020 г. в 01,23 часа в гр. Варна по бул. „Цар Освободител“
в посока центъра на града срещу бензиностанция „Стар Пауър“ жалбоподателят К.П. управлявал собствения
си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № В 0820 РМ.
По същото време и на същото място полицейски служители, измежду които бил и
св. П.С.М. (мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна), спрели
за проверка водача. В изпълнение на служебните си задължения контролните органи
извършили проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARNA - 0165, като същото отчело 0,59 на хиляда алкохол в кръвта на водача.
Приемайки, че с това свое поведение водачът е осъществил състав на
административно нарушение, св. М. съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, който бил подписан
от К.П.П. без
възражения.
В 01,50 часа на водача бил връчен талон за медицинско изследване, с който
бил уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ за медицинско и химическо
изследване до 45 минути.
Жалбоподателят П. се явил в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където в 02,50 часа дал
кръвна проба за провеждане химическо лабораторно изследване на съдържанието на алкохол в кръвта в присъствието на св. Я.А. - А. Ш. – О. (лекар в МСО при МБАЛ „Св. Анна –
Варна“).
След проведеното изследване на кръвта, М.И.Н. (химик в Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД)
съставила протокол за химическа експертиза, в който посочила, че в изпратената
за изследване проба кръв, взета от К.П.П., се доказва
етилов алкохол в количество: 0,39 промила в кръвта.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения на водача АУАН.
На 18.01.2021 г. С.М.С.- началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, издала обжалваното наказателно
постановление. Поради това, че водачът се е явил в МБАЛ „Св. Анна“ след
определения му срок от 45 минути, наказващият орган приел в наказателното
постановление, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,59 на
хиляда (съгласно резултатите от техническото средство), а не 0,39 на хиляда
(съгласно резултатите от медицинското изследване).
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. П.С.М., М.Ж.К. и св. Я.А.
- А. Ш. – О. и писмени доказателства и доказателствено средство: 3 бр. заповеди на министъра на
вътрешните работи, списък на преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, протокол за медицинско изследване, талон за изследване, протокол
за химическа експертиза, справка за нарушител/водач, 2 бр. фискални бонове,
месечно извлечение по разплащателна сметка, писмо от „МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД, журнал за прием на пациенти в спешен център, разпечатка на извършени проби
от техническо средство Алкотест Дрегер
7510
и АУАН.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се
установява изцяло от показанията на св. П.С.М. и М.Ж.К., които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват и на
представените по делото писмени доказателства, както и на редовно съставения
акт за установяване на административно нарушение. От показанията на двамата
свидетели се установява, че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка
с техническо средство, след което му е издаден талон за явяване в лечебно
заведение за медицинско изследване. Св. К. посочва, че с жалбоподателя са
паркирали колата, а след това са теглили парични средства от банкомат, което е
причината за забавянето при явяването в съответното лечебно заведение за даване
на кръвна проба. Показанията на св. К. се подкрепят от категоричните, логични и
непротиворечиви показания на св. Ш. – О., която посочва, че при явяване за даване на кръвна проба за медицинско
изследване за наличието на алкохол в кръвта се провежда кратка анкета, която
обаче не води до забавяне.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. М. и св. К. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи, включително за установеното количество алкохол в кръвта
на водача след извършена проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“.
Съдът
намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства,
поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на
същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът намира, че въззивникът е извършил от
обективна страна нарушение на посочената разпоредба, тъй като от
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 31.12.2020 г.
в 01,23 часа в гр. Варна по бул. „Цар Освободител“ в посока центъра срещу бензиностанция „Стар Пауър“ е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № В 0820 РМ с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда – 0,59 на хиляда.
От субективна
страна предвид формалния характер на престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът П. е управлявал моторното
превозно средство с ясното съзнание, че преди това е употребил алкохол.
По възраженията на въззивната
страна:
Неоснователно е възражението, че срокът за явяване в
лечебното заведение, регламентиран в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (за краткост в изложението - наредбата), е инструктивен. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на
посоченото място. На следващо място в чл. 15, ал. 6 от наредбата е посочено, че
при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта. Следователно при закъснение на лицето
цитираните разпоредби задължават наказващия орган да приеме за достоверни
единствено показанията на техническото средство. В подкрепа на този извод е разпоредбата
чл. 15, ал. 5 от наредбата, която задължава медицинските специалисти да вземат
кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол в кръвта в срока за
явяване, определен в талона за изследване. Изр. 2 от същата разпоредба допуска
вземане на кръв за изследване извън посочения в талона срок, но само когато е
налице обективна невъзможност, каквато в случая не е била налице. Закъснението
на жалбоподателя се дължи изцяло на субективни причини – паркиране на
автомобила, който е управлявал преди това, теглене на парични средства от
банкомат и т.н. Обективни причини биха могли да бъдат такива, които са свързани
с невъзможност от страна на лечебното заведение да вземе пробата (липса на
консумативи, ангажираност на медицинския специалист в момента на явяване на
изследваното лице, физиологична невъзможност да бъде взета кръв от изследваното
лице и т.н.). Действително срокът за явяване в лечебното заведение съгласно
предшестващата Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(отм.) е бил инструктивен, доколкото посочената наредба не регламентирала
последиците от закъснението на водача. В действащата нормативна уредба обаче
изрично е предвидено, че при неявяване на водача в срок се вземат предвид
резултатите от проверката с техническо средство.
Действително съгласно чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените
стойности са определящи, но този ред, определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, не допуска закъснение на изследваното
лице в градски условия, надминаващо времето от 45 минути.
Неоснователно е възражението, че в талона за медицинско
изследване не са вписани мястото и часа на явяване на лицето, доколкото изрично
е посочено, че жалбоподателят следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна до
0,45 минути, като талонът е връчен в 01,50 часа на 31.12.2020 г.
Ирелевантно се явява възражението, че номерът на талона за медицинско изследване е
описан в АУАН и НП с различни номера, тъй като посоченото не представлява нито съставомерно, нито друго определящо административнонаказателната
отговорност обстоятелство.
Действително по делото е приложено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, съгласно което процесното
техническо средство „Alcotest 7510“ е с изтекъл срок на валидност, но съгласно регистъра на одобрените типове
средства за измерване, който се намира на https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=wIGE1FF%2FOW4%3D и е публично достъпен, техническо средство „Alcotest 7510“ е с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
096.04.4812 от 24.10.2018 г. и валидно до 24.10.2028 г. Т.е. и към датата на
проверката процесното техническо средство е било
одобрен тип средство за измерване.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, а концентрацията на алкохол от 0,59 на хиляда
обикновено води до емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на
вниманието, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни
смущения. Физиологичните промени, които настъпват във водачите, употребили
алкохол, улесняват настъпването на инциденти със значителни общественоопасни
последици, поради което и процесното нарушение не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДВП предвижда административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500
лв. за водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително.
Поради това,
че размерите на предвидените наказания са фиксирани, пред съда не е поставен
въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира
присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид представянето
единствено на писмени бележки по делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка
на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление
№ 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с
бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0819-005296 от 18.01.2021 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на К.П.П.
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: