Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /05.10.2020
г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., в проведеното на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка
Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 197/2020 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр,с
чл. 327 ТЗ
Производството
е образувано по предявен ЕТ
„Павис-Д.-П. Д.“ срещу С.Д.П.
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 327 ТЗ, с който се иска да бъде
прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
сума в размер на 6991,20 лв., от които 4524,40 лв. – продажна цена за пшеница –
11880 кг. и 2476,80 лв. за 68880 кг. пшеница, за които суми е издадена фактура
№147 от 10.11.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45/2020 г. по описа на Районен съд – П., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на същата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Между него и ответникът през 2015 г. е
постигната договорка за сключване на договор за покупко-продажба на 18760 кг.
пшеница, от които 11880 кг. на 05.11.2015 г. с единична цена 0,38 лв. за
килограм и 6880 кг, на 05.11.2015 г. с единична цена 0,36 лв. за килограм.
Ищецът сочи, че на 10.11.2015 г. е издадена фактура №147, в която са обективирани посочените договорки, като на същият ден
пшеницата е получена от ответника без възражение. Сочи, се че въпреки това
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата продажна
цена, дори и след отправени от ищеца покани за заплащането й. Предвид изложеното се моли за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът в
законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, в който е посочено, че ответникът не
притежава пасивна материално правна легитимация, тъй като договорът е сключен със земеделски
производител С.П., а не с физическото лице С.П.. Освен това се
сочи, че между страните не е сключван договор
за покупко-продажба през 2015 г., в изпълнение на който да
е получил посочената стока. Твърди се,
че не му
е известно да съставяне процесната фактура, не я получил
и не я е подписал, както и не му
е познато лицето В А . Твърди се, че
в приложената по делото фактура липсва реквизит - подпис на получател.
Сочи се, че липсват документи
удостоверяващи предаването на пшеницата. Направено
е възражение за погасяване по давност
на процесното вземане. Моли се
за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът,
като съобрази доводите на страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П. е сезиран иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ.
Предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като същият е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал.
1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са
връчени на заявителя – ищец на 04.03.2020 г., а исковата молба е подадена на 01.01.2020
г.
Неоснователно се явява и възражението за недопустимост на исковата
претенция поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника поради
следното:
Константната съдебна практика приема, че регистрирането на едно физическо
лице като земеделски производител не води до възникването на нов правен субект,
различен от самото физическо лице, така и Определение № 440 от 25.07.2018 г. по
ч. т. д. № 149/2018 г. на Второ т.о., ВКС, поради което, доколкото не възниква
нов, различен правен субект при регистрацията на ЗП, то ответникът С.Д.П. е
носител на пасивна процесуална легитимимация по
настоящото дело.
По делото е представена и приета като доказателство фактура № 147 от
10.11.2015 г. издадена от ЕТ „Павис Д. – П. Д.“ по
отношение на ЗП С.Д.П., която фактура е на обща стойност 6991, 20 лв. –
продажна цена за 11880 кг пшеница на стойност 0.80 лв. за килограм и 6880 кг.
пшеница на стойност 0.36 лв. за кг., която фактура е подписана единствено от
съставителя.
По делото е представено и прието като доказателство писмо от ищеца до
ответника, с което е направено искане за потвърждаване от страна на ответника
за наличие на задължение в размер на 6991,20 лв. по фактура № 147 от 10.11.2015
г., като в писмото е посочено, че в случай, че не бъде получен отговор от
ответника в 7-дневен срок от получаването му, мълчанието ще се приеме като
мълчаливо съгласие за наличие на посоченото задължение. По делото е приета като
доказателство и известие за доставяне на писмо изпратено от ищеца до ответника,
което е получено лично от него, но от съдържанието на известието за доставяне
не може да се направи извод за съдържанието на изпратеното писмо, доколкото
липсва отбелязване върху известието за доставяне, поради което съдът намира, че
не следва да обсъжда посоченото писмо, доколкото липсват данни същото да е
станало известно на ответника.
По делото е представена и приета като доказателство регистрационна карта на
земеделски производител от 04.03.2015 г. областна дирекция „Земеделие“ гр.
Пазарджик, от която се установява, че ЕТ „Павис Д.“ е
регистриран като такъв.
По делото е представено и прието като доказателство трудов договор № 04 от
15.01.2010 г. сключен между ЕТ „Павис – Д. – П. Д.“ и
А. С. М., по силата на който А. М. е полагал труд по трудово правоотношение при
ищеца, като от прието по делото като доказателство ведомост за заплати за
15.12.2015 г. се установява, че за м. ноември 2015 г. на М. в изплатено трудово
възнаграждение, респ. същият през посочения месец е полагал труд при ищеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля А. М., от които се установява, че същият от 19 години работи при
ищеца, като през 2015 година е работил на площадката където се събира фуража.
Свидетеля посочва, че Д. му казал да приготвят 20 тона пшеница за човек от П.,
който се казвал П.. При разпита си свидетелят заявява, че първо напълнили част
от количеството (10-11 тона), което П. дошъл да си вземе с малък бус и кола,
като свидетелят лично му помогнал да натовари пшеницата. Свидетелят посочва, че
дошло лице, което казало „Аз съм П.“, като на въпрос на свидетеля лицето посочило, че е от П.. В последствие отново
дошъл същият човек и натоварил още 6-7 тона пщеница,
като лицето, което се представило за П. казало, че няколко пъти ще товари
пшеница и накрая ще си оправи документите. Ценени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля М., доколкото макар
изминатият дълъг период от време почти от процесната
случка показанията на свидетеля остават вътрешно непротиворечиви, като се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е допусната и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна
експертиза от заключението, на която се установява, че процесната фактура № 147
от 10.11.2015 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като не е
осчетоводена при ответника. В заключението си вещото лице е посочило, че по
процесната фактура не са правени плащания, поради което е дължима в размер на
6991,20 лв. При изслушването си вещото лице посочва, че ответникът е
регистриран по ЗДДС, като не е включена в дневника фактурата. Ценена съобразно
разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната
експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по
делото въпроси.
По делото е допусната и приета без възражение от страните
съдебно-агрономическа експертиза от заключението на която се установява, че
ответникът е регистриран като земеделски стопанин за стопанските години
2014/2015 г и 2015/2016 г. В заключението вещото лице е посочило, ва ответника
има подадено заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2015 г. и кампания 2016 г., като е декларирал, че и за двете години ще
отглежда мека пшеница -зимна. Посочено е също така, че за периода 2015-2016
година в счетоводната отчетност на ответника няма закупена пшеница или семена
за засяване от пшеница през есенния период на 2015 г., като е посочена и
посевната норма за сеитба. При изслушването си вещото лице уточнява, че при
масовия посев в по-висока посевната норма, като земеделските производители
влагат повече от заложената норма. Вещото лице изяснява, че процесното
количество пшеница е допустимо да бъде вложено в площта заявена за обработване
от земеделския производител, като сочи, че щом ответникът е регистриран като
земеделски производител към Община П., то площите, които обработва са в Община П.. Ценена съобразно разпоредбата на
чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на изготвената експертиза, доколкото с нея е
даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси, като вещото лице
отговори на всички поставени от страните въпроси.
При така установеното от фактическа страна, от правна
съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на действителни правоотношения по договор за покупко-продажба на
пшеница, по който ищецът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху стоката посочена във фактурата, а ответникът да я получи и ищецът да е
предал стоката на купувача, които обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца.
Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест - то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са
косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които
съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни
факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се
заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на
приложимата правна норма се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима
такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността
на доказаните доказателствени факти, наистина се е
осъществил. Възможността за осъществяване на пълно доказване чрез косвени
доказателства се приема както в правната теория (проф. Ж. С., Българско
гражданско процесуално право, „С.” 2000 г., стр.260), така и в практиката на
ВКС по чл.290 ГПК – Решение №226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№921/2010 г. на ВКС,
ІV ГО; Решение №198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/14г. на IV г.о. на ВКС; Решение
№554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/10г. на IV г.о. на ВКС; Решение №31 от
09.03.2012 г. по гр.д.№502/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.
В конкретния случай съдът намира за установено наличието материалноправните предпоставки за уважаване на исковата
претенция. От събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът е бил регистриран като земеделски
производител 2015г. и 2016 г., освен това се установи, че през посочените
години е декларирал отглеждането на пшеница. От заключението на агрономическата
експертиза бе установено също така, че за периода 2015-2016 година в счетоводната
отчетност на ответника няма закупена пшеница или семена за засяване на пшеница
през есенния период на 2015 година, респ. не се установи наличие на получени от
него семена за посяване на пшеница по декларираните за отглеждане декари. От друга
страна от събраните по делото гласни доказателства се установи, че през средата
на ноември 2015 година свидетелят М. бил предупреден от ищеца, че ще се яви
лице с името П. *** за натоварване на пшеница. Като лице, което се представило
за П. *** действително посетило базата на ищеца с намерение да натовари
подготвена пшеница (същият бил с бус и лек автомобил).
При така изложените факти, настоящия съдебен състав намира, че е доказано
осъществяването на правнорелевантите факти – наличие
на неформален договор за покупко-продажба на пшеница, както и предаване на
стоката от продавача-ищец на купувача-ответник, чрез система от доказателствени
факти, която да създава сигурност, че пранорелевантните
факти действително са се осъществили в обективната действителност. Ето защо
предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
Неоснователно се явява направеното от ответника
възражение в срока по чл. 131 ГПК за погасяване на вземането по давност.
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че вземането за продажна цена по договор
за покупко-продажба се погасява с изтичане на пет годишен давностен срок, който
започва да тече от изискуемостта на вземането. Разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ от своя страна предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Доколкото в конкретния
случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод за датата на получаване на фактурата, то следва да се приеме, че
задължението за заплащане на продажната цена е станало дължимо при предаване на
стоката – средата на м. ноември 2015 година, от който момент е започнала да
тече 5 годишната погасителна давност, която изтича м. ноември 2020 г.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че
давността се прекъсва с предявяване на иск, който иск е предявен на 28.01.2020
г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), към който момент не е била изтекла предвидената
погасителна давност. Ето защо и това възражение на ответника се явява
неоснователно.
Предвид изложеното ищецът е
материално легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 6881,20 лв., представляваща продажна цена за 18760 кг., за която сума е издадена фактура №147 от 10.11.2015г.,
за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45/2020 г.
по описа на Районен съд – П., поради което предявения иск следва да се уважи
изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство в размер на 406
лв., от които 261 лв. – възнаграждение за един адвокат и 145 лв. – държавна
такса, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени
доказателства, че са реално сторени – договор за правна защита и съдействие от
27.01.2020 г. – л. 4 от делото.
Относно разноските пред
настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 540 лв, от
които 400 лв. депозити за вещи лица и 140 лв. държавна такса, доколкото същите
са своевременно поискани.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
327 ТЗ по отношение на С.Д.П. ЕГН: ********** и адрес: *** -Д.- П. Д.“ ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:*** е носител на парично вземане
в размер на сумата от 6991,20 лв. – продажна цена за общо18760
кг., за която сума е издадена фактура №147 от 10.11.2015г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на същата, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45/2020 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, С.Д.П. ЕГН: ********** да заплати на ЕТ „Павис -Д.- П. Д.“
ЕИК: ********* сумата в размер на 406 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 540,00 лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред
Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: