МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 33 по НОХД
№ 475/ 2017 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД –25.09.2018 г.
Против подсъдимия Я.Г.К., роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, основно образование,
неженен, ЕГН: **********, осъждан, безработен,е
повдигнато обвинение от РП-Свиленград, за това ,че през месец юни 2015 год. в град Свиленград, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у Н.П.Ф. ***, заблуждение, че ще
осигури изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража" и освобождаване от Следствен арест на сина му Д.Н.Ф.,
задържан по Досъдебно производство № 248/2015 год. по описа на РУ-Свиленград и
до месец март 2016 год. поддържал това заблуждение у Н.П.Ф., с което му
причинил имотна вреда в размер на 21 370 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК
Обвинител Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована, изпращат представител: Прокурор Цветослав Лазаров .
Подсъдимия
Я.Г.К. , осигурен от
органите на ОЗ „Охрана „ се
явява лично. За него се явява адв.Д.С. от ХАК .
Пострадал и свидетел Н.П.Ф., редовно призован
се явява лично и с адв. И.П. – повереник на пострадалия, с Пълномощно от ДП.
Съдът, като взе предвид становището на
страните по предявения граждански иск, намира следното: Необходимо е да бъдат
налице три основни предпоставки, за да бъде допуснат граждански иск за
съвместно разглеждане в наказателния процес. Първо, той да е предявен
своевременно, в случая е предявен преди даване ход на разпоредителното
заседание и това е сторено, както и молбата за конституирането му като частен
обвинител. На второ място, липсват данни по делото, че гражданският иск е
предявен по гражданскоправен ред, не следва да бъде предявен по такъв ред, ето
защо и тази предпоставка е налице. Отделно от това, този състав на съда счита,
че приемането и допускането в наказателния процес на предявения граждански иск,
няма да затрудни самия процес, поради което Съдът с определение на основание чл. 84 от НПК,
ДОПУСНА и ПРИЕ за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от „Н.П.Ф.
с ЕГН ********** ***, чрез повереника адвокат И.П., граждански иск против Я.Г.К.
с ЕГН ********** ***, за сумата от 21 370 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на инкриминираната дейност -
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането – от месец март 2015 година, до окончателното й
изплащане; както и направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА
„Н.П.Ф. с ЕГН ********** ***, чрез повереника адвокат И.П., като граждански
ищец по НОХД № 475/2017 година по описа на Районен съд – Свиленград и посочи ,
че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.Относно молбата на Н.Ф.
за конституиране като частен обвинител, съдът счита, че са налице абсолютно
всички основания да бъде конституиран пострадалият чрез неговия повереник –
адв. И.П. в процесуалното качество на частен обвинител, който наред с прокурора
да подпомага обвинението, да уточнява и да бъде в определена степен против и
тогава, когато прокурорът оттегли обвинението частният обвинител са му дадени
права да продължи да отстоява това обвинение. Ето защо, съдът счита, че няма
пречки и следва да бъде конституиран същият като частен обвинител, поради което
с определение КОНСТИТУИРА „Н.П.Ф. с ЕГН ********** ***, чрез повереника адвокат
И.П., като частен обвинител по НОХД № 475/2017 година по описа на Районен съд -
Свиленград.Съдът , посочи , че определението подлежи на обжалване и
протестиране с частна жалба или протест в 7-дневен срок, считано от днес пред
ХОС.
Даде се ход
на делото за провеждане на
Разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи се към снемане самоличността на
подсъдимия.
Председателят на
състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът –изрази становище по т.1 до т. 8 , като не
направи искания .
Адв.П. повереник изрази
становището напълно аналогично.
Адв. С. изрази становище по т.1 до т. 8 , като не
направи искания
Подсъдимият– изрази съгласие с казаното от защитника по въпросите по чл.
248 от НПК.
Съдът като изслуша
становището на страните и след съвещание намира, следното: Делото е подсъдно на
настоящия Съд. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато на
Досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
/респективно и на пострадалия или на неговите наследници/. Не са налице
основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила предвидени в НПК, а именно за разглеждането му по
реда на глава
двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета. Не се налага
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито
извършването на процесуални действия по делегация. Не се налага изменение на
мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия. Не се налага събирането на
нови доказателства и следва на основание чл. 252 от НПК да се насрочи делото за
разглеждане по общия ред в обявена от съда дата.
