№ 264
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000314 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260057 от 30.12.2020 г.,постановено по т.д.№267/2019 г. по описа на
Окръжен съд-П.,са отхвърлени предявените от ЗК „Л.и.“АД-гр.С. с ЕИК ********* против
Н. ИВ. К. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв.,частично предявена от 365 590,69
лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата,както и юрисконсултско възнаграждение,като неоснователни.
Горното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство-ЗК
„Л.и.“АД с ЕИК *********,който счита решението за неправилно,незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Поддържа довода,че съдът
неоснователно е отхвърлил предявения частичен иск,позовавайки се на погасен давностен
срок за неговото предявяване.Твърди,че съдът при постановяване на решението си не е взел
предвид разпоредбата на чл.62,ал.2 от ГПК,съгласно която срокът не се смята за
пропуснат,когато в последния му ден исковата молба е изпратена по пощата.Според
жалбоподателя,исковата молба е получила входящ номер в Окръжен съд-П. на 04.12.2019
г.,но е изпратена по пощата с клеймо от 02.12.2019 г.-в рамките на последния ден от
петгодишния давностен срок,поради което намира за неоснователно и противоречащо на
1
материалния и процесуалния закон заключението на съда,че искът е предявен след изтичане
на 5-годишния давностен срок.Затова жалбоподателят счита,че претенцията му не е
погасена по давност,а по същество счита същата за доказана по основание и размер.
Предвид горните аргументи дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено
обжалваното решение,с която е отхвърлен предявения от него частичен иск и да се
постанови друго по съществото на спора,с което да бъде осъден ответника Н. ИВ. К. да му
заплати на основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 30 000
лв.,частично предявена от 365 590,69 лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата,както и юрисконсултско
възнаграждение. Претендира и направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемият Н. ИВ. К. чрез особения му представител адв. М.И.,е подал в законния
срок отговор на въззивната жалба,с който я е оспорил изцяло като неоснователна.А
обжалваното първоинстанционно решение счита за правилно и законосъобразно.Според
въззиваемия,не отговаря на истината и на доказателствата по делото,твърдението на
жалбоподателя,че пощенският плик,с който е изпратена исковата молба ведно с
приложенията към нея,е с дата на пощенското клеймо от 02.12.2019 г.Твърди,че този
пощенски плик е с пощенско клеймо от 03.12.2019 г.,т.е. един ден след изтичането на 5-
годишната погасителна давност за вземането на ищеца.С оглед на това и на останалите
изложени в отговора съображения,въззиваимият чрез особения си представител адв. М. И.
моли въззивната жалба да се отхвърли,а обжалваното с нея решение-да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Поискано е да бъде присъдено възнаграждение на
особения представител адв. И. за въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо.А съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен
2
от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№267/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,ищецът „З.к. Л.и.“АД-гр.С. с ЕИК
********* е подал искова молба,която в резултат на дадени от първоинстанционния съд
указания е уточнявана с молба на ищеца с вх.№1500 от 12.02.2020 г.,а след образуване на
процесното въззивно дело,в резултат на констатирани от въззивния съд недостатъци по
исковата молба и дадени в тази връзка указания на ищеца за отстраняването им /съгласно
постановеното по настоящото дело определение №112 от 05.07.2021 г./,ищецът /настоящ
жалбоподател/ е депозирал и още една уточнителна молба с вх.№2914 от 20.08.2021 г. /по
входящия регистър на Апелативен съд-Пловдив/.При съобразяване на така извършените от
ищеца уточнения и на изложеното в самата искова молба,въззивният съд приема,че
твърденията на ищеца и заявения от него петитум по процесните искови претенции,са
следните:
От фактическа страна се твърди,че на 15.12.2011 г. в гр.П.,ответникът Н. ИВ. К.,като
водач на лек автомобил „Х.К.“ с рег.№*********,поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия и при управлението на автомобила след употреба на алкохол над
допустимите норми по закон,е навлязъл на кръстовището между бул. „С.С.“ и ул.“Д.Д.“ при
червен за него сигнал и предизвикал пътно транспортно произшествие с лек автомобил
„С.С.“ с ДНК *********,управляван от Х.Г.П..В резултат на така възникналото
произшествие Х.Г.П. получил множество травми,вследствие на което починал.Ищецът
твърди,че във връзка с описаното ПТП е било образувано срещу ответника К. НОХД
№280/2012 г. по описа на ОС-П. и с присъда №35 от 16.07.2012 г.,постановена по същото
дело,Окръжен съд-П. е признал ответника Н.К. а виновен в това,че е причинил смърт по
непредпазливост,като деянието е извършено в пияно състояние.Твърди още,че с решения на
АС-Пловдив и на ВКС тази присъда е била потвърдена и е влязла в законна сила.
