Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /20.01.2020 година, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХXVІ състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2916 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27 вр.чл.66
ал.3 т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Сдружение
„Дари усмивка“ – Варна, ЕИК *********, чрез представляващия Д.М., против
Решение рег.№ BG05М90Р001-2005-0097/13 от 11.09.2019г
на Зам. министъра на труда и социалната политика и ръководител на управителния
орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в частта по т.1, подточки
1.1 и 1.4 от същото, с която на Сдружението е отказана верификация на разходи в
общ размер на 5997,76лв. Сочи се, че след връщането на делото от ВАС-София на административния
орган за ново произнасяне не са изпълнени дадените от касационната инстанция
задължителни указания. Така досежно отказа по подточка 1.1 от Решението се
поддържа, че от съдържанието на административния акт не става ясно към коя от
посочените в диспозитива правни норми е относимо установеното нарушение (назначаване
на част от специалистите два месеца преди стартиране на социалната услуга в
нарушение на принципите за ефикасност и ефективност на разходите); сочи се, че
конкретните разходи отговарят на изискванията за допустимост по чл.57 ал.1 т.1,
т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ; твърди се, че в тази част решението е немотивирано, тъй
като посочените правни основание не съответстват на изложените факти и не могат
да бъдат обвързани с тях. Идентични съображения се поддържат и за оспорената
подточка 1.4 от Решението, като се сочи, че ръководителят на УО не е посочил
норма на националното или на европейското законодателство, която забранява
верифицирането на разходи над посочения размер в раздел ІІІ т.1 от Методологията
за регламентиране на възнагражденията по ОП „РЧР“. В обобщение се твърди, че
отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на правно
основание за формирането му представлява съществено процесуално нарушение по
см.чл.146 т.3 от АПК, а липсата на мотиви е достатъчно основание за отмяна на
Решението в оспорените му части, след което и в хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК преписката да бъде върната на управляващия орган за ново произнасяне с
решение за верифициране на отказаните понастоящем разходи, при съобразяване на
задължителните мотиви на съда в тази насока, и с посочен срок за изпълнение.
Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В откритото съдебно заседание по
същество Сдружението – жалбоподател се представлява от Д.М., която поддържа
така предявената жалба и настоява за уважаването й. Представляващата заявява,
че не оспорва размера на сумите по подточки 1.1 и 1.4 от Решението; сочи, че в
проектното си предложение изрично са посочили, че четирима конкретни
специалисти ще бъдат назначени два месеца по-рано, за да подготвят дейността по
създаване и предоставяне на една съвсем нова социална услуга във България; че
възнагражденията им са заложени в заявените бюджетни разходи, а в последствие
на управляващия орган са представени подробни отчетни доклади за извършените от
тях дейности през тези два месеца; че са представили всички необходими
документи по отношение възнаграждението на експерт-психолога Н.Г.; прави и
възражение за прекомерност на претендирания размер на юрисконсултско
възнаграждение от ответната страна и настоява за редуцирането му до минимума по
чл.78 ал.5 от ГПК. С писмено становище с.д.№18649/16.12.2019г излага мотивирани
съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на ИАА в
оспорените му части.
С отговора си по жалбата
ръководителя на УО на ОП „РЧР“ 2014-2020 в Министерството на труда и социалната
политика, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната
неоснователност. По първото възражение на Сдружението-жалбоподател излага, че в
проектното им предложение като начало на дейността е посочен 30.07.2017г; в
предложението липсва посочване на подготвителните дейности, за които
Сдружението твърди, че са били извършени от служителите му в двумесечния
период, за който е отказана верификация на разходите за трудови възнаграждения;
с проектното предложение е предвидено финансиране за такива за 16 месеца само
за социален работник и педагог; подчертава се, че подготвителните дейности
следва да бъдат осъществени не от служители, специално назначени за изпълнение
на интегрираната услуга (сътрудник социални дейности, педагог, социален
работник и психолог), а от ръководителя и екипа по изпълнение на проекта
(ръководител, счетоводител, координатор и технически сътрудник), за чиито
възнаграждения са предвидени отделно средства в бюджета му. В тази връзка се
сочи, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ няма за цел подпомагане
дейността на ЮЛ или друга организация, а представлява използване на публичен
финансов ресурс за постигане на публични цели. По второто възражение се излага,
че при липса на представени от Сдружението доказателства за определяне на по-висок
размер на часовата ставка на експерт-психолог Н.Г., управляващият орган е признал
възнаграждението й до максимално допустимия размер на часовата ставка по реда
на раздел ІІІ, т.1.2 от Методологията за
регламентиране на възнагражденията по ОП „РЧР“ 2014-2020. Претендира се
отхвърляне на неоснователната жалба и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 алл.8 от ГПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл.експерт
Антон Т., който оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки
с.д.№18687/17.12.2019г излага мотивирани съображения за неоснователност и
недоказаност на всяко от възраженията на Сдружението.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
По силата на Административен
договор рег.№ BG05M9OP001-2.005-0097-C01
от 30.03.2017г между
МТСП чрез представляващия го ръководител на управляващия орган на ОП „РЧР“
2014-2020 и Сдружение „Дари усмивка“ представлявано от Д.М. като бенефициент
стр.(13-35 по делото), ръководителят на УО предоставя на Сдружението
безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 230 856.60лв по ОП
„РЧР“ 2014-2020, приоритетна ос №1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството
на работните места“ и приоритетна ос №2 „Намаляване на бедността и насърчаване
на социалното включване“, с предмет – изпълнение на проект
BG05M9OP001-2.005-0097 „Иновативен комплексен модел за активно включване чрез
обучения, насърчителни мерки за пълноценна заетост и осигурен достъп от Център
за специална детска образователна подкрепа“. Съгл.т.2.2.3 срокът на изпълнение
на проекта е 18 месеца, считано от датата на сключване на договора, който влиза
в сила от датата на последния подпис на страните, т.е. от 30.03.2017г, от която
дата започва и изпълнението на дейностите по договора – същата дата е посочена
и в проектното предложение на Сдружението (стр.55). Според т.2.2.4 от договора бенефициентът
изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида,
посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с условията за
кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“, Ръководство за бенефициенти за изпълнение на
договори по процедура BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“, клаузите на договора и приложенията към него.
Съгл.т.3.3.7 УО извършва междинни и окончателни плащания на базата на
действително извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични
разходооправдателни документи при условията на чл.60-64 от ЗУСЕСИФ. В т.3.3.18
на договора са изброени приложимите подзаконови нормативни актове. С анекс от
14.06.2017г е увеличена предоставената на бенефициента минимална помощ от
общата стойност на договора – от 173 739.31лв. на 216 569.31лв.,
съответно са намалени сумите за партньорите му; с анекс от 03.09.2017г е
увеличен срокът на договора – от 18 на 20 месеца.
Началото на настоящото производство
е поставено с депозирано от бенефициента до управляващия орган искане за
междинно плащане №1 от ИСУН 2020 и технически отчет с отчетен период от
30.03.2017г до 30.09.2017г. Общата сума, претендирана за верификация, е била в
размер на 38 473.32лв, от която с Решение рег. № BG 05M9OP001-2.005-0097/3 от 26.02.2018г е верифицирана сумата
29 272.03лв, и е отказана верификация на сумата 9 201.29лв., включително:
1). По т.2.1 сума в размер на 5 821.36лв. - Бюджетен раздел I. Ред 2.1
„Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл
на физически лица - персонал на услугите, финансирани по Компонент 2 и пряко
ангажирани с предоставяне им, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка
на осигурителя върху договореното възнаграждение“. Прието е, че изпълнението на
дейността е предвидено по плана за изпълнение да стартира на 30.07.2017г., а
бенефициентът е назначил част от екипа от специалисти в иновативната „Детската
академия“ преди реалното стартиране на дейността, като са сключени трудови
договори с: управител Д.М., считано от 01.06.2017г., сътрудник социални
дейности Р.К., считано от 01.06.2017г.; педагог Р.Г., считано от 08.06.2017 г.,
социален работник А.Д., считано от 09.06.2017 г., и психолог К.Х., считано от
18.07.2017г. Прието е, че назначаването на специалистите два месеца преди
стартиране на услугите нарушава принципите за ефективност и ефикасност на
разходите. Посочено е, че УО е изискал от бенефициента допълнителни разяснения,
каквито са представени, но те не предоставят на УО необходимата увереност за
целесъобразност на извършените разходи произтичащи от извършената работа от
посочените лица, поради което на осн.чл.64 ал.1 вр.чл.62 ал.2 и ал.3 от
ЗУСЕСИФ, УО не е верифицирал разходи за възнаграждение на назначения на трудов
договор персонал за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл. – за
м.06.2017г. в размер на 2 713.59лв. и за м.07.2017г. - 3 107.77 лв.;
и 2). По т.2.4 сума в размер на 176.40 лв. - Бюджетен раздел V, ред 9. 6.
„Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка
по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“. УО е посочил, че за отчетените
разходи за възнаграждения на експерт - психолог Н.Г. за м.09.2017г. определя
максимално допустим размер на часовата ставка на база на последните актуални
публикувани данни на Националния статистически институт за размера на средната
работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен
съгласно Раздел III, т. 1.1 от Методологията и на база средна работна заплата
за икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ в размер на
6.18лв. за периода от м.08.2016г до м.07.2017г, поради което УО не е верифицирал
разходи за възнаграждения на психолога за м.09.2017г. в размер на 176.40лв.; в т.2.2 и
в т.2.3 са описани и останалите неверифицирани суми и основанията за това.
С решение №4611/06.07.2018г по
адм.д.№3033/2018г по описа на АС-СГ жалбата на Сдружение „Дари усмивка“ против
това Решение от 26.02.2018г е отхвърлена изцяло. С решение № 11319/23.07.2019г
по адм.д.№12896/2018г на ВАС-София, VІІ отд., това решение е отменено, отменена
е и цялата т.2 от Решение рег. № BG
05M9OP001-2.005-0097/3 от 26.02.2018г с отказа за верификация на общо 9 201.29лв., и
преписката е изпратена на ръководителя на УО на ОП „РЧР“ за ново произнасяне по
постъпилото искане №1 от Сдружението за отчетния период 30.03.2017г –
30.09.2017г, като му е определен 90-дневен срок за това. Касационният съдебен
състав е приел, че отказът за верификация е обективиран в четирите пункта на
т.2 от Решението, към всеки от които са изложени фактически основания – липсват
обаче посочени правни норми, които определят като недопустим разход
възнагражденията на назначения на трудов договор персонал от Сдружението за
периода от 01.06.2017г до 31.07.2017г, и на назначения специалист-психолог за
м.09.2017г. Съдът е приел, че липсата на посочено годно правно основание за
отказ за верифициране на заявените разходи прави оспореното Решение на УО
материално незаконосъобразен акт – пропуски, които са съществени и обуславят отмяната
му само на това основание.
След постъпване на преписката при
административния орган е постановено оспореното в настоящото производство Решение
№ BG05M9OP001-2.005-0097/13 от 11.09.2019г. С първата
негова оспорена част по подточка 1.1 е отказана за верифициране сумата
5 821.36лв. - Бюджетен раздел I. Ред 2.1 „Разходи за трудови
възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на физически лица -
персонал на услугите, финансирани по Компонент 2 и пряко ангажирани с
предоставяне им, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя
върху договореното възнаграждение“, ръководителят на УО е изложил от фактическа
страна, че социалната услуга е разкрита със Заповед от 01.08.2017г, като
реалното предоставяне на почасовите услуги е започнало на 07.08.2017г в
изпълнение на дейност „Подкрепа за намиране на работа чрез интегрирани
комплексни мерки и предоставяне на иновативна социална услуга „Детска академия“
в общността – Компонент2“ от одобреното проектно предложение. Независимо, че изпълнението
на дейността според плана за изпълнение е предвидено да започне на 30.07.2017г,
бенефициентът е назначил част от екипа от специалисти в „Детската академия“
преди реалното стартиране на дейността, сключвайки трудови договори с:
управител Д.М., считано от 01.06.2017г., сътрудник социални дейности Р.К.,
считано от 01.06.2017г.; педагог Р.Г., считано от 08.06.2017г., социален
работник А.Д., считано от 09.06.2017г., и психолог К.Х., считано от 18.07.2017г.
– тези дати се установяват от приложените по преписката трудови договори с
посочените лица (стр.87-91 по делото). Прието е, че назначаването на
специалистите два месеца преди стартиране на услугите нарушава принципите за
ефективност и ефикасност на разходите. Посочено е, че УО е изискал от
бенефициента допълнителни разяснения, каквито са представени, но те не
предоставят на УО необходимата увереност за целесъобразност на извършените
разходи, произтичащи от извършената работа от посочените лица; че в описанието
на дейността в одобреното проектно предложение
(стр.54-70 по делото) липсват посочени подготвителни дейности, въз
основа на които да се определят за допустими предявените разходи; както и че предоставената
безвъзмездна финансова помощ няма за цел подпомагането дейността на
бенефициента, а представлява използването на публичен финансов ресурс за
публични цели – в този смисъл предявените разходи не са пряко обвързани с
изпълнението на одобрени дейности, и не са предварително заложени в бюджета на
проекта, поради което не следва да се верифицират като нецелесъобразни. Като
правно основание за този отказ в диспозитива на решението са посочени чл.57
ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 8 от Приложение 1 –
Формуляр за кандидатстване към административния договор, във връзка с чл.33 от
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от ПМС
189/2016г, във връзка с чл.19 ал.3 т.1 б.“б“ от Наредба №Н-3/22.05.2018г на МФ,
на които основания УО не е верифицирал разходи за възнаграждение на назначения
на трудов договор персонал за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл. –
за м.06.2017г. в размер на 2 713.59лв. и за м.07.2017г. - 3 107.77
лв.
С втората оспорена част на
Решението по подточка 1.4 е отказана за верифициране сумата 176.40лв. –
Бюджетен раздел V, ред 9.6. „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по ЗЗД, неквалифицирани другаде“. В
мотивната част на Решението УО е посочил, че за отчетените разходи за
възнаграждения на експерт - психолог Н.Г. за м.09.2017г. определя максимално
допустим размер на часовата ставка на база на последните актуални публикувани
данни на Националния статистически институт за размера на средната работна
заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно
Раздел III, т. 1.1 от Методологията и на база средна работна заплата за
икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ в размер на
6.18лв. Прието е, че възнаграждението на експерта-психолог Н.Г. следва да се
признае до максимално допустимия размер на часовата ставка на база на
последните актуални публикувани данни на НСИ към момента на сключване на
договора й. С диспозитива на Решението като правно основание за отказа да бъде
верифицирано възнаграждение на психолога за м.09.2017г. в размер на 176.40лв.
са посочени чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.3.18 от административния
договор, във връзка с Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП
„РЧР“.
От съдържанието на приложеното по
делото проектно предложение от Сдружение „Дари усмивка“ и от приложената в
разпечатан вид кореспонденция между страните по административния договор по
повод подадения отчет се установява, че според плана за изпълнение на
дейностите по проекта (стр.12, 13 и 14 от 34 от предложението), организацията и
управлението му започват от първия проектен месец, т.е. м.03.2017г, когато ще
се сформира екип за управление и администриране, състоящ се от ръководител,
счетоводител, координатор и технически сътрудник с описани функции, и с
продължителност 20 месеца; за ръководител на проекта е определена К.К.(а не
представляващия Сдружението Д. М.). Дейностите с участието на специализирания
персонал – сътрудник социални дейности, социален работник, педагог и психолог –
са предвидени да започнат от 5 проектен месец – 30.07.2017г (стр.17 -22 по
предложението). Според приложената Заповед №3/01.08.2017г на Д.М. (стр.92 по
делото), дейностите по социална услуга Център за социална рехабилитация и
интеграция „Академия усмивка“ във връзка с изпълнението на административния
договор, са стартирали на 01.08.2017г. От кореспонденцията между страните по
административния договор е видно, че в хода на изпълнение на проекта
бенефициентът е предприел изменения на начални срокове на изпълнение на няколко
дейности, вкл. свързани със изпълнение задълженията на специализирания персонал
(стр.79-80 по делото), които с назначени от 30.05.2017г – управител социални
дейности, сътрудник социални дейности, педагог, от 08.06.2017г - социален
работник, и от 17.07.2017г – психолог (стр.87-91 по делото).
По отношение на начина на
определяне на часовата ставка на наетата по граждански договор психолог Н.Г. –
15 лв./час. (вкл. осигуровки от работодателя), са изброени квалификациите й и
се цитира собствено пазарно проучване на бенефициента, с отбелязани тарифи и
такси за единица, спрямо съпоставката на ставките, планирани в рамките на
проекта, с твърдение, че екипът е съблюдавал принципа за ефективно разходване
на средствата от БФП (стр.80 по делото).
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
доказателствата по административната преписка, въз основа на която е издаден
оспорения акт, приобщените в хода на съдебното дирене писмени такива, и тези по
адм.д.№3033/2018г по описа на АССГ.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения в
съответните части ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Съгласно предвиждането на §1 т.1
от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във
връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания
подлежат на оспорване по реда на АПК по аргумент от чл.62 ал.1 вр.ал.3 и чл.27
от ЗУСЕСИФ.
Съгл. чл.4 ал.7 от Устройствения
правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС
№266/2009г, министърът на труда и социалната политика управлява програми и
проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от Структурните фондове
на ЕС и от други международни финансови институции. В рамките на своята
компетентност, със своя заповед № РД01-268/04.04.2018г. Министърът на труда и
социалната политика (стр.26-27 по делото на АССГ) е оправомощил своя заместник да
изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган по ОП „РЧР“ 2014-202 в
пълен обхват, т.е. опореният акт е издаден от предвидения в чл.62 ал.3 от
ЗУСЕСИФ орган, както и в изискуемата за редовността му от формална страна
писмена форма. В мотивната му част се съдържа изложение на релевантните факти,
а в диспозитива му са посочени и правните основания за отказа, а именно – чл.57
ал.1 т.1, 2 и 4 от ЗУСЕСИФ и съответните приложими Регламент и подзаконови
нормативни актове по първия оспорен пункт, и чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ
вр.чл.3.18 от Административния договор за втория оспорен пункт.
Правната уредба на производството
по верификация на разходи се съдържа в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕСИФ. Цитираните
разпоредби предвиждат, че междинните и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи, и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл.62 ал.3 от ЗУСЕСИФ, управляващият орган извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от
Закона, а конкретно изброените условия за допустимост се съдържат в чл.57 ал.1
от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми.
Според чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ
разходите се считат за допустими, ако са извършени законосъобразно съгл. приложимото
право на Европейския съюз и българското законодателство. Цитираната
предпоставка следва да е налице в съвкупност с останалите изисквания на чл.57
ал.1 от Закона. В тежест на административния орган е да докаже, че разходите са
в нарушение на изискването на чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Няма да подлежат на
верификация разходи, които не отговарят на посочените критерии, или които не
могат да бъдат установени, респ. доказани по начина, предвиден с чл.60 ал.3 от
ЗУСЕСИФ.