Мотивиран от
горното и на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК във вр. с ал.6, Съдът с
определение обяви на
страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съда приема
следното:
1. Делото е
подсъдно на Съда.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Не са
допуснати на Досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия.
4. Не са
налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила предвидени в НПК, а именно за разглеждането
му по реда на глава
двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.
5. Не се
налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен Съдия и
Съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация.
6. Не се налага изменение на мярката
за неотклонение взета спрямо подсъдимия в предходно съдебно заседание по
настоящото дело.
7. Не се
налага събирането на нови доказателства.
8. НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на същите съдебни заседатели, за
които дата и час Районна прокуратура – Свиленград, защитникът на подсъдимия –
адв. С., гражданският ищец и частен обвинител и повереникът му – адв. П., са
уведомени с всички последици на редовното призоваване.Съдът посочи , че това
определение подлежи на обжалване в
частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6,
относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок,
считано от произнасянето.
С оглед процесуална икономия и с оглед на обстоятелството, че преди
започване на съдебното следствие независимо от становището по време на
разпоредителното заседание за неприлагане на особените производства,съдът счете,че няма процесуална пречка да се ползват
подсъдимия и неговия защитник от единствено възможната процедура съкратено
съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Ето защо съдът даде
възможност на защитата да вземе становище.
С оглед процесуална икономия и с оглед
на обстоятелството, че преди започване на съдебното следствие независимо от
становището по време на разпоредителното заседание за неприлагане на особените
производства няма процесуална пречка да се ползват подсъдимия и неговия
защитник от единствено възможната процедура -съкратено
съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Ето защо съдът дава възможност на
защитата да вземе становище.
Адв. С. – заявява следното „Господин
Председател, моля разглеждането на делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от
НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като моят доверител изцяло признава всички факти
и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти, които са събрани в ДП
чрез разпит на свидетели и вещи лица”При това положение , Съдът, като взе предвид становището на
процесуалния представител на подсъдимия намери следното: съгласно разпоредбата
на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези: първата- служебно от съда и втората- по искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а именно: когато е налице признаване на
всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и изрично е изразено
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Съдът счете, че искането
на подсъдимия чрез неговия процесуален
представител е направено своевременно, преди започване на съдебното
следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане
на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да
разпореди предварително изслушване на
подсъдимия.На основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди предварително изслушване на
страните в частност на подсъдимия.Подсъдимия призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата и по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на
присъдата.Съдът с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия, дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да, признавам изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам своето категорично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти”. При това положение след като съдът
установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи
в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът и гражданския иск от повереника ,съдът запита подсъдимия дали поддържа
изразеното по време на предварителното изслушване становище
и желае ли да даде обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по
фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло
признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото
протоколите и другите писмени материали, намиращи се в ДП № 230/2016г. по описа на РУ –
Свиленград, които имат характер и значение
на доказателства, т. с. да съдържат фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени
при условията и по реда на НПК.След като не се направиха искания за нови
съдебно следствени действия с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване
на обстоятелствата по делото , съдът намери
, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.След приключване
на съдебните прения се даде и осигури
възможност за последна дума на подсъдимия.След прочитане на присъдата, съдът
потвърди МН „задържане под стража „
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на
наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението,
като е изнесъл всички факти очертаващи
предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита. Съдът след преценка на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно
производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна –
Свидетелят Н.П.Ф. *** и подс. К. се познавали от доста
време и семействата им били в приятелски отношения. Св. Н.Ф. бил близък приятел
с бащата на подс. К., докато бил жив. Самият обвиняем и сина на св. Н.Ф., св. Д.Н.Ф.
били много близки приятели.
Св. Д.Ф. на 26.04.2015 год., прострелял тъща си и
лелята на бившата си жена и след тази случка срещу него било образувано
досъдебно производство и бил задържан в Следствения арест. След като св. Д.Ф.
