Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 30.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 12417 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника по изпълнителното дело „Б.М.Г.“ ЕАД срещу отказа на ЧСИ Р.А.да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело №20198480400624 по молба с
вх.№5998/05.08.2019г. Жалбоподателят –длъжник твърди, че вземането, което се
търси по изпълнителното дело не съществува, тъй като той се е противопоставил
на цесията и е извършил извънсъдебно прихващане спрямо „М.п.“ ЕООД. Твърди, че
не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, поради което не дължи
никакви разноски. Твърди, че за извършената цесия е уведомен на 07.02.2019г. и
веднага и своевременно е възразил.
Взискателят И.Т.С.оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител –адв.И., като
претендира отхвърлянето й по съображения, подробно изложени в писмено
възражение. Оспорва, че посоченото име на получател на възражението – С.и
подпис не са положени от него, че не е узнавал длъжника да е възразявал за
цесията. Поддържа, че възражение за прихващане съгласно чл. 371 от ГПК може да
се направи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, но не и във
фазата на изпълнителното производство и такова възражение ЧСИ не може да
разглежда.
ЧСИ А.е депозирала подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от на взискателя И.Т.С.като правоприемник по договор за
цесия на „М.п.” ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2018г. на СРС, 68 състав, издаден по гр. д. № 21303/2016г. по описа на съда, срещу длъжника „Б.М.Г.” ЕАД за събиране на
парични суми, а именно: присъдени съдебни разноски общо 3 092,90 лева, адвокатско възнаграждение 640 лв., както и такси по
изпълнението и разноски - 66 лв. /авансови
такси по т.1, т.5, т.9 от ТТРЗЧСИ/ и
382,36 лв.
Към молбата е представен договор за цесия от 16.10.2015г. и
уведомление за същата, което е входирано при „Б.М.г.“
с вх.№035/20.10.2015г.
На 24.07.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
С представената молба от него от 05.08.2019г., обозназначена молба за прекратяване на изпълнителното дело,
длъжникът е посочил, че не дължи посочените суми и разноски, тъй като не е дало
повод за образуване на делото. Изложено е в молбата, че изрично се е
противопоставил на извършената цесия като на 07.02.2019г. е изпратило до „М.п.“
и адв. И.С.уведомлението за противопоставяне, както и
изявлението за прихващане с насрещни вземания, които е посочил, че са
установени с решение на СГС по гр.д.№3837/2018г. на ІV-б състав.
С
разпореждане от 07.08.2019г. е оставена "Без уважение" молбата с
която длъжника е поискал прекратяване на изпълнителното производство, за което
е уведомен със съобщение с изх.№ 8711/08.08.2019г.,
получено на дата 19.08.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът
на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително
в сравнение с ГПК (отменен).
В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно
т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал.
2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване
на всички действия на съдебния
изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни.
Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие. Предвид горното съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима, в случая изпратена чрез „Спийди“ по разписка от 26.08.2019г., т.е. в срок, и следва
да бъде разгледана по същество.
В случая
жалбоподателят –длъжник твърди, че вземането, което се търси по изпълнителното
дело не съществува, тъй като той се е противопоставил на цесията и е извършил
извънсъдебно прихващане спрямо „М.п.“ ЕООД. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на изпълнителното дело, поради което не дължи никакви суми и разноски.
Тези доводи той е изложил в молба с вх.рег.№5998/05.08.2019г., върху която е
поставена обжалваната резолюция на ЧСИ – „Оставям молбата без уважение поради
липса на основание по чл.433, ал.1 от ГПК“
Настоящият съдебен състав намира,
че твърденията на жалбоподателя за погасяване на вземането поради прихващане и
за възражения срещу цедирането му са извън предмета
на настоящото производство, тъй като при обжалване действията на ЧСИ не могат
да се оспорват материалноправните предпоставки за
принудителното изпълнение. Дали е налице вземане по изпълнителния лист, който
обвързва съдебния изпълнител или не и е погасено би могло да се релевира по исков път, ако са налице предпоставки за това /
чл.439 от ГПК/. В разпоредбата на чл. 433 ал.1 от ГПК са изброени основанията,
при които може да бъде прекратено изпълнителното производство и сред тях не
фигурира възможност съдебния изпълнител да извършва преценка дали вземането по изпълнителният
лист е погасено. В хипотезата на чл. 433, ал.1 т.3 от ГПК, на която се е
позовал жалбоподателят изрично се предвижда, че изпълнителното производство се
прекратява при обезсилване на изпълнителния лист. Няма данни да е постановено
обезсилване на издадения изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа
на възражение, предявено от длъжника
за извършено от него престиране
на паричното му задължение преди
образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде
удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската
станция или писмо от банка.
Нормата визира реалното изпълнение на вземането по
изпълнителния лист, а не погасяването му чрез някой
от институтите на облигационното право /включително прихващането/, заместващи реално изпълнение. В практиката и теорията е възприет основният принцип на българския
граждански процес, че процесуалноправните норми имат императивен
характер и е недопустимо същите да биват
тълкувани разширително или да се
прилагат по аналогия. Съгласно съдебната практика, правопогасяващи
възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация,
делегация, плащане могат да бъдат релевирани само пред съда, тъй като съдебният
изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може да решава материалноправен спор между страните в изпълнителното
производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали действително
са настъпили факти с погасителен ефект, като в този смисъл са решение №
21.01.2014г. по ч.гр.д. № 16455/1 Зг. на СГС, I б въззивен
състав, Определение № 69 от 12.02.2015г. по т.д. № 1689/14г. на ВКС, ТК, II
т.о. и мн.др. При осъществяване на своята
процесуална дейност, за разлика от съда, съдебният изпълнител не изпълнява
правораздавателни функции и няма правомощия да извършва прихващане на вземането
по представения пред него изпълнителен лист с насрещни вземания срещу взискателя. В този смисъл
длъжникът има възможност да установи настъпването на извънсъдебното прихващане, съответно липсата на изпълняемо
право, в исков процес чрез установителен
иск по реда
на чл. 439 ГПК, но не и в контролно-отменителното
производство по обжалване действията на ЧСИ. Възражението на длъжника за
недължимост на сумата по изпълнителния
лист поради настъпило прихващане по смисъла на
чл. 103 ЗЗД не
могат да бъдат обсъждани от съдебния изпълнител,
защото той е орган на принудително
изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да извършва
принудително събиране на частни притезания.
Своята дейност той може да
изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК и за да възникне задължение
за съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство,
е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да
бъде прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил
компетентност съдебният изпълнител да извършва
или да констатира
осъществяването на прихващане - то не е предвидено като изпълнителен способ.
Предвид горното съдът намира, че
жалбата и доводите по нея са неоснователни
и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде
потвърден.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№6774/27.08.2019г.,
подадена от длъжника по изпълнителното дело „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК срещу отказа на ЧСИ Р.А.да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело №20198480400624 по молба с
вх.№5998/05.08.2019г.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/