№ 134
гр. Благоевград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900003
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ. Г.Д., ул. Б.К. 14, чрез пълномощник, с която срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д..Б. № 87, представлявано
от С.С.П. - Изпълнителен директор и К.Д.К. - Изпълнителен директор е предявен
осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 /двадесет и
шест хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане -
правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 08.07.2023 г. около 17:40 часа, на път ПП I -5 км. 176+700 е
настъпил пътен ицидент с лек автомобил с марка Ауди, модел ****** с per. № ************,
управляван от Г.А.К., в следствие на което ищцата е пострадала. Сочи се, че е била пътник в
лекия автомобил, седяла е на предна лява седалка до шофьора с правилно поставен колан,
като причина за настъпването на ПТП са действията на водача Г.А.К., управлявал лек
автомобил с марка Ауди, модел ****** с pen № ************, който е нарушил правилата за
движение по пътищата. Твърди се, че за пътния инцидент е издаден Протокол за ПТП с
пострадали лица № 08.07.2023г. от ОД К., сектор Пътна полиция и на виновния водач е
издаден АУАН № 337853/GA.
Твърди се в исковата молба, че непосредствено след ПТП ищцата е получила краткотрайна
загуба на съзнание и е откарана в МБАЛ Х.С. гр.К., където е хоспитализана за лечение в
1
хирургично отделение за период от 08.07.2023г. до 11.07.2023г. Поставена й е диагноза:
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Лекарите са установили, че
пострадалата е получила травма в областта на главата, има оток, оплаква се от главоболие,
световъртеж, гадене и замъглено виждане, кръвоизлив на дясното око.
Твърди се, че получените травматични увреждания на ищцата са й причинили временно
разстройство на здравето за период от 3-4 седмици, като в резултат на удара е изпитвала
силни болки в главата, водещи до отпадналост и дискомфорт. Твърди се, че лечението й е
продължило за период от около един месец, не можела да се придвижва самостоятелно,
поради оплаквания от световъртеж е било необходимо денонощно при нея да има човек,
който да й помага дори за елементарните битови нужди. И към настоящия момент твърди, че
се оплаква от болки в главата и непостоянна замаяност на главата. Вследствие на болките и
преживения стрес, твърди, че страда и от безсъние, което налагало да приема обезболяващи
и сънотворни медикаменти. Затруднен бил нормалният й начин на живот, както и този на
нейните близки. Ищцата изпитвала силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент.
Нарушен е бил нормалният й начин на живот, поради невъзможността му да извършва
активни и пълноценни движения. Много често сънува кошмари, свързани с инцидента,
чувствала се тревожна и изнервена, като е нарушена способността й да спи.
Твърди се, че вредите, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” - полица №
******, валидна от до 04.01.2024Г., сключена със ЗК Б.И. АД, а на основание чл. 380 КЗ на
18.09.2023 г. ищцата е завела пред ЗД „Б.И. “АД щета за изплащане на обезщетение за
причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, но ответникът не определил или
изплатил обезщетение.
При поддържане на възражения в горната насока се обосновава правен интерес за ищеца да
претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди пряко от застрахователя ЗД „Б.И.” АД.
Доказателствените искания за са приемане на писмени доказателства, за издаване на
съдебно удостоверение, което да й послужи пред МВР, Областна Дирекция -С.З., РУП К., по
силата на което да се снабди със заверени преписи от документите, съдържащи се в
образуваното във връзка катастрофата административно-наказателна преписка, образувана
във връзка с АУАН № 337853/GA и Констативен протокол с пострадали лица с №284р-
22548/11.07.2023г. срещу Г.А.К., при която е пострадала М. С. К., ЕГН ********** на
08.07.2023г.
Поискано е допускане при довеждане на две лица в процесуалното качество на свидетели,
за допускане и назначаване на съдебно - медицинска и съдебно - автотехническа експертизи
с посочени задачи.
На основание чл. 190 ГПК, се иска задължаване на ответника да представи заверено копие
на застраховка „Гражданска отговорност” - полица № № ******, валидна от до 04.01.2024г.,
сключена със ЗК Б.И. АД и собственика на лек автомобил с марка Ауди, модел ****** с per.
№ ************, валидна към датата на процесното ПТП, а при не представяне на същата
2
от ответното дружество, на основание чл. 161 ГПК, да се приеме за установено и доказано
наличието на застрахователен договор към датата на ПТП.
Препис от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по чл. 367 ГПК е
подала писмен отговор.
Искът се оспорва изцяло по основание и по размер.
Оспорва се причиняване на деликт от страна водача на водача на л.а. „Ауди” с per. №
****** - Г.К. оспорва се, че е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което
да е настъпило процесното ПТП. Оспорва се механизма на ПТП, като считам, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Оспорва се наличието на всеки един елемент от фактическия състав
на деликта. Твърди се, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на л.а. „Ауди” с per. №
****** - Г.К. като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Иска се оспорва и по размер, а поисканата сума се определя като прекомерна и
несъответна на икономическата конюнктура в страната.
Подробно се анализират данните за получените наранявания, като се изтъква, че предвид
на представената медицинска документация и описаните травматични увреждания
адекватната сума за обезщетение е около 2 000 лева. Сочат се подробни доводи относно
приложението на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД.
При евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредата от ищеца, като се
твърди, че е била без поставен предпазен колан, като е можела да избегне или ограничи
травмите си, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Не се правят доказателствени искания.
На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответната страна е връчване на ищеца,
който в срок е подал допълнителна искова молба, с която се поддържа предявения иск.
Оспорва се възражението на ответната страна за липса на деликт. Изтъква се, че на
основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във всички случаи.
Във връзка с оспорването от ответника на механизма на процесното ПТП се поддържа, че
са направени съответни доказателствени искания -за назначаване на САТЕ и за изискване на
административно -наказателната преписка. Оспорва се като голословно твърдението, че се
касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъкват се аргументи и във връзка с
оспорването на протокола за ПТП, както и по възражението относно размера на иска, а
възражението за съпричиняване се сочи, че следва да бъде установено от ответната страна.
Поддържат се всички направени в исковата молба доказателствени искания.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответното дружество, което в срока по 373
ГПК не е подало отговор.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на
ответника: предявеният иск е осъдителен - пряк иск на увреденото лице срещу застраховател
3
по застраховка ГО - пр.основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД;
На този етап от производството, предвид поддържаното от ответника в отговора
твърдение, липсата на спор относно този факти и представените доказателства
процесуалната предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.498, ал.3 КЗД е
изпълнена, предвид което съдът приема иска за допустим.
Възражения на ответната страна - за съпричиняване намира правното си основание в
разпоредбата на чл.432, ал.2 КЗ във вр.с чл.51, ал.2 ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на
свидетел. Допуснати и назначени са съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа
експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите твърдения на
страните, сочи на установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.07.2023г., издаден от А.А. –
дежурен по ПТП в група ПК при РУ гр.К. се установява, че на 08.07.2023г., около 17:40 часа
на път ПП I -5 км. 176+700 е настъпило ПТП с лек автомобил с марка Ауди, модел ****** с
per. № ************, управляван от водача Г.А.К.. В протокола като причина за
настъпването на пътния инцидент са действията на водача Г.А.К., управлявал лек автомобил
с марка Ауди, модел ****** с per. № ************, с несъобразена скорост, губи контрол
върху МПС, излиза вдясно и се блъска в бордюр. На водача е издаден АУАН № ******. От
инцидента е посочено, че има пострадали лица М. С. К., пътувала в автомобила, като в
протокола е посочено като диагноза – комоцио и че лицето е било настанено в ХО , ФСМП
К., без опасност за живота.
Представена е епикриза от МБАЛ „Д-р Х.С.“, гр.К., от която се установява, че ищцата е
била приета за лечение в хирургично отделение на болничното заведение за период от
08.07.2023 г. до 11.07.2023 г. Поставена й е диагноза: мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Лекарите са установили, че пострадалата като обективно състояние
/находка/ има оток, кръвонасядане и болка при палпация в дясната лицева половина.
