№ 22663
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110119504 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от *************, ЕГН: **********,
с адрес: ***************, срещу *************, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: ************, представлявано от *************, осъдителен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., предявен като частичен
от 1310,00 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за
паричен заем № ***************, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 12.04.2023 г., до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, като е направил искане на основание чл. 213 ГПК настоящото производство да
бъде присъединено към производството по гр. д. № 19503/2023 г. по описа на СРС, 43
състав. Това искане следва да се остави без уважение, тъй като двете дела са на
различни етапи и би се затруднило разглеждането им, доколкото производството по гр.
д. № 19503/2023 г. по описа на СРС, 43 състав е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание и е допусната експертиза с Определение № 20973/14.06.2023 г.
Съдът констатира наличието на нередовност в исковата молба, поради което на
ищеца следва да се дадат указания за уточнение на номера на договора за паричен заем,
предвид наличието на противоречие между посочения такъв в обстоятелствената част
на исковата молба и този, съгласно доказателствените искания и представените
доказателства. Следва да му се дадат указания същото така да уточни претендирината
сума от 25 лв., представляваща част от 1310 лв. какъв компонент от задължението по
договора за заем представлява – лихва, неустойка или друг компонент.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил признание на предявен иск
за нищожност на неустоечна клауза в договора, но такъв иск не е предявен, поради
което следва да му се дадат указания да посочи дали признава предявения иск за
връщане на платена по нищожен договор сума.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите, посочени в исковата молба.
1
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи всички приложения към Договор за паричен заем №
***************, в това число Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, с изключение на договора за заем и погасителния план, които са
представени с исковата молба.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 и 192 ГПК следва да се остави без
уважение, доколкото за установяване на тези факти ще бъде изготвена ССчЕ.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на заседанието да уточни на номера на
договора за паричен заем, предвид наличието на противоречие между посочения такъв
в обстоятелствената част на исковата молба и този, съгласно доказателствените
искания и представените доказателства, както и да уточни претендирината сума от 25
лв., представляваща част от 1310 лв. какъв компонент от задължението по договора за
заем представлява – лихва, неустойка или друго задължение.
ПРИДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата
молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ответника в срок до датата на заседанието посочи дали признава
предявения иск за връщане на платена по нищожен договор сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 ГПК
настоящото производство да бъде присъединено към производството по гр. д. №
19503/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество в срок до датата
на заседанието да представи всички приложения към Договор за паричен заем №
***************, в това число Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, с изключение на договора за заем и погасителния план, които са
представени с исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 350
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ************, тел. ************, като
УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за
заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.09.2023 г. от 10,50 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
2
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ************* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № *********** /
изписан в исковата молба с номер **********/. Твърди, че по силата на договора
получил от ответника заемни средства в размер на 1000 лв. при фиксиран годишен
лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 49,65 %, като следвало да върне на ответната
страна сума в общ размер от 1201,26 лв. В договора било предвидено, че заемателят се
задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна
банкова гаранция или 2. Поръчителството на едно или две физически лица, които да
отговарят на определени от кредитора условия, подробно посочени в исковата молба.
Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения, поради което заплатил начислена
от ответника неустойка в размер на 1108,74 лв., макар такава да не била уговорена
изрично. Твърди, че е погасил цялото задължение по процесния договор за заем, като е
заплатил на ответника общо 2310,00 лв. Излага твърдения, че договорът за заем е
нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора не били представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Поддържа, че се касаело за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, но договорът не бил сключен по реда
на ЗПФУР и ЗЕДЕП и електронните волеизявления не били извършени надлежно.
Посочва, че договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа
информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но
без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага
съображения, че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка
образували различен размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало
нищожност на целия договор. Счита договора за заем за нищожен и поради нищожност
на уговорената лихва, излагайки съображения, че в нейния размер се включва и
начислената неустойка, като така се надвишавал трикратният размер на законната
лихва за необезпечени заеми, респ. – двукратният за обезпечени. Излага доводи, че
договорът е нищожен поради липса на друг съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – уговорка за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срокът, в който може да бъде упражнено, и други условия за
упражняването му. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се
кумулира с обезщетение за забава, евентуално - на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално – намира същата
за неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Позовава се на чл. 23 ЗПК и
3
претендира сумата от 25 лв. – част от сума в общ размер от 1310,00 лв.,
представляваща разлика между заплатената сума от 2310,00 лв. и реално получения
заем в размер на 1000 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *************, който поддържа становище, че нищожността на отделни
части от договора не влече нищожност на целия договор. Признава, че клаузата за
неустойка в процесния договор е нищожна. Счита, че не следва да дължи разноски на
ищцовата страна с аргументи, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
претендирал плащане на неустойка. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за паричен заем № ***********, по силата на който
ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 1000 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на основание
съответните уговорки в договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираните суми.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
4
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5