РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Силистра, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101150 по описа за 2020 година
Ищецът Р. К. Д. твърди, че до 05.06.2020 г. се намирал в трудово правоотношение с
ответника, при когото заемал длъжността “моряк”, както и че след претърпяване на трудова
злополука през 2013 г. работодателят направил няколко опита за уволнението му, които
били последвани от възстановяването му на работа по съдебен ред. Счита, че след
първоначалното му възстановяване на работа работодателят започнал да проявява спрямо
него дискриминационно отношение, засягащо различни аспекти от статута му на служител в
дружеството, а именно:
След възстановяването му на работа през 2014 г. трудовото му възнаграждение
останало в първоначалния си размер от 600 лв. и не било повишавано, докато
възнагражденията на останалите служители на неговата длъжност били редовно
актуализирани, а началната основна заплата на новоназначените моряци надвишавала
неговата. В определен период заплатата на ищеца останала под нивото на заплатите, които
получавали хигиенистките в дружеството и не съответствала на минималната заплата за
длъжността „моряк“ съгласно приложение към вътрешните правила за работната заплата на
същия работодател. По същия начин и реално получаваното от останалите моряци трудово
възнаграждение надвишавало няколкократно неактуализираното възнаграждение на ищеца.
Счита, че с тези си действия работодателят нарушил чл. 14 ЗЗДискр., като при формирането
на заплатата му не били съобразени обективни факти като стаж, професионален опит,
обуславящи по – високи умения за изпълнение на работата в сравнение с други служители,
полагащи труд при същите условия.
1
Твърди също така, че за разлика от останалите служители в дружеството той не
получил коледен бонус през м. декември 2017 г., въпреки че такъв бил изплатен дори на
новопостъпили служители. Единственият негов колега, който не получил заедно с него
коледен бонус през посочения месец, ползвал продължителен отпуск поради временна
неработоспособност и не осъществявал реално задълженията си поне от момента на
възстановяването на ищеца на работа през същата година (2017 г.).
Твърди също така, че с допълнителни споразумения от м. април 2018 г. в полза на
всички работници от плавателния състав на работодателя били уговорени допълнителни два
дни платен годишен отпуск. Такова допълнително споразумение не било подписано с него,
като в тази насока ищецът признава, че не подписал предложеното му от работодателя
споразумение поради несъгласието си да останат в сила останалите клаузи на трудовия
договор, включително и тази, касаеща размера на трудовото му възнаграждение.
След възстановяването му на работа през 2014 г., 2017 г. и 2020 г. ищецът не бил
включен от работодателя в нито едно плаване, въпреки че основната функция на заеманата
от него длъжност „моряк“ била свързана именно с осъществяването на тази дейност. По
същия начин на ищеца не били възлагани и задгранични командировки, въпреки че
моряците, а в частност и самият той, желаели да участват в такива задгранични плавания
поради по – високото им заплащане.
Ищецът твърди, че работодателят определил работното му време по различен начин от
това на останалите работници (те на 12 – часови смени, а той – на редовна смяна от 8 ч.) с
цел да го конфронтира с останалите му колеги, тъй като при работа на плавателен съд се
налагало корабът няколкократно да се връща на брега, за да го взема и оставя, което
нарушавало и забавяло работния процес и дразнело другите участници в него.
След като ищецът бил възстановен на работа през м. август 2017 г., работодателят му
предоставил консумативи за моторен кораб „Д.“ (перилни и миещи препарати, тоалетна
хартия и др.под.), но след известно време ръководителят на административния отдел в
дружеството заявил, че му се забранява достъпа до склада с консумативи, тъй като такива
следвало да се получават единствено от отговорния за кораба капитан. През повечето време
този кораб не плавал, екипажът му се състоял само от ищеца и той нямал отговорен капитан,
поради което въпреки множеството запитвания до ръководството на дружеството, той
(ищецът) не получил консумативи до поредното и уволнение през 2018 г., нито му бил даден
отговор кой е капитанът, който следва да получи такива. При възстановяването на ищеца на
работа през 2020 г. работодателят му връчил 31 вида консумативи, но след прекратяването
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните той изискал връщането на
всички вещи, предоставени му за изпълнение на трудовите му задължения, включително и
консумативите, част от които ищецът междувременно бил изразходил.
След възстановяването си на работа през м. август 2017 г. ищецът декларирал пред
2
работодателя готовността си да премине професионално обучение за щурман, моторист или
кранист съобразно нуждите на дружеството, както и да се задължи след придобиването на
съответната квалификация да не напуска дружеството през определен период от време,
съответно ако напусне, да възстанови средствата, вложени за неговото обучение.
Възможност в тази насока не му била предоставена, въпреки че такива възможности били
осигурени на голяма част от останалите постъпващи при същия работодател моряци и
въпреки че работодателят имал нужда от кадри с посочената по – горе професионална
квалификация.
През м. август 2017 г. ищецът писмено декларирал пред работодателя си желанието си
на следващото Общо събрание на работниците и служителите в дружеството да се
кандидатира за представител на работниците в КУТ (Комитет по условията на труда). Със
заповед № 78 от 29.08.2017 г. работодателят разрешил на ищеца ползването на платен
годишен отпуск в периода от 30.08.2017 г. до 11.09.2017 г., като на същата дата той издал
заповед - покана за провеждане на Общо събрание на 05.09.2017 г., т.е. по време на отпуска
на ищеца. Тази заповед не била разгласена докато ищецът се намирал на работното си
място, нито той бил уведомен за нея по друг начин, за разлика от останалите отсъстващи
работници, поради което общото събрание било проведено в негово отсъствие, т.е. в
отсъствието на единствения служител в дружеството, изразил желание да се кандидатира за
представител на работниците в КУТ.
Ищецът твърди също така, че е бил неравноправно третиран спрямо останалите
работници и служители при депозирането на молба от 01.12.2017 г. за ползването на един
ден платен годишен отпуск, за да заведе съпругата си на медицински преглед в гр. Ш. във
връзка с нейно онкологично заболяване. За да докаже нуждата си от ползването на отпуска,
му била поискана медицинската документация за заболяването на неговата съпруга, което
представлявало по – неблагоприятно третиране в сравнение с останалите му колеги.
Твърди също така, че след претърпяването на трудова злополука от 16.03.2013 г.
работодателят следвало да му заплати обезщетение за първите три дни от отпуска му за
временна неработоспособност, което той отказал да стори доброволно дори след като бил
осъден със съдебно решение. По същия начин ответникът отказал да му заплати и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, полагащ му се след първото му уволнение
през 2013 г., което също бил осъден да стори с влязло в сила съдебно решение. Така
посочените суми били заплатени на ищеца едва през 2020 г. след като той се снабдил с
изпълнителен лист за тях, т.е. със закъснение от 7 години, по който начин ищецът счита, че
не е бил третиран нито един от останалите работници и служители на дружеството.
Твърди, че на 23.08.2017 г. извършил акт на кръводаряване, във връзка с който
депозирал на същия ден до работодателя си молба (по същността си заявление) за ползване
на два дни отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят обвързал правото на ищеца да
получи заповедта за разрешаването на отпуска с изискването да даде писмени обяснения за
3
причините, поради които на същия ден не се е явил на работа. Счита, че това отношение
също представлява проява на неравнопоставено третиране в сравнение с останалите
работници и служители на ответното дружество. Като други примери за неравнопоставеност
ищецът сочи и поставеното спрямо него изискване на работодателя да представи
медицинско свидетелство за работа на кораб преди да е изтекла валидността на предходното
такова, изискването да представя доказателства за явяването си в съдебните производства,
по които ответникът също бил страна, с оглед ползването на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ,
задължаването му да полага извънреден труд за разлика от останалите негови колеги,
възлагането на най – тежките и непривлекателни трудови дейности за заеманата от него
длъжност, извършването на анкета сред капитаните на кораби дали желаят ищецът да бъде
част от техния екипаж (при това след поредното му уволнение), налагането на множество и
разнообразни дисциплинарни наказания, които съдът отменил като незаконосъобразни,
издаването на общо три заповеди за прекратяване на трудовото му правоотношение, които
били отменени от съда по същите причини, определяне на основната му заплата и работното
му място след възстановяването му на работа през 2020 г. чрез заповед на управителя на
дружеството, а не чрез споразумение между страните, издаването на заповед, чрез която бил
ограничен достъпът му до плавателните съдове на дружеството и съответно били
ограничени трудовите му дейности.
Поради изложените причини ищецът моли съда да признае, че описаните спрямо него
действия в периода 2017 – 2018 г., както и след възстановяването му на работа през 2020 г.,
представляват израз на пряка и непряка дискриминация, тормоз и преследване, предприети
спрямо него по защитен признак „лично положение“, като осъди ответника да му изплати
обезщетение за претърпените от него в резултат на дискриминацията неимуществени вреди
(изразяващи се в психическо напрежение, безпокойство, безсъние, притеснение, негативни
преживявания, емоционално страдание, накърняване на обществената оценка за
професионалните и трудовите му качества и способности) в размер на 5000 лв.,
представляващо част от общо полагащото му се обезщетение за посочените неимуществени
вреди в размер на 10000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.09.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
Ответникът „Поларис – 8“ ООД изразява становище, че предявените искове са
неоснователни, тъй като ищецът не бил обект на неравноправно третиране от страна на своя
работодател, а евентуално преживяното от него емоционално разстройство и стрес се
дължали на собствените му характер и действия, изразяващи се в агресивно поведение,
постоянно заяждане със служителите на дружеството и търсене на поводи за скандал и за
образуване на нови съдебни производства срещу своя работодател. В тази насока заявява, че
ищецът бил инициатор на множество производства по сигнали до административни органи с
искания за извършване на проверки, както и по жалби до МВР и прокуратурата, по които от
ответника били изискани множество справки и становища, и били снети обяснения и
извършени разпити на служители, бивши служители, съдружници и управители. Тези
действия на ищеца изчерпали доверието на работодателя му до степен, в която при
4
възлагане на всяка задача следвало да се преценява дали той ще спази правилата за
безопасност на труда, дали няма да се възползва от достъпа си до документи или да
инициира скандал със свой колега.
Обосновава различното трудово възнаграждение на ищеца с довода, че неговият труд
не бил еднакъв и равностоен спрямо този на останалите работници по смисъла на чл. 14, ал.
1 ЗЗДискр., тъй като през по – голямата част от работното си време той не изпълнявал
качествено своите задължения, а се занимавал с дейности по писане на доноси, снабдяване с
документи, правене на забележки на колеги. Твърди също така, че възнаграждението на
ищеца било уговорено в споразумение с работодателя, подписано доброволно от ищеца като
равноправна страна, както и че на предходен етап същото било актуализирано с
допълнителни споразумения, сключвани в периода 2004 г. – 2012 г. Освен това при
възстановяването му на работа през 2017 г. на ищеца било предложено да подпише
допълнително споразумение, което той отказал да стори, поради което в отношенията
между страните продължило да се прилага предходното подписано от тях споразумение.
Твърди, че не било уместно да се сравнява възнаграждението на ищеца с това на хигиениста,
и заявява, че разликата във възнаграждението на ищеца за м. август 2017 г. с това на
останалите работници се дължала на изплащане на допълнително възнаграждение за
месеците от януари до юли, през които той не се намирал на работа.
Твърди, че през м. декември 2017 г. в предприятието не бил изплащан коледен бонус,
а допълнително възнаграждение за трудово участие и принос от м. август до края на
годината, поради което и същото имало индивидуален характер и било различно за всички
служители.
Счита, че липсата на споразумение за увеличаване на платения годишен отпуск на
ищеца с два дни (както на останалите моряци) се дължало на отказа му да подпише
предложеното му от работодателя такова.
Твърди също така, че ответното дружество се занимава основно с драгажна дейност и
добив на инертни материали, като освен плавания, то осъществява и дейности, изпълнявани
на пристанището, на дълбачката „Д.“ и на понтонни съоръжения. Твърди, че ищецът не е
бил поставян в по – неблагоприятно отношение от останалите моряци, работещи на
дълбачката, тъй като и те не са имали задгранични командировки.
Отрича твърденията на ищеца, че не е имал достъп до хигиенни материали и
консумативи, тъй като макар кораб „Д.“ да нямал отговорен капитан, то ищецът следвало да
се снабдява с консумативи от бреговата работилница, достъпът му до която не бил
ограничаван. Счита, че ищецът неправилно е интерпретирал изискването да върне при
прекратяване на трудовото му правоотношение вещите, поверени му във връзка с
изпълняваните от него задължения, като изискване да възстанови и изразходените
консумативи, в каквато насока никой не бил предявил спрямо него нарочно искане. Оспорва
5
и твърденията на ищеца, че е депозирал пред работодателя си декларация с искане за
повишаване на професионалната квалификация, още повече че за заеманата от него
длъжност не се изисквали специални умения, а реалното полагане на труд през последните 7
години (с оглед периодите на уволнение) било с обща продължителност от една година.
Заявява, че общото събрание за избор на КУТ било надлежно оповестено, както и че
при депозиране на молбата си за отпуск ищецът по собствено желание приложил писмо за
явяване на съпругата му на медицински преглед, без такова изискване да било поставено от
неговия работодател. Твърди, че пропускът да му бъде заплатено обезщетение за неползван
пратен годишен отпуск не бил преднамерен, а случаен поради продължителната процедура
по обжалване на съдебното решение. Застъпва позицията, че от ищеца е било изискано
медицинско свидетелство в изпълнение на конкретни нормативни изисквания, а не
неправомерно и своеволно, като такова е становището му и относно изискването да
представи доказателства за явяването си в съдебно заседание с оглед ползването на отпуск
по чл. 157 КТ. Счита, че отмяната на наложените на ищеца дисциплинарни наказания не
означавала, че ищецът не е извършил визираните в съответните заповеди дисциплинарни
нарушения. Признава извършването на анкета сред капитаните на кораби за установяване
на желанието им да плават с ищеца като част от техния екипаж, но счита, че горното не е
проява на дискриминация спрямо него. Счита, че заповед № 43 от 02.06.2020 г. не обуславя
по - неблагоприятно третиране на ищеца, тъй като на практика му бил осигурен достъп до
две оборудвани битови помещения. Обяснява необходимостта от определяне на трудовото
му възнаграждение със заповед на управителя на дружеството с отказа му да подпише
предложено му преди това допълнително споразумение.
В обобщение изразява становище, че дружеството не е предприемало спрямо ищеца
дискриминационни действия и че не е налице причинно – следствена връзка между
психичните изживявания на ищеца и поведението на представителите на ответното
дружество, съответно неговите служители. Счита, че финансовите претенции на ищеца са
неоснователни поради сключването на споразумение между страните от 05.06.2020 г., чрез
което постигнали съгласие за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие,
както и за заплащане на обезщетение в размер на 15120 лв., като по този начин техните
отношения следвало да се считат окончателно уредени. Прави възражение за прекомерно
завишаване на размера на претендираното от ищеца обезщетение. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
С протоколно определение от 08.02.2021 г. съдът е прекратил производството по
установяване на всички дискриминационни нарушения, сторени преди 24.09.2017 г. на
основание чл. 52 от ЗЗДискр.; с това определение не е прекратено производството по иска за
присъждане на обезщетение за вредите от тези нарушения, тъй като този иск се погасява с
общата петгодишна давност, която освен това е въпрос по съществото на иска, а не по
неговата допустимост.
