Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр.
Силистра, 13 април 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Стефка Ганчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 5 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
постъпили касационни жалби против Решение № 429
от 05. 12. 2019 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 619
по описа на съда за 2019 г., изменящо наказателно
постановление (НП) № 19-001017/ 29.07.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-001017/
02.07.2019г., с което на „Екопродукт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с.Попина обл.Силистра ул.”Марина” № 17, представлявано от
управителя М.А.М., на основание чл. 416
ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 8 000 (осем хиляди) лева за извършено нарушение
по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 за осигуряване на
ЗБУТ при експлоатацията и поддържането на водоснабдителни и канализационни
системи, като на основание чл. 413 ал. 2 от КТ наложената имуществена санкция е редуцирана до 5 000 ( пет хиляди).
Недоволни от
постановеното решение са и двете страни в процеса.
Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Силистра, действаща чрез ст. юриск. А., оспорва решението в
частта, в която е намалена наложената на дружеството имуществена санкция.
Счита, че при определянето на наложеното наказание АНО се е съобразил с
изложените критерии в чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като въз основа на тежестта на нарушението,
резултативния му характер и имотното състояние на нарушителя е оправдано
налагане на наказание, гравитиращо към усреднения размер, предвиден в чл. 413,
а 2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението
в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Санкционираното дружество
„Екопродукт” ЕООД с. Попина, действащо чрез адв. Р. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира,
че първата инстанция без основание е игнорирала изложените доводи за
несъставомерност на деянието поради обстоятелството, че достъпът до шахтата, по
отношение на която според АНО не е извършена оценка на риска, е бил строго
забранен и работещите са били наясно със забраната и опасните последици, които
може да предизвика нарушаването ѝ. Твърди се, че макар в длъжностната
характеристика на едното от пострадалите лица да е била включена задача да
отговаря за изправността на съоръженията по събирането, разбъркването,
източването и разпръскването на фекалните маси в предприятието, това е свързано
с обслужване на съоръженията отвън и няма причина за човешки достъп там, където е възникнал инцидента
и това място не представлява работно място, за което работодателят е следвало
да извърши оценка на риска. Акцентира се, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Моли за отмяна на
съдебното решение и пълна отмяна на
оспореното наказателно постановление.
И двете страни, в качеството
на ответници, оспорват основателността на предявените касационни жалби от
противната страна.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Излага становище, че решението
е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационните жалби са
постъпили от надлежни страни, в законния срок поради което са ДОПУСТИМИ. Във връзка с основателността им съдът намира
следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на „Екопродукт” ЕООД - с. Попина срещу НП №
19-001017/ 29.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-001017/ 02.07.2019г., с което на
дружеството основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 8 000 (осем хиляди)
лева за извършено нарушение по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при експлоатацията и поддържането на
водоснабдителни и канализационни системи (цитирана по-долу в текста само като
Наредба № 9).
Въззивният съд е възприел фактическите
констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил,
че на 18.05.2019 г. е извършена проверка в свинекомплекс, находящ се в с.
Попина, обект на „Екопродукт” ЕООД – Силистра във връзка с настъпила смъртна
злополука с двама работници на търговското дружество при работа по укрепване на
тръба на потопяема помпа, спусната в закритата септична лагуна. Приел е, че
причината за настъпване на трудовата злополука се корени в обстоятелството, че
при изпълнение на трудовите си задължения работниците получават остро отравяне
с химични агенти, довело до леталния им изход. От представената при проверката
трудовоправна документация и снетите обяснения от свидетелите при настъпване на
самата злополука е било констатирано, че работодателят не е извършил оценка на
риска, която да отчита предвидимите
опасности при работа в ограничени пространства, като липса на кислород, наличие
на опасен газ, остатъчни вещества по вътрешните повърхности и т.н. В тази
връзка съдът е преценил за неоснователно твърдението на санкционираното лице,
че се касае за безвиновно поведение от страна на работодателя, в хипотезата на
случайно деяние по смисъла на НК, като е аргументирал позицията си с това, че
административнонаказателната отговорност не е насочена към конкретно физическо
лице по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, а е потърсена обективната и безвиновна
отговорност на търговското дружество-работодател за неизвършване оценка на
риска. Съдът е приел, че изискването за извършване на оценка на риска в шахтата
на септичната лагуна на територията на предприятието изрично е закрепено и в чл. 12 от Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността за извършване оценка на риска, където е предвидено, че оценката
на риска обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието. Приел е, че оценяването на рисковите фактори в
ограниченото пространство е свързано и със свободния достъп до съоръжението.
