Решение по дело №1570/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ІІІ -873                                       18.10.2019 год.                               гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                       трети въззивен граждански състав

на осемнадесети октомври                                две хиляди и деветнадесета година ,

в закрито заседание в следния състав:

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                         МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА           

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1570 по описа за 2019 година, за

да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 3973/19.08.2019 год. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, рег. №706, подадена от С.Г.С., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.Мутафчиева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. “Фердинандова“, №5, ет.4 - длъжник по изп.дело № 20137060400544 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, рег.№ 706 на КЧСИ, против отказа на ЧСИ Росица Стоянова, рег.№706, да прекрати изпълнително дело № 20137060400544 на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление за отказ от 02.08.2019 год.

В жалбата са изложени твърдения, че на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се прекрати изпълнителното производство, тъй като за периода от образуване на изпълнителното дело през 2013 год. до 04.07.2019 год. е налице пълно бездействие на взискателя. Твърди се, че след образуването на изпълнителното дело по него са извършвани единствено справки и проучвания на банкови сметки, които не са действия по изпълнението. Твърди се, че вземането на взискателя е погасено по давност, като липсват данни за прекъсването на давността, а производството е перимирано по закон още на 01.07.2015 год. Твърди се, че обжалваният отказ е постановен в противоречие с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Направено е искане за обезсилване на изпълнителните действия извършени от ЧСИ след 01.07.2015 год. Направено е възражение също за несеквестируемост на пенсията на длъжника и на неговия единствен имот, както и възражения за липса на процесулноправна легитимация на длъжника за задължението по изпълнителното дело. Направено е искане да бъдат приети за невалидни изпълнителните действия на ЧСИ, за обезсилване на действията на ЧСИ и връщане на делото на ЧСИ с указание да постанови прогласително определение за прекратяване на изпълнителното дело. Направено е искане жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на държавна такса по жалбата поради липсата на достатъчно средства за заплащането и. Представено е заверено от адвоката копие от декларация за семейно, материално и имотно състояние и доказателства за заболяване на жалбоподателя – инсулинозависим захарен диабет. Направено е искане за присъждане на разноските по делото в полза на жалбоподателя.

Подадено е възражение срещу жалбата от взискателя по изпълнителното дело - „ВиК“ЕАД-Бургас, чрез юрисконсулт Златева, в което са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че в случая не е настъпила перемпция и не са налице основания за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн. чл.435, ал.1, т.8 от ГПК.

Постъпили са мотиви от  ЧСИ Росица Стоянова по чл.436, ал.3 от ГПК. След извършено описание на действията по изпълнителното дело е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като взискателят е проявявал активност по време на изпълнителното производство и е искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно приетото по т.12 от ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС настоящият съд е компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за депозираната жалба. Настоящият съд като взе предвид приложената декларация подписана от жалбоподателя и останалите обстоятелства по изпълнителното дело, намира, че са налице основанията по чл.83, ал.2 от ГПК и жалбоподателят следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по настоящото дело. Не са налице пречки освобождаването по чл.83, ал.2 от ГПк да бъде извършено с настоящото решение, преди произнасянето по същество.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20137060400544 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, № 706 на КЧСИ е образувано на 01.07.2013 год. по молба на взискателя „ВиК“ЕАД-Бургас, срещу длъжника С.Г.С. ЕГН ********** за събиране на парични вземания на взискателя съгласно представени от него изпълнителни листи.

Присъединен взискател по делото е държавата за съобщените задължения на длъжника съгласно удостоверение вх.№ 04672/25.07.2013 год. на ЧСИ.

На 29.10.2013 год. взискателят с писмена молба е поискал налагане на запори на трудовите възнаграждения или пенсии получавани от длъжника.

На 26.11.2013 год. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до РУ“СО“-Бургас като трето задължено лице, за налагане на запор върху пенсията на длъжника. Третото лице е изпратило отговор като е посочило, че запорът върху пенсията не може да бъде наложен, тъй като размерът и е под минималната пенсия за страната.

На 30.12.2013 год. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „ПИБ“АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. „ПИБ“АД е отговорила, че сметката на длъжника е блокирана съгласно запорното съобщение.

На 17.01.2014 год. ЧСИ е разпоредил вдигане на запора по отношение на банковата сметка на длъжника в „ПИБ“АД, само относно постъпленията от НОИ представляващи пенсия на длъжника.

На 26.01.2015 год. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Созопол Мейнтенанс“ ООД, като трето задължено лице, за налагане на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение.

Третото задължено лице е изпратило отговор, че от 16.9.2014 год. длъжникът не е в трудово – правни отношения с него.

На 12.01.2017 год. е постъпила молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия по чл.446, ал.1 от ГПК /запори върху вземания на длъжника/, след извършване на актуални справки за получавани от него доходи.

На 04.08.2017 год. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Инвестбанк“АД като трето задължено лице, за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

„Инвестбанк“АД е отговорила, че длъжникът има открита сметка в банката по която получава социални помощи, като вземанията по сметката са запорирани съгласно наложения запор.

На 21.08.2017 год. ЧСИ е разпоредил вдигане на запора по отношение на банковата сметка на длъжника на „Инвестбанк“АД само относно постъпленията от фондовете на ДОО за обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица, детски надбавки и пенсия.

На 17.01.2019 год. е постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана върху принадлежащи на длъжника недвижими имоти. Липсват данни за налагане на такава възбрана към момента на подаване на жалбата.

На 20.05.2019 год. длъжникът собственоръчно е изготвил и подписал молба до ЧСИ, в която е посочил, че в момента няма възможност да изплати задълженията си, но ще уведоми ЧСИ кога ще започне плащане.

С молба вх.№03336/10.07.2019 год.  подадена по пощата на 09.07.2019 год. от упълномощения от длъжника адвокат П.Мутафчиева - съгласно пълномощно от 27.06.2019 год., е направено искане за прекратяване на производството по делото поради настъпила перемпция по чл.433 т.8 от ГПК.

С обжалваното постановление от 02.08.2019 год. ЧСИ Росица Стоянова е отказала да прекрати производството по изпълнителното дело на поисканото основание, поради липсата на предвидените в закона предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Настоящият съд намира възраженията в жалбата относно липсата на валидно задължение за длъжника по изпълнителните листи и изтекла давност за несъотносими в настоящото производство и не ги разглежда, тъй като няма такива правомощия. Тези възражения могат да бъдат разгледани единствено в исково производство по реда на чл.439 от ГПК, като до постановяване на решение на това основание както за ЧСИ, така и за съда е налице годно да породи последици изпълнително основание, което следва да бъде зачетено като подлежащо на изпълнение. Дори въпросът за изтекла давност за правото на принудително изпълнение за процесното вземане да е спорен между страните, до разрешаването му с влязло в сила съдебно решение по исков процес, жалбоподателят е обвързан от субективните предели на издадения срещу него изпълнителен лист, поради което не може да отрече потенциалното право на взискателя да насочи изпълнение спрямо него.

Перемпцията препятства възможността взискателят да се удовлетвори в конкретен изпълнителен процес, а не изобщо. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. По разясненията дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В настоящият случай обаче, не са налице обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като от хронологията на описаните по-горе действия извършени по изпълнителното дело се установява, че двугодишен период на бездействие по смисъла на цитираната разпоредба не е изтекъл.

Като изпълнителни действия поискани от взискателя в хода на изпълнителното производство следва да се възприемат както изрично поисканите такива с нарочни молби на взискателя, така и предприетите от ЧСИ по възлагането. В този смисъл в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, кои са изпълнителни действия прекъсващи давността, като е посочено следното: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“

В случая се установи, че в хода на изпълнителното производство освен справки и проучвания, /които не са изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/, включително въз основа на периодично подавани молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника, ЧСИ е налагал запори върху вземания  на длъжника, /които са изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ като между поисканите, респ.- предприетите изпълнителни действия не е изтекъл двугодишен срок.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, че изпълнението засяга негови несеквестируеми имущества следва да се има предвид, че липсват данни по делото за такива действия на ЧСИ, които към момента на подаване на жалбата да засягат негови несеквестируеми имущества.

Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира за законосъобразен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                               

Р       Е       Ш      И :

 

 

ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя С.Г.С., ЕГН ********** от задължението му за внасяне на държавна такса по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 3973/19.08.2019 год. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, рег. №706, подадена от С.Г.С., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.Мутафчиева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. “Фердинандова“, №5, ет.4 - длъжник по изп.дело № 20137060400544 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, рег.№ 706 на КЧСИ, против отказа на ЧСИ Росица Стоянова, рег.№706, да прекрати изпълнително дело № 20137060400544 на осн. чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в постановление за отказ от 02.08.2019 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.              2.