Решение по дело №2639/2010 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2309
Дата: 21 декември 2012 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20107040702639
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 декември 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, № 2309 / 2012г.

 

                                                                                                                   

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

      СЪДИЯ:

  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

от съдия

АЛЕКСАНДРОВА

по адм.д. № 2639/2010г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.

Жалбоподателят „Скът” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя М.Е.С., е оспорил ревизионен акт №*********/04.10.2010г. издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен, относно определено задължение за ДДС и лихвите върху него за периода 01.12.2009г.-31.12.2009г., който е потвърден с решение № РД-10-373/03.12.2010г. на директора на Дирекция „Обслужване и управление на изпълнението” Бургас. Счита ревизионния акт в оспорената част за незаконосъобразен и иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Представителят на ответника оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата намира оспорения акт за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия 1000636/14.04.2010г., издадена от началник сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП–гр.Бургас, изменена със ЗВР № 1001015/21.06.2010г. издадени от същият орган е възложена ревизия на жалбоподателят, която обхваща задължения за ДДС за данъчни периоди 01.12.2009г.-31.03.2010г., корпоративен данък – 01.01.2009г.-31.12.2009г., данък по чл.194-204 от ЗКПО за данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г. и данък по чл.42 и 49 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2009г. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 1001015/04.08.2010г. Ревизионен акт № 20 1001015/04.10.2010г. е издаден от орган по приходите, оправомощен със заповед № К 1001015/04.08.2010г. изменена със заповед № К 1001015_1/04.10.2010г. Същият е обжалван пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”–гр.Бургас при ЦУ на НАП, който не е приел наведените в жалбата възражения за основателни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт .

С оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

Относно приложението на материалният закон съдът намира следното:

С ревизионния акт на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.9 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 210 426 лв. главница за данъчен период 01.12.2009г. - 31.12.2009г. по фактури издадени от „Алекс травъл” АД: фактура № 1445/01.12.2009г. с данъчна основа 430 000 лв. и ДДС 86 000 лв. с предмет на доставка авансово плащане по договор; фактури № 1518/11.12.2009г. с данъчна основа 400 000 лв. и ДДС 80 000 лв. и предмет на доставката авансово плащане по договор; фактура № 1532/28.12.2009г. с данъчна основа 222 130 лв. и ДДС 44 426 лв. с предмет на доставка окончателно плащане по договор №46/28.09.2009г.

При извършена насрещна проверка на доставчика „Алекс травъл” АД е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите считано от 28.12.2009г. при насрещната проверка са представени копия от оспорените фактури, четири броя количествени сметки, договор № 46 от 28.09.2009г., сключен между доставчика и жалбоподателя за извършване на ремонт на котелно помещение и доставка на материали, консумативи и техника на обща стойност 137 362,80лв. с включено ДДС, ремонт, включващ подмяна на тръби за отопление и оранжерийни стъкла в оранжериен блок №2 на обща стойност 654 518,40лв. с включено ДДС, ремонт включващ подмяна на тръби и оранжерийни стъкла в оранжериен блок №1 на стойност (в т.ч. стойността на дейностите и доставката на материали) 310 412,52 лв. с включено ДДС и ремонт на разсадно помещение, представляващо подмяна на тръби за отопление и остъкляване на обща стойност 160 262,28лв. с включено ДДС.  

Във връзка с изпълнението на т.1.1 от договора всички ремонтни дейности и материали са описани подробно в количествено-стойностни сметки, представляващи неразделна част нето. В т.3.1 от договора е посочено, че възложителят заплаща на изпълнителя извършените ремонтни дейности на обща стойност 1 262 556 лв. с вкл. ДДС по следния начин: на 01.12.2009г.–480 000.00 лв. авансово, на 11.12.2009г.–480 000.00лв. авансово и на 28.12.2009г.-302 556.00 лв. Плащането се осъществява в български лева, след представяне на фактура.

С Анекс от 01.12.2009г. към договор №46/28.09.2009г., страните изменят клаузи на договора, в частта, относно плащането, като постигат съгласие възложителят да изпълни своето задължение за заплащане на цената на извършените ремонтни дейности в общ размер на сумата от 1 262 556 лв. с вкл. ДДС чрез даване вместо плащане, като за целта достави на изпълнителя 526 065 кг земеделска продукция, произведена от възложителя, представляваща домати при ед.цена 2.00 лв./кг. Доставката на посоченото количество земеделска продукция следва да се осъществи до 31.12.2009г. и документира със съответните счетоводни документи, предадени на изпълнителят заедно с извършването им.

