Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 324 18.07.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
трети юли през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 169 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, което
твърди, че на
На 01.11.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд
Димитровград за вземанията си към А.В.Д.. По входираните документи е образувано
ЧГД № 1707/2018г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/Ю.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството .
Съгласно
чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия като физическо лице има качеството на битов
клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените
по делото фактури.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 1597356, находящ се
в с. Ябълково, обл. Хасково, ул. Г.С. Раковски 11 и представляващ жилищна сграда.
За
А.В.Д. е открит клиентски номер **********.
Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2.
Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта на А.В.Д. за периода 27 10.2017г.
- 26.11.2017г електроенергия на обща стойност 264,62 лв., която до този момент
не е заплатена.
Поради
забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в
общ размер от 23,81 лв. за периода 12.12.2017г. - 31.10.2018г. Законна лихва за
забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата.
С
оглед на гореизложеното и след като се убеди в основателността на нашата
претенция моли, да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.В.Д., както
следва:
- 264,62
лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 27.10.2017г. - 26.1 1.2017г.
- 23,81
лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 12.12.2017г. - 31.10.2018г.
- законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 01.11.2018 г„ до окончателното изплащане на
задължението.
Моли
на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело №
4/2013г. т. 12, да се осъди ответника да заплати присъдените в заповедта за
изпълнение по ЧГД 1707/2018г. по описа на Районен съд Димитровград разноски.
Моли
в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
срок е депозиран отговор от ответника, който заявява, че издадената
фактура по никакъв начин не доказвали задължението на ответника и
доставеното/потребеното количество ел.енергия, предвид на което исковата молба
се явявала неоснователна и недоказана, поради което следвало да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната
квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по подадено от “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., ЕИК
********* срещу А.В.Д., ЕГН: ********** ***1, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 264,62 /двеста
шестдесет е четири лева и 62 ст./ – стойност на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 27.10.2017г. до 26.11.2017г., сумата
23,81/двадесет и три лева и 81 ст./- обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 12.12.17г. до 31.10.2018г
., ведно със законната лихва върху главницата – считано от датата на постъпване
на заявлението в съда 01.11.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата
75/ седемдесет и пет лева/ - разноски по делото представляващи ДТ и
възнаграждение за юрисконсулт.
По
образуваното ч .гр. д. № 1707/2018г. на ДРС, в полза на заявителя съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 931/2.11.2018 г. за посочените вземания.
В предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК, кредиторът е
предявил настоящите искови претенции.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като
предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество.
Ответникът не оспорва фактите, че е
потребител на ел.енергия от ищцовото дружество, както и че такава е била
потребена и доставена по партида.
По делото не се спори, че ищецът е легитимиран
като кредитор на ответника, в качеството си на краен снабдител с електрическа
енергия по смисъла на чл.98а от ЗЕ. Доставката на електроенергията е извършвана от ищеца
за недвижим имот, посочен в исковата
молба.
По делото е приета като доказателство
фактура и препис-извлечение от сметка, от съдържанието, на които се установява,
че за периода 27.10.17г. – 26.11.17г., в обекта на ответника е била доставена
електроенергия и са били предоставени мрежови услуги на обща стойност 264.62
лева, с посочен падеж за плащане 11.12.17г., като е начислена и лихва за забава
за периода 12.12.17г.-31.10.2018г. в размер на 23.81 лева.
При така
установената фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК, за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес
от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 1707/2018г. по описа на РС-Димитровград, по което има издадена срещу
ответника Заповед №931 за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 2.11.2018г. за сумата в размер на сумата 264,62 /двеста шестдесет е четири
лева и 62 ст./ – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени
за периода от 27.10.2017г. до 26.11.2017г., сумата 23,81/двадесет и три лева и
81 ст./- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 12.12.17г. до 31.10.2018г ., ведно със законната лихва
върху главницата – считано от датата на постъпване на заявлението в съда
01.11.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата 75/ седемдесет и пет
лева/ - разноски по делото представляващи ДТ и възнаграждение за юрисконсулт.
Исковата
молба е постъпила в съда на 28.1.19г.,т.е. в законния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество РС-Димитровград намира иска по чл.422 от ГПК за основателен.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се
докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото,
основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по
договора от страна на ищеца.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на процесната сума за потребено електричество, дължими към
ищцовото дружество.
Фактическо основание на
предявения иск са твърденията, че за процесния период ответника е изразходвал доставена
ел.енергия, чиито количества и цени са отразени в представените като
доказателства – препис извлечение от сметка
за неиздължени суми на абонатен номер с потребител ответника за обект на
потребеление ИТН 1597356 – село Ябълково, община Димитровград,
ул.“Г.С.Раковски“№11.
В настоящия случай не се оспорва
от страна на ответника,че е получавал от
ищцовото дружество през процесния период от време ел.енергия в количество и
цени описани в посочената по-горе препис извлечение от сметка.
Особеният
представител на ответника не не оспорва
също и
размера на предявения иск, като същият твърди че
сметката е останала неплатена, поради вероятното пребиваване на ответника извън
страната.
В разглеждания
случай са налице периодични задължения за плащане, които съобразно разпоредбата
на чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е
налице, когато съществуват повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер,
съгласно посоченото тълкувателно решение. Съгласно същото
вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД
и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер. За тях е характерно, че произтичат от един и същ
правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на
длъжника. В процесния случай, всички тези признаци са налице - касае се за
ежемесечни парични задължения, които произтичат от договорни отношения с
ищцовото дружество и биха се погасили с прекратяването на тези отношения.
Съгласно
ОУ за предоставяне на ел. услуги на потребителите
задълженията на същите следва да се заплащат в месечно по
определен график/ т.е. в 30-дневен срок /след изтичане на съответния месец.
Следователно всяко едно задължение става изискуемо на 30
/съответно последно/ число на месеца, следващ този, за
който е начислено.
Видно от приобщените по делото препис –извлечение от сметка издадена от ищцовото
дружество и касаещо клиентски номер 1000962988 с
потребител ответника А.В.Д. за обект на потребление : ИТН 1597356 в село
Ябълково, главницата за периода от 27.10.17г. до
26.11.17г., възлиза на 264.62 лева , лихва за периода от 12.12.17г. до 31.10.18г. възлиза на 23.81 лева или общо задължението на потребителя ответник възлиза на 288.43 лева. От негова страна не се оспорва този размер ,както и че същият не е заплатил процесната главница,поради което следва
да се приеме,че искът за признаване за установено спрямо ответника,че същият дължи на ищеца сумата в размер на 264,62 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 27.10.2017г. - 26.1 1.2017г.
Уважаването на главния иск за дължимост на
главницата в размер на 264.62 лева обуславя уважаването и на акцесорния иск по чл.86
от ЗЗД за установяване на дължимостта на
мораторната лихва върху сумата от 264.62 лева в размер на 23.81
лева за периода от 12.12.17г. до 31.10.18г.По отношение на акцесорната претенция следва да се отбележи, че лихвата
по съществото си представлява едно обезщетение за забава. Задължението за лихва
е задължение за обезвреда, възникващо при неизпълнение на парично задължение.
Принцип в нашето право е, че при неизпълнение на парично задължение на кредитора,
винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по
смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът има право на лихва за забава върху
главницата, равняваща се на 23.81 лв. за периода за забава ,считано от 12.12.17г. до 31.10.18г.,който размер също не е оспорен
от страна на ответника, тъй като дължимите месечни суми през процесния период
за потребена ел.енергия е следвало да
бъдат изплатени в
30-дневен срок след изтичане на съответния месец,следователно всяко едно задължение става изискуемо
на 30 /съответно последно/ число на месеца, следващ този, за който е начислено, поради което и покана за
изпълнение не е нужна.
Безспорно се дължи и законната лихва върху главницата, доколкото такава е поискана по частното гражданско дело, като същата следва да бъде призната от 1.11.2018 година, така както е призната в издадената заповед.
Гореизложеното обуславя уважаването на
предявения иск по чл.422 ГПК, като
доказан по основание и в пълният му предявен размер, тъй като е налице
съответствие между сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и
претендираните такива за установяване с иска по чл.422 ГПК. Двете производства
(заповедно по чл.410 ГПК и исково по чл.422 ГПК) са взаимно обусловени и
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, са и тези, които подлежат на
установяване и доказване в общия исков процес. Следователно рамките и предметът
на развитие на основното исково производство е предопределен и обвързан от
рамките на заповедното производство. Това следва от характера на иска по чл.422 ГПК, който представлява положителен установителен иск, имащ за предмет да
установи съществуването на вземането, такова каквото е присъдено със заповедта
по чл.410 от ГПК от съда в заповедното производство и доколкото не се
ангажираха доказателства за изплащане на дължимите суми/както за главницата,
така и за лихвата за забава/ от страна на ответника,то искът следва да бъде уважен изцяло в
претендирания от ищеца размер.
По разноските и държавните такси:
С оглед указанията дадени в т.11 и т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ,където се приема ,че присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането
на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Поради изложеното съдът в настоящото
производство следва с отделен осъдителен
диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като
разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото
тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.
422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска.Предвид това и с
оглед уважаването на иска по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер
на 75 лева-представляваща държавна такса и юр.възнаграждение.
Също така с оглед изхода на делото в
полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 75,00лв. за държавна такса,
300 лева-за особен представител и сумата в размер на 100,00лв. за юр. възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.В.Д., ЕГН: **********
***1 съществуване на вземането на ищеца “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., ЕИК
********* по Заповед №931/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1707/2018г. по описа
на ДРС,за дължима сума в размер
на 264,62 /двеста шестдесет е четири лева и 62 ст./ – стойност на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 27.10.2017г. до
26.11.2017г., сумата 23,81/двадесет и три лева и 81 ст./- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
12.12.17г. до 31.10.2018г ., ведно със законната лихва върху главницата –
считано от датата на постъпване на заявлението в съда 01.11.2018 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника А.В.Д., ЕГН: ********** ***1, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.М.-Д.
и Ж.П.С., ЕИК *********, направените по
настоящото гр.д.№ 169/2019г. по описа
на ДРС разноски в общ размер на 475,00 /четиристотин седемдесет и пет/лева.
ОСЪЖДА ответника А.В.Д., ЕГН: ********** ***1, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.М.-Д.
и Ж.П.С., ЕИК ********* , направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1707/2018г. по описа на РС-Димитровград разноски в общ размер на 75/седемдесет
и пет/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 18.07.2019 г.
Секретар: Д.Петрова