В конкретния случай са приложими общите
принципи при разходване на средства от ЕС, определени в Дял І на ІІ Част от
Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006г на
Съвета. Чл.4 §8 на посочения Регламент задължава Комисията и държавите-членки да
спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с чл.30 от
Финансовия регламент, предвиждащ бюджетните кредити (каквато е и безвъзмездната
финансова помощ) да се използват в съответствие с принципа на добро финансово
управление, и по-специално в съответствие с принципите на икономичност,
ефикасност и ефективност. Трите посочени принципа са определени в същата
разпоредба, като е посочено, че принципът на икономичност изисква ресурсите да
се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра
цена; принципът на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между
използваните ресурси и постигнатите резултати; и принципът на ефективност се
отнася до осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на
планираните резултати.
УО е обективирал своите
„забележки“ в кореспонденцията до бенефициента по реда на чл.63 от ЗУСЕСИФ,
както следва:
По т.1.1 от оспореното решение: Още с т.8 от първата Комуникация
от 22.01.2018г (стр.72 по делото) УО е изискал от дружеството-бенефициент
допълнителни обяснения относно необходимостта от назначаване на персонала по
проекта от 01.06.2017г, след като социалната услуга е разкрита на 03.08.2017г. В
отговорите си от 29.0.2018г и от 09.02.2018г ръководителят на проекта К.К.и
председателя на УС на Сдружение „Дари Усмивка“ са изложили, че разкриването на
социалната услуга е свързано със значителна подготовка и организационен процес
в две направления – предварителна работа за подготовка на
материално-техническата база (осигуряване на подходящи помещения, отговарящи на
определени санитарни и социални изисквания, а именно – извършване на монтажни и
ремонтни дейности, избор на доставчици на специализирано оборудване, съставяне
на списъци с необходимите материални и консумативи и пр.), и извършване на
подбор на персонала, на желаещи участници, срещи с родители на деца от целевата
група, разработване и подготовка на работни бланки, темплейти и цялостна
документация по разработване и внедряване на социалната услуга, вкл. и
запознаване с нормативната уредба. По отношение на тези разходи управляващият
орган е изложил в мотивите на оспорения си акт, че назначаването на управител,
сътрудник социални дейности, педагог, социален работник – 2 месеца преди
реалното предоставяне на услугите на 07.08.2017г, и на психолог на 18.07.2017г,
нарушава принципите на ефективност и ефикасност на разходите; че предоставените
от бенефициента допълнителни разяснения не предоставят на органа необходимата
увереност за целесъобразността на извършените разходи, произтичаща от
извършената работа на посочените лица; че в описанието на дейността в
ободреното проектно предложение липсват подготвителни дейности, въз основа на
които да се определят за допустими предявените разходи, и в този смисъл – че
предявените разходи не са пряко обвързани с изпълнението на одобрени дейности,
и не са предварително заложени във бюджета на проекта. Като правни основание за
този отказ в диспозитива на решението са посочени чл.57 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от
ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 8 от Приложение 1 – Формуляр за кандидатстване към
административния договор, във връзка с чл.33 от Регламент (ЕС, Евратом)
2018/1046, във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от ПМС 189/2016г, във връзка с чл.19
ал.3 т.1 б.“б“ от Наредба №Н-3/22.05.2018г на МФ, като в резултат УО не е
верифицирал разходи за възнаграждение на назначения на трудов договор персонал
за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл. – за м.06.2017г. в размер на
2 713.59лв. и за м.07.2017г. - 3 107.77 лв.
Настоящият съдебен състав
преценява така достигнатия от УО правен извод по същество за отказа за
верификация на посочените суми като доказателствено обвързан и правилно
квалифициран. Логично и житейски оправдано е становището на
Сдружението-жалбоподател, че преди началото на предоставяне на иновативната
социална услуга е обективно необходима предварителна подготовка – както на
материалната база, така и на самия предлаган на потребителите продукт, вкл.
чрез подбор и организация на персонала. Такива подготвителни дейности обаче не
фигурират в одобреното проектно предложение, респективно – претендираните
разходи за тях са извън обхвата на одобрения проект по см.чл.57 ал.1 т.2 от
ЗУСЕСИФ, а бенефициентът е предприел изменение на Административния договор в
тази му част не по предвидения с него ред и без предварително съгласуване и
постигнато съгласие на УО.
На следващо място липсва
причинно-следствена връзка между квалификациите на назначените пред периода
01.06.2017г – 18.07.2017г специалисти – управител, сътрудник социални дейности,
педагог, социален работник и психолог, с извършването на тези подготвителни
дейности - ремонтни и монтажни и всички останали дейности, свързани с
осигуряването на благоприятна среда за предоставяне на услугата, с разработване
на работни документи, свързани с регистрацията и обслужването на целевите
групи, както и за класиране и архивиране на информация, каквато преди
стартиране на услугата не е налична. Този извод се потвърждава от подробното
описание на функциите на другите участници в екипа по управление на проекта, чиято
работа и компетенции са свързани именно с администриране на изпълнението на
проекта, и за чиито възнаграждения са заявени и одобрените разходи преди
стартирането му.
Не на последно място – не може да
не бъде споделено и становището на УО, че предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ няма за цел да подпомага дейността на дадени търговски или
нетърговски организации, а представлява използването на публичен финансов
ресурс за постигането на публични цели, в какъвто смисъл е чл.2 от Регламент
(ЕС) №1304/2013 на ЕС и на Съвета от 17 декември 2013г относно Европейския социален
фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1081/2006 на Света. Идентична е и
императивната норма на чл.4 ал.3 от ЗУСЕСИФ,
предвиждаща, че безвъзмездната финансова помощ не може да има за цел или
резултат реализирането на печалба. В тази връзка правото на бенефициента по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е не да получи
безвъзмезден финансов ресурс, за да развива дейността си, а е свързано с
възможността да участва в постигането на публичната цел, за която е обявена
съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Поради това,
за да се считат допустими дадени разходи, те трябва да са пряко обвързани с
изпълнение на одобрените дейности и да бъдат предварително заложени в одобрения
бюджет на проекта. В конкретния случай според разписаните от бенефициента и
одобрени от УО дейности в проектното предложение е видно, че екипът на
интегрираната услуга се назначава и разходи за него са предвидени от пети
проектен месец, т.е. от 30.07.2017г, а със заявлението се претендират за верификация
такива разходи от 01.06.2017г. С оглед изложеното съдът намира, че в случая са
налице и възприетите от ответната страна основания по чл.57 ал.1 т.1 и т.4 от
ЗУСЕСИФ за отказ така претендираните разходи да бъдат верифицирани. В тази част
оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.
По т.1.4 от оспореното решение: С т.8 от Комуникацията от
13.02.2018г УО е изискал от бенефициента допълнителни разяснения и
доказателства за начина на определяне на часовите ставки на наетия с граждански
договор външен експерт – психолог Н.Г. за м.09.2017г. С отговора си Сдружението
– жалбоподател се позовава на Методологията за регламентиране на
възнагражденията по ОП „РЧР“ 2014-2020, конкретно Раздел ІІІ т.2 и т.3, на
направено собствено пазарно проучване на етап кандидатстване и на етап
изпълнение на услугата, и на притежаваните от психолога квалификации (магистър
- психолог, бакалавър - социален педагог, педагогическа специализация по „Транзакционен
и Сценарен анализ“, Удостоверение за „Ръководител на групов тренинг“, владееща
жестомимичния език, и на спазването на принципа за ефективност на разходите, за
да мотивиран изплатеното й възнаграждение в размер на 15 лв./час. Тези
разяснения не са възприети от административния орган, който с позоваване на
чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ с оспореното си решение определил максимално допустим
размер на часовата ставка от 6.18лв. на база на актуалните публикувани данни на
НСИ за размер на средната работна заплата за страната за съответната икономическа
дейност към момента на сключване на гражданския договор, изчислен по реда на Раздел
ІІІ т.1.1 от Методологията.
Съгл. Раздел ІІІ т.3 от
Методологията „В случаите по т.1 и т.2 е възможно определяне на по-висок
индивидуален размер на почасовото заплащане само в случаите на мотивирана
необходимост от висококвалифицирани
експерти за сходни дейности, придружена с доказателства за притежавани:
образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и други (по-високия
индивидуален размер следва да бъде доказан с трудов договор, договор за услуга
или еквивалентен документ).“ Бенефициентът е представил заверени копия от
дипломи, свидетелства и удостоверения (с изключение на такива за жестомимичния
език) относно квалификациите на психолога, и гражданския им Договор
№5/01.09.2017г с Н.Г., Сметка за изплатени суми и РКО – двете от 29.09.2017г за
сумата 277.50лв, т.е. предоставил е само част от необходимите доказателства. По
отношение на доказателствата за квалификации следва да се отбележи, че понятията
„висококвалифициран“ и „високообразован“ не са равнозначни. Освен
задължителните (задълбочени) теоретични знания, съществен елемент на първото
понятие като качествен критерий е нивото на натрупания практически опит и
неговата резултатност, което предполага публичност на оценката за това, и
конкретно – доказателства за професионалния стаж на специалиста в областите,
предмет на проекта, евентуални научни публикации и пр. Такива в производството
пред административния орган и пред съда не са представени, което препятства
възможността привлеченият психолог да бъде определен като отличаваща се
съществено от нивото на квалификация и опитност в своите професионални среди в
съответното направление на медицината –психология, науката и/или на
медицинската практика.
От друга страна съгласно раздел
III от Методологията, максимално допустимият размер на почасовото
възнаграждение за експерти, наети във връзка с изпълнението на проекти, се
определя на база налични счетоводни отчети от страна на бенефициента или
неговите партньори за сходна длъжност, или последните актуални публикувани
данни на Националния статистически институт за размера на средната работна
заплата за страната за съответната икономическа дейност. Предвид липсата на
ангажирани счетоводни документи, единствената възможност за определяне
максимално допустимия размер на почасовото възнаграждение на експерта са
последните актуални публикувани данни на НСИ. По този начин законосъобразно и
обосновано се е произнесъл и УО с проверяваното си решение в тази му част,
което според изричното изявление на представляващия Сдружението не се оспорва
относно определения размер от 6.18 лв. /час. Тъй като изплащането – и
заявяването за верифициране на възнаграждението на този външен специалист в
размер на 15 лв./час не са документално обосновани, то представлява нарушение
на принципите на чл.30 от Финансовия регламент, ерго – верифицирането им
правилно е отказано с позоваване на чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ.
В обобщение на изложеното съдът
намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
(такива, чието избягване би резултирало в различен акт по същество), и при
правилно приложение на материалния закон, при което следва да бъде отчетен и
фактът, че констатациите на УО и обвързаните с тях правни изводи не бяха
опровергани от оспорващите в настоящото производство.
При този изход на спора
своевременната претенция на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение е
основателна и следва да бъде уважена в размер на 150лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК.
В заключение съдът констатира, че
размерът на дължимата от Сдружението ДТ за оспорване на решението – ИАА,
определен на осн.чл.27 ал.6 от ЗУСЕСИФ, е в размер на 60лв., докато реално
внесената от тях ДТ е в размер на 10лв, което налага осъждането им за заплащане
на остатъка от 50лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Сдружение „Дари усмивка“ –
Варна, ЕИК *********, чрез представляващия Д.М., против Решение рег.№
BG05М90Р001-2005-0097/13 от 11.09.2019г на Зам.
министъра на труда и социалната политика и ръководител на управителния орган на
ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в частта по т.1, подточки 1.1 и
1.4 от същото, с която на Сдружението е отказана верификация на разходи в общ
размер на 5 997.76лв.
ОСЪЖДА Сдружение
„Дари усмивка“ – Варна, ЕИК
*********, чрез представляващия Д.М., да заплати сумата 50 (петдесет) лв., представляващи
доплащане на държавна такса, по съответната сметка на Административен съд –
Варна.
ОСЪЖДА
Сдружение „Дари усмивка“ –
Варна, ЕИК *********, чрез представляващия Д.М., да заплати на Ръководителя на УО на ОП „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020 при МТСП юрисконсулско възнаграждение в размер
на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС- София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: