РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5599
гр. София , 06.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от Г. СТ. Ч. Частно гражданско дело №
20211110130455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „К. И.“ АД срещу Р. ГР. КР. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 513 лв.,
представляваща договорна такса „гарант“ по сключен между страните договор за
потребителски кредит № /12.05.2020 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В процесния случай се касае за сключен договор за потребителски кредит между
длъжника и заявителя „К. И.“ АД. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното производство произтича пряко от целта на Директива /13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата
и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на
гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
1
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквото е заявеното
вземане/, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се
налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната
защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 21,52 лв. за държавна такса и над 203,17 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „К. И.“ АД, ЕИК ********* срещу Р. ГР. КР., ЕГН ********** в частта му за
сумата от 513 лв., представляваща договорна такса „гарант“ по сключен между страните
договор за потребителски кредит № /12.05.2020 г., както и в частта за разноските над сумата
от 21,52 лв. за държавна такса и над 203,17 лв. за адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2