№ 625
гр. Ямбол, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500419 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл., вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. М. от гр.*******, чрез пълномощника адв.П.
К. от ЯАК против Определение №1734/24.08.2022 г., постановено по гр.д.№1240/2022 г. по
описа на ЯРС. С цитираното определение районният съд, след като уважил възражението на
ответника "Уникредит Булбанк" АД за местна неподсъдност на спора пред ЯРС, прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.
В жалбата се изразява недоволство от така постановеното определение с твърдения
за неговата неправилност. Сочи се, че неправилно ЯРС е приел, че не е спазена местната
подсъдност, респ. че не е налице хипотезата на чл.115 ГПК, т.к. вредите са претърпени в
гр.Ямбол от действия на ЧСИ по принудително събиране на вземане на ответната банка.
Сочи се, че вредите на ищцата са претърпени в качеството й на потребител, т.к. е един от
солидарните длъжници по договора за банков кредит от 19.05.2012 г., сключен между
банката и М.Г.В.. Предвид на изложените в частната жалба съображения се иска
постановяване на определение, с което атакуваното определение да се отмени.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна "Уникредит Булбанк" АД е
депозирала писмен отговор на частната жалба, в който е заявила становище за нейната
неоснователност, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното
определение. Твърди се, че случая не попада в нито една от хипотезите на чл.113 и чл.115 от
ГПК, поради което следва да се приложи общата разпоредба на чл.105 ГПК, по силата на
която компетентен да разгледа спора е СРС.
Съдът, след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.121 ГПК, подадена е в
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М.Г.М. от
гр.***** против „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София,
с която са предявени главен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и предявен, при
условията на евентуалност, иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Видно от обстоятелствената
1
част и петитума на исковата молба, включително и от допълнителното уточнение е, че с
предявения иск за главница ищцата, като един от солидарните длъжници по договора за
банков кредит от 19.05.2012 г., сключен между ответната банка и М.Г.В., претендира вреди
от непозволено увреждане, причинено от бездействия на служителите на ответната банка да
насочат претенцията на банката към застраховател предвид настъпило застрахователно
събитие - инвалидизиране на главния длъжник, последвано от смъртта му, а сумите по
принудителен ред са събрани от ищцата. В условията на евентуалност се претендират
същите вреди, като такива от неоснователно обогатяване от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който възразил против
местната подсъдност на спора пред ЯРС. Посочено е, че съгласно общата разпоредба на
чл.105 ГПК спорът следва да бъде отнесен пред РС - София, където е седалището на
ответника, като счита за неприложими нормите на чл.113 и чл.115 ГПК, които не
обосновават компетентност на ЯРС, тъй като претенцията на ищеца е на извъндоговорно
основание и той не може да се ползва, нито от специалната подсъдност на чл.113 ГПК, нито
от тази по чл.115 ГПК.
За да уважи възражението за местна неподсъдност на спора, първостепенния съд е
посочил, че предявеният иск е за вреди, претендирани на извъндоговорно основание – чл.49
ЗЗД и самият ищец в обстоятелствената част на ИМ сочи, че вредите произтичат от
посочено бездействие на служители на банката, при което не се претендират
последици/вреди от съществуващо договорно правоотношение между ищеца и ответната
банка. След като търсената отговорност е деликтна, то на общо основание за нея е
приложима подсъдността по чл.115 ГПК, която дава възможност по иск за обезщетение при
непозволено увреждане, той да се предяви по местоизвършване на деянието, като изборът
на подсъдността е предоставена на увредения от деликта ищец. В случая обаче
противоправните бездействия, които се твърдят в исковата молба, не се твърди да са
осъществени в гр.Ямбол, а фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищцата в гр.***** е
без значение.
Определението е правилно, а изложените мотиви се споделят и въззивния съд на
осн. чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към тях е следното:
Съгласно общото правило на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. Изключение от тази норма е
предвидено в чл.113 ГПК, съгласно който иск на потребител може да бъде предявен по
неговия настоящ или постоянен адрес. Изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е
приложима в случаите, когато от една страна ищецът има качеството „потребител” по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а от друга страна търси защита на правата си в това
качество въз основа на съответния специален закон. Понятието потребител е възприето в
широк смисъл и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически
лица по съответните специални закони. В случая ищцата е физическо лице и принципно би
могла да има качеството на потребител, съгласно легалната дефиниция на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
Действително заявената от ищцата претенция е на извъндоговорно основание, но
правоотношението между страните, както самата ищца твърди в ИМ, е възникнало по
договор за банков кредит, обезпечен с ипотека. Този вид договори за кредит обаче по
изричната норма на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за потребителския кредит са изключени от
приложното му поле, в т.ч. и от приложното поле на ЗЗП, поради което свързаните с тях
искове нямат характер на потребителски искове по смисъла на чл.113 от ГПК. При това
положение неоснователни са оплакванията в частната жалба, че ищцата незаконосъобразно
е лишена от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК.
Разпоредбата на чл.115 ГПК, като изключение от общата местна подсъдност по
чл.105 ГПК, дава възможност по иск за обезщетение при непозволено увреждане, той да се
2
предяви по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността е предоставена на
увредения от деликта ищец. За местоизвършване на деянието се счита всяко място, където
се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не и мястото, където са
настъпили вредоносните му последици. В конкретния случай обаче се претендират вреди от
бездействия на служители на ответната банка, чието седалище е в гр.София, чиито
вредоносни последици са настъпили за ищцата в гр.*****.
Като е стигнал до идентични правни изводи, ЯРС е постановил правилен съдебен
акт, който не страда от пороците, визирани в частната жалба и следва да бъде потвърден, а
жалбата против него – оставена без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1734/24.08.2022 г., постановено по гр.д.
№1240/2022 г. по описа на ЯРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3