Р Е Ш Е Н И Е
Номер 57/30.06.Година
2020 Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
На пети юни Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Г.Н.
прокурор Анна Помакова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 53 по описа на съда за 2020
година, при произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №8/29.01.2020 година,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №1353/2019 година.
Подаден
е протест срещу присъдата, в който се твърди материална незаконосъобразност и
несправедливост на наказанията на подс.А.. Претендира се осъждане по първоначалните
обвинения относно квалифициращия признак на деянията по чл.150, ал.1, пр.4 и
чл.198, ал.4, пр.2 от НК, както и увеличаване на наказанията на подс.А. за
всяко едно от престъпленията в съвкупността.
Бланкетно
недоволство от справедливостта на присъдата е заявено с въззивна жалба по
чл.318, ал.6 от НПК от защитника на подс.А., с която се цели „намаляване на
наложеното му наказание“.
Подсъдимият
С.П. не обжалва присъдата, не се ползва и от процесуалната възможност по
чл.320, ал.6 от НПК.
В пренията в съдебното заседание на въззивната инстанция,
представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа частично протеста по
несправедливостта на наказанията, наложени на подс.А.. Припомня крайно
обремененото съдебно минало на дееца, наличието на висящи наказателни
производства, водещата му роля в осъществяването на престъплението против
собствеността, високата стойност на отнетото имущество, както и способът на
реализиране на двете инкриминирани деяния, като на тази основа въззивният прокурор
обосновава становище за завишена лична обществена опасност на подсъдимото лице,
изискваща увеличаване на наказанията за всяко едно от престъпленията в
съвкупността. В останалата част (по материалната квалификация на чл.150, ал.1,
пр.4 и чл.198, ал.4, пр.2 от НК) протестът не се поддържа.
В пледоарията си по съществото на делото защитникът на
подсъдимия А. оспорва протеста и поддържа въззивната жалба за несправедливост
на наложеното наказание, поради завишения му размер. Позицията си аргументира с
наличие на „известна социалност“ у подс.А., изводима от полагане на труд и
отношения в семейството, което прави възможно връщането на подзащитния му към
нормален живот след освобождаване от пенитенциарната среда. Адв.Д. атакува
справедливостта на уважения граждански иск, без да конкретизира към коя от
трите искови претенции е насочено принципното оплакване. Алтернативно
защитникът пледира за правилност на атакуваната първоинстанционна присъда.
Защитниците на подс.П. еднозначно считат първоинстанционната
присъда за правилна.
В лична защита подсъдимият А. не излага аргументи, а в
последната си дума заявява интерес от намаляване на наказанието, т.к. има
семейство, грижи се за малко дете, оплаква се, че е подложен на огромен натиск.
В лична защита подс.П. заявява съжаление за случилото се. В
последната си дума желае потвърждаване на първоинстанционната присъда, припомняйки,
че има две деца.
Варненският
апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С
обжалваната присъда състав на Варненски окръжен съд признал подсъдимите Б.А. и С.П.
за виновни в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 (за подс.А.) вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и само подс.А. – за престъпление по чл.150,
ал.3 вр. ал.1, пр.1 от НК. Съвкупността по чл.23, ал.1 от НК за подс.А. е
наказана с лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, изпълними
при първоначален строг режим, а деятелността на подс.П. – с лишаване от свобода
за срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване.
Двамата
подсъдими са частично оправдани по първоначалното обвинение по чл.198, ал.4,
пр.2 от НК, а подс.А. – по чл.150, ал.1, пр.4 от НК.
С
присъдата Б.А. и С.П. са осъдени солидарно
да обезщетят имуществени вреди от престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, претърпени от гражданските ищци З.К. и М.К.. Индивидуално на подс.А.
е възложено обезщетението на неимуществени вреди от квалифицираното престъпление
по чл.150 от НК в полза на гражданската ищца М.К.. Присъдени са и законни лихви
от датата
на деликтите до окончателното изплащане на главниците.
Съдебното
произнасяне обхваща приложението на чл.59 от НК по отношение на подс.П., веществените
доказателства, таксите върху уважените граждански искове и разноските по
делото.
Първоинстанционното съдебно производство протича
в условията на алтернативната процедура по чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК.
Настоящият въззивен контрол е обвързан от задължителното указание на т.8.2 от
ТР 1-2009-ОСНК, като констатира стриктно изпълнение на фактическия състав на
диференцираната процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите,
съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация
на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието на двамата
подсъдими. Делото в тази инстанция следва да се реши въз основа на фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
отразяването й по чл.373 ал.3 от НПК е следното:
Подсъдимите
Б.А. с прякор „Корекома“ и С.П. с прякор „Рекета" поддържали близки
отношения. Двамата се сдобили с информация от неустановено лице, че в дома си в
гр.Игнатиево, ул.“Слави Дойчев“ №60 св.св.З.К. и М.К. държат големи парични
суми, златни накити и наркотици. Разбрали също, че бившият приятел на св.М.К.
–св.Д.С. се занимавал с наркотици.
На
30.01.2019 година подсъдимите предприели наблюдение на къщата в гр.Игнатиево, в
резултат на което се информирали за дневния график на двете свидетелки
Кацарови.
Рано
сутринта на 31.01.2019г. Б.А. и С.П. отпътували с неустановен автомобил за
гр.Игнатиево. Колата паркирали на съседна улица, прескочили оградите на няколко
къщи и се озовали в имота на свидетелките. Навън все още било тъмно.
Около
07.00 часа на 31.01.2019г. св.З.К. напуснала дома си. Подсъдимите останали
скрити в двора на къщата до около 11.45 часа. След като никой друг не излязъл
от имота, те пристъпили към действие –двамата счупили прозореца на първия етаж
на къщата и оттам проникнали вътре в нея. По същото време в къщата се намирала
св.М.К.. Тя била с поставени слушалки на ушите, пред компютъра, облечена само с
тениска и бикини.
Св.М.К.
забелязала подсъдимите. Видяла, че двамата носят черни ръкавици на ръцете си, а
подс.А. изглеждал по- мургав и по- висок от подс.П..
Подс.А.
насочил и после опрял отстрани във врата на свидетелката метално острие с
триъгълен връх, нареждайки й да посочи къде са скрити наркотиците и парите. После
уточнил, че те са от ГДБОП.
След
това подсъдимите избутали св.К. в другата стая, подс.А. я съборил на леглото по
корем, след това двамата мъже завързали китките на момичето отзад на гърба с
пластмасови стяжки от вида на „свинските опашки“. По същия начин стегнали глезените
на краката й. Подс. А. вързал очите на свидетелката с блуза, а с друга дреха
завързал устата ѝ. Отново този подсъдим допрял металното острие в гърба на
момичето (към бъбреците), казвайки ѝ да не мърда, защото ще стане лошо. После
задал повторно въпрос за мястото, на което държат парите и наркотиците. Св.К.
едва отговорила, че не знае за какво говорят, че има проблеми със сърцето и
трудно диша.
Двамата
подсъдими махнали дрехите от очите и устата ѝ, завивайки я с одеяло, за
да не вижда какво се случва. Свидетелката чувала как мъжете ходят из стаите и
тършуват.
Не
след дълго подс.А. се върнал при момичето, показал й секретен ключ и я попитал
откъде е. Докато говорел, мъжът хванал за тила свидетелката и започнал да
натиска главата й надолу, за да не може тя да се обърне и да го види.
Свидетелката му отговорила, че не знае нищо за ключа. След известно време тя се
оплакала от прекаленото стягане на ръцете. Подс. П. свалил стяжките и веднага
поставил по-хлабави нови.
Докато
тършували по стаите, на няколко пъти подс.А. се доближавал до свидетелката,
опирал острието в бедрата й и я заплашвал, че ще стане по-лошо, ако не каже
къде са парите и наркотиците. При една от тези близости, той дръпнал бикините на
момичето, неколкократно проникнал с пръст във влагалището ѝ, както бил с
ръкавиците, под претекст, че проверявал да няма нещо скрито. Св.К. изпитала
болка и се разплакала. Подс.А. опипал гърдите й.
