№ 1341
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100503428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 07631/14.02.2022 г. на А. К. К., ЕГН
**********, длъжник по изп.д. № 20108440403381 по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 03.02.2022
г., с което оставил без уважение искането на жалбоподателката за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че по
изпълнителното дело не били извършвани регулярно изпълнителни действия,
между всеки две от които да не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК двугодишен срок. От момента на налагане на възбрана върху собствен на
длъжниците недвижим имот с разпореждане на съдебния изпълнител от
06.07.2011 г., вписана на 10.08.2011 г., до депозираната от взискателя молба
от 04.11.2019 г., с която било поискано налагане на запори и опис на движими
вещи, този срок изтекъл и изпълнителното производство подлежало на
прекратяване. В този период липсвала всякаква активност от взискателя,
както и изпълнителни действия, които да са извършвани от съдебния
изпълнител по негова инициатива предвид извършеното възлагане по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното дело. Поради това
моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ с
1
указания за прекратяване на делото.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата - „Т.С.“ ЕАД, е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния
изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20108440403381 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.11.2010 г. на „Т.С.“ ЕАД, за
събиране на вземания срещу длъжника К.С.К. по изпълнителен лист от
06.10.2010 г., издаден по гр.д. № 6026/2010 г. на СРС, 86 състав, за сумите
5 486.98 лв. – главница, 1 998.23 лв. – лихви за забава, ведно със законната
лихва върху главницата от 28.04.2010 г. до плащането, и 514.26 лв. – разноски
по делото. С молбата е извършено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
След извършени справки и констатация, че длъжникът е починал, на
26.11.2010 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани наследниците
му по закон - А. К. К., дъщеря, и С.К.К., син.
На 14.05.2011 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника К. за половината от дълга, съобразно наследствената й квота.
По наложен от ЧСИ на 18.05.2011 г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К., в периода 24.08.2011 г. – 24.11.2017 г. са
постъпвали регулярно, почти ежемесечно суми, с които е извършвано
частично погасяване на дълга - видно от приложените по изпълнителното
дело преводни нареждания, както и от отбелязванията върху изпълнителния
лист. На 01.07.2011 г. е наложена и възбрана върху собствена на длъжницата
½ идеална част от недвижим имот.
След спиране на постъпленията по запора, с молба от 04.11.2019 г.
взискателят поискал от ЧСИ да извърши нова справка с оглед налагане на
запори, както и да насрочи опис на движими вещи на длъжниците.
2
На 22.01.2020 г. ЧСИ наложил запор по банковите сметки на
длъжницата в „ОББ“ АД, като по наложения запор на 28.01.2020 г. е
постъпило частично плащане в размер на 127.51 лв.
На 28.09.2021 г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи
на длъжницата за 10.11.2021 г.
С молба от 25.10.2021 г. взискателят поискал от ЧСИ извършване на
нови справки за банкови сметки и налагане на запори по тях, както и налагане
на запор върху трудово възнаграждение/пенсии на длъжниците, а при
невъзможност за налагане на запори – да пристъпи към опис и оценка на
движими вещи на длъжниците с цел публичната им продан.
С молба от 08.11.2021 г. длъжницата поискала отсрочка за погасяване
на дълга, като ще внесе част от него до 01.12.2021 г. и ще внася по 100 лв.
месечно. На 13.12.2021 г. и на 14.01.2022 г. от длъжницата са преведени по
сметка на ЧСИ суми от по 100 лв.
С молба от 02.02.2022 г. длъжницата поискала от съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така
както било прекратено по отношение на другия длъжник.
С атакуваното разпореждане от 03.02.2023 г. ЧСИ оставил без уважение
искането на А.К..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика
от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото
3
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевА.и факти. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
настъпва по право.
В случая по делото се установи, че на 18.05.2011 г. е бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата А.К.. По наложения запор, в
периода 24.08.2011 г. – 24.11.2017 г. са постъпвали регулярно, почти
ежемесечно суми, с които е извършвано частично погасяване на дълга. При
наличие на такива плащания през посочения период, взискателят не е бил
длъжен да иска предприемане на други изпълнителни действия, които да
поддържат висящността на изпълнителното производство, защото всяко
плащане представлява частично изпълнение на дълга, а това е факт, който
води до прекъсване на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След
последното частично плащане на 24.11.2017 г., с молба от 04.11.2019 г., преди
изтичане на двегодишния срок, взискателят отново е поискал извършване на
изпълнителни действия, с което срокът отново е прекъснат; Срокът е
прекъсван и с налагането на запор по банкови сметки на длъжницата на
22.01.2020 г., по които е постъпило частично плащане, с подаване на молбата
от взискателя от 25.10.2021 г., както и с молбата на длъжницата от 08.11.2021
г., с която признала дълга и поискала отсрочването и разсрочването му, като
извършила и две плащания на 13.12.2021 г. и на 14.01.2022 г.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за прекратяване н изпълнителното дело по отношение на
жалбоподателката. Обстоятелството, че изпълнителното производство било
прекратено по отношение на другия длъжник е ирелевА.о, тъй като при
множество длъжници по едно изпълнително дело срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК тече самостоятелно по отношение на всеки длъжник.
4
По изложените съображения атакуваното разпореждане е
законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07631/14.02.2022 г. на А. К.
К., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20108440403381 по описа на ЧСИ
С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
03.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането й за прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на нея на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5