РЕШЕНИЕ
№ 2069
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215141 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. М. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Г. Д. от
САК, против наказателно постановление (НП) № 396092/2021 от 30.11.2021
г., издадено от К Д К, в качеството му на заместник кмет на Столична
община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и
чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на
основание чл. 49 от НРУПОГТТСО й е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева.
Недоволна от НП е останала жалбоподателят, която обжалва същото,
като твърди, че НП никога не е връчвано от СО, а е получила директно
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ангел Петров, към която е било
приложено процесното НП. Твърди, че не е извършила нарушение, поради
което оспорва НП. Сочат се съществени процесуални нарушения при
описанието на деянието, които ограничават правото на санкционираното лице
да ангажира адекватна защита – че в АУАН и НП са посочени три нарушения
– по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НРУПОГТТСО, а същевременно в НП е
наложено едно наказание, като не става ясно за кое от тях. Мотивира се
противоречие на цитираните разпоредби от НРУПОГТТСО, въз основа на
които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, с идентични такива в
ЗАвтПр, като съобразно ЗНА е в подобни случаи е приложим нормативния
акт от по-висш ранг, а именно в конкретния случай ЗАвтПр, а не
1
НРУПОГТТСО, още повече, че се явяват по-благоприятни за дееца. Моли за
отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не
се представлява. Постъпила е молба от адв. Д., с която поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Владимирова, която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Твърди, че приложените доказателства установяват извършеното нарушение,
поради което моли за потвърждаване на НП в цялост, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.11.2021 г. свид. С. К. С., на длъжност „контрольор по редовността
на пътниците“ в „Център за градска мобилност” ЕАД гр. София, бил на
работа и изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата му Славка
Кръстанова. В 08.40 часа извършвали проверка на пътниците в автобус № 280
с инв. № 2301, като след спирка „Технически университет“ в посока към
метростанция „Г. М. Димитров“, район „Студентски град“, С. установил, че
жалб. Л. М. Д. пътува в трамвая без редовен превозен документ. Свид. С., в
присъствието на колегата му Кръстанова, съставил на жалб. Д. акт за
установяване на административно нарушение с бланков номер № 396092 от
07.11.2021 г., в който като нарушение описал това, че на 07.11.2021 г. в 08.40
ч. Л. М. Д. пътува в автобус № 280 с инв. № 2301 без редовен превозен
документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците. Посочено е, че нарушението е
констатирано след спирка „Технически университет“ в посока към
метростанция „Г. М. Димитров“, район „Студентски град“. Описаното в
АУАН нарушение С. квалифицирал като такова 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТСО. АУАН бил предявен на
нарушителя, която го подписала без да впише възражения и получила
екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подала писмени
възражения. Въз основа на съставения АУАН Кристиан Димитров Кръстев, в
качеството му на заместник кмет на Столична община, упълномощен със
заповед № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020 г. на кмета на Столична община,
издал обжалваното наказателно постановление № 396092/2021 от 30.11.2021
г., с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на
основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, на Л. М. Д. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетеля С. – актосъставител, както и писмените такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване – чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. С., тъй като същите са логични,
незаинтересовани и в унисон с останалите писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за датата на връчване на НП),
срещу подлежащо на обжалване НП. Следва да се отбележи, че АНО е
поставил върху НП печат, съдържащ информация, че НП е връчено на
01.03.2022 г., но липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ това. По
преписката е налице протокол, в който се твърди, че е съставен от Анахита
Лилова – служител в СО – район „Студентски“, и е посочено, че жалб. Д. е
търсена на адреса, посочен в АУАН и НП, но не е била намерена.
Същевременно обаче липсва подпис за съставил в този протокол, поради
което същият няма доказателствена стойност. Ето защо съдът прие, че НП не
е връчено на санкционираното с него лице, нито пък е изпълнена процедурата
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно срокът за обжалване не е стартиран.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (в производството по чл. 59
- 63 от ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като НП,
макар и да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива
характеристиките и на юрисдикционен акт – с него се решава въпросът
относно наличието на правонарушение, неговия автор и отговорността, която
следва да понесе извършителя).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН описанието на нарушението е толкова лаконично, че може да се
приравни на липса на такова, а същевременно са цитирани като нарушени
множество разпоредби от наредбата, отнасящи се до най-различни
обстоятелства, като по този начин на практика липсва посочване на
нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени и в
3
издаденото НП, което е издадено в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, като отново липсва описание на нарушението, същото дори е още по-
лаконично.
И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че е
констатирано, че Д. на посочената дата и час в гр. София в автобус № 280 с
инв. № 2301, след спирка „Технически университет“ в посока към
метростанция „Г. М. Димитров“, район „Студентски град“, пътува без редовен
превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците. Същевременно като
нарушени разпоредби са посочени чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 46, ал. 1 и
чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят различни задължения на пътника, а
именно: да притежават редовен превозен документ, да го представят за
проверка на контролните органи, както и предписание за поведение при
констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че пътниците
са длъжни да предоставят превозния си документ на контролните органи за
проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за
самоличност при поискване. В случая от една страна се твърди, че
жалбоподателят е пътувала без редовен превозен документ, от друга –
вменява се задължение да го представи за проверка на контролните органи.
Отделно от изложеното в текстовата квалификация е описано едно
нарушение, а цифрово са вменени три – по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
Наредбата, които всъщност са взаимоизключващи се. По този начин за
жалбоподателя е невъзможно да разбере колко и кои нарушения му се
вменяват, съответно да ангажира адекватно защитата си. Ако са вменени
повече от едно нарушения, има и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото е
определено едно наказание и не става ясно за кое точно нарушение е
определеното наказание и защо.
С оглед множеството констатирани съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели да накърняване правото на
защита на санкционираното лице, както и поради недоказаност на
нарушението, то НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
съдът намери, че същото се явява основателно. По делото са налице
доказателства за плащане на сумата от 300.00 лв. адвокатски хонорар, поради
което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати тази сума на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. т. 3, вр. ал. 3 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП наказателно постановление (НП) № 396092/2021 от
30.11.2021 г., издадено от К Д К, в качеството му на заместник кмет на
4
Столична община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на Л. М. Д. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. М. Д. с ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5