бил задържан в ареста, подс. Я.К. се обадил по телефона на мобилния телефон с
абонатен номер 0887 535989 използван от св. Н.Ф. и му предложил помощта си, за
да може сина му Д. да излезе от ареста. Казал, че познава адвокат Димо Стоянов,
който бил началник на всички прависти - адвокати в Хасковска област и работел с
Окръжния прокурор и Окръжния съдия на гр. Хасково и „можел да свърши работа"
след 100 дни да изкара Д.Ф. от ареста. За целта св. Н.Ф. трябвало да даде
сумата от 10 000 лева, която трябвало да бъде разпределена по 2000 лева за
адвоката, за Окръжния прокурор, за Окръжния съдия адвоката и за двама
„писарушки". Тази сума трябвало да послужи като рушвет на съответните лица
за да може св. Д.Ф. да излезе от ареста. Св. Н.Ф. разполагал с тази сума,
понеже заедно със семейството си се занимавали със земеделие, отглеждали и
продавали дини и тази сума била част от печалбата от реколтата за 2014 год.
На 10.06.2015 год. св. Н.Ф., заедно със сина си св. П.Н.Ф.
и съпругата си св. К.Д.Ф., отишли в дома на подс. К. ***. Подс. К. си бил вкъщи
заедно с майка си и св. Р.Д.Т.. Св. Н.Ф., предал на обвиняемия сумата от 10 000
лева, която му била поискана за освобождаване на сина му Д.. Минало известно
време, но св. Д.Ф. не бил освободен. При това положение в началото на месец
август 2015 год. подс. К. потърсил св. Н.Ф. по телефона и поискал от него да
дойде в гр. Свиленград за да се срещнат и да разговарят. Срещнали се отново в
дома на подс. К.. На тази среща подс. обяснил на св. Н.Ф., че за да пуснели
сина му под „домашен арест" и да се прибере в къщи за панаира в края на
август месец ще трябва да се плати сумата от 5 000 лева за гаранция. Св. Н.Ф.,
не разполагал с тази сума, а имал само 4 000 лева, което заявил на подс. К..
При това положение подс. К., поискал от св. Н.Ф. да донесе сумата от 4 000
лева, а той щял да даде от него 1 000 лева. И така на 05.08.2015 год. св. Н.Ф.
заедно със съпругата си и сина си П. отново отишли в дома на обвиняемия в гр.
Свиленград и му дал сумата от 4 000 лева. Св. Н.Ф. прибрал реколтата през месец
август 2015 год. и в края на месеца на борсата в гр. Любимец дал на подс.
сумата от 1 000 лева. Минало още малко време от тази среща между св. Н.Ф. и
обвиняемия. Минал панаира в гр. Любимец, но синът на св. Н.Ф. не се прибрал в
къщи както било обещано от подс. К.. Поради тази причина св. Н.Ф., потърсил
подс. К. по телефона, който му заявил, че положението никак не е добро и че
члена, по който било повдигнато обвинението на сина му Д. бил много лош и се
предвиждало наказание от 5 до 15 години затвор, така че трябвало да се внесе за
гаранция още 4 000 лева. Св. Н.Ф. имал тази сума от продажба на дини, които бил
произвел и продал през настоящата 2015 год. Така на 10.09.2015 год. отново със
съпругата си и сина си П., тримата дошли в гр. Свиленград в дома на подс. К. и
му предал сумата от 4 000 лева за гаранция, която подс. му бил поискал. И след
предаването на тази сума св. Д.Ф. не бил освободен от ареста.
Към краят на месец септември 2015 год. св. Н.Ф. търсил
няколкократно по телефона подс. К., но той спрял да си вдига телефона. При това
положение св. Н.Ф., решил да потърси подс. направо в дома му в гр. Свиленград.
Намерил го в домът му, където подс. К., обяснил, че Окръжния прокурор бил в
отпуск и на негово място бил дошъл прокурор от гр. Кърджали, който бил разбрал
за 10 000 лева взети от другите за освобождаването на сина му Д. под „домашен
арест" и той бил поискал сумата от 3 000 лева за да подпише за
освобождаването. Св. Н.Ф. не разполагал с тази сума. Имал само 2 000 лева.
Подс. заявил, че бил продал кон в село Главан за сумата от 1 200 лева и щял да
даде 1 000 лева от него за да пуснат св. Д.Ф.. Към края на месец септември 2015
год. св. Н.Ф. занесъл в дома на подс. К. сумата от 2 000 лева, като отново бил
придружаван от съпругата си и сина си П.. След като взел тази сума подс. К.
обещал, че св. Д.Ф. ще се прибере в къщи за Нова година, но това не се случило.
Тъй като на св. Н.Ф. му трябвали пари,
поискал от подс. К. да изтегли сумата за гаранция, която бил дал. Подс. казал,
че гаранцията била станала 9 170 лева, но за да бъде освободена трябвало св. Н.Ф.
да даде сумата от 350 лева. Св. Н.Ф. не разполагал с тези пари. За това
потърсил св. К.П.П., който имал пункт за вторични суровини в гр. Любимец за да
му даде пари на заем. Срещнали се. Св. Н.Ф. обяснил на св. П., че бил дал 21
000 лева на подс. К. за да му помогне и да му съдейства, да намери прокурори и
да освободят сина му Д. от ареста. Св. Н.Ф. поискал от св. П. сумата от 300
лева, като обяснил, че трябва да я даде на подс. К. за да можело да се обслужва
сметката в банката и да освободят сумата дадена от св. Н.Ф. за гаранция. Св. П.
се обадил по телефона на подс. К. в присъствието на св. Н.Ф. и питал дали св. Н.Ф.
имал пари при него. Подс. потвърдил, че имал и трябвало да отиде в банката в
гр. Хасково за да ги изтегли. Св. П., попитал обвиняемия дали да даде сумата от
300 лева на св. Н.Ф., като подс. К. му потвърдил. Св. П. се обадил на
обвиняемия, за да му потвърди, че св. Н.Ф. наистина имал пари в банка за да
може да му върне сумата от 300 лева, която щял да му заеме. Даже подс. К. бил
предоставил на св. Н.Ф. някакъв номер на банкова сметка. ***. П. дал на заем на
св. Н.Ф. сумата от 300 лева, последният се свързал с подс. К. и се уговорили да
се срещнат за да му даде сумата от 350 лева. Така на 02.02.2016 год. двамата -
подс. и св. Н.Ф. се срещнали на околовръстния път край гр. Свиленград. На тази
среща били само двамата. Освен сумата от 350 лева, подс. поискал и сумата от 20
лева за пътни и за това, че ще ходи до гр. Хасково. Св. Н.Ф. му предал сумата
от общо 370 лева. След тази среща св. Н.Ф. не можел вече да намери подс. К.,
нито по телефона нито в дома му. След като подс. Я.К. не можел да бъде открит,
св. Н.Ф. все още подържал добри отношения с майката на обвиняемия св. Н.С.К..
Така около 20.03.2016 год. се чули по телефона с нея и св. К., казала на св. Н.Ф.
да си бил вземел личната карта и да отиде в гр. Хасково в Сибанк за да изтегли
внесената гаранция. Така и направил. Отишъл в гр. Хасково, намерил клона на
Сибанк, но там разбрал, че нямало внесена гаранция в банкова сметка. ***. Н.Ф.
се обадил на св. К., която го посъветвала да отиде до всички банки в гр.
Хасково за да потърси внесената гаранцията. След като обиколил всички банки и
разбрал, че в нито една няма внесена гаранция, св. Н.Ф. разбрал, че е измамен
от страна на подс. Я.К. и подал жалба в Полицията.
Описаната фактическа обстановка се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: показанията на разпитаните свидетели, приложените справки от
служба Земеделие гр. Любимец, заверени копия от Заявления за подпомагане за
2014 г. и 2015 г. на физически лица, таблици за заявени парцели и карти към
тях, справка за съдимост.
Разпитан по досъдебното производство подс. К. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава кратки обяснения, които
не си кореспондират с останалите събрани доказателства по досъдебното
производство и представляват само една защитна позиция.
При така установената фактическа обстановка, следва да
се приеме, че от обективна и субективна страна Я.Г.К. е осъществил състава на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това че през месец юни 2015 год. в град
Свиленград, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Н.П.Ф. ***,
заблуждение, че ще осигури изменение на марката за неотклонение „Задържане под
стража" и освобождаване от Следствен арест на сина му Д.Н.Ф., задържан по
Досъдебно производство № 248/2015 год. по описа на РУ-Свиленград и до месец
март 2016 год. поддържал това заблуждение у Н.П.Ф., с което му причинил имотна
вреда в размер на 21 370 лева.
От субективна страна подс. е осъществил състава на
престъплението умишлено, с пряк умисъл.
Подс. К. никога не е имал възможността и намерението
да изпълни обещанието си дадено на пострадалия св. Н.Ф. да му помогне мярката
за неотклонение „Задържане под стража" спрямо сина му св. Д.Ф. да бъде
изменена в „Домашен арест" и той да бъде освободен.
Подс. е потърсил св. Н.Ф. и знаейки за трудното
положение, в което е изпаднало семейството му след задържането на сина му Д.Ф.
е решил да извърши измама по отношение на св. Н.Ф.. Подс. е възнамерявал да
създаде невярна представа у св. Н.Ф., като го заблуди, че с помощта на
определени хора - адвокат Димо Стоянов, Окръжния прокурор и Окръжният съдия на
гр. Хасково, както и още две лица, за които е обяснил, че имат позиции ще могат
да помогнат за освобождаването на сина му Д.Ф. и прибирането му вкъщи.
Предвид на това през периода 10.06.2015 г. до
20.03.2016 г., целейки да обогати себе си
е въвел в заблуждение и поддържала същото у св. Н.Ф.,
че ще му помогне за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража" на сина му и освобождаването му от Следствения арест.
Несъмнено, показателни са действията на подс. К. по
въвеждането в заблуждение на св. Н.Ф., убеждавайки го в сериозните си намерения
и позициите, които имал сред влиятелни хора /прависти/ в гр. Хасково, споменавайки
Окръжния прокурор и Окръжния съдия на гр. Хасково. Тези твърдения са създали
представа у св. Н.Ф., че подс. има сериозни и почтени намерения към него и
семейството му.
След получаването на първоначално
поисканата сума от 10 000 лева от св. Н.Ф., подсъдмия
е продължил да поддържа заблуждението у него, че действително ще съдейства и
съдейства за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража"
на сина му и освобождаването му от Следствения арест. Подържал е контакт със
св. Н.Ф., давал му е подробности, като го е заблуждавал какво се случва относно
изменението на мярката за неотклонение „Задържане под стража" на сина му и
кога точно щял да се прибере вкъщи. В тази връзка е искал е и е получавал от
св. Н.Ф. допълнителни суми за гаранция и за рушвет на хора с положение, които
ще помогнат. Подс. е бил напълно на ясно, че няма как да осигури изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража" на Д.Ф. и същия да бъде
освободен от Следствения арест. Св. Н.Ф. му е давал исканите суми, а подс. се е
обогатявал с тях.
У подс. К. изначално е липсвало намерение да осигурява
каквато и да е помощ на св. Н.Ф. за освобождаването на сина му. Също така не е
имал и никаква възможност да изпълни обещанието си към св. Н.Ф., за което е
получил общо сумата от 21 370 лева, което дава основание да се направи
категоричния извод, че подс. К. е извършил наказателно правна измама.
Несъмнено в инкриминирания период, подс. е осъществил
престъплението „измама", визирано в основния състав на чл.209, ал.1, от НК, тъй като чрез своите действия, представяйки се има позиции сред влиятелни
хора, е формирал неправилни представи у св. Н.Ф., относно определени факти от
действителността - че ще му помогне и съдейства за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража" на сина му и освобождаването му от
Следствения арест. Това не е било обективно вярно и възможно за подс. К., тъй
като същият не е имал тези позиции, сред тези „влиятелни хора" и не е имал
контакти с тях.
От всичко това следва правния извод, че са на лице
проявните форми на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1, от НК, а именно
възбуждане и поддържане на заблуждение. Налице са и останалите признаци,
съставляващи обективната страна на престъплението измама, св. Н.Ф. се е
разпоредил с материални ценности /пари/ негова собственост, въз основа на
предварително формираната и поддържана невярна представа, в резултат на което
същите са получени от подс., който се е обогатил за сметка на св. Н.Ф.. Между
инкриминираното деяние и настъпилия престъпен резултат е на лице пряка причинно-следствена връзка.
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подс. К. следва да бъде взето предвид, като отегчаващо отговорността
обстоятелство обремененото му съдебно минало, факта че наложените до момента
наказания по предходните осъждания за извършени престъпления от подс., не са оказали превантивната си и превъзпитателна
роля спрямо него, като отново е извършил престъпление, в настоящият случай
измама, характеристичните данни описващи го като криминално проявен, проявената
дързост при извършването на престъплението и липсата на каквато и да е
критичност към извършеното.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се събраха.
От правна страна -
За да обоснове извод за
авторство на деянието и неговата
съставомерност, съдът се базира на
самопризнанието на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които установи ,че го
подкрепят с оглед приетата и
реализирана диференцирана процедура
представляваща отклонение от стандартната форма
за провеждане на съдебното следствие.Съдът намира за безспорно и по
несъмнен начин доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено съответно
обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи следните съждения
-Подсъдимия е осъществил признаците от състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение, както от обективна , така и от
субективна страна.
От субективна страна подсъдимия е осъществил престъплението при пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.Имал е ясното
съзнание, че върши престъпление. Подсъдимия
е съзнавал, че извършеното от него действие е престъпление и от закона е
наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога
той е формиран следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимия му е повдигнато и
предявено обвинение. От субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в
съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и
е доказан по безспорен и категоричен начин . Касае се за деяние с висока степен
на обществена опасност.Степента на
обществената опасност като основно ,
определящо , обективно неюридическо
качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства,
а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект
на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една
открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен
обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на
държавните органи и установения ред на
държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен
вид обществени отношения , но и влошават
и без това сложната криминогенна
обстановка в региона..
Относно приложението на чл. 55
ал. 1 от НК,
макар и да не се претендира от защитата ,съдът намира следното – Съгласно тази разпоредба,същата се
прилага при изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства , когато и най лекото, предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се
предпоставки е предвидено приложението
на съответни опции изчерпателно
посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще
се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства , то категорично не са налице
многобройни или изключителни такива ,които да обусловят приложението на чл. 55 от НК.Ето защо този
състав на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от НК.Действително
е различно положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират
деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с
тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за
съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би
било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята
за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и
по хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова,
което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението
за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е
употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и
наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са
повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане
на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си,
няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на
престъплението.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още
съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че
законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена
опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част
на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е
възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение. В случаите , когато едновременно са налице условията на чл. 58а
ал.1 и условията на чл. 55 , съдът
прилага само чл. 55 от НК , ако е по
благоприятен за дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените изводи.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил,
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието – и другите
отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от
НК.Индивидуализираната санкция от две
години за
подсъдимия,съдът намали с една трета , поради което и на основание чл.209 вр. чл. 54 ал.1 вр.чл. 58а ал.1 от НК, определи
наказание и го осъди на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година и 4 /четири / месеца. Разпореди на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определеното
наказание „лишаване от свобода „ да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим
.Уважи предявения граждански иск от гражданския ищец. Осъди
подсъдимия Я.Г.К. със снета самоличност да заплати на пострадалия Н.П.Ф. *** сумата в
размер на 21 370 лева , представляваща
обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва от месец юни 2015 год - датата на
увреждането до окончателното и изплащане.Осъди подсъдимия да
заплати държавна такса в размер на 854,80 лева –съобразно уважения размер на гражданския иск, която
сума да внесе по сметката на РС Свиленград в полза на Висшия Съдебен Съвет-гр.София. Осъди
подсъдимия да заплати на
пострадалия Н.П.Ф. *** сумата в размер на 800/осемстотин/ лева направени
разноски за ангажиране на повереник
и конституирането , като граждански
ищец и частен обвинител.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Причини за извършване на престъплението са ниската степен на
обществено съзнание и правна култура на дееца,стремеж за облагодетелстване по неправомрен път , както и незачитането от негова страна на
правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си
Районен съдия