Коментирал е, че няма доказателства, че Заповед № 25 / 17. 10. 2016 г. , с
която работодателят забранява влизането в припомпващата шахта относно
новоизграденият торов резервоар/лагуна и принадлежащата към него шахта, е
сведена до знанието на работниците, отговарящи за това съоръжение. Коментирал е също, че от раздел II, т. 5 на приложената към делото длъжностна характеристика за длъжността
„автомонтьор“, която е изпълнявал единият от починалите работници, е видно, че му
било вменено задължението да отговаря за изправността на съоръженията, касаещи
събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци. Счел
е, че това обстоятелство е позволило пострадалите лица да извършват трудова
дейност вътре в шахтата при неоценен риск от наличието на опасен газ, чието
вдишване е довело до настъпването на смъртта на двама от тях. Въз основа на
това съдът е приел, че между неизвършената оценка на риска и настъпилата
злополука съществува причинно-следствена връзка.
Съдът е
отнесъл мястото на злополуката - шахтата на септичната лагуна в свинекомбината -
към легалните дефиниции за "водоснабдителни и канализационни системи"
и "ограничено пространство",
съдържащи се в § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на Наредба № 9 и е стигнал до
извода, че шахтата съставлява канализационна система, изградена на територията
на предприятието, поради което приложимият нормативен акт, който урежда и
регулира отношенията свързани с осигуряване условията на труд е именно Наредба
№ 9. Коментирал е също, че във връзка с
това, че е ангажирана
обективната
безвиновна отговорност на ЮЛ за констатирано нарушение на трудовото
законодателство, за АНО не се е породило
задължението да изследва
субективния елемент на констатираното и отразено в санкционния акт нарушение.
Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО
са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил
въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства, че АНО е посочил правилно основанието за
ангажиране на обективната отговорност на нарушителя, но неправилно е определил
над средната стойност наказанието в нарушение на нормата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други
установени по законния ред нарушения по този ред. В този смисъл, доколкото наложената
санкция в размер на 8 000 лева е над средния размер, предвиден в разпоредбата
на чл. 413 ал.2 от КТ, въззивният съд е приел, че тя не е съобразена с
обществената опасност на деянието и дееца и следва да бъде намалена на 5 000
лева, в размер под средния.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за които е санкционирано
дружеството, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват
на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят
от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни
са оплакванията в жалбата на „Екопродукт” ЕООД за несъставомерност на
деянието. Във връзка с обсъждането на
твърденията в тази насока ще е необходимо да бъде разширен кръгът на коментираните
нормативни актове и произтичащите от тях задължения за работодателя. Не намира
опора в нормативната уредба твърдението, че относно септичната лагуна в
свинекомплекса не е било необходимо извършване на оценка на риска, тъй като
достъпът до нея и влизането в шахтата са
били забранени. В длъжностната характеристика за длъжността
"Автомонтьор", която е заемал единият от починалите работници, е
включена отговорност за изправността на съоръженията, касаещи събирането,
разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци. Предвид тези си отговорности лицето е имало достъп до
септичната лагуна. В тази връзка и съгласно дефиницията, съдържаща се в § 1, т.
2 от ДР на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, тази лагуна има характер на
"работно място", тъй като се намира на територията на предприятието и
освен това работещият е имал достъп до
нея във връзка с изпълняваната работа. Самата шахта, в която е станала
злополуката, изпълва дефиницията за "опасна зона" в работното място
по смисъла на §1, т. 6 от цитираната наредба - зона в и/или около работното
оборудване и в работното място, в която работещият е експониран на риск за
здравето или живота си. Постановяването
на забрана за влизане в тази опасна зона посредством заповед № 25 / 17. 10. 2016 г. не изключва
задължението за изготвяне на цялостна оценка на риска относно работното място и
свързаните с него трудови дейности. От текста на заповедта е видно, че
работодателят е идентифицирал като опасност влизането в шахтата, но не е
подходил към останалите етапи, необходими за извършване на оценка на риска,
посочени в чл. 14 от Наредба № 5 за
реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска. Нещо повече - по време на злополуката
работниците са изпълнявали възложена им от
работодателя задача за поставяне, монтаж и пускане в действие на инсталация за
изпомпване и прехвърляне на фекални торови маси от закритата септична лагуна в
изградената през 2015 г. открита и празна до момента бетонна лагуна. Тази инсталация съставлява работно оборудване.
Съгласно чл. 184 от цитираната Наредба № 7, работното оборудване и неговите
части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане,
захващане или чрез други подходящи средства.
В процеса е установено, че именно във връзка с необходимостта от
прикрепване на тръбата, свързана с потопяемата помпа, се е наложило двамата
работници да влязат в шахтата, т. е. същите са изпълнявали трудовите си
задължения, а не са нарушили самоволно и лекомислено забраната на работодателя
за влизане в шахтата. В случай, че оценката на риска беше извършена в съответствие
с изискванията на т. 2, към приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9
относно отчитане на възможните предвидими опасности при работа в ограничени
пространства (като липса на кислород, наличие на опасен газ и т.н.), то
несъмнено щеше да е ясна необходимостта от предприемане на мерки за
предотвратяване, намаляване или
ограничаване на рисковете от настъпване на трудова злополука, респ. най-малко
да се предвиди използването на лични предпазни средства от работниците. В тази
връзка настоящата инстанция приема, че работодателят не е изпълнил специфичните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по
смисъла на Наредба № 9, поради което правилно е била ангажирана имуществената
му отговорност съгласно чл. 413, ал. 2 КТ.
По отношение на оплакванията
в касационната жалба на АНО, съдът намира същите за основателни. Въззивният съд
е намалил размера на наложената имуществена санкция до 1/3 от диапазона на
предвиденто наказание в чл. 413, ал. 2 КТ. За да стори това съдът е счел, че с
оглед цялостното поведение работодателя и липсата на други установени нарушения
по този ред, както и поради обществената опасност на деянието и дееца санкцията
следва да се редуцира. Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд,
че са налице предпоставки за определяне на размера на санкцията под средния
размер. В случая следва да се вземе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието. Макар и формално като нарушение, деянието по чл. 413, ал.
2 КТ е с висока обществена опасност, тъй като създава потенциална опасност за
живота и здравето на работещите. В настоящия случай предвид леталния изход от
трудовата злополука за двама от пострадалите, тази потенциална опасност се е
осъществила в най-тежка степен и то по отношение на две лица. В частичен противовес
на тежестта на нарушението като смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН несъмнено би могла да се прецени липсата на други извършени
нарушения от подобно естество. При липсата на своеобразен баланс на равни по
степен смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не може да се счете, че
определянето на наказание под средния размер е оправдано, още повече, че от
материалите по делото е видно, че дружеството-нарушител притежава голям
производствен обект и няма данни да има материални затруднения, т. е. имотното
му състояние е добро. При използване на посочените признаци като отправна точка
настоящата инстанция намира, че санкцията, определена от АНО, е съобразена с
изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени в частта на извършеното намаление.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че решение на РС – Силистра следва да бъде отменено частично по
отношение на извършеното редуциране на размера на санкцията, наказателното
постановление в тази част следва да бъде потвърдено, а поради неоснователност
на касационната жалба на „Екопродукт” ЕООД, решението на съда следва да бъде
оставено в сила в останалата част.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на Дирекция
"Инспекция по труда" - Силистра следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ - в диапазона от 80.00
до 120 лева. В тази връзка "Екопродукт" ЕООД следва да заплати на
ответното учреждение разноски в размер на 80. 00 лева.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 429 от 05. 12. 2019 г. на Районен съд гр.
Силистра, постановено по АНД № 619 по описа на съда за 2019 г., в частта, с
която е намален размера на наложената с наказателно постановление № 19-001017/ 29. 07. 2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, имуществена санкция от 8 000 (осем хиляди)
лева на 5 000 (пет хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №
19-001017/ 29. 07. 2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 8 000 (осем хиляди)
лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
429 от 05. 12. 2019 г. на Районен съд
гр. Силистра, постановено по АНД № 619 по описа на съда за 2019 г., в
останалата му част.
ОСЪЖДА
„Екопродукт” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Попина обл.Силистра
ул.”Марина” № 17, представлявано от управителя М.А.М., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Силистра разноски по делото в размер на 80. 00
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.