Р Е Ш Е Н И Е №261159
12.04.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4549/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на исков спор.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против
ответниците Я.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Д. А., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** като наследници на
А.Щ. А., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за което
то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според
изложеното в исковата молба, ищецът е водоснабдителен оператор, който твърди,
че за периода от 11.03.2014 г. до 13.03.2018 г. доставил на А. Щ. А.,
наследодател на ответниците, питейна
вода и отвел за пречистване канална такава на стойност от 887.83 лв. Поради
неплащането начислили и лихви в размер на 135.65 лв. Доставката е извършена до
обект представляващ самостоятелно жилище находящо се в гр. ************, а
количеството на питейната вода е нормативно определено, тъй като, в имота в
отклонение на законовите изисквания, ползвателите не са монтирали изправно
измервателно устройство - водомер като средство за търговско измерване, поради което и
потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по 5 куб. м за двама
обитатели. За
вземанията си ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 5989/2018 год.,
но длъжникът по тази заповед починал няколко дни след издаването й. Заповедта
се връчила на всеки един от наследниците на А. А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй щото водоснабдителното
дружество, на което е даден срок по чл. 422 от ГПК, иска вземането да бъде
установено по реда на същата разпоредба, при следните размери съобразно дяловете на
ответниците в наследството на А. –
295.95 лева главница за периода 11.03.2014г до 13.03.2014г,. ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението –
13.04.2018г до окончателното изплащане на вземането, и 45.22 лева от лихвата за
забава за периода 31.05.2014г до 31.03.2018г. Иска
и присъждане на разноските по двете производства.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответниците особен представител, който оспорва иска като неоснователен. Отрича се наследодателят
на ответниците да е бил потребител на услугите доставени от ищеца, т.е. че е
бил собственик или ползвател на имота, твърди се, че сградата не представлява
етажна собственост и би следвало изразходваното количество вода да се отчита
чрез водомер монтиран на водопроводното отклонение, а не чрез индивидуален
такъв. Искът бил и недоказан, тъй като не се установявало да са спазени
изискванията на чл. 11 от Наредба №4, а именно предписанието да е в писмена
форма, да сочи повредата и срок за отстраняване. Не било ясно как „В и К е
определил броя на потребителите в имота. Моли се искът да бъде отхвърлен и да
се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Три броя
субективно съединени искове по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен
между същите страни с искове за установяване на дължимо съгласно чл. 86
от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК и има идентичност между
заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
Вещото лице по проведената техническа експертиза
дава заключение, че процесният имот е
водоснабден от водопроводното отклонение към жилищната сграда на ул. ********,
но поради липса на достъп, не може да се отговори дали има монтирано изправно
измервателно устройство ( водомер ).
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите,
предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при
публично известни общи условия. Предвид периода на иска , приложими са общите
условия на оператора, одобрени от ДЕКВ
на осн. чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с решение ОУ-027 от 09.06.2007г. За да има съобразно тези условия
и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. първоначалния ответник качеството на потребител
на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, то
трябва да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно
основание (най- често учредено вещно право на ползване или договор за наем), с
разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от общите
условия . Не е достатъчно това, че А. е фигурирала в базата данни на оператора
като потребител с *********за водоснабдения имот, посочен по-горе. По делото обаче
отсъстват каквито и да било доказателства А., респ., нейните наследници да са
собственици на имота в ********** или на някоя от находящите се в същия общо 5
( пет) броя постройки на основното застрояване (вж. схемата към заключението на
техническата експертиза на л. 158 от
делото). Отсъстват нотариални актове, схеми от кадастъра или декларация по
смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, както и какъвто да било
документ, от който да личат данни за право на собственост на наследодателя на
ответниците.
Само заради изложеното, исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноските по тях остават за сметка
на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля исковете на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено
по отношение на всеки от тримата ответници - Я.Д.А., ЕГН **********, И.Д. А., ЕГН ********** и А.Д.А., ЕГН **********, че
като наследници на А. Щ. А. , дължат съобразно квотите в това наследство плащане на следните суми на ищеца , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3868 по частното гр. дело № 5989 по опис на РС Пловдив за 2018г:
по 295.95 лв -главница , представляваща стойност на доставена до имот в ***********
за периода 11.03.2014 до 13.03.2018 питейна вода, и мораторна лихва за периода
31.05.2014 до 31.03.2018 в размер на 45.22 лв за всеки от тримата , като неоснователни .
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