Решение по дело №6827/2025 на Софийски районен съд

МОТИВИ ПО НАХД № 6827/2025 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.
След съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото,
съдът приема следното.
Настоящото административно-наказателното производство е образувано
въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство oт 10.05.2025г.
Настоящият съдебен състав, като обсъди обясненията на нарушителя
В. А. Д.; извършеното от нея частично самопризнание, че е изпила на
инкриминираната дата значително количество алкохол - над 200 (двеста)
грама концентрат (водка) и около 4 (четири) литра бира, както и от
събраните по делото писмени доказателства, с оглед приложението на
материалния и процесуалния закон, намира за доказано, че нарушителя В.
А. Д. (и със снета по делото самоличност), на 09.05.2025г. около 21:10 часа в
гр. София в чакалнята на Централна ЖП Гара, е извършила непристойна
проява със съвкупност от активни действия, като се е държала грубо и
агресивно към полицейски служители от СДВР, като им е казала обидни думи
и псувня с изразите - „боклук, мърша, нещастник, да ти еба майката, каква
хубава курва в униформа си и дано да умреш“, като извършеното деяние е с
по-ниска обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на
чл.325 НК.
Изпълнен е доказан състав на административно нарушение на „дребно
хулиганство“ по чл.1, ал.3 от УБДХ. Доказателствената съвкупност е единна,
последователна, пълна, точна, непротиворечива и детайлна. Съдът се позова
на наличния фактически и правен извод за извършеното деяние на
приложените по делото писмени материали, които са еднопосочни, пълни,
взаимодопълващи се, и частично - на обясненията на обвиненото лице, които
съдът кредитира частично в частта на заявеното от нарушителя Д., че е нямала
спомен за случилото се. Действията й са били целенасочени. Обиждала е
полицейските служители с обиди, псувни и цинични квалификации в
публично присъствие на хора на обществено място. Не е имало акт на
нападение спрямо нарушителя Д., за да е оправдан (евентуално) подобен акт
на словесна (с опит и за физическа агресия) проява като вид самозащита или
израз на гняв. Съдът намира, че обясненията на нарушителя Д., в частта на
изложенията й, че не е имала спомен за случая са желание на самозащита и
оправдаване. За нейния умисъл се съди не по словесните й твърдения, а по
обективираните й прояви и действия, които са били еднопосочни,
целеустремени и много активни. Намесата на полицейските служители е
довела до предотвратяването настъпването на по-тежък резултат. Изразените
инкриминирани реплики на дееца Д. според съда са израз на нейното
противоправно желание са саморазпорава с граждани и полицейски
служители на обществено място. Нарушителят Д. не е спазвала реда и
спокойствието на ЖП гарата в гр.София. Проявила е агресия - и словесна, и
физическа (дори последната да не е довела до нанасянето на физически удари
- но бил е направен опит към това). Служителите на МВР е нормално в кръга
на трудовите си задължения да се намесят в случая и да опазят обществения
ред по ЗМВР.
1

Налице са доказателства, че нарушителят Д. е реализирала
посегателства спрямо граждани и полицейски служители. Били са отправяни
от нея постоянни обиди и цинични изрази - „боклук, мърша, нещастник, да
ти еба майката, каква хубава курва в униформа си и дано да умреш“. Съдът
отчита, че възраженията на дееца Д. от съдебно заседание за неоснователни.
Същите имат изцяло защитен характер и са насочени към избягване на
административно-наказателната й отговорност при реализираното по УБДХ
административно-наказателно преследване срещу нея.
Кредитираните от съда писмени доказателства и гласни доказателствени
средства (обясненията на нарушителя Д. - частично) еднопосочно, пълно и
изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по между си
установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително проявата на
дребно хулиганство се изразява в действия, които смущават спокойствието на
гражданите, установеният обществен ред, и нормите на обществото,
изискващи проявяването на уважително отношение към мирните граждани,
сред които са пътниците и отделните полицейски служители. Дребните
хулигански действия на нарушителя Д. са израз на унижаване достойнството
на човешката личност на мирни граждани, на служители на МВР и случайни
лица, които са били незаслужено обект на немотивирана и непредизвикана от
нея лична агресия. Между нарушителя Д. и засегнатите лица не е имало личен
мотив, познанство или някаква друга връзка. Действията на нарушителя Д. от
акта й на дребно хулиганство в цялостни им контекст са се насочвали към
мирните граждани и най-вече - към служителите на МВР, и са в противовес с
изискванията за показване на дължимото уважително отношение към тях,
доколкото последните са овластени да закрилят общественият ред и
сигурността на гражданите, и дори спазването на законите на Република
България. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че наличните по делото
доказателства установяват, че нарушителя Д. се е държала продължително
време агресивно и нападателно. Тормозила е лицата от обкръжението си.
Агресията й е градирала към служителите на МВР. Държала се е непристойно
и заплашително. Показала е, че е опасна. Тя не е имала притеснения от
агресията си, която е показвала, смущавайки пътниците на ЖП гарата в
гр.София. Същата е употребила значително количество алкохол и е била във
видимо нетрезво състояние. Действията й са били при ясно съзнание и с оглед
обясненията й пред съда - частично, че ги е разбирала, имайки нетърпимо
поведение. Възмущавала е гражданите. Не се е респектирала от служителите
на МВР по никакъв начин. Не се е възпирала, а упорито е извършвала тези
инкриминирани деяния и простъпки. Не се е въздържала от проявите си и не е
изпълнила разпорежданията на органите на МВР да преустанови действията
си и да не извършва вменените й в отговорност непристойни прояви на
дребното си хулиганство. Целеустремено и упорито е продължавала да обижда
и вербално напада служителите на МВР
Деецът Д. е създала и предпоставки да застраши обществените
отношения по сигурността и спокойствието на гражданите, но и на
охранителната дейност по ЗМВР като цяло. Действията й са крайно
възмутителни, цинични и вандалски в рамките на извършеното от нея дребно
2

хулиганство и в тяхната обща инкриминирана цялост според доказателствата
по делото. Действително с оглед обясненията на нарушителя Д. в днешното
съдебно заседание, които не се опровергават от доказателствата по делото,
съдът приема, че употребата на алкохол и немотивираното поведение на
нарушителя не са извинителна причина за извършената противообществена
проява на конкретния акт на дребно хулиганство. За да приеме, че
действително е извършила описаното нарушение, съдът се позовава на
обясненията на нарушителя Д. (частично) и на приложените по делото
писмени доказателства в тяхната цялост. Деецът Д. е осъзнавала
противоправността на действията си, но въпреки това целеустремено ги е
извършила при наличие на годен интелектуален и волеви капацитет. С оглед
изложените съображения съдът намира, че от обективна страна нарушителят
Д. е извършила непристойна проява на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от
УБДХ (което не е престъпление по чл.325, ал.1 от НК), довела до нарушаване
на обществения ред и спокойствие в обществото и изразяваща явно
неуважение към неговите представители и служителите от МВР. Степента на
обществена опасност конкретното административно нарушение е значително
по-ниска от степента на обществена опасност на деянието по чл. 325 НК.
Решаващата инстанция на СРС приема, че нарушението е извършено при пряк
умисъл, като деецът Д. е съзнавала, че нарушава обществения ред и че
инкриминираните й действия ще доведат до възмущение у гражданите,
доколкото същите са осъзнати личности, но въпреки това тя субективно е
искала да причини този желан от нея съставомерен административно-
наказателен резултат.
Съдът намира, че действията на нарушителя Д. следва да бъдат
санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ с
административно наказание „задържане от 10 денонощия в структурно
звено на МВР“
Съдът отчита, че следва да наложи този вид наказание в посочения
размер, тъй като нарушителят Д. има лоши характеристични данни.
Нарушителят Д. е търсела и целяла да постигне саморазправа с граждани и
служители на СДВР на публично място. Употребата на алкохол се счита за
отегчаващо вината обстоятелство. Деецът Д. е била в ясно съзнание, въпреки
пияното си състояние. Същата няма и не е имала респект от закона и
представителите на МВР. Нарушителят Д. има трайно изградени негативни
навици, качества и мироглед, обусловени и улеснени от злоупотребата й с
алкохол. Същата не полага труд, въпреки, че е способна на това. Не показва и
не е показала на инкриминираните дата и място, че има изградено
правосъзнание към зачитане на спокойствието на гражданите и дейността на
правоохранителните органи на публичното място, където се е намирала.
Налице е противоправна упоритост и липса на морално-волеви задръжки.
Административното наказание глоба е неефективно (същото ще е наложено на
практика само на хартия), нецелесъобразно е, доколкото деецът Д. не
разполага с никакви доходи, финансови възможности, и няма да изпълни
целите на наказанието, ако такова се индивидуализира и наложи. За
нарушителя Д. липсват данни да притежава движимо и/или недвижимо
3

имущество. Деянието й е с изключително висока степен на обществена
опасност за административните нарушения от същия вид. С оглед постигане
на целите на административното наказание съдът следва да санкционира с
отдаване на изключителен превес на личната превенция и предупредителния
ефект на наказанието спрямо действията на дребното хулиганство на дееца Д.,
като законово недопустими и притежаващи изключително завишена
обществена опасност като деянията на т.нар. „дребно хулиганство“ по УБДХ.
Съдът счита, че обществената опасност на личността на дееца Д., която
се проявила като нарушител на обществения ред на инкриминираното място е
изключително висока, тъй като в конкретното деяние, същата е проявила
своите морално-волеви качества, не е показала необходимите сдържаност и
уважение към зачитане на спокойствието на гражданите и обществения ред на
публичното място.
С оглед изпълнението на личната е генералната превенция на чл. 12 от
ЗАНН вр. чл. 36 НК съдът намира, че с наложеното наказание задържане в
звено на МВР за срок от 10 (десет) денонощия, като нарушителят Д. ще има
възможност да преосмисли поведението си занапред, като спазва обществения
ред, за да проявява дължимото уважение към личността на гражданите на
Република България и служителите на МВР, без да проявява поведение на
дребно хулиганство, което поведение е недопустимо според съдебния състав с
оглед това, че противоречи на принципите на правовата и демократична
държава, доколкото стожер на правовата и демократична държава е правовият
ред, охранителната дейност на МВР, общественото спокойствие на
гражданите и отделната човешка личност, която има достойнство,
неотменими права и интегритет - физически и душевен.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав постанови своето
решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ.
4

Номер на акта:	1734
Дата:	10 май 2025 г. (в сила от 11 май 2025 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20251110206827
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 май 2025 г.

Решение по дело №6827/2025 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите