Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. ВКС с Решение № 337 от 18.07.2011г., постановено по н.д. № 1550/2011г. е отменил изцяло присъда № 48 от 24.02.2011г. по н.о.х.д № 671/2010г. на ВТОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание. С ревизираната присъда на ВТОС е била отменена присъда № 138/21.10.2010г. по н.о.х.д № 853/2010г. на ВТРС, с която подсъдимият К. К. М. е признат за виновен в това, че е периода от 2000г. до 17.02.2010г. в дома си в с. П. С., държал три броя огнестрелни оръжия: гладкоцевна пушка „Маверик” тип помпа, калибър 12 мм с № MV 30825A; гладкоцевна пушка „Мосберг” тип помпа калибър 12 с № L426415; нарезна карабина с оптичен мерник „Маузер” калибър 7/92/57 мм с номер на мерника 3434, както и боеприпаси: 13 бр. ловни патрони, кал.12; 32 бр. патрони „Браунинг”, кал. 6.35 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 НК вр. чл. 36 и чл. 54 НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан при горните условия да е държал 8 бр. патрони, кал. 9 мм и 5 бр. патрони, кал. 8 мм и до 36 броя патрони „Браунинг”, кал. 6.35 мм. Със същата присъда на основание чл. 53 ал. 2 б. „а” НК е постановено в полза на държавата да бъдат отнети описаните огнестрелни оръжия и боеприпаси като на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият е осъден и да заплати разноските по делото. Тази присъда в осъдителната си част е обжалвана от подс. М. с доводи за неправилност, поради нарушаване на закона, с оглед неприлагането на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК. Изложени са подробни съображения за причините принудили подсъдимият да се снабди с инкриминираните оръжия и боеприпаси, както и за липсата каквато и да е обществена опасност по отношение на неговата личност. От така наведените съображения се прави извода, че деянието формално осъществява признаците на престъплението по чл. 339 ал. 1 НК, но не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. В тази връзка са посочени редица решения на Върховния съд. Алтернативно се изтъкват доводи за неправилност на атакуваната присъда, поради това, че наложеното наказание е явно несправедливо. В случая били налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства при наличието на което районният съд на основание чл. 55 ал. 2 б. „б” НК е следвало да замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Отправя се искане обжалваната осъдителна присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде призната за невинен и оправдан по обвинението по чл. 339 ал. 1 НК. На основание чл. 322 НПК е постъпило възражение от РП В. Т. срещу подадената въззивна жалба. В него се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на постановената присъда като се прави искане тя да бъде потвърдена. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Взема становище за правилност на първоинстанционната присъда, както в осъдителната, така и в оправдателната й част. Счита, че от доказателствата по делото не може да се обоснове малозначителността на деянието. Моли присъдата да бъде потвърдена включително и относно наложеното наказание по вид и размер, тъй като същото правилно е индивидуализирано от съда. Защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа подадената жалба, освен в частта за доказателствените искания. Отново излага съображения, за наличието на малозначиителност на деянието, както с оглед мотивите на подсъдимия да се снабди с огнестрелните оръжия – зачестилите посегателства върху селскостопанската му продукция, така и с оглед на обстоятелството, че М. никога не си е служил с въпросните оръжия, бил е забравил за тях, а след 2001г. е получил разрешително за ползване на огнестрелно оръжие. Акцентира се върху личността на подсъдимия, положението му в обществото, както и критичното отношение което има към извършеното. Подържат направените във въззивната жалба искания за отмяна на присъдата и постановяването на оправдателна такава, както и за приложението на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” НК Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита заявява, че никога не е стрелял с намерените в дома му огнестрелни оръжия като отново посочва причините за придобиване на тези оръжия. В последната си дума изявява желание съдът да постанови оправдателна присъда. В. о. с., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба на подсъдимият К. М. е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка, идентично установена в хода на въззивното проучване. Фактите по делото да допълнени с приобщените в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства. Доказателствените източници разкриват, че подс. К. К. М. е пълнолетен български гражданин, със завършено основно образование, женен, пенсионер. М. не е осъждан за престъпления от общ характер и по отношение на него са събрани позитивни характеристични данни. Същият живее в с. П. С., общ. П. Т. и се занимава със производството на земеделска продукция. Поради зачестилите посегателства върху селскостопанските му имоти през периода 1999г./2000 г. решил да се снабди с огнестрелно оръжие, за да осъществява охраната им. Свързал се с познатия си Г.Д. Ц. /починал преди образуването на ДП/, който първоначално му предоставил нарезна карабина „Маузер" М98К с оптичен мерник, кал.7.92/57мм. с № 3434, а след това и ловна пушка „Мосберг" тип помпа кал.12 с № L426415. Едното оръжие подсъдимият заплатил на Ц., а другото му било подарено от него. Около половин година след това подс. М. се снабдил с трета пушка от Ц., отново ловна тип помпа марка „Маверик” кал. 12 с № МV30825А. През описания период М. придобил и боеприпаси за огнестрелни оръжия: 13 бр. ловни патрони кал.12, 36 бр. пистолетни патрони „Браунинг” кал. 6,35мм., 8 бр. пистолетни патрони кал. 9 мм. и 5 бр. патрони кал.8мм. Всички описани оръжия и боеприпаси К. М. държал в дома си в с. П. С., ул. „Ш.” № *. На 17.02.2010г. на посочения адрес било извършено претърсване, при което инкриминираните оръжия и боеприпаси били намерени в една от стаите на къщата. Две от пушките „Мазуер” и „Маверик” заедно с боеприпасите били поставени в бял чувал под матрака на едно ъгловите легла в стаята, другата пушка била под матрака на другото легло. След като надлежно били описани въпросните вещи били иззети. М. не притежавал разрешение за носене и съхранение на посочените оръжия и боеприпаси. Същият от 2001г. с цел самоохрана е получил разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие – пистолет. От заключението на балистичната експертиза е видно, че представените за изследване три броя пушки са технически изправни и годни за стрелба по предназначение. Експерта дава заключение, че представените за изследване боеприпаси също са годни за стрелба по предназначение, освен 8 бр. пистолетни патрони „Макаров”, 5 бр. пистолетни патрони „АП” и 4 бр. пистолетни патрони „Браунинг”. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства чрез обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелят Б., прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 НПК, протоколът за извършено претърсване и изземване от 17.02.2010г. ведно с албум към него, препис извлечение акт за смърт № 815/2009 год. на Община В., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, данни за личността, писмо – справка от служба „КОС” и служебна бележка от РУП П. Т., другите приложени писмени доказателства, както и въведеното в процеса заключение на балистичната експертиза. В обясненията на подсъдимия и в показанията на свид. Б. правдиво, последователно и логично са изложени съществените за процеса факти, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Анализът на тези доказателствени материали, както по отделно, така и в тяхната съвкупност разкрива една безпротиворечива картината на инкриминираната престъпна дейност. Тези гласни доказателства съпоставени и интерпретирани с писмените такива, както и с експертното заключение установяват от кого и кога са придобити процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси, кой и къде ги е държал след това, кога са намерени и в какво състояние. До същите фактически констатации и доказателствени изводи е достигнал и районният съд като е събрал, проверил и подложил на прецизна проверка относимите към случая доказателства. По изложените съображения въззивната инстанция счете, че фактите по делото са разкрити с необходимата пълнота и степен на достоверност. Основният проблем в настоящото наказателно производство е правната оценка, която първата инстанция е дала на установените факти разгледаÝи през призмата на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 НК съотнесени към разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК. При горните фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че подс. К. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 НК. Действително предмет на престъпната деятелност на М. са огнестрелни оръжия – два броя пушки: „Мосберг” и „Маверик” и един брой карабина „Маузер”, както и не малък брой боеприпаси. Същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 339 ал. 1 НК като е държал посочените вещи, тъй като е осъществявал фактическа власт върху тях в дома си, без за това да има съответното разрешително, което се изисква по закон /ЗКВВООБ/. От субективна страна неправомерното държане е извършено виновно от подсъдимия, при пряк умисъл, защото той е съзнавал, че въпросните предмети представляват огнестрелни оръжия и боеприпаси, знаел е че няма надлежно разрешително за тяхното съхранение и въпреки това е упражнявал фактическа власт върху тях за един продължителен период от време. Поради изложените съображения изводът на районният съд, че деянието на М. е съставомерно по чл. 339 ал. 1 НК се явява правилен и обоснован. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав на окръжния съд по делото не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9 ал. 2 НК. Според посочената разпоредба не е престъпно деянието, което, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Това означава, че за да бъде едно деяние малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно въздействие върху обществените отношения, чиято защита се дава чрез конкретния престъпен състав или засягането на съответните обществени отношения трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да може извършеното да се третира като престъпление т.е. преценката за наличие на чл. 9 ал. 2 НК е свързана по правило само с обществената опасност на деянието, а не и тази на дееца. Малозначителността не е някакъв абстрактен белег на деянието, а представлява негово конкретно обществено качество, което във всеки отделен случай подлежи на изследване. От установените в наказателното производство факти е видно, че престъпната дейност на подс. М., нито е малозначителна, за да не е обществената опасност, нито обществената й опасност е явно незначителна. Обществената опасност на деянието се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на извършване на престъплението, предмет на увреждане респ. засягане, както и с динамиката и обществената значимост на съответното престъпно посегателството. Количествените и качествените показатели на предметът на престъплението анализирани на фона на продължителността и начина на съхранението им без надлежно разрешително не аргументират наличието на малозначителност в конкретния случай. Въпросните огнестрелни оръжия са три на брой - две пушки и карабина като същите са технически изправни и годни за стрелба по предназначение. Не малък е броя и на инкриминираните боеприпаси – общо 45, част от които са предназначени за използване от дългоцевно оръжие, а друга част за късо бойно оръжие. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху всички тях за един близо десет годишен период, при това напълно съзнателно, с оглед начина им на съхранение, тъй като по – голяма част от тях са били поставени в чувал. Този начин на съхранение и получаването на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие не могат да мотивират съда да приеме, че подс. М. е забравил за съществуването инкриминираните оръжия и боеприпаси. Напротив те са аргумент за съда, че съвсем целенасочено и съзнателно М. е държал същите в дома си, знаейки, че няма съответното разрешение за тях. Подбудите, които са подтикнали подсъдимия да се снабди с въпросните оръжия и боеприпаси, както и установената по несъмнен начин ниска степен на лична обществена опасност не могат да надделеят над посочените по горе характеристики на деянието, които разкриват една завишена степен на обществената му опасност. Твърдяното неизползване на оръжията по предназначение от защитата не може да е аргумент в подкрепа за липсата на обществена опасност на деянието или неговата явна незначителност. Престъплението по чл. 339 ал. 1 е формално, „на просто извършване” като за него в закона не е очертан съставомерен престъпен резултат, поради което липсата на обществена опасност не може да се извежда от обстоятелствата, които защитата навежда. За съставомерността на конкретното престъпление е нужно само деецът да осъществи някоя от проявните форми на изпълнителното му деяние, тъй като законодателя е предвидил, че това е достатъчно, за да имаме засягане защитаваните от закона обществени отношения. Излаганите от защитата доводи относно мотивите за извършване на престъплението и за ниската степен на обществена опасност на подсъдимия имат значение единствено за определяне вида и размера на наказанието. Настоящият състав на въззивния съд не споделя и другото оплакване на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед неприлагането на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” НК. При индивидуализацията на наказанието на подс. М. районният съд е определил конкретния му размер в законовия минимум от три месеца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства като е прието, че жалбоподателят е деец с ниска степен на обществена опасност, с оглед чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и направените от него самопризнания. При тази индивидуализация на наказанието е съобразена разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК и е приложен най – благоприятния за дееца закон, а именно този в редакцията на чл. 339 ал. 1 НК до изменението му с ДВ бр. 26 от 2010 г. Въззвиният съд споделя извода на проверяваната инстанция, че дозираната строгост на закона не налага ефективно изтърпявана на така наложеното наказание. Целите на специалната и генералната превенция предвидени в чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и чрез приложението на чл. 66 ал. 1 НК, като в този смисъл РС В. Т. е отложил изпълнението му за срок от три години. По делото нито е налице изключително обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да мотивират съда да достигне до извода, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В този смисъл определеното от първостепенния съд наказание се явява справедливо. Правилно и обосновано районният съд се е произнесъл и по въпроса за отнемане в полза на държавата на инкриминираните огнестрелни оръжия и боеприпаси, поради което въззвиния съд не вижда основание за ревизия първостепенният съдебен акт в тази му част. За прецизност следва да се спомене, че първата инстанция правилно и обосновано е признала подсъдимия за невинен и го е оправдала да е извършил престъпление по чл. 339 ал. 1 НК като е държал 8 бр. патрони, кал. 9 мм и 5 бр. патрони, кал. 8 мм и 4 броя патрони „Браунинг”, кал. 6.35 мм, тъй като съгласно експертното заключение същите са негодни за стрелба по предназначение. Предвид изложените съображения въззивната инстанция приема, че присъдата на ВТРС следва да бъде потвърдена като правилна, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 138/21.10.2010г. постановена по н.о.х.д № 853/2010г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |