№ 2760
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20233110100419 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Б. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. ****, с която против „ЗАД Армеец” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2 са предявени обективно съединени искове по чл. 405 от КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца: 1. сумата от 1090 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско», полица № 0306Х0447594/22.01.2019г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «БМВ 530» с рег. № В 3140 НН от застрахователно
събитие установено на 15.01.2020г., докато автомобилът е бил в паркирано
положение и изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв панел,
външен ляв стоп, за което застрахователят е образувал щета №
13020030100449, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 13.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумата и 2. сумата от 1850 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско», полица
№ 0306Х0447594/22.01.2019г. за претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ
530» с рег. № В 3140 НН от застрахователно установено на 17.01.2020г.,
докато автомобилът е бил в паркирано положение и изразяващи се в
увреждане на десен фар, предна броня, преден десен калник, за което
застрахователят е образувал щета № 13020030100450, ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
16.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Собственик е на л.а «БМВ 530» с рег. № В 3140 НН, застрахован
имуществено при ответното дружество по полица «Каско», със срок на
действие 22.01.2019г. до 21.01.2020г.
На 15.01.2020г., докато автомобилът е бил паркиран установила, че по
него има увреждания изразяващи се в издиране на задна броня, заден ляв
панел и счупен ляв стоп. На същата дата уведомила ответника за настъпилото
застрахователно събитие, за което той образувал претенция под №
13020030100449. При завеждане на претенцията са били представени всички
нужни документи.
На 17.01.2020г., отново докато автомобилът е бил паркиран установила,
че по него има увреждания изразяващи се в увреждане на десен фар, предна
броня и преден десен калник. На същата дата уведомила ответника за
настъпилото застрахователно събитие, за което той образувал претенция под
№ 13020030100450. При завеждане на претенцията са били представени
всички нужни документи.
На 27.01.2020г. е получила плащане общо плащане по две щети- с №
13020030100449 и по щета № 13020030100450 в размер на сумата от
895,36лева. В телефонен разговор й било обяснено, че не може са се определи
по коя щета колко е било платено.
Твърди, че така извършеното плащане е недостатъчно да покрие
действителния размер на сторените от нея разходи по отстраняване на
уврежданията. Посочва, че по щета № 13020030100449 е направила разход в
размер на 1090лева, а по щета № 13020030100450 е направила разход в размер
на 1850лева.
Искането е за уважаването на исковата претенция, ведно със законната
лихва от датата на подаване на всяка от исковите молби и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
2
Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение,
както и че ищецът е собственик на застрахованата вещ.
Потвърждава, че във връзка със събитие настъпило на паркинг по данни
на ищцата на 15.01.2020г. в гр. Варна, ул. Димитър Икономов, е образувал
щета с № 13020030100449. Щетата е била разгледана и по нея е определил
обезщетение в размер на сумата от 310,14 лева, което било изплатено на
ищцата на 27.01.2020г. по банков път. Твърди, че с така извършеното плащане
е изпълнил точно задължението си по договора. Искът се оспорва по размер.
Посочва, че липсват доказателства действително ищцата да е направила
разход в претендирания от нея размер, но и принципно счита, че с оглед
възрастта на автомобила към датата на събитието /14г./, тези разходи не могат
да обвържат застрахователя. Счита, че извършеният от ищцата ремонт е при
необосновано завишени цени. С оглед характера на уврежданията-
изключително повърхностни, счита че те не са препятствали употребата на
автомобила и не влияят съществено на външния му вид. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение вземането по щета №
13020030100449. Потвърждава, че във връзка със събитие настъпило на
паркинг по данни на ищцата на в гр. Варна, до Фестивален комплекс, е
образувал щета с № 13020030100450. Посочва, че щетата е била разгледана и
по нея е определил обезщетение в размер на сумата от 585,22 лева, което
било изплатено на ищцата на 27.01.2020г. по банков път. Твърди, че с така
извършеното плащане е изпълнил точно задължението си по договора. Искът
се оспорва по размер. Посочва, че липсват доказателства действително
ищцата да е направила разход в претендирания от нея размер, но и принципно
счита, че с оглед възрастта на автомобила към датата на събитието /14г./, тези
разходи не могат да обвържат застрахователя. Счита, че извършеният от
ищцата ремонт е при необосновано завишени цени. С оглед характера на
уврежданията- изключително повърхностни, счита че те не са препятствали
употребата на автомобила и не влияят съществено на външния му вид.