На следващо място,в исковата молба са изложените твърденията,че към датата на
събитието отговорността на виновния водач е била застрахована към ищцовото
застрахователно дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,полица №*************** с дата на валидност:15.07.2011 г.-14.07.2012 г.
и на основание чл.226 от КЗ /отм./ са били предявени срещу дружеството-ищец искове от
наследниците на починалия Х.Г.П. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на починалия им
наследодател.По тези искове било образувано по описа на СГС посоченото в ИМ дело и с
решение,постановено при участието на настоящия ответник като трето лице-
помагач,ищецът „ЗК Л.и.“АД бил осъден да заплати на всеки от ищците следните суми:на
Е.Б.П.-съпруга на Х.П.,сума в размер на 120 000 лв. застрахователно обезщетение,ведно със
законна лихва и разноски в размер на 3954 лв.;на Г.Х.П.-син на Х.П.-сума в размер на 80 000
лв. застрахователно обезщетение,ведно със законна лихва,както и 959 лв. разноски и на
Г.Х.К.-дъщеря на Х.П.-застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв.,ведно с лихва и
разноски в размер на 959 лв.С решение на Софийския апелативен съд,постановено по
3
възз.гр.д.№****/2014 г. по описа на същия съд,решението на СГС било потвърдено изцяло и
влязло в сила,а след това били издадени изпълнителни листове и били образувани
изпълнителни дела във връзка с присъдените на горните три лица суми.И както ищецът
твърди,по повод на образуваните изпълнителни дела и след получаване на покани за
доброволно изпълнение,същият изплатил по тези дела /изброени като номера в исковата
молба/,следните обезщетения и мораторни лихви:в полза на Е.Б.П. изплатил
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и
мораторни лихви в размер на 37 829,35 лв.,начислени върху присъдената главница,а на
Г.Х.П. и на Г.Х.К. изплатил по 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и по 24
349,87 лв. мораторни лихви.При това положение,ищецът твърди,че общият размер на
изплатените в полза на трите посочени лица застрахователни обезщетения възлиза на сумата
от 280 000 лв.,а общият размер на изплатените им мораторни лихви възлиза на сумата от 86
529,09 лв. и сумарно всички изплатени обезщетения и лихви възлизат на общата сума от 365
590,69 лв.,в която сума ищецът изрично е заявил,че не са включени сторените разноски по
изпълнителните дела.
При горните твърдения,дружеството-ищец е заявило,че на основание чл.274,ал.1,т.1
от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.213,ал.1,изр. 1 от същия кодекс,във вр. с чл.49 и
чл.45 от ЗЗД,с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“,е придобило право на регрес срещу виновния водач-ответника Н.
ИВ. К.,управлявал МПС в пияно състояние,до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение,възлизащо на общата сума от 365 590,69 лв.
И с оглед на всички описани по-горе твърдения,а и след извършеното във въззивната
инстанция уточняване на петитума на процесните искови претенции,заявени като
частични,ищецът „ЗК Л.и.“АД е поискал ответникът Н.К. да бъде осъден на основание
чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ да му заплати следните суми:
-Сумата от 8000 лв. като част от изплатеното на Е.Б.П.-съпруга на
Х.П.,застрахователно обезщетение от 120 000 лв. и сумата от 3333,33 лв. като част от сумата
от 37 829,35 лв.-изплатени на същата мораторни лихви върху обезщетението;
-Сумата от 6000 лв. като част от изплатеното на Г.Х.П.-син на Х.П.,застрахователно
обезщетение от 80 000 лв. и сумата от 3333,33 лв. като част от сумата 24 349,87
лв.,представляваща платени на същото лице мораторни лихви върху присъденото му
застрахователно обезщетение;
-Сумата от 6000 лв. като част от изплатеното на Г.Х.К.-дъщеря на
Х.П.,застрахователно обезщетение от 80 000 лв. и сумата от 3333,33 лв. като част от сумата
24 349,87 лв.,представляваща платени на същата мораторни лихви върху присъденото й
застрахователно обезщетение.
Ищецът е поискал да му се присъди и законната лихва върху всички претендирани
суми,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
плащане.Посочил е в исковата молба и банкова сметка,по която ответникът да извърши
4
плащането.
Ответникът Н. ИВ. К.,чрез назначения му на основание чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител-адв. М. Т. И.,подала в законния срок писмен отговор на исковата молба,е
заявил,че оспорва по основание и размер исковите претенции на „ЗК Л.и.“АД.Освен това,в
подадения от особения представител отговор е направено и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца спрямо
ответника.Оспорено е и съществуването на валидно правоотношение между застрахователя-
ищец и ответника към датата на настъпилото застрахователно събитие,а в тази връзка е
оспорена и автентичността на застрахователна полица №*************/14.07.2011 г. с
твърдението,че подписът под „застрахован“ не принадлежи на лицето Н. ИВ. К..В тази
връзка е поискано и откриване на производство по чл.193 от ГПК за извършване проверка
истинността на документа.В същия отговор е заявено и възражение за нищожност на
застрахователния поради липса на съгласие и поради неспазване на предвидената от закона
форма на договора.
В допълнителната искова молба,дружеството-ищец е заявило,че поддържа
депозираната искова молба и е изложило становището,че искането по чл.193 от ГПК,заявено
в подадения от особения представител на ответника отговор,е безпредметно и неотносимо
към спора,защото според чл.257 от КЗ /отм./ всяко лице,което ползва МПС,има
право,респективно има застрахователен интерес да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от него автомобил и в този смисъл дали подписът е бил на
Н.К. или на друго лице,което е сключило полицата,няма отношение към валидността на
сключената полица.
От ответника не е подаден отговор на допълнителната ИМ в законоустановения срок.
С обжалваното решение от 30.12.2020 г. първоинстанционният съд е приел за
установено с влязла в сила присъда по НОХД №280/2012 г. по описа на ОС-П.,твърдяното
виновно противоправно поведение на ответника Н.К.,изразяващо се в причиняването на
соченото в исковата молба ПТП и на смъртта на лицето Х.Г.П. вследствие на това
ПТП.Приел е за доказано,че деянието е извършено от ответника в пияно състояние и че към
датата на застрахователното събитие отговорността на виновния водач /т.е. на ответника/ е
била застрахована към ЗК „Л.и.“АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица №*************/14.07.2011 г. и дата на валидност 15.07.2011
г.-14.07.2012 г.Приел е още за доказано,че от наследниците на починалото лице Х.Г.П.
срещу застрахователното дружество-ищец са били предявени искове по чл.226 от КЗ /отм./
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на наследователя им и че след влизане в сила на постановеното по тези
искове съдебно решение са били издадени изпълнителни листове и са били образувани
изпълнителни дело във връзка с присъдените на наследниците обезщетения.Също
така,първоинстанционният съд е приел за доказано,че по повод на образуваните
изпълнителни дела и след получаване на показаните за доброволно изпълнение по същите
дела,ищецът „ЗК Л.и.“АД е заплатило обезщетение в общ размер на 365 590,69 лв.-главница
5
и лихви,като в тази сума не са включени сторените разноски по изпълнителните дела.В
обобщение,първоинстанционният съд е приел,че по делото са събрани достатъчно
доказателства,установяващи условията за ангажиране на регресната отговорност на
ответника по смисъла на чл.274 от КЗ /отм./ по отношение на ищеца,изплатил в качеството
си на застраховател обезщетение за неимуществени вреди на пострадали на основание
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.В решението си
първоинстанционният съд е изложил и аргументи,въз основа на които е приел,че не се
нуждае от обсъждане заявеното от особения представител на ответника оспорване
автентичността на застрахователната полицата,защото това дали същата е била подписана
от ответника или от друго лице няма отношение към валидността на полицата.
Като краен резултат обаче,първоинстанционният съд е приел,че предявените
частични искове следва да бъдат отхвърлели изцяло и именно този резултат е постановил с
диспозитива на обжалваното решение,понеже е счел за основателно заявеното от особения
представител на ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за
предявяване на исковете.В този контекст, първоинстанционният съд е приел,че за вземането
по платеното застрахователно обезщетение е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД,както и че тя започва да тече от момента на извършеното плащане на
правоимащите лица,а и от този момент възниква самото регресно право на ищеца и от
същия момент вземането на ищеца е станало изискуемо,съгласно чл.114 от ЗЗД.В
продължание на изложеното,първоинстанционният съд е приел,че в случая давността
започва да тече от датата на първото направено плащане от ищеца по образуваните срещу
него изпълнителни дела във връзка с присъдените на наследниците на Х.П. застрахователни
обезщетения,а от фактическа страна е приел,че датата на първото такова плащане е
02.12.2014 г.И като е приел,че датата на подаване на процесната искова молба е 02.12.2019
г.,първоинстанционният съд е стигнал до извода,че към тази дата приложимият петгодишен
давностен срок е бил изтекъл и затова предявените искове са неоснователни,съответно на
което подлежат на отхвърляне изцяло.
Извода на първоинстанционния съд за изтекъл период на погасителна давност за
предявяване на исковете е неправилен.Поначало,за регресните искове по чл.274 от КЗ
/отм./,каквито са и процесните искове,е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД,както е прието в задължителната съдебна практика-в този смисъл е и ППВС №7/77 г.,а
и не е спорно между страните в настоящия исков процес.Следва да се уточни само,че този
давностен срок е приложим и за заплатената от застрахователя сума,представляваща изтекли
лихви за периода от увреждането до плащането,тъй като регресният иск на застрахователя
няма за предмет дължими лихви за определен период от време,за да се приеме,че е
приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Става дума за
регресна претенция за заплатено обезщетение,част от което е и обезщетението за забава в
размер на законната лихва от датата на увреждането.Отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ и е функционално обусловена от отговорността на
6
прекия причинител на вредите,като включва и обезщетение за забава от датата на
увреждането съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД.На следващо място,началният момент,от който
започва да тече погасителната давност за регресните претенции на застрахователя,е
моментът на изплащане на обезщетението на правоимащото лице,по който въпрос също е
налице задължителна съдебна практика,обективирана в горепосоченото ППВС №7/77 г.Този
начален момент,възприет в съдебната практика не като момент на пораждане на регресното
вземане на застрахователя,а като момент на настъпване изискуемостта на вземането и
оттам-като начален момент,от който тече погасителния давностен срок за вземането,също не
е спорен между страните,а и е приет от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Неправилно обаче съдът е приел,че давността е започнала да тече за всички платени
на тримата наследници на починалия при ПТП Х.П. обезщетения,считано от датата на
първото извършено от засрахователя плащане-02.12.2014 г.Според настоящия състав,за
всяко отделно плащане тече отделен давностен срок,считано от датата на конкретното
плащане,така че датата на първото по време плащане не е и не може да представлява
начален момент,от който започва да тече давностния срок за всички последващи
плащания,извършени от застрахователя на правоимащите лица.Още повече,че от
приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства става ясно,че на всеки
от тримата наследници на Х. Г. П.-Е.Б.П. /съпруга/,Г.Х.П. /син/ и Г.Х.К. /дъщеря/,са
издадени отделни изпълнителни листове за съответно присъденото на всеки от тях
обезщетение,ведно със законната лихва от датата 15.12.2011 г. до окончателното изплащане
и по всеки издаден изпълнителен лист е било образувано отделно изпълнително
дело,какъвто извод следва от приложените към първоинстанционното дело покани за
доброволно изпълнение,адресирани до длъжника „ЗК Л.и.“АД.Следва да се съобрази и
това,че първо са били издадени изпълнителни листове за частта от присъдените на всеки от
наследниците обезщетения,до която първоинстанционното съдебно решение не е било
обжалвано,а по-късно-след приключване на производството по частично обжалване на
решението,с което обезщетенията са присъдени и потвърждаването му в обжалваните
части,са били издадени изпълнителни листове на всеки от наследниците и за остатъка от
присъдените им обезщетения /плюс законна лихва/,като и за тези остатъци са били
образувани отделни изпълнителни дела.По първоинстанционното дело са приложени
заверени копия от всички тези изпълнителни листове и от изпратените по отделните
изпълнителни дела покани за доброволно изпълнение до длъжника по тях-„ЗК Л.и.“АД.
Във връзка с гореизложеното,от представеното по първоинстанционното дело
преводно нареждане с дата 02.12.2014 г. е видно,че на същата дата застрахователното
дружество-настоящ ищец,е превело сумата от 100 420,65 лв. по изпълнително дело
№************* по описа на ЧСИ О.М.,а това дело е образувано за принудителното
събиране на част от присъденото в полза на Г.Х.П. обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди от смъртта на баща му Х.П. плюс начислена лихва върху същата
част,както е видно от поканата за доброволно изпълнение,приложена на лист 25-ти от
първоинстанционното дело.С други думи,плащането на датата 02.12.2014 г. е относимо
7
единствено към присъденото в полза на Г. П. обезщетение /и то към частта от това
обезщетение,за която е издаден изпълнителния лист от 13.10.2014 г./ и няма никакво
отношение към присъдените на останалите двама наследници обезщетения.Така,че
посочената дата би могла да бъде приета като начален момент,от който започва да тече
погасителната давност за регресната претенция на застрахователя единствено по отношение
на платеното от него обезщетение на Г. П. /и то само за частта от обезщетението,за която в
полза на посоченото лице е издаден изпълнителен лист от 13.10.2014 г./,не и на останалите
двама наследници.Извършените по отношение на тях първи плащания от застрахователя са
от по-късни дати-от датата 10.12.2014 г.,когато по банков път застрахователя е превел
сумата от 100384,27 лв. по изп. дело №************* по описа на ЧСИ О.М.,образувано въз
основа на първия издаден в полза на Г.К. изпълнителен лист от 13.10.2014 г. /както е видно
от поканата за доброволно изпълнение,приложена на л.27 по първоинстанционното дело/ и
от датата 12.12.2014 г.,когато дружеството-застраховател е извършило плащане на сумата от
100 384,27 лв. по изпълнително дело №************** по описа на същия ЧСИ,образувано
въз основа на първия издаден в полза на Е. П.а изпълнителен лист /за което свидетелствува
поканата за доброволно изпълнение,приложена на л.23 от първоинстанционното
дело/.Така,че за регресните претенции на застрахователя спрямо прекия причинител на
увреждането относно платените на Г.К. и на Е. П.а обезщетения по посочените
изпълнителни дела,може да бъде прието,че давностният срок е започнал да тече съответно
от 10.12.2014 г. и 12.12.2014 г.,но не и от датата 02.12.2014 г.,когато е извършено плащане
само по отношение на обезщетението,присъдено в полза на Г. П..И понеже процесната
искова молба е предявена на датата 03.12.2019 г.,когато същата е била изпратена на
първоинстанционния съд по пощата,видно от приложения на л.43-ти от
първоинстанционното дело пощенски плик,то очевидно към тази дата приложимият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е бил изтекъл както за регресното вземане
на застрахователя относно платеното на Г.К. обезщетение по горното изпълнително
дело,така и за регресното му вземане за платеното на Е. К. обезщетение по изпълнително
дело №№**************.Същото се отнася и за регресните вземания на застрахователя
срещу прекия причинител и касателно по-късно платените на всеки от тримата наследници
суми по други изпълнителни дела,образувани въз основа на последващи изпълнителни
листове,всички от датата 26.03.2015 г.,издадени в полза на наследниците за съответния
остатък от присъдените им обезщетения.Както е видно,вторите изпълнителни
листове,издадени на всеки от правоимащите наследници,дори са от дата,следваща датата на
т.нар. първо плащане-02.12.2014 г. и от тази гледна точка въпросното плащане още по-малко
може да бъде прието като начален момент на погасителната давност за регресните
претенции за застрахователя относно всички извършени на правоимащите лица плащания.
Освен горното,настоящият съд намира още,че не е погасено по давност и регресното
вземане на ищеца спрямо ответника за платеното в полза на Г. П. обезщетение по
изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ О.М.,макар и към датата на подаване
на процесната искова молба пред съда-03.12.2019 г. да е бил изтекъл петгодишният
давностен срок,считано от датата на плащането-02.12.2014 г.Този извод се налага от
8
обстоятелството,че самото това плащане е извършено от застрахователя чрез превод на
сумата по изпълнителното дело и като получател в преводното нареждане е посочен ЧСИ
О.М.,а не самото правоимащо лице,т.е. Г. П..Предвид това не може да се приеме,че
правоимащото лице е получило платената от застрахователя сума на датата 02.12.2014
г.,респективно,че му е платено реално именно на тази дата,а при това положение не може да
се приеме и че давностният срок е започнал да тече от тази дата,защото по принцип и както
вече се отрази по-горе,давностният срок за регресните претенции на застрахователя по
чл.274 от КЗ /отм./ започва да тече от момента на изплащането на обезщетението на
правоимащото лице.И при положение,че няма данни съдебният изпълнител да е платил на Г.
П. преведената по изпълнителното дело сума на датата 02.12.2014 г.,когато е извършен
банковия превод,то се налага извода,че при всички случаи реалното получаване на сумата от
посоченото правоимащо лице е станало на по-късна дата,макар по делото да не е установено
точно коя е тя.Но която и да е тази дата,щом като следва датата 02.12.2014 г.,то при
съпоставянето й с датата на подаване на ИМ-03.12.2019 г. става очевидно,че към последната
дата приложимият давностен срок не би могъл да е изтекъл.Затова се налага и извода,че
ответникът не е доказал възражението си за погасяване по давност и по отношение на частта
от регресната претенция на ищеца-застраховател,касаеща платеното по горното
изпълнително дело част от обезщетението,присъдено в полза на правоимащото лице Г. П. за
търпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Х. П.,настъпила в
резултат на ПТП.
Или,в обобщение,предвид горните съображения,въззивният съд намира за изцяло
неоснователно поддържаното от ответника /чрез назначения му особен представител/
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца
спрямо него.В продължение на това следва и извода,че първоинстанционният съд
неправилно е приел за погасени по давност процесните искове,основани на разпоредбата на
чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,съответно на което неправилно е счел,че исковете подлежат на
отхвърляне като неоснователни поради погасяването им по давност.
Освен това,изтеклата погасителна давност не рефлектира върху основателността на
даден иск,а само препятства възможността кредиторът /ищецът/ да търси вземането си по
принудителен,респективно-по съдебен ред.В този контекст,щом като се прие,че процесните
искове не са погасени по давност,то основателността им следва да се преценява съобразно
събраните по делото доказателства по съществото на процесния правен спор.С други думи
преценката относно това дали исковете са основателни зависи от установеността на
фактическия им състав съобразно събраните по делото доказателства.Процесните регресни
обективно съединени искове са основани на разпоредбата на чл.274,ал.1 от КЗ /отм./,тъй
като ищецът твърди,че има право да получи от ответника в качеството му на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ и като пряк причинител на деликта,управлявал
МПС в пияно състояние,това което ищецът в качеството си на застраховател е изплатил на
лицата Е. П.а,Г. П. и Г.К. в като присъдени им обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на техния наследодател-Х.Г.П.,настъпила вследствие на ПТП,причинено именно от
9
ответника на датата 15.12.2011 гг.При тези твърдения,за да се приемат за доказани по
основание процесните искове по чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм/,заявени като частични,следва да
е установено извършването от ответника на твърдяния деликт и то при управление на МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма,както и да е установено,че към датата на непозволеното увреждане,т.е. на соченото в
ИМ ПТП,отговорността на виновния водач е била застрахована към „ЗК Л.и.“АД по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и на следващомясто-че са
присъдени застрахователни в полза на конкретните наследници на лицето,чиято смърт е
настъпила вследствие на причиненото от ответника ПТП и тези обезщетения са им
изплатени от ищеца-застраховател.Всички тези обстоятелства в случая са доказани,както е
прието и от първоинстанционния съд,въпреки отхвърлянето на исковите претенции с оглед
извода за погасяването им по давност.Вината на ответника Н. ИВ. К. за причиняването на
ПТП на датата 15.12.2011 г. като водач на л.а. „Х.К.“ с рег.№*********,поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост и при управление на посоченото МПС след
употреба на алкохол над допустимите по закон норми,както и за причиняване смъртта на
лицето Х.Г.П. вследствие на същото ПТП,е установена с влязла в сила присъда,постановена
по приложеното НОХД №280/2012 г. по описа на ОС-П.,която присъда съгласно чл.300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Наред с това,към процесното първоинстанционно дело е приложено и гр.д.
№*****/2013 г. по описа на СГС,I-во гр. отделение,14-ти състав,от което се установява,че
лицата Е.Б.П.,Г.Х.П. и Г.Х.К. са предявили в качеството им на наследници на Х.П.,починал
вследствие на горното ПТП,осъдителни искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ срещу „ЗК
Л.и.“АД /т.е. срещу настоящия ищец/ за изплащане на всеки от тях на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател.И както е видно
от същото дело,сегашният ответник Н. ИВ. К. е бил конституиран и е участвал по делото
като трето лице-помагач на страната на ответното застрахователно дружество.От
постановеното по посоченото гражданско дело решение от 08.07.2014 г. е видно,че
предявените от тримата наследници преки искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ са били
частично уважени,като е осъден ответника по исковете да заплати на Е. П.а обезщетение в
размер на 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на
15.12.2011 г. смърт на съпруга й Х. Г. П.,а на Г. П. и на Г.К. ответникът е осъден да заплати
по 80 000 лв. обезщетение за търпените от всеки от двамата неимуществени вреди
вследствие смъртта на баща им Х.П.,настъпила в резултат на горното ПТП.И трите суми на
обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на
увреждането-15.12.2011 г. до окончателното плащане.Решението от 08.07.2014 г. е било
обжалвано от ответника по исковете в уважителната му част над сумата от по 70 000 лв. до
присъдения размер на обезщетенията за причинените на наследниците на Х.П.
неимуществени вреди от смъртта му,а е било обжалвано и от самите наследници-ищци в
отхвърлителната му част над уважените размери на обезщетенията до претендираните
такива.С решение №481 от 12.03.2015 г.,постановено по гр.д.№****/2014 г. по описа на
10
Софийския апелативен съд,първоинстанционното решение от 08.07.2014 г. е потвърдено във
всичките му обжалвани части и това решение на апелативния съд е влязло в законна
сила.Като краен резултат,налице е влязло в сила съдебно решение,с което настоящият ищец
„ЗК Л.и.“АД е осъден да заплати на Г.К. и Г. П. по 80 000 лв. обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техния баща Х.П.,ведно със законната лихва върху
всяко от обезщетенията от датата 15.12.2011 г. до окончателното плащане,и е осъден да
заплати на Е. П.а обезщетение от 120 000 лв.,ведно със законната лихва от същата дата до
окончателното плащане,за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Х.П.-неин
съпруг.И както бе отразено по-горе,за присъдените в полза на посочените наследници
обезщетения,плюс лихвите върху тях,са издадени отделни изпълнителни листове,а въз
основа на тях са образувани и отделни изпълнителни дела,като от приложените към
първоинстанционното дело банкови документи-преводни нареждания от 02.12.2014
г.,10.12.2014 г.,12.12.2014 г.,три платежни нареждания от 23.04.2015 г. и две от 24.03.2015
г.,се установява превода по съответните изпълнителни дела от застрахователя „ЗК Л.и.“АД
на съответно присъдените на наследниците обезщетения ведно с натрупани лихви върху
тях.По първоинстанционното дело,а и в настоящото въззивно производство не е спорен
факта,че дружеството-ищец е платило реално в полза на тримата наследници на починалия
при ПТП Х.П. обезщетенията,присъдени им със съдебното решение,ведно с лихви за
забава,начислени върху обезщетенията и равняващи се на съответно посочения от ищеца
размер.
В отговора на исковата молба,подаден от особения представител на ответника-адв.
М.И.,освен заявеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички
вземания на ответника спрямо ищеца,е оспорено и съществуването на валидно
правоотношение между застрахователя-ищец и ответника към датата на настъпилото
застрахователно събитие,като в тази връзка е оспорена и автентичността на застрахователна
полица №************* от 14.07.2011 г. с твърдението,че подписът под „застрахован“ не
принадлежи на лицето Н. ИВ. К.,т.е. на ответника по делото.Други възражения по
съществото на предявените частични искове не са правени от страна на ответника в
предвидения за това законов срок,т.е. в срока за отговор на ИМ.По повод на заявеното
оспорване на автентичността на застрахователната полица, първоинстанционният съд е
приел,че няма да го обсъжда,тъй като разпоредбата на чл.257 от КЗ /отм./ посочва,че всяко
лице,което ползва МПС има право,респ. има интерес да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ и от тази гледна точка е без значение за валидността на застрахователната
полица дали подписът в нея е бил или не на Н.К.,или принадлежи на друго сключило
полицата лице.По същината си тези доводи на първоинстанционния съд са правилни,но
въззивният съд счита,че заявеното от ответника чрез особения му представител оспорване
на наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя-ищец и
самия ответник към момента на настъпване на ПТП,както и свързаното с това оспорване на
автентичността на застрахователната полица,изобщо не подлежат на съобразяване и
преценка в настоящия исков процес като преклузирани.Това е така,защото настоящият
11
ответник Н.К. е участвал като трето лице-помагач в производството по гр.д.№*****/2013 г.
по описа на СГС,в което са разгледани исковите на наследниците на Х.П. срещу „ЗК
Л.и.“АД по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ и именно в производството по същото дело е следвало
да направи и изчерпи всичките си възражения по действителността на застрахователното
правоотношение,още повече,че установяването на това правоотношение е елемент от
фактическия състав на разгледаните по посоченото дело искове,а Н.К. в качеството си на
трето лице-помагач е имал правото да извършва всички съдопроизводствени действия,с
изключение на действията,представляващи разпореждане с предмета на спора /чл.221 от
ГПК/.Предвид това и с оглед на обстоятелството,че съществуването и валидността на сега
оспореното застрахователно правоотношение са приети за доказани с влязлото в сила
решение,постановено по гр.д.№*****/2013 г. по описа на СГС,то оспорването от ответника
на същото застрахователно правоотношение в настоящото исково производство е
недопустимо и съдът поради това не следва да го разглежда по същество.
Вследствие на всичко изложено по-горе,отнасящо се до съществото на процесните
частични искове,основани на разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,въззивният съд
счита същите искове за доказани по основание и размер.Установи се фактическия състав на
чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,тъй като ищецът е изплатил в полза на всяко от правоимащите
лица-наследници на Х.П.,присъдените им застрахователни обезщетения и изтекли лихви
върху тях и с плащането се е суброгирал в правата на всяко едно от тези правоимащи
лица,съответно на което има регресното право да получи от застрахования ответник-пряк
причинител на увреждането,платеното на правоимащите лица обезщетения и лихви,тъй като
се установи,че ответникът е причинил настъпваването на ПТП при управлението на МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма /с концентрация на алкохола 1,96 промила,както е установено по приложеното
наказателно дело/.Въззивният съд приема за доказано,че платеното от дружеството-ищец на
наследника Е. П.а обезщетение е 120 000 лв.,колкото й е присъдено със съдебното решение
по гр.д.№*****/2013 г. по описа на СГС,а платените на останалите двама наследника-Г. П. и
Г.К.,обезщетения са в размер от по 80 000 лв.,а платените лихви върху първото
обезщетение в полза на Е. П.а са в размер на 37 829,35 лв. и платените в полза на останалите
двама наследника мораторни лихви върху присъдените им обезщетения са в размер от по 24
349,87 лв.,както ищецът е заявил и ответникът не е възразил срещу тези
размери.Претендираните частични размери от обезщетенията и платените лихви върху тях
са такива,каквито се описаха по-горе в настоящото решение,съобразно направените пред
настоящата инстанция уточнения на петитума на частичните искови претенции и именно в
тези размери,като изцяло основателни,същите частични претенции ще следва да се
уважат.Предвид това,първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло като
неправилно и вместо това да бъдат уважени изцяло предявените осъдителни частични
искове по чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,ведно със законната лихва върху присъдените частични
суми,считано от датата на подаване на исковата молба-03.12.2019 г. до окончателното им
изплащане.
12
Предвид изхода от спора след произнасянето на въззивната инстанция,ответникът
Н.К.-настоящ въззиваем,следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец /настоящ
жалбоподател/ направените в първоинстанционното производство съдебни
разноски,възлизащи на общата сума от 1700 лв.,включваща платена ДТ и платено
възнаграждение за особения представител на ответника,назначен на основание чл.47,ал.6 от
ГПК/,както и да му заплати юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
осъществена пред първата инстанция защита от юрисконсулт в размер на 300 лв.,определен
на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция и основателността на
разгледаната въззивна жалба,въззиваемият Н.К. следва да заплати на дружеството-
жалбоподател и направените във въззивното производство разноски,които са в размер на
600 лв.-платена ДТ,а също така да му заплати и юрисконсултско възнаграждение по
чл.78,ал.8 от ГПК за осъществена пред въззивната инстанция защита на дружеството от
юрисконсулт,което възнаграждение съдът определя в размер на 300 лв. съобразно
приложимата норма на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260057 от 30.12.2020 г.,постановено по т.д.
№267/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от ЗК „Л.и.“АД-гр.С. с ЕИК ********* против Н. ИВ. К. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лв.,частично предявена от 365 590,69 лв.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и
юрисконсултско възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на „З.к. Л.и.“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. 1700,район С.,бул.“С.ш.“№***,на
основание чл.274,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ следните суми:
-Сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/ като част от изплатеното от дружеството-
застраховател на Е.Б.П.-съпруга на Х.Г.П.,загинал при причинено от ответника на датата
15.12.2011 г. ПТП,застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. и
сумата от 3333,33 лв. /три хиляди триста тридесет и три лева и 33 стотинки/ като част от
сумата от 37 829,35 лв.-изплатени на същата мораторни лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху двете посочени частични суми от
8000 лв. и 3333,33 лв.,считано от датата 03.12.2019 г. до окончателното им изплащане;
-Сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/ като част от изплатеното от дружеството-
ищец на Г.Х.П.-син на починалия при ПТП Х.Г.П.,застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от 80 000 лв. и сумата от 3333,33 лв. /три хиляди триста тридесет и
13
три лева и 33 стотинки/ като част от сумата 24 349,87 лв.,представляваща платени на същото
правоимащо лице мораторни лихви върху застрахователното обезщетение,ведно със
законната лихва върху двете посочени частични суми от 6000 лв. и 3333,33 лв.,считано от
датата 03.12.2019 г. до окончателното им изплащане;
-Сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/ като част от изплатеното от дружеството-
ищец на Г.Х.К.-дъщеря на Х.Г.П.,загинал вследствие на причиненото от ответника в пияно
състояние ПТП от 15.12.2011 г.,застрахователно обезщетение от 80 000 лв. и още да заплати
сумата от 3333,33 лв. /три хиляди триста тридесет и три лева и 33 стотинки/,представляваща
част от сумата 24 349,87 лв.-платени на същата мораторни лихви върху изплатеното
застрахователно обезщетение,като изплати двете частични суми от 6000 лв. и 3333,33 лв.
ведно със законната лихва върху тях,считано от датата 03.12.2019 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Н. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на „З.к. Л.и.“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. 1700,район С.,бул.“С.ш.“№***
сумата от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ разноски,направени в първоинстанционното
производство по т.д.№ 267/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,както да му заплати и сумата
от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждени по чл.78,ал.8 от ГПК за осъществена
защита на дружеството-ищец от юрисконсулт в производството по т.д.№ 267/2019 г. по
описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА Н. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на „З.к. Л.и.“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. 1700,район С.,бул.“С.ш.“№***
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,представляваща направени разноски в производството
по възз.т.д.№314/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,както да му заплати и сумата
от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
осъществена защита на дружеството-ищец от юрисконсулт в производството по възз.т.д.
№314/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15