Приложено е споразумение за прихващане от 30.12.2009г. между „Скът" ЕООД -възложител и „Алекс Травъл" ЕООД - изпълнител, с което страните уреждат изцяло имуществените си отношения, породени от договора за извършване на ремонт № 46/28.09.2009г. и анекса към него, като занапред няма да имат каквито и да било претенции една спрямо друга.

Представени са копия на 14 бр. фактури от 10.12.2009г. до 30.12.2009г. издадени от „Скът" ЕООД за доставка на 526 065 кг. домати, 25 бр. стокови разписки и 26 бр. товарителници. „Алекс Травъл" ЕООД е приложил още хронологичен регистър на с/ки 304, 401, 411, 4532, 702 за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г, оборотна ведомост за периода 01.12.2009г. до 31.12.2009г. от която е видно, че дружество няма ДМА. При извършена проверка в информационния масив на НАП - справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ е установено, че „Алекс Травъл" ЕООД няма назначен персонал.

Ревизиращият орган е приел, че липсват доказателства за настъпило данъчно събитие – наличие на реално извършена услуга по отношение процесните три фактури. За ревизиращия орган това е така, защото съгласно представения договор изпълнителят по него, който е доставчик на услугата следва да осигури необходимите работници, техника, материали и консумативи за извършване на договорената услуга, а същевременно при проверка на информационния масив на НАП е установено, че доставчикът „Алекс Травъл”ЕООД няма назначен персонал. Липсват доказателства същият да е ползвал услуги на други лица. Ревизиращият орган е отчел, че фактури №1445/01.12.2009г. и №1518/11.12.2009г. са издадени за аванс, след като от 01.12.2009г. между страните има сключен анекс настоящия жалбоподател в качеството на възложител да извърши своето задължение за заплащане на цената на доставените услуги чрез даване вместо плащане, като достави на „Алекс Травъл” ЕООД 526 065 кг земеделска продукция – домати. Същевременно към датите на фактури №1445 и №1518 и пет дни преди това няма ефективно плащане. По повод сключения анекс към 11.12.2009г. жалбоподателят, в качеството на доставчик на домати е издал само две фактури на обща стойност 172 800 лв. с ДДС, която е значително по-малка от стойността на посочените по-горе процесни две фактури, по които той е получател на доставена услуга. Ревизиращият орган е приел, че липсват доказателства за извършено реално плащане по процесните фактури от жалбоподателя към доставчика, поради което е приел, че за дружеството е неприложима разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС и липсва основание за издаване на фактура по реда на чл. 113 от ЗДДС. Последната фактура №1532 с предмет окончателно плащане по договор № 46 е издадена на 28.12.2009г., от която дата издателят на фактурата „Алекс Травъл” ЕООД е дерегистрирано дружество по ЗДДС, което е самостоятелно основание за отказ от право на данъчен кредит, защото данъкът по фактурата е начислен без основание.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според която в оранжериите на жалбоподателя има извършени ремонтни дейности, съобразно сключен договор с доставчика „Алекс Травъл” ЕООД. Вещото лице е сравнило количествено-стойностните сметки по договора с осреднени строителни норми за този период и е установило, че стойността на ремонтните дейности съответства на средните строителни норми за този период. Вещото лице е посочило, че в количествено-стойностната сметка подробно са описани по подобекти какви материали и в какви количества са вложени, като в експертното заключение това е преповторено по отношение на видовете вложени материали и съответните количества. Освен това вещото лице е посочило, че за монтажа на стъклата е използвал силикон, не е необходима специална техника, както и особена специализация на работниците. Същото се отнася и за монтажа на тръбите. В съдебно заседание вещото лице при разпита си заяви, че оранжериите са с огромни размери и че при огледа на място установила извършените ремонти. Заявява, че има подменени отоплителни тръби на оранжериите. Ремонта е извършен в четири блока, като основен такъв. В други блокове има подменени стъкла, както и вътрешни стъклени преградни стени и подменени тръби за отопление. Заявява още, че ремонта основно е направен в четири блока, както е според договора – котелно, разсадно и два блока оранжерии.

От съдебно-икономическата експертиза назначена по делото се установява, че всяка от процесните фактури е осчетоводена в счетоводството на доставчика „Алекс Травъл” ЕООД в дебитна сметка 411 „клиенти”, кредитна сметка 702 „приходи от продажби” и кредитна сметка 4532 „начислен данък при продажбите”. Вещото лице е посочило, че доставчика не е водил аналитична отчетност затова при изготвяне на експертизата за периода м.12.2009г. вещото лице е извършило сравнение на стойността на заприходените стоки по сметка 304 „стоки” със стойността посочена в дневника за покупки по ЗДДС за м.12.2009г., отнасяща се до покупка на стоки и е установила, че закупените стоки съгласно дневника са на стойност 1 505 649,19 лв., са толкова, колкото е дебитния оборот на сметка 304, в т.ч. фактури с посочени основания „стоки”, отнасящи се до закупени материали, а именно:

ДФ № 47/22.12.2009г. 176 883,75лв. ДДС 35 376,75 лв. за доставка на черни тръби и винкел по договор, издадена от "МЕГА ПРОЕКТИ" БГ" ЕООД гр. София;

ДФ № 20/23.12.2009г. 42 832,50 лв. ДДС 8 566,50 лв. за доставка на силикон за стъкла 17 133 бр., издадена от "ПЕТГОЛД" ЕООД гр.Козлодуй;

ДФ № 21/26.12.2009г. 83 332,02 лв. ДДС 16 666,04 лв. за доставка на стъкла 5 мм 19 840,9571 кв.м., издадена от "ПЕТГОЛД" ЕООД гр.Козлодуй;

ДФ № 22/27.12.2009г. 97 890,86лв. ДДС 19 578,17 лв. за доставка на стъкла 4 мм, 3,5 мм, 3 мм 11 937,9098 кв.м., издадена от "ПЕТГОЛД" ЕООД гр.Козлодуй;

         Общо фактурите за закупени материали са на стойност 400 939,13 лв., като останалата сума в общ размер на 1 104 710,06 лв., представлява стойността на закупените домати от жалбоподателя.

         Общо заприходените стоки по сметка 304 /Стоки/ са в размер на 1 505 649,19 лв., в т.ч. и фактурите за закупени материали, изброени по-горе. Сметката е без салдо, което означава, че същите са изписани през м. 12.2009 г.

Експертизата, след извършена проверка в счетоводството на жалбоподателя, не е установила наличие на осчетоводени други фактури за ремонт на обекти, освен процесните издадени от „Алекс Травъл” ЕООД.

При разпита в съдебно заседание, вещото лице по съдебно-икономическа експертиза заяви, че вследствие на извършения ремонт е увеличена балансовата стойност на имота със стойността на самите разходи.

Правни изводи.

Съдът счита, че данъчния кредит по доставките извършени от „Алекс Травъл” ЕООД по фактури №1445/01.12.2009г., №1518/11.12.2009г. и №1532/28.12.2009г. е отказан незаконосъобразно, поради което за данъчен период 01.12.2009г.–31.12.2009г. по приложението на ЗДДС ревизионният акт следва да се отмени.

Обстоятелството, че доставчика не е представил достатъчно доказателства, удостоверяващи реалността на доставката не може да обоснове извод, че тя не е извършена, същото касае и обстоятелството, че доставчика не е разполагал с наета работна ръка за да осъществи ремонта на оранжериите. Разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС регламентира, че данъчния кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Разпоредбата на чл.113 от същия закон вменява задължения на доставчика да издаде фактури за извършените от него доставки, които да съдържат реквизитите изискуеми според чл.114 от ЗДДС. Анализът на тези разпоредби води до извода, че за да възникне право на данъчен кредит получателят по сделката следва да притежава валиден документ, който да удостоверява извършването на доставката и така, че да може да се направи извод, че получената стока е облагаема доставка. Отделно от това следва да не са налице и някои от изключенията, визирани в разпоредбата на чл.70 от ЗДДС. В конкретния случай, с оглед естеството на доставките, в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил достатъчно доказателства, които предвид предмета на доставката следва да се намират у него и посредством които може да се докаже получаването на тези доставки, за които са издадени процесните фактури. В съдебното производство, чрез съдебно-техническата експертиза е установено извършването на ремонта на оранжериите. 

Фактите по настоящия спор са относими към тези в решение от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз. Според това решение нормите на директива 2006/112/ЕО не допускат национална практика, съгласно която данъчния орган да може да откаже да признае на данъчно задължено лице право на приспадане на ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставената услуга, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици е извършил нарушения, без самия ревизиращ орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг субект по веригата. Според Съда на Европейския съюз, доколкото отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава това право на приспадане, е данъчна измама. Относно конкретните доставки, данъчния орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване на право на данъчен кредит. Настоящият жалбоподател в хода на ревизионното производство е представил всички доказателства, които според естеството на доставката следва да се намират у него и да удостоверят реалното й извършване. Допълнително доказателства в тази насока са събрани и в хода на съдебното оспорване чрез СТЕ. Не може правото на приспадане на данъчен кредит да бъде отказано само защото ревизиращия орган е счел, че доставчика не е добросъвестен, тъй като не представя достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че той самият е доставил процесните ремонтни дейности. Дори когато при извършване на проверка се констатират данни за евентуални нарушения или измама, ревизиращия орган може да откаже признаване на право на данъчен кредит на задълженото лице само когато установи, според обстоятелствата, че това лице е било в състояние, след като положи необходими усилия в рамките на добрата търговска практика и е могло да се убеди, че с действията си доставчикът му цели да извърши данъчна измама, но въпреки това е взело решение да сключи съответната сделка със знанието, че с това си поведение способства за извършването на измамата. В настоящия случай не са установени такива обстоятелства и не са ангажирани такива доказателства, не само че не е извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, но и такива, които да индикират недобросъвестност от страна на жалбоподателя, както с оглед изпълнение на задължението му спрямо доставчика, така и с оглед поведението му към ревизиращия орган.

От съдебно-икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на жалбоподателят не са осчетоводени други фактури за ремонт на оранжериите освен процесните, а от съдебно-техническата експертиза се установява, че ремонта действително е извършен. Същевременно в счетоводството на доставчика са осчетоводени фактури за доставка на черни тръби и винкел, на силикон за стъкла 17 133 бр., на стъкла 5 мм общо 19 840,95 кв.м, на стъкла 4 мм, 3,5 мм, 3 мм общо 11 937,9098 кв.м. – материали, които по вид и количество съвпадат с тези необходими за извършване на възложеният ремонт. Общо фактурите за закупени материали са на стойност 400 939,13 лв., като останалата сума в общ размер на 1 104 710,06 лв., представлява стойността на закупените домати от жалбоподателя. Общо заприходените стоки по сметка 304 /Стоки/ са в размер на 1 505 649,19 лв., в т.ч. и фактурите за закупени материали, изброени по-горе. Сметката е без салдо, което означава, че същите са изписани през м. 12.2009 г.

Всички тези установени по делото факти еднозначно сочат, че доставката е извършена. Действително предмет на две от фактурите е аванс, а на третата – окончателно плащане, а същевременно малко след сключване на договора, с анекс страните се договарят плащането да се извърши в домати. Според съда това не означава, че доставката по процесните фактури не е извършена, защото плащането не е в пари. По делото е установено, че доматите, в уговореното количество, са доставени от жалбоподателят, т.е. плащането е извършено.

Неправилни са изводите на данъчният орган касаещи третата фактура, която е издадена на датата (28.12.2009г.), на която доставчикът „Алекс Травъл” ЕООД е дерегистриран по инициатива на данъчният орган.

Съгласно чл.106, ал.1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

Според чл.110, ал.2 от ЗДДС в случаите по ал.1, т.1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл.107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация

Както стана ясно от текста на двете разпоредби лицето, което е дерегистрирано, не може да начислява данък и да приспада данъчен кредит след датата на регистрация, а не от деня на дерегистрация. Същевременно според втората хипотеза на чл.110, ал.2 от ЗДДС релевантна към настоящият казус датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация, а по делото липсват данни кога е връчен този акт. Независимо от това, при всяко положение на датата на издаване на акта за дерегистрация лицето може да издадене фактура, в която да начисли ДДС.

С оглед основателността на жалбата, следва в полза на жалбоподателят да се присъдят направените от него разноски, Същият е доказал извършването на следните разноски: 50 лв. – д.т., 13 300 лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.660-661) и общо 1100 лв. платен депозит за изготвяне на две експертизи - следва да се присъдят разноски в размер на 14 450 лева. Относно платеното възнаграждение на процесуалният представител – от една страна ответникът не е направил възражение за прекомерност, от друга съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл.64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Конкретно платеното възнаграждение на адвоката е по-ниско от трикратният размер на възнаграждението според наледбата изчислено спрямо процесният материален интерес – 226 104 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №*********/04.10.2010г. издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, потвърден с решение № РД-10-373/03.12.2010г. на директора на Дирекция „Обслужване и управление на изпълнението” Бургас, относно определено задължение за ДДС за периода 01.12.2009г.-31.12.2009г.

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Скът” ЕООД с ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 14 450 (четиринадесет хиляди четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му. 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: