Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
27.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 124 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Д.С. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
225/ 17.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 653/ 2020 г. на РС – Кърджали.
Съдебният акт се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочва се, че
основния извод на съда – за неоснователност на жалбата – не е съобразен със
закона и доказателствата по делото. Изразява се становище, че нарушението не
било доказано и установено по несъмнен начин, доказателствата по делото,
анализирани по отделно и в тяхната съвкупност водят до един единствен извод за
липса на нарушение от страна на жалбодателя. В
действителност Е.С. се е намирал на *** в ***, до ***, когато е бил установен
от проверяващите органи без поставена предпазна маска. Същият в действителност
е казал, че е пиел вода от чешмата, и е имал маска в себе.
Твърди се, че процесната заповед, която въвежда т. 9, е в колизия с
нормите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето, и поначало на това основание тя не може да се приложи. В качеството си
на общ административен акт заповедта на министъра на здравеопазването, която
въвежда задължение за носене на защитна маска или друго средство, покриващо
носа и устата, на открити и закрити обществени места, следва да се намира в
съответствие със закона в широк смисъл, т.е. с всички нормативни актове, които
са част от българското законодателство. В конкретния случай обаче е налице
колизия между разпоредбите на закона, забраняващ носене на облекло, покриващо
носа и устата, и на заповедта, въвеждаща задължение за това. При спазване на
принципа за йерархията на актовете при противоворечие
между административен акт и закон, прилага се законът. Законът не разграничава
лицата по пол. Това означава, че задължението за носене на маска, разпоредено със заповедта на министъра, е незаконосъобразно
и не следва да се прилага, тъй като не попада в нито една от хипотезите, при
които има изключение от закона. Едно от предвидените изключения в чл. 3 на
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето е „по
здравословни причини”. В конкретния случай това изключение не може да се
приложи.
Като следващо
основание за неправилност на оспоренот решение се
сочи, че допълнително основание за
неизпълнимост на задължението за носене на маска предоставя и Законът за
здравето (чл. 63, ал. 4 към момента на извършване на нарушението), според който
държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на
въведените противоепидемични мерки, а средствата за осъществяването им се
осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. Тази
разпоредба не е спазена. За обезпечаване изпълнението за носене на маска или
други защитни средства, покриващи носа и устата, такива следва да бъдат
осигурени от държавния бюджет за всички. С процесната
заповед не се осигуряват горните условия, поради което, дори и тя да
съответстваше на действащото законодателство, обективно не може да бъде
изпълнена. Съответно, носенето на административнонаказателна
отговорност за такова неизпълнение е правно необосновано.
Следващо основание за
неправилност на оспореното решение, според изложеното в касационната жалба, е
отмяната на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., и Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. от издателят им. Цитират се мотивите на Тълкувателно Решение №2 от 27.06.2016
г. на ВАС на РБ, постановено по т.д.№2/2015 г., който са в смисъл, че отмяната
на общ административен акт има обратно действие, т.е. той се счита отменен от
момента на издаването му. Иска се да се
отмени оспореното решение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от пълномощника си, който
поддържа касационната жалба. В писмена защита в подкрепа на твърдението за
основателност на жалбата, допълнително посочва, че следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Ответникът – Директор
на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Кърджали, не се
явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 653/2020
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление № 126 от 30.04.2020 г.,
издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4,
пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Е.Д.С. от ***,
с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването.
При проверка за
законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС – Кърджали е
установил липса на нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Административното нарушение се явява безспорно установено. В решението е
посочено, че дадената правна квалификация на деянието е правилна, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Районният съд е
изложил мотиви за невъзможността за прилагане разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Решението е правилно.
Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд. Направените въз основа на нея
изводи за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и се
възприемат от касационния състав на АС – Кърджали.
РС – Кърджали
правилно е приел, че при съставяне и предявяване на АУАН, съответно – издаване
на наказателното постановление, не са допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да водят до отмяна на наказателното постановление. С
касационната жалба отново са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради недоказаност на нарушението и липса на
санкционна част. В оспореното решение са изложени мотиви по така предявените и
с касационната жалба доводи, които мотиви се споделят от касационния състав,
поради което не е необходимо да се приповтарят и съгласно чл.221, ал.1,
изр.2-ро от АПК, касационният състав препраща към тях.
Относно доводите в
касационната жалба, непредявени пред РС – Кърджали, административният съд, прави
следните изводи:
Изложеното в
касационната жалба, че т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването ( л.22 от а.н.д. № 653/ 2020 г. РС – Кърджали) противоречи на
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, АС
– Кърджали намира за неоснователно. В чл.2, ал.1 от цитирания закон е
предвидено, че На публични места на територията на Република България не се
допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
Същевременно в закона са посочени изключения, като съгласно чл.3, т.3,
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага, когато със закон е установено
друго. В случая съществува предвидено със закон – чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
изискване, основаващо се на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, за носене на маска
поради епидемиологичната обстановка. Следователно, съществува основание за
изключение от забраната, предвидена в чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.
Следващият довод в
касационната жалба, е че касаторът не следва да бъде
санкциониран за неносене на защитна маска, тъй като не са изпълнени
изискванията в чл.63, ал.4, всъщност ал.9 от ЗЗ. Съгласно чл.63, ал.9 от ЗЗ,
Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на
мерките по ал. 4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от
държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. От разпоредбата на чл.63 от
ЗЗ става ясно, че е възможно да се въвеждат различни противоепидемични мерки -
забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с
изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на Република България, както и членовете на техните семейства;
временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и
временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на
обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни
на гражданите. Именно по отношение на втората група мерки, засягащи основни
права и свободи на гражданите, се отнася задължението на държавата/ общините да
осигурят средства за прилагането на ограничителните противоепидемични мерки, а
не за закупуване, съответно – предоставяне средства на всеки гражданин да си
набави предпазни маски. Предвид изложеното касационният състав на АС – Кърджали
намира за неоснователен изложеният в жалбата довод.
Следващото основание
за неправилност на оспореното решение, изложено в касационната жалба, е
отмяната на общите административни актове – Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Действително, в мотивите на Тълкувателно Решение №2 от
27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т.д.№2/2015 г., е прието, че
отмяната на общ административен акт има обратно действие, т.е. той се счита
отменен от момента на издаването му. Предвид обстоятелството, че се касае до административнонаказателна отговорност, предвидена в закон
- Закон за здравето, в действаща и към момента разпоредба, не може да се
сподели становището, че отмененият общ административен акт, след издаване на
наказателното постановление, е основание за неговата ( на НП) отмяна. В случая
е от значение, че при издаването на наказателното постановление – 30.04.2020
г., Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването са съществували.
Същите са отменени със Заповед № РД-01-277/ 01.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването и тази отмяна не може да се преценява като основание за
прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото в посочената норма е
предвидено, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Има се предвид промени в нормативната уредба, в
смисъл – промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ административнонаказателната отговорност. Такива промени не
са настъпили.
Поради изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за
неоснователна. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като постановено
при правилно приложение на материалния закон, валидно и допустимо следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от
ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 225/ 17.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 653/2020г. по описа
на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.