Субконюктивален кръвоизлив на дясното око, а по анамнеза, снета от пациента – ищцата се
е оплаквала от главоболие, световъртеж, гадене, замъглено зрение на дясното око, а в Други
изследвания е отразено, че пациента се е оплакал и от загуба на съзнание за кратко време.
Според епикризата проведено при престоя лечение се е ограничило до направата
изследвания, прегледи от специалисти и прием на медикаменти, като е предписано и
консултация с невролог и офталмолог.
С молба с вх.№ 04-688702/18.09.2023г. ищцата е подала до ответния застраховател молба с
искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на потърпяното
ПТП в размер на 15 000 лв., но до приключване на производството по делото няма данни
застрахователя да се е произнесъл по искането в молбата.
Не е спорен фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП на 08.07.2023 г. - лек
автомобил марка Ауди, модел ****** с per. № ************ е имал сключена валидна
4
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” - полица № ******, валидна от
05.04.2023г. до 04.01.2024г., сключена със ЗК „Б.И.“ АД.
От изисканата и постъпила преписка, образувана по издаване на АУАН, серия ******.
срещу лицето Г.А.К. се установява, че такъв акт е издаден срещу това лице за това, че по ПП
№ 5 Проход Шипка в посока север-юг, управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ******,
собственост на А.К. от с.К., като на ляв завой на км.176+700, поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността, губи контрол над управляваното МПС,
продължава движението си напред и излиза в дясно по посоката си на движение, като се
блъска в бордюр.Настъпва ПТП с материални щети и пострадало лице. Въз основа на този
АУАН е издадено НП № 23-0284-001434 от 02.08.2023г., с което на водача Г.К. е ангажирана
административно наказателната отговорност за извършено административно нарушение по
чл. 20, ал.2 ЗДвП, за обстоятелствата, описани в акта, като му е наложено административно
наказание – глоба от 200 лв. НП е връчено на водача на 04.10.2023г. и няма данни да е
обжалвано. В преписката се съдържа и докладна записка от посетилия ПТП
мл.автоконтрольор, в която се съдържат данни, че от ПТП има пострадало лице М. С. К.,
която е била откарана от екип на Спешна помощ във ФСМП К. за преглед, водачът е бил
тестван за алкохол, който тест е бил отрицателен. В докладната се описва следния механизъм
на ПТП – при движение на автомобила в посока север-юг и при спускане в завой на ляво е
излязъл в дясно и се е ударил в бордюр.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят А.Х. - зет на ищцата, сочи, че знае за пътния инцидент. Твърди, че М. К. и
съпругът й Г.К. били дошли от Г. в България на почивка. Били на Шипка и на връщане
заваляло дъжд, колата поднесла и катастрофирали. Това било в началото на месец юли
миналата година /2023г./. За това узнал от телефонно обаждане от А.К., син на ищцата, който
го уведомил, че майка му е в болница с линейка са я откарали там. От удара си е ударила
главата в колата някъде и в от въздушната възглавница имала одрасквания. В болницата в К.
престояла около три дни и като я изписали я видял. Имала охлузвания по лицето, имала
марли, превръзки, кръвясало око и марли по дясната част на лицето. Освен тези видими
наранявания имала главоболие и натъртвания. След това я било страх да пътува. Свидетелят
шофирал при прибирането й от болницата и сочи, че ищцата постоянно му казвала по-
бавно, по-бавно, да не изпреварва. Знае, че след изписването от болницата пиела някакви
хапчета, но не е сигурен какви точно, дали са успокоителни. Свидетелят изтъква, че
съпругата му била да й помага с домакинските работи - пране, готвене и той ходел всяка
вечер да прибира съпругата си. Свидетелят посочва, че ищцата останала вкъщи около 20, 30
дни, след това си отишли в Г.. Поради тази причина я били понижили от помощник готвач на
някаква машина да мие чиниите, защото работела на машина с пара, която й пречела и й се
виело свят. Като била вкъщи в България ходели при нея и тя се оплаквала от световъртежи,
лежала повече на леглото. Сочи, че ищцата станала по - затворена, по- страхлива, страх я е
да пътува. Разговаряла с дъщеря си всяка вечер и свидетелят е чувал какво си споделят.
Знае, че пие хапчета и че все още има световъртежи и нещо й дращи в окото.Свидетелят е
5
категоричен, че и към настоящият момент продължават оплакванията. Непосредствено дни
преди заседанието отново споделила на дъщеря си, че я дращи нещо в окото и че има
световъртеж.
Свидетелят А.К. – син на ищцата, сочи, че лятото на 2023г. / на 08.07.2023 г./ от баща му
по телефона разбрал, че с ищцата са претърпели ПТП, при което майка му е пострадала и
били посетени от екип на Спешна помощ, които я транспортирали до болнично заведение.
Разбрал, че имала оток на главата и на окото по думи на баща ми, и останала няколко дни в
болницата в К.. Като дни точно не си спомня, след което когато се прибрала вкъщи.
Свидетелят сочи, че родителите му дошли тук на ваканция, но не изкарали много добре, тъй
като цял месец след като ищцата напуснала болничното заведение била със силни болки в
главата, гадене, световъртеж. Трябвало да я обслужват, да има постоянно човек около нея.
Сочи, че дясната част на лицето на ищцата било пострадало, приемала болкоуспокояващи,
но не си спомня точно какви. Постоянно била с главоболие, станала доста раздразнителна
след инцидента. След инцидента отключила паник атаки, водели я на доктор в Г.Д.
изпитвала ужас от пътуване. В момента е в Г., но сменили длъжността й и сега е на друго
позиция, но свидетелят е категоричен, че ищцата и по –добре, но си има главоболие, като
за това знае, тъй като си говорели по телефона всеки ден. Не знае дали към настоящия
момент приема лекарства. Твърди, че от ПТП майка му е изпаднала в безсъзнание, като за
това знае по споделено от баща му, като не знае за колко време. При проведения разговор му
казал, че при удара изпаднала в безсъзнание и дошли медицинска помощ. На дясното око
имала оток и с него имала още проблеми -не виждала добре, а замъглено. Казали, че с
времето ще се оправи, но към момента все още имала такива оплаквания. Сочи, че след
инцидента била по-затворена и мрачна, а преди това е била позитивна жена.След като я
изписали от болницата имала нужда от помощ и близките й помагали, за около 30 дни.
Вещото лице, по приетата по делото САТЕ сочи, че за да отговори на оставените въпроси
се е запознало с материалите по делото, както и след справка за техническите данни на
МПС, участвало в процесното ПТП. От тези справки вещото лице е установило, че става
дума за автомобил, произведен с ляв волан, което технически означава, че пътничката М. К.
е пътувала в автомобила върху предната дясна седалка, не на предна лява, както е посочено
в исковата молба. При анализ на представените доказателства – протокол за ПТП, вещото
лице сочи за най – вероятен следния механизъм на ПТП: на 08.07.2023г. в дневно време, при
наличие на дъжд, водачът Г.К. е управлявал лек авт. „АУДИ ******“ с рег. № ****** по път
ПП1-5. В автомобила на предната дясна седалка е пътувала М. С. К. от с. К., обл. Б.. В
момента, когато лек авт. АУДИ се е намирал в района на километър 176+700 на път ПП1-5
лекият автомобил е навлязъл в участък от пътя на пътя с десен завой. При навлизането на
автомобила в района на десен завой вследствие от мократа настилка и най - вероятно от
значително по - високата скоростта, с която се е движил автомобила поради релефа е
принудило водачът Киряков да задейства ефективно спирачната уредба. Поради бързото
намаляване на радиуса на лентата за движение на автомобила в завоя, действията на водача
със закъснение на задействане на спирачната уредба и реализираното блокиране на
6
спирачните механизми, са били причините които са довели до загубата на сцепление в
гумите от задният мост на автомобила. Вследствие от загубата на сцепление и отклонени
предни гуми за следване на траекторията на автомобила за завиване в участъка от завоя, са
довели до излизането на лек авт. Ауди в банкета и да удара на предната му дясна гума в
бетонен бордюр, ограничаващ основното трасе вдясно от пътя. Вследствие от удара на
предната дясна гума в неподвижното препятствие с твърда структура, в тялото на
пътничката К. се е породила инерционна сила, която е била насочела в посока напред и на
ляво спрямо посоката на траекторията за движение на лек авт. Ауди (в посока надясно). Най
- вероятно поради скорост достигната от автомобила в момента на удара, предната
предпазна въздушна възглавница монтирана пред пътничката се е активирала и се е
отворила. Вследствие от навеждането на тялото и главата на пътничката в посока напред,
въздушната възглавница е ударила фронтално отдясно лицето на М. К.. В следствие от
фронталният удар в лицето на М. К. са били нанесени установените травми, основно в
дясната му половина, както и описани кръвонасядания и сътресение, настъпили от контакта
на главата с предпазната въздушна възглавница.
От техническа гледна точка от установените данните в доказателствата според вещото
лице причина за настъпването на ПТП е била от субективен характер, а не от технически
характер. Най - вероятно закъснението в действията на водача за ефективно намаляване на
скоростта, с която е управлявал лек автомобил Ауди в участъка на завоя при наличието на
мокра настилка в конкретните пътни условия са довели до настъпването на ПТП.
Според приетата и неоспорена от страните СМЕ вещото лице сочи, че от данните в делото
и приложените медицински документи на името на ищцата М. С. К. от с. К., общ. Г.Д. е
установено, че на 08.07.2023г. се е возила в лек автомобил, на мястото до водача.
Автомобила, в който се е возила е катастрофирал - ударил се в бордюр. След удара е имал е
съобщила, че е загубила съзнание и е била приета в близкото до инцидента лечебно
заведение - хирургично отделение на МБАЛ „д-р Х.С.“ гр. К.. При постъпването й в
лечебното заведение е имала оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, замъглено
зрение на дясното око.
При извършените прегледи и консултации с лекари специалисти по неврология и очни
болести, обективно е било установено състояние в ясно съзнание - ГКС (Glasgow) - 15
точки, липса на ясен спомен за случилото се, оток, кръвонасядане и болка при палпация в
дясната лицева половина, кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка -
субконюктивален кръвоизлив.
На основание субективните оплаквания и извършените изследвания е установено, че се
касае за мозъчно сътресение и субконюнктивален кръвоизлив на дясното око. Мозъчното
сътресение без сигурни данни за пълна загуба на съзнание й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Субконюнктивалния кръвоизлив на дясното й
око е довело до замъгляване на зрението по анамнестични данни и й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В следствие на претърпяно ПТП на 08.07.2023г. ищцата М. С. К. е получила мозъчно
7
сътресение, натъртване и охлузване на меките тъкани в дясната половина на лицето,
кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка. За получените травми е било проведено
тридневно болнично лечение с вливания, обезболяващи и други медикаменти.
Установените травматични увреждания добре отговарят да са получени по начина, както
се сочи - претърпяно ПТП на 08.07.02023 година, като пътник в купето на лек автомобил и
са в причинно следствена връзка.
След получаване на травмите М. К. е имала главоболие, което при мозъчно сътресение
може да продължи за около 7-10 дни и дори и повече, като преминава напълно до 30 дни.
Главоболие след мозъчно сътресение могат да предизвикват натоварвания на анализаторите
- силен шум, силна светлина, натоварване на зрението с работа на компютър, гледане на
телевизия и пр. Мекотъканните увреждания - контузии и охлузвания на лицето,
субконнюнктивалния кръвоизлив ще оздравеят за около 2-3 седмици без последствие за
здравето за в бъдеще. Мозъчното сътресение оздравява напълно за срок до около 3 месеца,
като няма последствие за здравето на пострадалите за в бъдеще. Мозъчното сътресение
представлява функционално нарушение на мозъчни функции, със симптоми някои
общомозъчни прояви - гадене, световъртеж, главоболие и др. При мозъчно сътресение
липсват видими травматични увреждания, нарушенията са временни и функционални без
морфологичен субстрат.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на иска и правната квалификация:
Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на предявен
осъдителен иск – прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ. Налице активна, респ.пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Налице е специалната, нормативно установена процесуална предпоставка /условие/ за
допустимост на иска – В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел
изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на деликвента писмена
застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния
случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният, в качеството си на
увредено лице, на 18.09.2023г. /преди предявяване на иска на 05.01.2024г./, е подал до
застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В
срока по чл.496 от КЗ - 3-месечен, считано от сезирането застрахователят не се е произнесъл
по искането. За този факт няма спор между страните. По изложеното - искът е допустим.
По същество:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото лице чл. 432,
ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
Разпоредбата на чл. 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
8
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ. В тази връзка, фактическият състав на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата включва установяване
наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила,
причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на фактическия състав
на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/, извършено
виновно, което да е противоправно /да се нарушава императивна правна норма или общото
правило да не се вреди другиму/, да са причинени вреди /имуществени и/или
неимуществени/, които да са в пряка причинно - следствена връзка с деянието. Прякото
право възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 08.07.2023г.
между причинителя на вредата и ответника, в качеството му на застраховател е имало
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .
Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ - за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от САТЕ и СМЕ се установява
механизма на настъпване на ПТП на 08.07.2023г. в дневно време, при наличие на дъжд,
водачът Г.К. при управление на лек автомобил „АУДИ ******“ с рег. № ****** по път ПП1-
5, с пътуваща на предната дясна седалка - ищцата М. С. К., в района на километър 176+700
на път ПП1-5 лекият автомобил е навлязъл в участък на пътя с десен завой и при
задействана от водача ефективно спирачната уредба е последвало загуба на управление на
автомобила и последвал удар на предната дясна гума в бетонен бордюр, вдясно от пътя.
С влязло в сила наказателно постановление на водача на автомобила е ангажирана
административно – наказателната отговорност за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата и по специално на чл.20, ал.2 ЗДвП – управление на МПС при
несъобразяване на скоростта с условията, релефа, видимостта, интензивността на движение
и пътните условия.
Деянието е виновно извършено /по непредпазливост/, доколкото по арг. на чл.45, ал.2 от
ЗЗД е установена оборима презумпция, разместваща доказателствената тежест в лицето на
ответната страна, която не ангажира доказателства, да я опровергае.
В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, установени
9
от СМЕ, както следва: мозъчно сътресение и субконюнктивален кръвоизлив на дясното око
довело до замъгляване на зрението по анамнестични данни. Получените увреждания са
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца.
Според СМЕ мекотъканните увреждания - контузии и охлузвания на лицето,
субконнюнктивалния кръвоизлив ще оздравеят за около 2-3 седмици без последствие за
здравето за в бъдеще. Мозъчното сътресение оздравява напълно за срок до около 3 месеца,
като няма последствие за здравето на пострадалите за в бъдеще. От свидетелските показания
се установява промяна в поведението на ищцата след инцидента, в насока страх от пътуване,
станала по-затворена, продължавала да се оплаква от световъртежи и дращене в окото.
Според съдебно – медицинската експертиза няма сигурни данни за пълна загуба на
съзнание, но вещото лице е категорично, че установените травматични увреждания добре
отговарят да са получени по начина, както се сочи - претърпяно ПТП на 08.07.02023 година,
като пътник в купето на лек автомобил и са в причинно следствена връзка.
На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени на ищеца
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. По
отношение на съдържанието на понятието справедливост по см. чл. 52 ЗЗД, е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д.
№ 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според
съдебната практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква
в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат
предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009
г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на обезщетението по справедливост
следва да се отчетат установените от страните по делото конкретни обективни факти и
връзки между тях, конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма
на причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и продължителността
10
на болките и страданията, възрастта на пострадалия, характера и тежестта на увреждането,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и проявление
на неимуществените вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и
възстановяване на вредите, евентуални загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв
начин за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на пострадалия,
конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на пострадалия и др. обективни
данни и обстоятелства /така решение № 276 от 12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение №
33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и мн.др./.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото
застрахователно събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него физически и
душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от
негативни преживявания на пострадалия, независимо от установените в случая множество
наранявания по тялото му – хематом по главата и дясното бедро, счупване на пети пръст на
дясната ръка. При получаване на няколко физически травми, осъществяващи медико-
биологичните признаци на няколко леки и телесни повреди, във всички случаи претенцията
е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени
самостоятелни претенции /така решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на
ВКС, IV ГО/ и съответно – съдът следва да присъди едно общо обезщетение за всички
увреждания. Следователно за телесните наранявания, които е получил ищецът – сътресение
на мозъка без открита вътречерепно мозъчна травма, оток, травма в областта на дясната част
на главата, главоболие, световъртеж, гадене и замъглено виждане, кръвоизлив в дясното око
- следва да се отчете като обстоятелство, имащо значение в насока определяне на по-висок
размер обезщетение, но сами по себе си не представляват отделни, самостоятелни искове за
защита.
При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на конкретен размер
обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с оглед на получените и описани –
по-горе няколко телесни наранявания –– сътресение на мозъка, но без открита травма на
главата, както и при липса на данни и доказателства за загуба на съзнание, въпреки
поддържане на такова увреждане в исковата молба, данните от СМЕ и свидетелските
показания за травма в областта на дясната част на главата, главоболие, световъртеж, гадене и
замъглено виждане, кръвоизлив в дясното око, както и промяната в поведението и начина на
живот на ищеца след инцидента, в насока страх от пътуване, станала по-затворена; данните
от СМЕ за необходимият възстановителен период, продължил около един месец, достатъчен
според експертизата за напълното им преминаване, данните, че получените мекотъканни
увреждания – контузии и охлузвания на лицето, субконунктивалния кръвоизлив оздравяват
за около 2-3 седмици; липсата на данни за влошаване състоянието на ищеца, а напротив
прогнозата е за пълно възстановяване до максимално 3 месеца при мозъчно сътресение и
липса на последици за здравето на ищеца за в бъдеще; липса на получени трайни ,
необратими и невъзстановими телесни увреждания и загрозявания по тялото и в частност на
дясната част от главата; липсата на данни за негативна прогноза относно получените
11
наранявания, съдът счита, че дължимото обезщетение следва да се определи в размер на
5000 лв. при определяне на конкретно дължимия в случая размер съдът отчете краткия
престой в болнично заведение, липсата на открита черепна травма, вида на провежданото
лечение – консервативно такова само с прием на медикаменти, без да е провеждана
операционна интервенция. При определяне на размера на дължимите неимуществени вреди
съдът отчете и икономическите условия към датата на деликта м.07.2023г./ МРЗ от 780 лева/,
както и съдебната практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при
сходни по вид вреди /така напр.решение № 50009/13.03.2023г., постановено по т.д.
2214/2021г. на ВКС, ТК, 1 т.о., в което ВКС е определил размер за обезщетяване на
неимуществени вреди с получено мозъчно сътресение, но и при доказана загуба на
съзнание/. В случая определеният размер държи сметка на това, че по делото няма
доказателства, който да установяват, че в резултат на удара от ПТП освен мозъчно
сътресение ищцата е загубила съзнание, продължителността му, както и неговата степен. За
това по делото има единствено данни от субективен характер – по информация, посочена
само от ищеца, при липса на медицински документи и изследвания, които да потвърдят това
твърдение, поради което и СМЕ не е установила дори индиции за такава загуба на съзнание,
като пряко следствие от процесното ПТП.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е отчел и установените от
свидетелските показания неудобства за ищеца от битово естество във връзка с търпените
болки и страдания от увреждането, данните и за болничния престой, както и данните за
негативните преживявани, получени от ищеца в резултат на и след ПТП , довели до промяна
в поведението й като по-затворено и получения страх от пътувания с кола, които негативни
преживявания неминуемо са повлияли върху начина на живот на ищеца след инцидента, за
което също се дължи възмездяване като вид неимуществена вреда.
При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида, броя и естеството на
получените телесни наранявания, продължителността на търпените болки и страдания,
липсата на траен и продължителен оздравителен процес и на трайно обездвижване на орган
и затруднения и ограничения на ищеца по ежедневните битови нужди от една страна, но от
друга данните за липса на трайни последици от увреждането, съдът счита, че именно сумата
от 5000 лева се явява справедливо парично възмездяване на всички претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП. Над този размер до поискания от 26 000 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен, като недоказан по размер.
С ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС е постановено, че основната
функция на съда е да осигури прилагането на императивния материален закон, установен в
обществен интерес, макар и във връзка с разглеждане на въпроса при възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е изведено принципното становище,
че при определяне на размера, дължимо по справедливост обезщетение съдът не е обвързан
от поисканото, а следва да изложи съображенията си за това в мотивите, като с оглед
диспозитивното начало да се произнесе, само в рамките на поисканото. Ето защо в случая
следва да се определи такова обезщетение, което с оглед на конкретните особености на
12
случая се дължи на пострадалото лице по справедливост, независимо от претендирания
размер. Едва след определяне на такъв следва да се съобразят и допълнителни
обстоятелства, свързани с направени от насрещната страна възражения, като съпричиняване,
погасяване по давност, плащане и др.
В срока за отговор ответникът е поддържал възражение за съпричиняване /чл.51, ал.2
ЗЗД/ на вредоносния резултат от ищеца. Твърди се, че съпричиняването се изразява в
действия на ищеца по непоставяне на обезопасителен колан по време на движение на
автомобила.
Само по себе си установяване извършване на нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо обективно да се установи, че с поведението си
пострадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение
№ 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и мн.др.), ВКС последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поведението на пострадалия трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина не се изисква. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице т. 7 на ППВС № 17/63 г.;решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други).
По делото няма доказателства, представени от страната, която носи доказателствената
тежест да установи твърдения от нея факт, че по време на настъпване на ПТП, ищцата не е
била поставила обезопасителен колан и поради това е допринесла за вредоносния резултат.
Ето защо възражението за съпричиняване следва да се приеме за недоказано в процеса.
13
По искането за лихва: Частичната основателност на главния иск води до основателност и
на акцесорната претенция за лихва върху сумата, която следва да се присъди върху уважения
размер, считано от датата на подаване на иска до изплащането.
По разноските:
И двете страни са направили и поискали разноски. Частичната основателност на иска
сочи, че на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част, а на ответника, съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора ответното дружество дължи на
ищеца разноските по делото в размер на 797,12 лв. /при направени общо от ищеца разноски
на стойност 4145 лв. /1040 лв. за адв.възнаграждение, 5 лв. за съд.удостоверение, 1200 лв. за
експертизи/ спрямо уважения размер/, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответната страна сумата от 2713,85 лв. направени разноски, съобразно с отхвърлената част
от иска /при направени разноски от 3360 лв. за адв.възнаграждение с ДДС/ .
Страните не са направили изявление за прихващане на вземанията за разноски, поради
което съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за компенсирането им.
Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Д..Б. № 87, представлявано от С.С.П. - Изпълнителен директор и К.Д.К. - Изпълнителен
директор, на основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати на М. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ. Г.Д., ул. Б.К. 14, чрез пълномощник, сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания в причинна връзка с ПТП от 08.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на иска – 05.01.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Д..Б. № 87, представлявано от С.С.П. - Изпълнителен
директор и К.Д.К. - Изпълнителен директор, на основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати на М.
С. К., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Г.Д., ул. Б.К. 14 сума в размер на 797,12
/седемстотин деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща
направените по делото разноски, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ.
Г.Д., ул. Б.К. 14 да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д..Б. № 87, представлявано от С.С.П. - Изпълнителен директор и
14
К.Д.К. - Изпълнителен директор сумата от 2713,85 /две хиляди седемстотин и тринадесет
лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., направени от ответника разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд - гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15