Р Е Ш Е Н И
Е № 261283
гр. Пловдив, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5011 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника В.Г.Ч., че последният дължи на ищеца сумата от 725,12
лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 18.11.2015 г. – 19.11.2018 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***” № **, както и мораторна лихва в размер на 75,71 лв. за
периода 31.01.2016 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/ *** г. по ч.гр.д. № 19751 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик и ползвател на
водоснабден недвижим имот, който къща, построена върху земя – частна общинска
собственост. Посочва, че отчетът в имота е извършван съобразно чл. 23 ал.5 от
ОУ при условията на неизправно измервателно устройство. Абонатът бил уведомяван
многократно за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство, но
от същия не били предприети действия в тази насока. В карнета фигурирали
подписи на потребителя. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 19751/2018 г. ПРС, XVII гр.с. Заповедта
била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което за
заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от *** на ответника – адв. Б.–.. Възразява се, че не са налице
доказателства ответникът да е собственик на процесния имот.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 19751 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XVII граджански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ***/*** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание
чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.**-**/, деклариран от ответника. Без значение за
изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика,
ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и
приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е
въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение
на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/
ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от
разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е
титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена
вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
На
следващо място, по делото се установи, а и ответникът не оспори, че ищцовото
дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния
период от 18.11.2015 г. – 19.11.2018 г., поради което е изправна страна по
договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се
има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите
количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).
Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този
смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.
В случая, по делото се установи, от
заключението на приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено на основание чл. 202
ГПК,
че в процесния имот е монтирано измервателно устройство, което
представлява много стар водомер за студена вода със стрелково отчитане.
Установява се също, че водомерът е повреден и не отчита преминалите през него
водни количества, няма данни кога е преминал през метрологична проверка, тъй като
липсва оловна пломба. Циферблатът на водомера е замърсен и много тъмен, липсва
в помещението осветление, поради което вещото лице не е успяло да отчете
последното показание на водомера преди да се увреди. По данни на обитателите,
водомерът не работи от много време.
В този случай, при който монтираният в
обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма как същото
да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр.
Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от
инкасатор. Костатацията за неработещ водомер е осъществена, поради което и
начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл.
23, ал.5 от ОУ. Посочената разпоредба гласи, че при липса на индивидуални водомери
или неработещи такива месечното количество се определя, като се начислява по 5
куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. От показанията на
разпитания по делото свидетел – Д.Д.Е., които се кредитират от съда като
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че
в жилището, което обитава ответникът са живели различни лица, но в винаги е
записвана бройката на лицата, които живеят там, на базата на която е определено
и количеството начислена вода. Предвид изложеното съдът намира, че количеството
начислена вода по правилата на чл. 23, ал.5 от ОУ съответства на посоченото в
карнетите.
От
всичко изложено следва, че исковата претенция се явява доказана по основание.
Размерът на претенцията за заплащане на количество начислена вода не се оспорва
от ответника.
От всичко изложено следва, че са налице
всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на
ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на
ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална
вода по отвеждане.
Като законна последица от уважаване на
главната претенция ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – *** г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната искова
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Размерът на акцесорната
претенция също не е спорен в настоящото производство.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 625 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. –
за ДТ; 300 лева- депозит за особен представител; 130 лева – депозит за СТЕ; 20
лева – депозит за свидетел. Следва да се присъдят и сторените разноски в
заповедното производство, а именно – сумата от 75 лв., като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.Ч., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 752,12 лв. (седемстотин
петдесет и два лева и дванадесет стотинки),
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 18.11.2015 г. – 19.11.2018 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***” № **, както и обезщетение за забава в размер на 75,71 лв. (седемдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки) за периода 31.01.2016 г. – 31.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/*** г. по
ч.гр.д. № 19751 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
ОСЪЖДА
В.Г.Ч., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от общо 625,00
лева (шестстотин двадесет и пет лева) - съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция и 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 19751
по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на *** на ответника - адвокат Ж.Н.Б.–., РКО за внесения от
ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство
в размер на 300 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К.Боева
Вярно
с оригинала.
М.К.