6
С молба, депозирана преди първото заседание по делото ищецът е въвел ново
основание на иска си за присъждане на обезщетение за претърпените от дискриминацията
неимуществени вреди, като е посочил, че претендира обезщетение от един лв. за вредите от
дикриминационните действия, установени с решение № 441 от 29.05.2019 г. по преписка №
15 по описа на КЗД за 2015 г., поправено с решение № 376 от 18.06.2019 г. Макар и без
изрично произнасяне съдът не е допуснал това изменение (което при промяна на
основанието е въпрос на преценката на съда), поради което така посочената претенция не
следва да бъде разглеждана.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че по силата на трудов договор от 16.03.2012 г. ищецът се
намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, при което заемал длъжността
„моряк – бригада „Д.“; на 16.03.2013 г. той претърпял трудова злополука и през същата
година бил уволнен от дружеството, но след оспорване на уволнението по съдебен ред бил
възстановен на заеманата преди това длъжност. След завръщането на ищеца на работа
между него и работодателя било подписано допълнително споразумение от 09.12.2014 г.,
чието действие било прекратено чрез последващото му уволнение, осъществено няколко дни
по – късно. Второто уволнение също било атакувано от ищеца по съдебен ред и отменено
като незаконно, като при възстановяването му на работа на 14.08.2017 г. страните подписали
още едно допълнително споразумение от същата дата. На 25.07.2018 г. трудовият договор на
ищеца бил прекратен едностранно от работодателя за трети път чрез заповед № 76 от
същата дата, като това уволнение също било отменено от съда и ищецът бил възстановен на
работа, считано от 01.06.2020 г.; след това поредно възобновяване на трудовоправната
връзка страните постигнали съгласие за окончателното прекратяване на правоотношението,
което обективирали в споразумение от 05.06.2020 г., изготвено на основание чл. 331, ал. 1
КТ.
В първоначалния трудов договор на ищеца от 16.03.2012 г. основното му трудово
възнаграждение било фиксирано на сумата от 600 лв., като това възнаграждение останало в
непроменен размер както при възстановяването му на работа на 09.12.2014 г., така и при
следващото му възстановяване, осъществено на 14.08.2017 г. с допълнително споразумение
от тази дата. От изготвената по делото ССЕ стана ясно, че в периода от 14.08.2017 г. до м.
юли 2018 г. (когато е предприето третото уволнение на ищеца) останалите работници в
ответното дружество, назначени на длъжност като неговата, получавали по – висока по
размер основна заплата от тази на ищеца – 700 лв., 750 лв., а повечето – 800 лв., а оттам и по
– високо допълнително възнаграждение за трудов стаж с оглед изчисляването му на по –
висока по размер база. През този период основните заплати за длъжността „моряк“ съгласно
7
вътрешните правила за работната заплата в предприятието се движили в диапазона от 600
лв. до 800 лв., което се установява от приложение към тези правила, периодично
актуализирано от работодателя, без по делото да се събраха доказателства за периода на
действие на всяка поредна актуализация (в съдебно заседание вещото лице заяви, че
информацията за диапазона на възнагражденията за процесния период му е съобщена устно
в счетоводството на ответника). Установи се също така, че през м. ноември 2017 г. на
работниците и служителите в дружеството било начислено допълнително възнаграждение за
трудово участие и принос за периода от м. август 2017 г. до м. ноември 2017 г., определено
за всеки индивидуално на база поставен от прекия му ръководител коефицент за трудово
участие. На ищеца бил поставен коефицент единица, въз основа на който не му било
заплатено допълнително възнаграждение, в каквато ситуация се оказал още един от
служителите в предприятието, който към този момент се намирал в продължителен отпуск.
Според показанията на свидетеля Николай Колев, ръководител на административния
отдел в ответното дружество, след като ищецът бил възстановен на работа в ответното
дружеството, му били възложени задачи във връзка с обслужването на понтон „П.“ и кораб
„Д.“, които в предходни периоди били изпълнявани от брегови моряци и се изразявали в
обслужването на понтона и корабите извън експлоатация. Последното било сторено поради
липсата на друго вакантно място, което би могъл да заеме ищеца след възстановяването му
на работа, като конкретните му задължения предопределяли и параметрите на работното му
време, а именно от 8 ч. до 17 ч. в делнични дни. От показанията на свидетелите Колев и
Валентин Бошнаков, пряк ръководител на ищеца, стана ясно, че допълнителните
възнаграждения за трудово участие се определят въз основа на коефицент за трудово
участие, който се поставя на служителите от прекия им ръководител и зависи от неговата
преценка за начина, по който служителят изпълнява трудовите си задължения, трудността на
поставените му задачи, времето, през което е работил, квалификацията и др.под., като и
двамата свидетели заявиха, че не им е известно съществуването на общи критерии в
предприятието, които да дефинират начина за формиране на този коефицент. Свидетелят
Бошнаков отбеляза, че причините, поради което е фиксирал коефицента на ищеца на
единица, се изразявали в липсата на принос от негова страна към финансовия резултат на
дружеството с оглед на обстоятелството, че той ползвал отпуск през м. август 2017 г., а през
останалите месеци също отсъствал по няколко дни от работа във връзка с участието си в
съдебните производства, които водел срещу своя работодател. От отговорите на свидетеля
стана ясно, че друг работник, постъпил на работа през м. ноември 2017 г., получил по –
висок коефицент за трудово участие от този на ищеца, което свидетелят отдаде на добрата
му работа и на собствения си стремеж като ръководител да го поощри; същевременно
свидетелят изрази становище, че реално отработените от този работник дни през периода, за
който се начислява допълнителното възнаграждение за принос, надвишава тези, които
ищецът е отработил за същия период. От данните по изготвената ССЕ се установява, че през
м. август 2017 г. ищецът е отработил 10 работни дни, през м. септември 2017 г. – 8 дни, през
м. октомври е отсъствал общо два дни и 4 ч. (съгласно справка на работодателя на стр. 414
8
от делото, т.е. е работил 19 – 20 дни), а през м. ноември 2017 г. е отработил 22 дни. От
същата експертиза става ясно, че визираното от ищеца лице, постъпило на работа в
дружеството през м. ноември 2017 г., е Мартин Боев, който за изследвания период на
трудово участие (м. август 2017 г. – м. ноември 2017 г.) е отработил общо 19 работни дни.
В свое искане до работодателя от 08.02.2018 г. ищецът писмено го уведомил, че от
постъпването си на работа преди пет месеца не е получавал прах за пране, поради което и
прави искане да му бъде съобщено кой е отговорния капитан на кораб „Д.“, който следва да
отговаря и за снабдяването му със санитарни консумативи. В показанията си свидетелят Б.
заяви, че ищецът е следвало да си набавя препарати и консумативи от бреговата
работилница, като отбеляза, че евентуалната недостатъчност на количествата в
работилницата не била пречка за снабдяването му с хигиенни материали, тъй като не
съществувал проблем за зареждане на допълнителни такива при възникнала нужда. От
справка за получени консумативи (стр. 1300 от делото) е видно, че за периода от м. август
2017 г. до средата на м. април 2018 г. на брега са получени 3 бр. веро, а на моторен кораб
С.“ – 24 броя, като от показанията на свидетеля Б. стана ясно, че този препарат се използва
за миене на палубите, както и че палубата на понтон „П.“, чието почистване било вменено в
задължение на ищеца, имала по – голяма площ от палубата на моторен кораб „С.“. В
показанията си разпитания по искане на ищеца свидетел К. Д., зет на ищеца (съпруг на
неговата сестра), сподели за многократните случаи, в които е наблюдавал, че ищецът внася
на работното си място закупени от самия него санитарни препарати и консумативи
(тоалетна хартия, сапун, прах за пране), в който смисъл даде показания и неговата съпруга,
свидетелката Д. Д.а. Стана ясно, че едва на 05.06.2020 г. на ищеца било осигурено
достатъчно количество консумативи за обезпечаване на хигиенните норми и за почистване
на плавателните съоръжения, които той възстановил в пълния им обем след прекратяване на
трудовия му договор през м. юни 2020 г. съобразно описа, по който същите му били
предоставени. От признанията на ответника стана ясно, че описът в този му вид бил
предявен на ищеца от служител на дружеството, но не се събраха доказателства, че спрямо
него е било отправено искане за възстановяване и на изразходените до този момент
консумативи, поради което съдът приема, че ищецът погрешно е изтълкувал в този смисъл
предявяването на горния документ.
По делото не е спорно, че след възстановяването си на работа през м. август 2017 г.
ищецът не е бил включван в задгранични командировки и плавания, а съгласно
заключението на вещото лице за същия период в такива плавания не са били включвани още
9 (освен ищеца) от общо 19 моряка, всички те с трудов стаж в предприятието 2 и по – малко
от две години.
Установи се също така, че за разлика от останалите моряци, които полагали труд на
12 – часови смени, работното време на ищеца било разпределено в 8-часов работен ден при
петдневна работна седмица. В показанията си свидетелят Б. заяви, че при такава
продължителност на работния ден осъществявал задълженията си и механика В.П., но от
9
представените от ищеца доказателства се стана ясно, че е имало периоди, през които този
работник е полагал труд и при 12 – часови смени. Същевременно ищецът се позовава на
правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество (от 01.01.2017 г.), според който
служителите от плавателния състав на Звено „Д.“ работят при 24 часов непрекъснат режим –
две последователни смени с едноседмичен непрекъснат режим от вторник до вторник.
През м. април 2018 г. ищецът по инициатива на работодателя си попълнил анкета,
касаеща квалификацията на плавателния състав, в която е отговорил на въпроси дали в
конкретен период е участвал или към момента на анкетата участва в курсове и обучения за
придобиване на квалификация или повишаването , съответно дали планира в периода от м.
април 2018 г. до м. март 2019 г. да се включи в такива обучения. На този последен въпрос
ищецът отговорил, че в зависимост от нуждите на дружеството има желание да се обучава в
специалностите щурман или моторист в Корабния техникум в Р., както и че би могъл да
участва в курс за кранист. Същевременно от представена от ответника справка се
установява, че за периода от 2015 г. до 2020 г. дванадесет негови служители (всред които не
попада ищецът) са повишили квалификацията си за сметка на дружеството, придобивайки
специалност „щурман – обща категория“ и „моряк – моторист“.
От представените по делото доказателства става ясно, че на 21.08.2017 г. в молба до
работодателя ищецът поискал да бъде осведомен кои са представителите на работниците в
сформирания в предприятието КУТ (Комитет по условията на труда) и кога изтича
мандатът им, като мотивирал това искане с намерението си да се кандидатира за член на
комитета, тъй като до този момент колегите му не били запознати със съществуването на
такъв орган, никой не знаел кои са представителите на работниците в него и на вниманието
му не били повдигани въпроси, касаещи подобряване условията на труд. На 29.08.2017 г.
Р.Д. депозирал пред работодателя си заявление за ползване на 8 работни дни от платения му
годишен отпуск, като със заповед № 78 от същата дата му било разрешено да ползва такъв в
периода от 30.08.2017 г. до 11.09.2017 г. На същата дата 29.08.2017 г. работодателят издал
заповед № 66 за учредяване на КУТ в дружеството, като за тази цел била изготвена покана
за провеждане на общо събрание на работниците и служителите за избиране на техни
представители в органа, което било насрочено за 05.09.2017 г., а поканата според
твърденията на ответника била оповестена по надлежния ред. Събранието се провело на
посочената дата в отсъствието на ищеца и без същият да е бил информиран за неговото
насрочване, като от протокола от провеждането му става ясно, че като представители на
работниците са избрани трима от служителите в предприятието, а кандидатурата на ищеца
не била предложена за обсъждане и избор.
Установява се също така, че на 06.08.2020 г. ищецът се снабдил с два изпълнителни
листа срещу бившия си към този момент работодател за заплащането на обезщетение по чл.
40, ал. 5 КСО в размер на 53,62 лв. и на обезщетение за неползван отпуск в размер на 153,19
лв., като и двата били издадени по решение № 185 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 1502 по описа
на СРС за 2015 г., влязло в сила на 01.12.2016 г. По делото не е спорно, че към момента на
10
издаването на изпълнителните листове обезщетенията не са били заплатени от работодателя,
и че плащането било предприето на по – късен етап в рамките на образуваните по тях
изпълнителни производства.
На 23.08.2017 г. ищецът извършил акт на кръводаряване и въз основа на издадена му
служебна бележка от МБАЛ – С. АД депозирал през работодателя си молба за ползване на
отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ. Със заповед № 77 от 23.08.2017 г. управителят на
дружеството разрешил ползването на отпуска, като разпоредил препис от заповедта да се
връчи на работника след даване на писмени обяснения защо не е подал своевременно молба
за отпуск преди даряването на кръв и защо своевременно не е осведомил прекия си
ръководител са предстоящото си отсъствие. Връчването на тази заповед на ищеца с оглед
отказа му да напише обяснения към момента на връчването предизвикало драматична
обстановка в администрацията на дружеството, която завършила в отправянето на
обвинения срещу Р.Д. за възпрепятстване на служителката Б. С. Г. да изпълни
задълженията си във връзка със заповедта, които обвинения били обективирани в заповед №
70 от 16.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Впрочем това
наказание било последвано от още две такива – „предупреждение за уволнение“, наложено
със заповед № 78 от 26.10.2017 г., и на по – късен етап - „дисциплинарно уволнение“,
наложено със заповед № 42 от 25.07.2018 г., като по делото не е спорно, че всички посочени
санкции били отменени по съдебен ред. Същевременно от представените от работодателя
доказателства се установява, че той е ангажирал дисциплинарната отговорност и на други
работници и служители в предприятието, като за периода от 22.03.2017 г. до 26.09.2019 г.
издал още седем заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, от които шест
наказания „забележка“ и едно „предупреждение за уволнение“.
На 01.12 2017 г. ищецът депозирал пред работодателя си молба за ползването на един
ден платен годишен отпуск, която мотивирал с необходимостта да придружи съпругата си
на медицински преглед в Ш., като към молбата си приложил писмо, от което става ясна
датата на прегледа, и пощенски плик за установяване на датата на изпращане и получаване
на писмото. Според показанията на свидетелката Д.а тези документи били поискани от
прекия ръководител на съпруга , свидетеля Б., който при случайна среща с тях ги
осведомил, че това е изискване на служителката от администрацията Б. Г.а; последната в
качеството си на свидетел отрече отправянето на такова искане, а свидетелят Б. заяви, че не
си спомня описаната от свидетелката Д.а ситуация, съответно своята роля в нея.
Същевременно стана ясно, че след получаването на медицинските документи в
администрацията на ответното дружество, същите били върнати на ищеца, като за
предаването им бил съставен нарочен протокол.
От представените от страните доказателства се установява, че при провеждането на
множеството съдебни производства от ищеца срещу неговия работодател същият се е явявал
лично в насрочените съдебни заседания, за което бил освобождаван от работа срещу
задължението да представи документ от съответния орган за явяването си в заседанията
11
(според представените по делото заповеди на работодателя тези производства са се
провеждали в периода от 19.09.2017 г. до 27.06.2018 г.). В някои от производствата като
свидетели се явявали и други служители на ответника, свидетелстващи в негова полза, като
ответникът не отрича, че те били освобождавани от работа за времето на свидетелстването,
без спрямо тях да са поставяни изисквания за представяне на доказателства за явяването си
по делата.
Не е спорно, че при възстановяването на ищеца на работа през м. август 2017 г. от
него било изискано медицинско свидетелство за работа като моряк, което искане в нарочна
молба до работодателя си той определил като неоснователно, тъй като в служебната му
книжка било посочено, че притежава такова свидетелство - № 2528, чийто срок на валидност
е от 08.12.2014 г. до 08.12.2019 г. Същевременно ответникът оспорва внушението, че
неговото искане е било отправено тенденциозно единствено спрямо Р.Д., като заявява, че
същите изисквания са били поставени и спрямо останалите постъпващи в предприятието
служители, в каквато насока представя и писмени доказателства - копия от медицински
свидетелства.
От изискана по делото информация от Дирекция „Инспекция по труда“ се
установява, че съгласно декларация на „Поларис – 8“ ООД в периода от 10.10.2018 г. до
31.12.2018 г. в предприятието е положен 18 ч. извънреден труд от двама работници, като от
доказателствата на ответника се установи, че ищецът е едното от тези лица, като за
посочения период (и по- конкретно до уволнението си през м. юли 2018 г.) той е положил 8
ч. от общия брой декларирани часове.
Ответникът не оспорва провеждането на анкета от 29.10.2018 г. сред лицата, заемащи
длъжност „капитан на кораб“ в дружеството относно оценка на качествата на ищеца и
установяването на желанието или нежеланието им да бъде член на техния екипаж.
При възстановяването си на работа през м. юни 2020 г. на ищеца било предложено за
подпис допълнително споразумение № 22 от 01.06.2020 г., което той отказал да подпише,
като преди това задраскал клаузите, определящи длъжността му – „Моряк“, отдел „Добив“,
звено „Д.. Плавателен състав“, основното трудово възнаграждение в размер на 900 лв. и
мястото на работа – всички свободни обекти в „Поларис – 8“ ООД в гр. Силистра, за
изпълнение на работата на които е необходима квалификация „моряк“ (според собствените
му твърдения обаче предложеното споразумение фиксирало заплатата му отново на сумата
от 600 лв.). Поради тази причина управителят на дружеството издал заповед № 42 от
01.06.2020 г., чрез която увеличил едностранно трудовото възнаграждение на ищеца от 600
лв. на 900 лв., както и заповед № 43 от същата дата, чрез която определил работното му
място – моторен кораб Д.“ и понтон „Поларис“, като чрез т. 2 от същата заповед му
забранил достъпа до други помещения на работодателя.
По делото не е спорно, че ищецът не подписал и допълнително споразумение,
предложено му на 30.04.2018 г., касаещо увеличаването на допълнителния му платен
12
годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от 6 на 8 работни дни (т.е. с два дни), поради
нежеланието на работодателя да коментира изменение и на останалите параметри на
трудовото правоотношение и по – конкретно размера на работната заплата (към този момент
600 лв.). Последното следвало от изрична клауза в предложеното споразумение, гласяща, че
останалите клаузи на трудовия договор не се променят.
Чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Ал. 2 на същата разпоредба
дефинира пряката дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а ал. 3 определя непряката
дискриминация като по-малко благоприятно третиране на лица, носители на признак по чл.
4, ал. 1, или поставянето им в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият
или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане
на целта са подходящи и необходими (последната дефиниция е плод на усилията на съда да
изтълкува по смисъл един неадекватен според правилата на граматиката законов текст).
Според чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният
тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. "Тормоз" по смисъла на
ЗЗДискр. се дефинира като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4,
ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда (§1, т. 1 от ДР на същия закон), а „преследване“ като по-
неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело
или ще предприеме действие за защита от дискриминация. За да се установи доколко
всички гореописани действия и бездействия на работодателя и неговите служители
представляват по - неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с останалите работници
и служители в ответното дружество, следва да се вземат под внимание и законово
закрепените задължения на работодателя да осигури на работниците си еднакви условия на
труд (чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр.), равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд (чл. 14,
ал. 1 ЗЗДискр.), равни възможности за професионално обучение и повишаване на
професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и
израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността
им( чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр.), както и да прилага еднакви критерии при налагане на
дисциплинарни наказания (чл. 20 ЗЗДискр.).
13
От изложените по – горе факти става ясно, че преди да бъде възстановен на длъжността
си през м. август 2017 г. ищецът е бил уволняван два пъти, както и че е оспорвал
уволненията си по съдебен ред; отделно от това той е инициирал процедура пред НОИ – ТП
– В. за установяване на претърпяна от него трудова злополука, като в тази връзка е участвал
в съдебни производства пред административен съд, завеждал дела за присъждане на
полагащи му се обезщетения, а през 2014 г. образувал производство пред Комисията за
защита от дискриминация, приключило с решение на комисията едва през 2019 г. (чрез това
решение, влязло в сила в една своя част, е установено, че в качеството си на работодател
„Поларис – 8“ ООД е допуснало нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо
Р.Д. на основата на признака „лично положение“). Всички тези факти обосновават наличие
на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който би могъл да послужи като причина за
неравностойното му третиране спрямо останалите служители в предприятието, съответно за
осъществяване спрямо него на действия, уронващи достойнството и самочувствието му;
този признак следва са се подведе под категорията „лично положение“ и се изразява в онези
особености в поведението на ищеца, които го определят като личност, която защитава
трудовите си права, не се примирява с накърняването им и се противопоставя активно
срещу всички действия и разпореждания на работодателя, които счита, че са незаконни и
засягат правната му сфера. Тези особености от характера на ищеца са естествено нежелани
и нетолерирани от един работодател, поради което биха могли да го мотивират да прояви
дискриминационно отношение към съответния работник или служител, т.е. налице са
предпоставките, при които описаните в исковата молба действия на работодателя биха
могли да съставляват дискриминация по смисъла на чл. 4 от посочения по – горе закон.
Въз основа на изложените по – горе факти съдът приема, че работодателят не е спазил
изискването на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. да заплаща на работниците си равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, което представлява по – неблагоприятно третиране на ищеца в
сравнение с останалите работници на неговата длъжност при наличие на признак по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр., квалифициращ стореното от него като дискриминация по смисъла на този
закон. След анализ на БТВ на ищеца и на останалите моряци в дружеството става ясно, че
тяхното възнаграждение надхвърля двукратно, а в някои месеци и трикратно
възнаграждението на ищеца, като това значително разминаване се дължи основно на
разликата в основните им възнаграждения (600 лв. на ищеца и 750 – 800 лв. на останалите
моряци), както и от начисляването на целеви награди в БТВ на останалите моряци;
разликата не произтича от някакви допълнителни плащания по трудовото правоотношение,
свързани с полагането на специфичен, по – квалифициран или по – продължителен труд,
например извънреден или нощен труд, възнаграждението за който впрочем се оказва
пренебрежимо ниско. Установи се също така, че възнаграждението на ищеца, договорено в
размер на 600 лв. при сключване на трудовия му договор през 2013 г., се е запазило на
същата стойност както при първото му възстановяване на работа, така и при
възстановяването през м. август 2017 г., т.е. 4 години след първоначалния момент на
неговото определяне. Период с такава продължителност обосновава съществена промяна в
14
социално – икономическите условия в страната, която на свой ред рефлектира върху
размера на работните заплати в посока към увеличаването им, поради което
неактуализирането на възнаграждението на ищеца след този период, съпоставено с по –
високите, т.е. актуализирани възнаграждения на останалите работници и служители,
включително и на новопостъпващите такива, както и това на хигиенистката (с основно
възнаграждение от 700 лв.), е ясен белег за тенденциозност и преднамереност в действията
на работодателя, и представлява неравностойно третиране на ищеца спрямо останалите му
колеги, основано на негативното отношение към него в резултат на водените от него
съдебни дела и други видове производства. Съдът приема, че тази неравностойност във
възнагражденията сочи с категоричност на дискриминационно отношение към ищеца, но
дори да се допусне, че такава категоричност не е постигната, то най – малкото са възникнали
сериозни съмнения за дискриминация, които представените от работодателя доказателства
не са в състояние да опровергаят. Чл. 9 ЗЗДискр. гласи, че в производство за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Такова
доказване не бе проведено от ответната страна, вместо което както пред съда, така и пред
самия Р.Д. работодателят обяснява размера на възнаграждението му с обстоятелството, че
бидейки предмет на свободно договаряне между страните, то така си било уговорено, което
обяснение идва да потвърди изводите за осъществена спрямо ищеца дискриминация, при
положение че не съдържа аргументирани причини за неадекватния размер на неговата
работна заплата. По никакъв начин не се доказа, че полаганият от ищеца труд е с по – ниско
качество от този на останалите работници на ответника поради писането на доноси,
снабдяване с документи, правене на забележки на колеги, тъй като не се установи
некачествено изпълнение на неговите трудови задължения, нито дори се конкретизира в
какво евентуално то се състои, нито пък се доказа, че той не е уплътнявал работното си
време, запълвайки го с посочените по – горе лични занимания.
Същият извод се формира и по отношение на раздаваните в предприятието целеви
награди през м. ноември 2017 г., каквато стана ясно, че ищецът не е получил за разлика от
останалите си колеги, освен един от тях, ползващ продължителен отпуск през периода, за
който наградата била начислена. От показанията на свидетелите К. и Б. се установи, че в
дружеството няма разписани критерии да определяне на трудовото участие на работниците
и служителите във финансовия резултат на предприятието, а според свидетеля Б.,
определяйки коефицента, той самият се съобразявал с начина, по който служителят
изпълнява трудовите си задължения, трудността на поставените му задачи, времето, през
което е работил, квалификацията и др. под. Свидетелят не обясни по какъв начин
прилагането на всички тези критерии е формирало извод за липса на принос от страна на
Р.Д. във финансовия резултат, а изтъкна като единствена конкретна причина в тази насока
честите отсъствия на ищеца от работа, вследствие на които приносът му към стопанската
дейност на дружеството се оказал недостатъчен. Тези аргументи се опровергават от
15
обстоятелството, че целева награда за периода от м. август до м. ноември 2017 г. е получил и
работникът М. Б. който е с много по – малък брой отработени дни от тези на ищеца (общо 19
дни за М. Б. и около 60 дни за ищеца), което отново идва да покаже, че причината за
неравностойното третиране на последния е дискриминационното отношение спрямо него, а
не някакви обективни причини, които обясняват по адекватен начин неговото
неблагоприятно спрямо останалите работници положение.
Същото е заключението на съда и по въпросите за осигурените на ищеца условия на
труд, и по – конкретно непредоставянето на санитарни консумативи, компрометиране на
възможностите му да участва при избор на КУТ, а също така и невключването му в
професионални обучения и квалификации. Установи се, че ищецът не е разполагал с
достатъчно хигиенни препарати за изпълнение на трудовите си задължения по почистването
на палубите и че дори си е внасял закупени от самия него такива; установи се също така, че
той в писмен вид е обърнал вниманието на работодателя си върху този недостиг, въпреки
което не стана ясно какви действия последният е предприел за разрешаването на поставения
му проблем. Поради тези причини твърденията на ответника в писмения му отговор, че Р.Д.
следвало да се снабдява с консумативи от бреговата работилница се явяват напълно
голословни, тъй като не се установи, че полагащите му се консумативи са били доставени
именно на брега (тъкмо напротив – стана ясно, че на брега не е имало достатъчно санитарни
и почистващи препарати), нито че начина на снабдяване на ищеца с препарати е бил ясно
определен и сведен до неговото знание.
Стана ясно също така, че за разлика от други свои служители работодателят не е
съдействал на ищеца за повишаване на неговата квалификация, въпреки изразеното от него
желание в тази насока, формулирано в нарочна анкета, в която той е следвало да отговори
именно на такъв въпрос. Поради тези причини твърденията, че желанието му за обучение и
придобиване на допълнителна квалификация било споменато в някаква декларация, без да е
било обявено, че предприятието ще дава възможност за такава перспектива в този период
(показания на свид. К.), е некоректно, тъй като попълнената от ищеца анкета целенасочено е
поставяла именно въпроса с професионално обучение на работниците и тъй като от
представения от ответника списък става ясно, че други негови служители са повишили
квалификацията си за сметка на дружеството в периода от 2015 г. до 2020 г.
Процедурата по избор на КУТ в предприятието също е проведена в отсъствието на
ищеца, без негово знание и без той да бъде осведомен за насроченото общо събрание за
избор на представители на работниците и служителите в този орган – веднага след като е
изразил пред работодателя намерението си да се кандидатира за такъв представител и точно
по време на разрешения му отпуск, когато и поканата за свикването на събранието е била
оповестена. Съдът не кредитира тезата на ответника, че действията му по свикване на общо
събрание и избор на членове на КУТ са съвпаднали по случайност с отпуска на ищеца, тъй
като именно той не е сторил необходимото, за да избегне превратното тълкуване на подобни
случайности, като не го е уведомил индивидуално за започналата процедура, при положение
16
че е бил запознат с интереса му да се включи активно в нейното провеждане. Съдът
квалифицира тези действия като дискриминация доколкото следва да се произнесе по иска
за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от страна на
работника, въпреки че производството за изричното им установяване е прекратено с
определение на съда с определение от 08.02.2021 г. поради изтичане на срока по чл. 52
ЗЗДискр.
Съдът определя като тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с §1, т. 1 ДР към ЗЗДискр.
неплащането в разумен срок на присъдените в полза на ищеца обезщетения по трудовото
му правоотношение, изискването на обяснения за причините, поради които не е подал
своевременно молба за отпуск преди даряването на кръв на 23.08.2017 г. като условие за
получаване на заповедта за отпуска (последното с оглед присъждане на обезщетение, тъй
като случаят попада извън срока по чл. 52 ЗЗДискр.), както и изискването на медицинска
документация за съпругата му, като условие за разрешаване на отпуск за придружаването
на медицински преглед, тъй като чрез тези действия се цели накърняване на достойнството
му и създаване на враждебна и обидна работна среда. Обяснението на забавата в плащането
на обезщетенията (с около 6 години след влизане в сила на решението за присъждането им)
със случайната небрежност на работодателя е мъчно да се приеме за достоверно, а още по –
малко – за достатъчно за да опровергае предположението за дискриминационно отношение
съгласно изискването на чл. 9 ЗЗДискр. Изискването за даване на обяснения за неподаването
на молба за отпуск преди кръводаряването е обективирано в самата заповед за
разрешаването на отпуска, а изискването за прилагане на медицинска документация за
съпругата му се установява от показанията на тази свидетелка, която сподели и нежеланието
си да я предостави; казаното на свой ред поставя въпроса защо Р.Д. действително е
приложил към молбата си за отпуск въпросните документи, ако не е желаел да стори това и
такива не са били предварително потърсени от него като условие за разрешаване на отпуска.
Всички тези действия очевидно целят да препятстват нормалното и безпроблемно
упражняване на трудовите права на ищеца и представляват израз на наложилото се към него
специално отношение, изразяващо се в дребни провокации, притесняване и заяждане в
разнообразни ситуации, които по начало имат рутинен характер и би следвало да ангажират
минимално време и усилия на заинтересуваните лица.
От показанията на свидетеля К. става ясно, че след възстановяване на ищеца на
работа през м. август 2017 г. му били възложени задължения по обслужването на понтон
„П.“ и кораб „Д.“, които в предходни периоди били изпълнявани от брегови моряци, но след
организационни промени били вменени в отговорност на кранистите, механиците и
шлосерите на брега. Според свидетеля причините за това решение се изразявали в липсата
на друго вакантно място, на което ищецът да бъде назначен, но тази мотивация се
опровергава както от нормата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ (която позволява уволняването на
работник или служител, за да бъде възстановен на заеманата от него длъжност незаконно
уволнен преди това работник или служител), така и от обстоятелството, че през м. ноември
2017 г. на длъжността „моряк“ е бил назначен нов работник – М. Б., т.е. към този месец се
17
установява наличието на вакантна длъжност на реално действащите кораби на
работодателя, а не само на изведените от експлоатация плавателни средства или
неплавателни съоръжения. Поради тези причини съдът приема, че определянето на
работното място на Р.Д. на понтон „П.“ и кораб „Д.“, т.е. възлагането на нетипични за
първоначалната му длъжност функции, различни от задълженията на останалите моряци,
също е проява на дискриминация, целяща да накърни достойнството му, като принизи
неговите качества и възможности и му се натрапи внушението, че той не допринася за
дейността на предприятието и то не се нуждае от неговата работна сила. Определянето на
работното място на посочените съоръжения е пряко свързано и с работното време на ищеца
– 8 часа дневно, а не на смени, както работели другите моряци, което на свой ред е станало
предпоставка за конфронтация с останалите му колеги, тъй като при изпълнението на общи
задачи те следвало да прекъсват трудовата си дейност, за да го вземат, съответно върнат на
брега в съответствие с неговото работно време. Съдът приема като дискриминационно и
невключването на ищеца в задгранични плавания, тъй като по делото стана ясно, че другите
неучастващи в плавания моряци са с нисък трудов стаж на заеманата длъжност, докато
липсата на плавания при ищеца не се обяснява от работодателя по начин, който опровергава
възникналото предположение за неравнопоставеното му третиране спрямо останалите му
колеги.
Съдът не намира по – различно обяснение и за инициираната от работодателя анкета
сред капитаните на кораби от 29.10.2018 г. за оценка на качествата на ищеца и
установяването на желанието или нежеланието им той да бъде част от техния екипаж, тъй
като не са налице данни, че подобни допитвания са практика на дружеството и че такива са
били прилагани и спрямо останалите моряци в предприятието.
Съдът не определя като дискриминация от страна на работодателя поставеното от
него изискване спрямо ищеца да представи медицинско свидетелство при възстановяването
му на работа през м. август 2017 г., тъй като стана ясно, че той е изисквал и от останалите
постъпващи на работа лица подобни документи, въпреки че и те са разполагали със
служебни книжки, в които притежаването на такова свидетелство е било удостоверено.
Такива изискване следва от чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 за документите, които са
необходими за сключване на трудов договор, поради което то не би могло да се приеме за
дискриминационно спрямо ищеца, дори същият да се съмнява в неговата разумност и
смисленост от гледна точка на доводите му, че служебната книжка удостоверява наличието
на такъв документ.
Съдът не определя като дискриминация и изискването на работодателя да му
предоставя документ за явяването си в съдебни заседания, за да оправдае отсъствията си от
работа, разрешени му на основание чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ. В тази насока не би могло да
се коментира неравноправното му третиране в сравнение с останалите работници и
служители, явяващи се като свидетели на работодателя в същите съдебно производства, тъй
като те са се явили в заседанията в защита на неговия (на работодателя, а не личен) интерес,
18
поради което документалното уреждане на техните отсъствия не може да се съпоставя с
начина, по който се процедира при отсъствия, допуснати поради участие на работниците и
служителите в техни лични дела.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че на него били възлагани най –
тежките и непривлекателни дейности в предприятието; действително от показанията на
свидетеля Бошнаков стана ясно, че той е изпълнявал задачи, свързани с почистването на
понтон или кораб, но същевременно не е спорно, че тези дейности са включени в
длъжностната му характеристика, като не се установи дали единствено той ги изпълнява и
дали не са налице други по – тежки и по – непривлекателни дейности, които са били
възлагани на останалите му колеги. Не е основателно и обвинението, че положеният от него
извънреден труд през 2018 г. също е израз на проявено от работодателя дискриминационно
отношение, тъй като този труд е минимален по своята продължителност и освен това такъв е
извършил още един от работниците или служителите в предприятието.
Не представлява дискриминация и невключването в клаузите на трудовия договор на
ищеца на правото му на още два дни платен годишен отпуск, тъй като от собствените му
признания стана ясно, че той е отказал да подпише допълнителното споразумение, чрез
което отпускът е следвало да се регламентира писмено в отношенията му с насрещната
страна. Отделно от това предвиденият в закон или подзаконов нормативен акт отпуск на
работниците или служителите следва да се предостави от работодателя независимо дали е
включен като уговорка в писмените споразумения помежду им, поради което
неподписването на такова споразумение с ищеца не накърнява неговите права и не може да
се третира като акт на дискриминация спрямо него.
Съдът счита, че не представлява дискриминация спрямо ищеца и начина на
определяне на работната му заплата и работното му място при възстановяването му на
длъжност през м. юни 2020 г., тъй като работното място се определя едностранно от
работодателя, а увеличаването на трудовото възнаграждение също би могло да се
предприеме едностранно от него (чл. 118, ал. 3 КТ); стана ясно, че страните не са съумели да
се споразумеят по горните въпроси, тъй като ищецът е отказал да подпише предложеното му
допълнително споразумение, така че работодателят не е разполагал с друга правна
възможност за тяхното регламентиране освен издаването на заповеди, в които едностранно
да определи техните параметри. Същевременно въведената в т. 2 от заповед № 43 от
01.06.2020 г. забрана за достъп на ищеца до всички други помещения на „Поларис – 8“ ООД
освен моторен кораб Д.“ и понтон „П.“ може да се определи като недопустимо и некоректно
ограничение спрямо него; същата е израз на по – неблагоприятното му третиране в
сравнение с останалите работници и служители и цели накърняване на достойнството му и
накърняване на правата му, които при всички случаи включват и възможността му за достъп
до административния отдел на предприятието.
По делото се установи, че ищецът не е единственият работник в ответното
19
дружество, на който са налагани дисциплинарни наказания, тъй като стана ясно, че
дисциплинарна отговорност са понесли още шест лица, на които са били наложени
наказанията „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. В същото време обаче следва да
се вземе под внимание обстоятелството, че всички дисциплинарни наказания, наложени на
ищеца, са отменени по съдебен ред, както и че спрямо него трайно и последователно е било
прилагано дискриминационно отношение, намерило разнообразни проявни форми, описани
пространно в горното изложение, и целящи в крайна сметка да подготвят условията за
прекратяване на трудовоправната обвързаност между страните. Поради тази причина съдът
приема, че множеството дисциплинарни наказания, наложени на ищеца, представляват
елемент от процеса на дискриминация, както и средство за постигане на крайната цел на
работодателя – уволнението на Р.Д., в който смисъл обвинението, че те имат
дискриминационен характер, се явява основателно.
Ответникът изказва становище, че ищецът имал труден и конфликтен характер,
проявявал мнителност, хранел постоянни съмнения, че другите хора са настроени срещу
него и искат да му навредят, като поради тези причини той не съумявал да поддържа
нормални отношения с колегите си, създавал неприятности на всички и никой не желаел да
работи с него. От всички събрани по делото доказателства действително става ясно, че след
определен момент от живота си ищецът е инициирал множество съдебни и административни
производства срещу своя работодател и служители на ръководни длъжности в
предприятието, започнал е стриктно да следи за спазването на всяко гарантирано му от
закона право, произтичащо от трудовото му правоотношение, както и да изисква
формализиране на различни решения и разпореждания на работодателя (т.е. да настоява да
му бъдат сведени в писмен вид), опасявайки се, че в противен случай той самият ще бъде
обвинен в нарушения, за които няма да има възможност да се оправдае. Този маниер на
поведение очевидно затормозява работния процес, както и отношенията с други служители,
които участват в него, но той не е основание за прехвърляне на отговорността за сложните
отношения между страните върху ищеца, тъй като представлява реакция на Р.Д. срещу
незаконните действия на работодателя, а не причина за тях. Възможно е да се окажат
достоверни твърденията на ответника, че работата му с Р.Д. е коствала на ръководството на
предприятието множество затруднения, неприятности и неудобства, но стана ясно, че
особеностите в поведението на този работник са предизвикани от стремежа му да се защити
от нарушенията, допуснати спрямо самия него от работодателя, поради което не може да се
приеме, че именно ищецът е предизвикал (т.е. е виновен и отговорен) за всички установени
по – горе актове на по – неблагоприятното му третиране спрямо останалите работници, при
положение че отговорността за тях е в крайна сметка на работодателя.
От показанията на свидетелката Д.а стана ясно, че ищецът преживявал трудно и
мъчително описаните в настоящото решение проблеми, изпитвал усещането, че към него се
отнасят като втора ръка човек, чувствал се изолиран от колегите си и недооценен, поради
което и започнал да страда от безсъние (последното се потвърждава и от показанията на
свидетеля Димитров). Няма никакво съмнение, че неравнопоставеното третиране на един
20
работник, постоянно проявяваното некоректно отношение към него, поставянето му при
обидни и неравностойни условия на труд при всички случаи коства множество негативни
преживявания, огорчение, безпокойство и стрес, през които и самият ищец е преминал,
видно от така коментираните свидетелски показания. Поради тези причини искането му за
осъждане на работодателя да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., представляваща пълната стойност на обезщетението, е
основателно и следва да се уважи, ведно с искането за установяване на самите
дискриминационни нарушения съобразно посочените по – горе мотиви. Т. 9 от
споразумението между страните от 05.06.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца по реда на чл. 331, ал. 1 КТ обективира следното съдържание:
„Страните се съгласяват и потвърждават, че с подписването на настоящото споразумение и
изплащането на сумите по т. 2 до т. 4 включително, ще считат всички свои
взаимоотношения за окончателно уредени…“. Ищецът твърди, че при воденето на
преговорите за прекратяване на трудовия договор той предложил чрез него да се уредят и
други спорни отношения между страните, включително и тези, касаещи осъществената от
него дискриминация, но адвокатите на ответника му обяснили, че за това процесно
споразумение не би могло да уреди други отношение извън тези по прекратяване на
договора и че за избягване на гражданско дело за дискриминация била необходима
извънсъдебна спогодба, сключена на основание чл. 365 – 367 ЗЗД. Тези твърдения не са
подкрепени от преки доказателствени средства, но същевременно от представените по
делото доказателства става ясно, че на 15.06.2020 г. ответникът депозирал две молби до
ЧСИ Г. Г. за образуване на изпълнителни дела срещу Р.Д. по два изпълнителни листа,
издадени съответно на 10.01.2017 г. и на 12.01.2017 г. В отговор на тези действия ищецът
също се снабдил с изпълнителни листове за свои вземания срещу ответника (два броя от
06.08.2020 г.) и образувал изпълнителни дела, сумите по които му били заплатени в хода на
изпълнителното производство след изпращане на ПДИ. При тази ситуация съдът не споделя
становището на ответната страна, че споразумението от 05.06.2020 г. урежда всички
отношения между страните, а не само тези по прекратяването на трудовия договор, тъй като
от действията и на двете страни става ясно, че те не са приели такова тълкуване на
споразумението и са продължили да претендират други вземания помежду си, които в
крайна сметка са си заплатили взаимно. С оглед на тези причини съдът намира, че
изразената от тях воля, въплътена писмено в споразумението, следва да се тълкува
съобразно доводите на ищеца, както до този момент са я тълкували и двете страни видно от
техните действия, поради което възражението на ответника, че това споразумение урежда и
евентуалните им отношения от проявена дискриминация се явява неоснователно и като
такова следва да се остави без уважение.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД полагащото се на ищеца обезщетение следва да се
присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.09.2020 г., до окончателното плащане на сумата. Поради частичното отхвърляне на
исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
21
разноски по съразмерност в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар и 15 лв. за експертиза.
С оглед на обемността на делото, продължителността на производството и
многобройността на събраните доказателства съдът счита, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на направените от ответника разноски за адвокатски хонорар е
неоснователно и следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по съразмерност по сметка на съда направените по делото
разноски за експертиза в размер на 275 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Поларис – 8“ ООД с ЕИК 1 и адрес на
управление: гр. В., район п., ул. „П.Р.“, офис 3, представлявано от В.Р. в качеството му на
работодател е осъществил следните актове на дискриминация по признак „лично
положение“ по отношение на Р. К. Д. с ЕГН ********** от гр.С., бул. М. №, Еет., ап.,
извършени след 24.09.2017 г., а именно: заплащане на сравнително по – ниско трудово
възнаграждение от това на останалите работници на длъжността „моряк“, която заемал и
ищецът в периода от 24.09.2017 г. до 25.07.2018 г., неплащане на целева награда през м.
ноември 2017 г., неосигуряване на хигиенни материали в периода от 24.09.2017 г. до
25.07.2018 г., невключването му професионални обучения в периода от м. април 2018 г. до
25.07.2018 г., неплащане в разумен срок на обезщетения по трудовото правоотношение,
присъдени с решение № 185 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 1502 по описа на СРС за 2015 г.,
влязло в сила на 01.12.2016 г., изискване на медицинска документация за съпругата на
ищеца при подаването на молба за отпуск от 01.12.2017 г., определянето на работното му
време по различен начин от това на колегите му, невключването му в задгранични
командировки и плавания, иницииране на анкета от 29.10.2018 г. сред капитаните на кораби
за оценка на качествата на ищеца и установяването на желанието или нежеланието им той
да бъде част от техния екипаж, издаването на заповед № 43 от 01.06.2020 г., чрез която на
ищеца се забранява достъпа до всички други помещения на „Поларис – 8“ ООД освен
моторен кораб „Д.“ и понтон „П.“, налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ чрез
заповед № 70 от 16.10.2017 г., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
чрез заповед № 78 от 26.10.2017 г. и наказание „дисциплинарно уволнение“ чрез заповед №
42 от 25.07.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, чрез които ищецът Р. К. Д. с
ЕГН ********** от гр.С., бул. М. №, Еет., ап. моли съда да признае за установено, че
„Поларис – 8“ ООД с ЕИК 1 и адрес на управление: гр. В., район п., ул. „П.Р.“, офис 3,
представлявано от В.Р. в качеството му на работодател е осъществило спрямо него следните
актове на дискриминация по признак „лично положение“, извършени след 24.09.2017 г., а
именно: поставяне на изискване да представя документ от съответния орган при
разрешаване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ, изискване на медицинско свидетелство след
22
възстановяването му на работа през м. август 2017 г., възлагане най – тежките и
непривлекателни дейности в предприятието, необходимост да полага извънреден труд,
определяне на работната му заплата чрез заповед № 42 от 01.06.2020 г. и на работното му
място чрез заповед № 43 от 01.06.2020 г. (а не чрез споразумение) и несключване на
допълнително споразумение през м. април за увеличаване на допълнителния му платен
годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Поларис – 8“ ООД с ЕИК 1 и адрес на управление: гр. В., район п., ул.
„П.Р.“, офис 3, представлявано от В.Р. да заплати на Р. К. Д. с ЕГН ********** от гр.С., бул.
М. №, Еет., ап. сумата от 5000 лв. (пет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на следните актове на
дискриминация, извършени след 24.09.2017 г., а именно: заплащане на сравнително по –
ниско трудово възнаграждение от това на останалите работници на длъжността „моряк“,
която заемал и ищецът в периода от 24.09.2017 г. до 25.07.2018 г., неплащане на целева
награда през м. ноември 2017 г., неосигуряване на хигиенни материали в периода от
24.09.2017 г. до 25.07.2018 г., невключването му професионални обучения в периода от м.
април 2018 г. до 25.07.2018 г., неплащане в разумен срок на обезщетения по трудовото
правоотношение, присъдени с решение № 185 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 1502 по описа на
СРС за 2015 г., влязло в сила на 01.12.2016 г., изискване на медицинска документация за
съпругата на ищеца при подаването на молба за отпуск от 01.12.2017 г., определянето на
работното му време по различен начин от това на колегите му, невключването му в
задгранични командировки и плавания, иницииране на анкета от 29.10.2018 г. сред
капитаните на кораби за оценка на качествата на ищеца и установяването на желанието или
нежеланието им той да бъде част от техния екипаж, издаването на заповед № 43 от
01.06.2020 г., чрез която на ищеца се забранява достъпа до всички други помещения на
„Поларис – 8“ ООД освен моторен кораб „Д.“ и понтон „П.“, налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ чрез заповед № 70 от 16.10.2017 г., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ чрез заповед № 78 от 26.10.2017 г. и наказание
„дисциплинарно уволнение“ чрез заповед № 42 от 25.07.2018 г., както и за изискването на
обяснения за причините, поради които не е подал своевременно молба за отпуск преди
даряването на кръв на 23.08.2017 г. като условие за получаване на заповедта за отпуска,
лишаването му от възможност да участва в процедурата по избор на КУТ през м. септември
2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.09.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. К. Д. с ЕГН ********** от гр.С., бул. М. №, Еет., ап. да заплати на
„Поларис – 8“ ООД с ЕИК 1 и адрес на управление: гр. В., район п., ул. „П.Р.“, офис 3,
представлявано от В.Р. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 15 лв. (петнадесет лв.) за експертиза и 400 лв. (четиристотин лв.) за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Поларис – 8“ ООД с ЕИК 1 и адрес на управление: гр. В., район п., ул.
23
„П.Р.“, офис 3, представлявано от В.Р. да заплати по сметка на СРС направените по делото
разноски за експертиза в размер на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
24