Искането е за отхвърляне на претенциите. Претендира се разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
3
основание чл. 405, ал.1 от КЗ, основателността на които е предпоставена от
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса
обстоятелството, че на сочените в исковите молби дати са осъществени
застрахователни събития, вследствие на които са настъпили имуществени
вреди по вид и размер, както и наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат,
В тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по исковете и в частност, че
е изпълнил точно задълженията си по договора определяйки и изплащайки
застрахователни обезщетения за процесните събития- по щета №
13020030100449 в размер на 310,14лева и по щета № 13020030100450 в
размер на 585,22лева.
По делото не е налице спор, а и от свидетелство за регистрация на МПС
І част се установява, че ищцата Б. П. М. е собственик на л.а. «БМВ 530» с рег.
№ В 3140 НН.
Между страните е обявено за безспорно още съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
«Каско», полица № 0306Х0447594/ 22.01.2019г. на л.а «БМВ 530» с рег. № В
3140 НН със срок на действие 22.01.2019г. до 21.01.2020г; че по повод
настъпило застрахователно събитие на 15.01.2020г. ответникът е образувал
щета № 13020030100449 и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- увреждане на задна броня, заден ляв панел, външен ляв
стоп; че по повод настъпило застрахователно събитие на 17.01.2020г.
ответникът е образувал щета № 13020030100450 и е констатирал следните
увреждания на застрахованата вещ- увреждане на десен фар, предна броня,
преден десен калник; че на 27.01.2020г. е извършил плащане по двете щети в
размер на общо сумата от 895,36лева.
От представения по делото опис на щетите по претенция №
13020030100449 от 17.01.2020г., изготвен от служител на ответното
дружество, се установява, че по лекия автомобил «БМВ 530» с рег. № В 3140
НН са констатирани следните щети: задна броня, заден ляв панел, външен
ляв. По същия начин по претенция № 13020030100450 от 17.01.2020г. са
установени по опис увреждания по десен фар, предна броня и преден десен
калник. От гореизложеното следва, че уврежданото на процесните части от
4
застрахования автомобил не е спорно между страните, като същите са
надлежно описани в изходящи от застрахователното дружество документи.
Посочените констатации относно увредените елементи по колата се
потвърждават и от заключението на неоспорената от страните САТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От същото се
установява, че от установеното на 15.01.2020г. застрахователно събитие са
настъпили увреждания по задна броня, заден ляв панел и външен ляв стоп, за
което застрахователят е образувал щета № 13020030100449. От
застрахователно събитие, настъпило на 17.01.2020г, докато автомобилът е бил
в паркирано състояние, са настъпили вреди, изразяващи се в увреждане на
десен фар, предна броня , преден десен калник, за което застрахователят е
образувал щета №13020030100450
По същество спорът между страните е концентриран относно
приложимия алгоритъм за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, респективно как следва да бъде определена стойността на
увредените части и дължимата цена за труд за отстраняване на щетите.
Заключението на автотехническата експертиза е изготвено в три
различни варианта, според които необходимите за възстановяване на
автомобила части, ведно с включената цена за труд възлизат на стойност - по
щета № 13020030100449 в размер на 1640,83 лева и по щета №
13020030100450 в размер на 4247,27 лева във вариант при средни пазарни
цени за части и труд с нови оригинални авточасти, съответно по щета №
13020030100449 в размер на 1038,46 лева и по щета № 13020030100450 в
размер на 2305,23 лева във вариант при средни пазарни цени на труда и цена
за алтернативни части.
В релевантния според настоящия съдебен състав вариант на
заключението, вещото лице е определило възстановителната стойност по
средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по
средни пазарни цени за нови оригинални части, като е определил средната
пазарна цена на труда, след като е сравнило цените за ремонт в 30 /тридесет/
автомобилни сервиза – 15 с европейски сертификат за качество ISO 9001 и 15
без такъв сертификат. Съдът намира, че заключението именно в този вариант,
при който е взета средната пазарна стойност както на труда при сервизи,
разполагащи и неразполагащи с посочения сертификат, така и на цената на
5
нови оригинални и алтернативни авточасти, е приложим и следва да бъде
ценен при определяне на действителна възстановителна стойност на
увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
Сервизите с европейски сертификат за качество ISO не могат да бъдат
изключени от начина на определяне на средната цена на труда, тъй като не е
налице основание за ограничаване на възможността автомобилът да се
ремонтира в свободно избран от застрахования автосервиз с оригинални
авточасти или с такива от алтернативни доставчици, но в никой случай
обезщетението не следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта и
авточастите. Поради последното, липсва и нормативно основание за
присъждане на обезщетение, съобразено единствено с цените за труд в
сервизи със сертификат ISO и за стойност на оригинални авточасти. Още
повече, че автомобилът към датата на застрахователното събитие е бил
произведен преди повече от 14 години, респективно нецелесъобразно би било
увредените части да се заменят с нови оригинали такива, и дори и
застрахованият да избере такъв вариант на ремонтиране на автомобила,
застрахователят отговаря единствено до средната стойност на разходите,
необходими до възстановяването му. Именно поради всичко изложено
приетата по делото експертна оценка следва да бъде ценена в частта, в която е
определена средната пазарна стойност, включваща оценка на сервизи със
сертификат и такива без, както и на оригинални части и части от
алтернативни източници, като така определена, справедливата цена за
6
претендираното обезщетения по щета № 13020030100449 възлиза на 1357,38
лева, а по щета № 13020030100450 е в размер на 3102,54 лева.
Видно от платежно нареждане от 27.01.2020 г. застрахователят е
изплатил едно общо обезщетение в размер на 895.36 лева по двете щети.
Доколкото не са налице други данни, по коя щета какво обезщетение е
платено, при приложение на принципа на 162 от ГПК следва да се вземе
предвид признанията на дружеството относно техния размер, направени с
отговорите на исковите молби. Така определените суми следва да се намалят
с вече изплатените от застрахователя застрахователни обезщетения за
процесните събития - по щета № 13020030100449 в размер на 310,14 лева и по
щета № 13020030100450 в размер на 585,22 лева.
С оглед на горните мотиви, предявения осъдителен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е частично основателен и следва да бъде уважен
в размер от 1047,24 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 13020030100449. Иска за разликата над сумата от
1047.24 лева, до пълния претендиран размер от 1090 лева, следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Неоснователни са възраженията на застраховатленото дружество за
погасяването му вследствие на изтекла тригодишна погасителна давност по
чл. 378, ал. 1 от КЗ. Съобразно цитираната разпоредба правата и
задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното
обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По силата на ал. 9 от чл. 378 КЗ
давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя,
както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на
произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на
максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете
дати е по-ранна. Макар да не са представени по делото, между страните не е
спорно, че са отправени застраховатлени претенции за всяка една от щетите.
Така видно от описите на щети и двете претенции са депозирани на една и
съща дата – 17.01.2020 г., а общото плащане от застрахователя е извършено
на 27.02.2020 г., като следва да се приеме,че с него е извършено признание на
задължението да посочения размер, и респективно отказ за заплащане на
7
обезщетение над посочената сума, поради което погасителната давност е
подновила своето течение именно от тази дата. Предвид изложеното искът е
предявен в рамките на давностния срок и същият не е погасен на това
основание.
Предявения осъдителен иск за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 13020030100450 е основателен до сумата от 2517.32
лева, но с оглед претендирания размер от 1850 лева, същият следва да бъде
уважен до посочената претендира от ищеца стойност, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение.
Върху главните задължения, следва да бъде присъдена законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от
страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно
уважената, съответно отхвърлената част от претенциите. С представения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът по
делото е доказал действително направени разноски от общо 825,00 лева,
съобразно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски от общо
813,00 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78,
ал. 3 вр. от ГПК на ответника следва да бъдат възстановени съответните на
отхвърлената част от исковете разноски в размер на 6,15 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Б. П. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. **** сумата от 1047,24 /хиляда четиридесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско», полица
№ 0306Х0447594/22.01.2019г. за претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ
530» с рег. № В 3140 НН от застрахователно събитие установено на
15.01.2020г., докато автомобилът е бил в паркирано положение и изразяващи
8
се в увреждане на задна броня, заден ляв панел, външен ляв стоп, за което
застрахователят е образувал щета № 13020030100449, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
16.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния претендиран размер от 1090 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на Б. П. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. **** сумата от 1850 /хиляда осемстотин и
петдесет/ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», полица № 0306Х0447594/22.01.2019г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ 530» с рег. № В 3140 НН от
застрахователно установено на 17.01.2020г., докато автомобилът е бил в
паркирано положение и изразяващи се в увреждане на десен фар, предна
броня, преден десен калник, за което застрахователят е образувал щета №
13020030100450, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на Б. П. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. **** сумата от 813,00 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. **** да заплати на
„„ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2 сумата от 6,15 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9