В
това време подс.П. се намирал в друга стая, съответно не формирал възприятия за
случващото се.
Докато
тършували из къщата, подсъдимите се обръщали един към друг с „колега“. Те
намерили комплект бижута - обеци, гривна, пръстен и колие от бяло злато,
комплект от колие, обеци и гривна с естествени бели перли със сребърен обков,
чифт бебешки обеци на винтчета, пчелички, от жълто злато, комплект от обички и
колие с камъни „Сваровски" с форма на капка, 40 броя пръстени и 30 броя
обеци, 5 броя синджирчета от метал, сумата от 600 лева – всички собствени на
св.М.К. и една висулка за колие с форма на четирилистна детелинка от жълто
злато, едно синджирче от жълто злато, два дамски пръстена от жълто злато, един
чифт обеци халки от жълто злато, комплект обеци и широк пръстен - плътна халка
с метално цвете от жълто злато, сребърна гривна от халкички с висулки лебед,
зарче и кръстче - сребърни с кристали „Сваровски", комплект от колие,
гривна и обеци, сребърни, единични обеци и повредени бижута от жълто злато с
общо тегло 13 грама, седем дамски пръстена - сребърни, два чифта обеци -
сребърни, едно сребърно синджирче – собствени на св.З.К..
Подсъдимите
заплашили св. М.К., че има опасност да я вземат в ареста, а техни „колеги“ идват
с кучета да търсят наркотици. Продължили, че майка ѝ ще бъде следващата
жертва. После махнали стяжките от крайниците на момичето, сложили калъфка от
възглавница на главата ѝ, завързали крайниците ѝ с въженца. Подс.П.
я занесъл до тоалетната чиния, като я поставил да седне и я завил с одеяло. След
това двамата подсъдими претърсили леглото,
на което свидетелката лежала. Към 12.30 часа през прозореца на спалнята А. и П.
напуснали къщата с инкриминираните вещи.
Върнали
се към колата по същия път, използван рано сутринта. Двамата вдигнали шум със
съборени керемиди, което ангажирало вниманието на св.М.Р.. Той се намирал в
двора, като викнал към мъжете на висок глас, но те без да спират, изтичали до
черен автомобил, който ги чакал в близост и отпътували.
Подсъдимите
отишли в дома на Б.А. в гр.Провадия. Там
разгледали отнетите вещи, по-късно ги продали и поделили получените пари.
В
хода на разследването се извършило претърсване в дома на св.И.Х. (има родено
дете от съжителство с подс.А.) в гр. Провадия. Иззели се множество вещи, сред
които чифт бебешки обеци на винтчета, пчелички от жълто злато, донесени от
подс.А. като подарък за племенницата му. Накитите били собственост на св.М.К.,
като същите са върнати в хода на досъдебното производство.
При
извършени разпознавания св.М.К. идентифицирала подсъдимите А. и П. като лицата,
влезли в дома й и извършили гореописаната деятелност.
От
назначените в досъдебното производство експертизи:
1.СППЕ
не констатира при св.К. психично разстройство в тесния смисъл на думата. Идентифицират
се данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества. В резултат на преживяния остър стрес от
инкриминираната деятелност, същата се намира в състояние на реакция на тежък
стрес с разстройство на адаптацията, смесена тревожно- депресивна реакция. Не
се установяват никакви пречки пред правилното възприемане на фактите и
обстоятелствата от действителността.
2.СМЕ
сочи, че св.М.К. е получила по две зачервявания по кожата на гривнените стави
на лява и дясна ръка, възможно да са причинени при обхващане на китките на
двете ръце с пластмасови стяжки. Експертизата не установява механични
увреждания по половия орган на свидетелката.
3.СОЕ
остойностява инкриминираните вещи на сумата от 6305 лв.
4.ДНК
изследването на клетъчния материал по седалката на тоалетната и по връзките за
обувки доказва съвпадението му с ДНК профила на св.М.К., а по уред „ Ултимат
чопър" - с ДНК профила на св.З.К..
Изложената
фактическа обстановка обосновано е възприета от първоинстанционния съд въз основа
на кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимите А. и П. при условията на
чл.371, т.2 от НПК доказателства, въведени чрез показанията на св.св.М.К., З.К.,
М.Р., Д.С., С.С., Р.П., В.Ф., И.Й., И.П., М.Т., Д.Г., Ф. А., А.А., чрез протоколи
за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие, за доброволно
предаване, за разпознаване, веществени и
писмени доказателства, заключения на съдебни експертизи в областта на
психологията и психиатрията, медицината, ДНК – профилирането, оценяването,
свидетелства за съдимост и др.
По
мнение на въззивния състав в доказателствената основа се диференцират две групи
фактически положения – за взаимоотношенията между двамата подсъдими и във
връзка с инкриминираната деятелност. Източници на факти за познанството между
подс.А. и подс.П. са показанията на св.св.Р.П. (т.1 л.72) и В.Ф. (т.1, л.73). По
обстоятелствената част на обвинението принос имат:
-
показанията на св.св.С. и С.(т.1, л.л. 67, 70) относно връзката между св.К. и
св.С., включително и за зависимостта на двете лица от наркотични вещества, като
по тези положения доказателствената основа се допълва от показанията на св. св.З.К.
и М.К. (т.1, л.л.60 и 75);
-
преките доказателства, въведени с показанията на св.М.К. (т.1, л.39) и на св.З.К.
относно способа на отнемане на инкриминираните вещи и техния вид (т.1, л.63,
л.71, 85), на св.М.Р. (т.1, л.66), както и отразените фактически положения в
протоколи за разпознаване (т.1, л.л.91, 97);
- обясненията
на подс.П. (т.1, л.32), които носят качество за достоверност, изводимо от
съдържателната съпоставка на доказателственото средство с другите източници на преки доказателства по
инкриминираната деятелност;
- протокол
за оглед на местопроизшествие, веществени доказателства, показанията на св.св.Й.и
И.П.;
-иззетите при претърсване в дома на св.П. чифт
бебешки обеци на винтчета, пчелички от жълто злато, собственост на св.М.К.;
-трафични
данни.
В
досъдебното производство експертната нужда е изчерпена с назначаването на
четири съдебни експертизи, които поради кореспонденцията си с фактическата
основа и верифицирания научен подход на приложеното изследване във всяка една
поотделно, следва да получат кредит на доверие.
В
пределите на правилно установените фактически положения въззивният състав
констатира точно приложение на материалния закон, т.к. подсъдимите при
условията на съизвършителство, подс.А. в условията на опасен рецидив, са
осъществили основния състав на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а подс.А.
самостоятелно е извършител на
престъпление по чл.150, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Полемика
по прилагането на материалния закон се предизвиква от правното окачествяване на
признатите от подсъдимите фактически положения във връзка със способа за извършване
на престъпленията против собствеността и против половата неприкосновеност. На А.
и П. е повдигнато обвинение пред съда за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 (само за подс.А.) вр. чл.198, ал.4, пр.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, само на
подс.А. – по чл.150, ал.3 вр. ал.1, пр.1, 2 и 4 от НК, по които със съответен
протест се претендира осъждане (макар и да не се поддържа в тази част,
протестът не е оттеглен от въззивния прокурор).
За
да отговори обосновано и изчерпателно на съображенията в протеста, въззивната
проверка за законосъобразност на проверяваната присъда се развива при точно
изследване на признатата от подсъдимите фактическата обстановка, отразена по
изискването на чл.373, ал.3 от НПК на стр.4 и стр.5 в мотивите на
първоинстанционния акт. Становището на въззивния състав е, че обстоятелствената
част на обвинението е еднозначна – двамата подсъдими са използвали сила и
заплашване спрямо пострадалата К., преназначени за преодоляване на каквато и да
е нейна съпротива по отношение на престъпното им намерение. Конкретно, подс.А. употребил
предмет с остър връх, с който заплашил свидетелката, използвал сила за събарянето
й по очи на леглото, двамата подсъдими заедно вързали китките и глезените на М.К.,
подс.А. вързал очите и устата ѝ, заплашил я вербално, натискал главата
ѝ, после подс.П. сложил нови стяжки на китките на момичето, завили я с
одеало, подс.А. продължил със заплахите. Същата принуда е използвана от подс.А.
и за блудственото деяние.
Няма
и не може да има спор, че по описания начин (чрез сила и заплашване) М.К. е
поставена в безпомощно състояние, като е лишена от възможност да окаже
съпротива на двамата подсъдими (т.17 от ППлВС 2-1957). Тази фактическа
постановка, обаче не се субсумира от нормите на чл.150, ал.1, пр.4 и чл.198, ал.4, пр.2 от НК,
които биха били налице, ако пострадалата се приведе в безпомощно състояние, но
не по принудителен път. Подобно положение е утвърдено в Р 330-2012-2 н.о.,
казуистично близко до процесния случай, чете се също в посоченото от окръжния
съд Р 13-2013-1 н.о., както и в Р 15-1980-ВК, Р 18.-2018-3н.о. Изложеното
обосновава извод за правилно приложение на материалния закон с протестираната
присъда, постигнато чрез частичното оправдаване на подсъдимите по квалификацията
на чл.198, ал.4, пр.2 от НК и само на подс.А. – по чл.150, ал.1, пр.4 от НК.
Аргументите
в протеста по правоприлагането практически не се конфронтират с утвърдените
теоретични и съдебни постановки по обсъжданата проблематика. Те по-скоро целят
да обслужат обвинителната теза в разрез със закона, което не може да бъде
допуснато. За подкрепа на състоятелността на съжденията, в допълнението към
протеста е посочено изолирано касационно решение, което не може да преосмисли заетото
по-горе становище от въззивния състав.
В
мотивите си първоинстанционният съд много подробно е селектирал отделните и
задружните действия на подсъдимите по своителното деяние, като на тяхна база е
мотивирал верни изводи по субективната съставомерност. Принудата по отношение на пострадалата
свидетелка е резултат на съвместни усилия на подсъдимите П. и А., нейна пряка
цел е сломяване на възможна съпротива спрямо намерението на дейците за отнемане
на чуждо имущество. Съвместните действия на подсъдимите по претърсване из
цялата къща, намирането и отнемането на инкриминираните накити и пари,
впоследствие продажбата им и разпределянето на парите, недвусмислено
установяват интелектуалния и волевия момент на прекия умисъл към престъплението
на извършителите, както и прекия умисъл за задружната деятелност по чл.20, ал.2
от НК.
По
отношение на подс.А. е налице хипотезата на чл.29, ал.1, б.а от НК с оглед
наложеното наказание по НОХД №346/13 година на РС-Велики Преслав, като от
момента на изтърпяването му до датата на инкриминираната деятелност срокът по
чл.30 от НК не е изтекъл.
Престъплението
по чл.150, ал.3 вр. ал.1 от НК е авторство само на подс.А.. В предметния казус
една и съща принуда е способствала едновременно две престъпления, което
обстоятелство е съзнавано от дееца (Р 17-2018-3н.о.).
Изложените
от първоинстанционния съд съображения по съставомерността на деянието по
чл.150, ал.3 от НК се възприемат изцяло от настоящата инстанция, т.к. същите са
в пряка връзка с признатите обстоятелства по обвинението и относимата съдебна
практика (например Р 354-1995-1н.о., Р 288-2018-1 н.о.). В случая естеството на
настъпилите вредни последици е от съществено значение за материалноправната квалификация
на обсъжданото деяние, а те се разкриват чрез заключение на СППЕ от д.пр.,
което констатира сериозна травма у М.К. - състояние на реакция на тежък стрес с
разстройство на адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между влошеното психо-емоционално състояние на
пострадалата, интензивността на упражнената спрямо нея принуда и на извършените
блудствени действия. Констатира се също висока степен на обществена опасност на
деянието предвид механизма и интензитета му, висока степен на обществена
опасност на дееца, следваща от дълбочината на престъпните навици на подс.А. и бруталността
на противоправната му проява Съвкупно от всичко това се извлича изискуемият
критерий по чл.93, т.8 от НК за изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, което позволява подвеждането на обсъжданото
инкриминирано поведение към диспозицията на чл.150, ал.3 от НК.
При
решаване на въпроса по чл.301, ал.1, т.3, пр.2 от НПК, първоинстанционият съд законосъобразно
е разсъждавал на плоскостта по чл.54 от НК по отношение и на двамата подсъдими.
Становището
по индивидуализация на наказанията е мотивирано в изискуемата от закона степен,
като въззивният състав добавя някои свои аргумети:
Конкретната
степен на обществена опасност на престъплението по чл.198 от НК и за двамата
подсъдими следва да се изведе въз основа на качествена оценка на редица
фактори, които най-общо отразяват предизвиканите изменения в обекта на
посегателство. Признатите от А. и П. обстоятелства по обвинението сочат, че
върху непосредствения обект е въздействано интензивно, предизвикани са сериозни
изменения, отразени през стойността на инкриминираното имущество, като тук е
важно да се посочи, че една немалка част от отнетите накити имат сантиментална
стойност за З.К. и М.К..
До
извършване на самото престъпление се достига в резултат на внимателното му
планиране и подготовка. По-нататък самата инкриминирана деятелност се отличава
с особена упоритост – близо четири часа подсъдимите са изчаквали живеещите в
къщата да я напуснат, после са извършили взломни действия, употребили са сериозна по интензитета си
принуда по отношение на св.М.К.. За удовлетворяване на престъпната си
потребност подсъдимите са претършували къщата, отнемайки предмети с бърза
ликвидност (доказва се от незабавната им продажба), които е невъзможно да бъдат
проследени и върнати на собствениците им. По делото е доказано частично
възстановяване на накити на св.М.К., но към факта подсъдимите нямат отношение,
а и стойността на върнатото имущество е незначителна на фона на отнетото.
Въззивният
състав обръща внимание и на средствата на престъплението по чл.198, ал.1 от НК
(предмет с метално острие, пластмасови стяжки, използвани дрехи, одеяло и
неустановено МПС), които от своя страна са увеличили възможностите на самото
деяние и са способствали бързото му извършване.
В
обобщение изложеното очертава значително въздействие на престъплението по
чл.198, ал.1 от НК върху защитените от правото обществени отношения, което му
придава много висока степен на обществена опасност.
Личната
степен на обществена опасност на подс.П. е оценена от първоинстанционния съд през
съдействието за разкриване на обективната истина (т.1, л.32 от д.пр), данните
за съдебното му минало и неособено интензивната му степен на участие в
задружната престъпна дейност. Въззивният състав не може да се съгласи с дадената
качествена оценка на съизвършителската деятелност на подс.П., поради следното:
Признатите
по реда на чл.371, т.2 от НПК обстоятелства по обвинението сочат, че подс.П.
има равностойна роля в извършване на съставното престъпление по чл.198, ал.1 от НК с тази на подс.А. – участва в проучвателните и подготвителните действия, прилага
сила по отношение на пострадалата, активно претърсва жилищните помещения, а след деянието се обогатява
от продажбата на инкриминираното имущество. Координираното, последователно и
целенасочено поведение на П. по време на инкриминираната деятелност чертае
личност със задълбочени престъпни навици. Като се добави користния престъпен
мотив и личната характеристика на дееца – с основно образование, не работи, съден,
се изолира ясна картина на лице със сравнително висока степен на обществена
опасност и установен асоцилен стереотип на живот.
Няма
спор, че смекчаващо отговорността на подс.П. обстоятелство е самопризнанието, което
съществено е подпомогнало воденото разследване по случая.
Иначе
казано, много високата степен на обществена опасност на престъплението и сравнително
високата степен на обществена опасност на дееца, изискват индивидуализация на
наказанието към средния санкционен размер. Определяйки наказание в минималния
размер от три години лишаване от свобода, окръжният съд е нарушил материалния
закон, но поради липсата на съответен протест недостатъкът на присъдата не може
да бъде отстранен.
Редуцираното
наказание по чл.58а, ал.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода,
подс.П. следва да изтърпи в условията на общ режим по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По
отношение на подс.А., първоинстанционният съд правилно е оценил ролята му в задружната престъпна
дейност, мотива и обремененото съдебно минало.
Относно
личния живот на дееца (в
аспекта на чл.54 ал.2 от НК)
по делото е установено,
че има малолетно дете, оставено под грижите на майката, за кратък период от
време е полагал труд. Тези обстоятелства аргументирано са били ценени от първоинстанционния
съд като смекчаващи отговорността на Б.А..
Извън пределите на индивидуализационната
дейност, обаче са останали съществени обстоятелства, характеризиращи
поведението на този подсъдим преди, по време и след извършване на престъплението,
които настоящата инстанция допълва по следния начин:
Подс.А.
съвместно със С.П. участва в проучвателната дейност и планирането на
престъплението, нещо повече – той е неговият интелектуален двигател. Налице е
предумисъл, като обмислянето на деянието е до детайли, включително и
създаването на привидно прикритие пред жертвата (именно подс.А. заявява пред М.К.,
че са служители на ГДБОП).
Самото
противоправно поведение на подсъдимия е много интензивно, брутално и
хладнокръвно, обхваща двете форми на принуда, носи характеристиката на лидерско.
Разгледано в цялост, то представлява един отработен престъпен маниер, проследим
през многократните осъждания по чл.195, чл.199, чл.211 от НК, като извън
оценъчната дейност остава съдимостта по НОХД №346/2013 година, попадащо в
обхвата на чл.56 от НК.
Не
може да се пренебрегне и фактът, че по отношение на подс.А. е осъществявано
многократно и дългогодишно пенитенциарно третиране, което от ресоциализационна
гледна точка се явява неуспешно. Инкриминираното деяние доказва, че това лице
не е ревизирало престъпните си наклонности, няма мотив за лична промяна, не
желае да се съобразява с реда и законите в Република България.
Към
изложеното въззивния състав допълва користния мотив за престъплението, който
веднъж е утвърден като жизнен стереотип, а при конкретното деяние стремежът към
престъпно облагодетелстване е толкова силен, че движи значителна противоправна
интензивност, съпроводена с бруталност и хладнокръвие.
Обобщено,
налице е много висока степен на обществена опасност на подс.А., като сериозният
превес на отегчаващите обстоятелства и изводът за много високата степен на
обществена опасност на престъплението, изискват наказанието да се
индивидуализира над средния санкционен размер в посока към максималния, а
именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като след редукцията
по чл.58а, ал.1 от НК на подс.А. се налага наказание от осем години лишаване от
свобода. С наказание от посочения вид и в конкретния размер въззивният състав
счита, че се удовлетворява принципът за справедливост на наказанието поради
съответствието с престъплението и баланса между общата и специална превенция.
Липсата
на собствено имущество препятства запълването на кумулативната санкция с
наказание конфискация.
Обществената
опасност на второто престъпление по чл.150, ал.3 вр. ал.1 от НК правилно е
оценена от окръжния съд като завишена (стр.14 от мотивите. Водещ аргумент и
начинът на извършването му – пострадалата М.К. е обездвижена със стяжки на ръцете
и краката, с ограничена видимост, явно изплашена от случващото се в дома й
посред бял ден, свела до знанието на подсъдимите здравословния си проблем със
сърцето. В тази обстановка действията на подс.А. по сваляне на бикините на
момичето, проникване с пръст в половия й орган неколкократно, галенето на
гърдите, се явяват интензивна и цинична проява.
Степента
на обществена опасност на подс.А. се
чертае от трайно мотивираното му престъпно поведение, като при съпоставка на обсъжданото
престъпление против половата неприкосновеност със сведенията от свидетелството
за съдимост на дееца, следва заключение, че то е ново за криминалната му
характеристика. Засягането на половата чест на едно младо и непознато момиче,
жертва на съпътстваща принуда, показва много сериозно задълбочаване на престъпната
мотивация на подсъдимото лице, чертае характеристиката му на циничен, жесток и
безпощаден човек. Обсъжданото престъпление е резултат на внезапно възникнал
пряк умисъл, който много ярко представя безразличието на подс.А. към основни
човешки ценности.
При
категоричната много висока степен на обществена опасност на дееца и завишената обществена опасност на
престъплението, наложеното с проверяваната присъда наказание под средния размер
на санкцията е несправедливо. На подс.А. следва да се определи наказание
лишаване от свобода над средния размер, а именно седем години и шест месеца,
като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му се налага наказание от пет години
лишаване от свобода.
С
такова по вид и размер наказание въззивният състав счита, че се удовлетворява
принципът на справедливостта.
Наличната
съвкупност от престъпления следва да се накаже по алгоритъма на чл.23, ал.1 от НК с най-тежкото наказание от осем години лишаване от свобода , изпълнимо при
първоначален строг режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б.а от НК.
Първоинстанционният
съд не е констатирал основания за приложение на чл.24 от НК, липсва и съответен
протест, поради което влошаване на положението на подс.А. е недопустимо.
Приведените
дотук съображения илюстрират становището на въззивния състав за частична основателност
на протеста и неоснователност на въззивната жалба на адв.Д.. В голяма степен
мотивите за изменение на присъдата по отношение на подс.А. отговарят на
доводите на страните, като в допълнение могат да се маркират още три
обстоятелства:
Наличието
на неприключили наказателни производства по отношение на подс.А. няма място в
оценъчната дейност по индивидуализация на наказанието, поради опасността от недопустимото
накърняване на презумпцията за невиновност (Р 334-2013-2 н.о.).
Този
деец не демонстрира наличен ресоциализационен ресурс – няма запазена семейна
връзка, проявите по отношение на малолетното дете са изолирани, не желае да
води законосъобразен начин на живот.
Целта
на наказанието не е да удовлетвори пострадалите и да предотврати разправии
(бележките по този и предходния абзац са провокирани от пледоарията на адв.Д. в
съдебното заседание във въззивната инстанция), а да отговори пълноценно на целите
по чл.36 от НК.
С
проверяваната присъда са уважени в цялост два граждански иска за обезщетяване
на имуществени вреди в резултат на престъплението против собствеността,
възложени в тежест на двамата подсъдими. С това отсъждане законът е спазен
изцяло, като напълно обосновани се явяват констатациите за реализирания деликт,
вредните последици и непрекъснатата причинно-следствена връзка между тях. Съдът
е бил сезиран и с искове за законна
лихва, уважени от датата на деликта до окончателното изплащане на главниците.
Св.М.К.
самостоятелно претендира от подс.А. обезщетение в размер на 20 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.150, ал.3 вр. ал.1
от НК. Много подробни са съображенията на първата инстанция за формиране на справедливо
обезщетение, като без да ги преповтаря настоящият състав с акцент върху
заключението на СМЕ и СППЕ (установяват сравнително леки по характера си
физически увреждания, но съпроводени със задълбочени емоционални страдания от
изпитания страх и унижение) споделя съображенията за частичното уважаване на
гражданския иск в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането до окончателното погасяване на
задължението.
За
изчерпателност, проведената цялостна въззивна проверка на протестирания акт не
констатира основания за отмяната му, нито пък за ревизията му по отношение на
решените с него въпроси относно приложението на чл.59 от НК, за веществените
доказателства, държавните такси и разноските по делото.
Водим
от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
частично присъда №8/29.01.2020 година, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД
№1353/2019 година, като:
-увеличава
наложените на подсъдимия Б.А. наказания за престъпление по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на осем години лишаване от свобода и за
престъпление по чл.150, ал.3 вр. ал.1 от НК на пет години лишаване от свобода;
-на
основание чл.23 ал.1 от НК налага на подс.Б.А. най-тежкото наказание в размер
на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: