ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 08.07.2019 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Николай Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 261 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от П.С.А.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С.М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно
определение от 02.05.2019 г., постановено по НОХД № 222/19 г. по описа на PC Б.Слатина и имащо
значение на влязла в сила присъда, А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б ал. 2 НК, като му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца и за престъпление по чл.345 ал. 2 НК, като му е
било наложено наказание Глоба в размер на 250 лв. На основание чл.23 НК, съдът
му е определил общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим и Глоба в размер на 250 лв.
Осъденият е започнал
да търпи наказанието на 10.05.2019 год., като до момента е изтърпял фактически 1
месец и 28 дни. От работа му се зачитат 6 дни или общо 2 месеца и 4 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 26 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Поради
краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена. Въпреки
това, като причини и детерминиращи фактори за извършване на престъплението са
посочени ниско правно съзнание, некритично отношение към криминалните си
действия, безконтролна употреба на алкохол и шофиране в пияно състояние.
Според ИСДВР,
рискът от сериозни вреди спрямо обществото е бил среден, като индикация за това
е извършеното деяние - шофиране в нетрезво състояние, с концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 на хиляда. Рискът от бягство е бил определен като е нисък, а рискът
от вреди за служителите и за останалите лишените от свобода по време на
изтърпяване на присъдата също е бил определен като нисък. А. е имал толерантно
отношение към длъжностните лица и е изпълнявал техните разпореждания. Не е декларирал
дискриминационни нагласи.
В изготвения
План за осмисляне на сводното време като цели са били заложени пълноценно
оползотворяване на престоя в МЛС, включване в трудова дейност, недопускане на
дисциплинарни нарушения и ограничаване на участието в субкултурни дейности.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се запазват
за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в следствие
на интензивно провежданото корекционно въздействие, в А. се наблюдава частична положителна
промяна, но относително краткия престой в ЗООТ не позволява пълноценното
проследяване на поведението му и отношението му към режимните изисквания.
Осъденият е спазвал
изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. Не е награждаван поради липсата на положителни прояви до момента.
По отношение
на престъплението обаче е с ниска самокритичност. Не осъзнава изцяло тежестта на
извършеното закононарушение и не разпознава вредите, които има вероятност да
причини с поведението си в обществото. С лабилна и неясна мотивация за промяна.
Не е склонен да спазва стриктно законовите норми и да ограничава собственото си
поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Злоупотребата с
алкохол е отключващ фактор за извършване на нови правонарушения. Рискът от
вреди е насочен към всички участници в движението по пътищата, в т. ч. и деца.
Според ИСДВР,
А. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите
си за водене на законосъобразен начин на живот - въпреки че демонстрира добро
поведение и не са регистрирани агресивни прояви и други форми на неподчинение
на служителите от надзорно-охранителния състав, в живота на свобода той води
начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности.
Въпреки
декларираните умения за работа в областта на земеделието и животновъдството,
осъдения не проявява желание да бъде разпределен на работен обект „Земеделско
стопанство“, като до момента има шест работни дни
по чл. 80 от ЗИНЗС.
Необходимо е
време за изграждане на отрицателно отношение към извършеното от него деяние и
показване на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Наред с това,
договорените дейности, отразени в Плана
на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което и според ИСДВР
индивидуално - корекционната работа с осъдения трябва продължи в посока промяна
в нагласите и формиране на критично отношение към досегашното криминално
поведение.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че А. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П.С.А., роден на *** год. в с. ***, понастоящем в
Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно определение от
02.05.2019 г., постановено по НОХД № 222/19 г. по описа на PC Б.Слатина и имащо
значение на влязла в сила присъда, с остатък от 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: