№ 59
гр. Девин, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100469 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във
връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка
с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. е сключила
договор с ответното дружество, по силата на който са й предоставени заемни
средства в размер на 200.00 лева, при годишен процент на разходите – 49.597
%. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора за заем, същия следва да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.
10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които
отговорят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в
страната, в случай на двама поръчители размера на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем,
сключени от Заемодателя; да не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем сключени със Заемодателя; да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
1
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Счита, че в
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от
договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на
87.50 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е
усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради
съображенията, че за да заобиколят материално-правните изисквания,
регламентирани в 19 ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. Счита, че
след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези
задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не
могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит
санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на
такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да
обезпечат задълженията на потребителите. Твърди, че чрез предвиждането на
неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират
за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си
осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за
нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените
вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите,
заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както й от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че
преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случаи към момента на сключване
на договора. Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за
2
осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при
настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично
обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 87.50 лева е
загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е
близо 50 % от заетата сума в размер на 200.00 лева, без да зависи от вредите
от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди, че Заемодателят не е
търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Счита, че било предвидено да се кумулира
към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Счита, че няма житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит,
то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Счита, че
неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на
условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на
3
поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания,
създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на
принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за
начисляването на неустойката. Счита, че неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. Твърди, че поради невключването на неустойката в
посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Молят съда да постанови решение с което на основание чл.8 от
договора за кредит от 22.02.2023г. като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит, моли да се
постанови решение, с което се осъди „К. Й." ООД да върне сумата от 87.50
лева, платена неустойка по договор за кредит от 22.02.2023г. получена в
периода от 22.02.2022г. до 30.11.2023г. поради нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. С. М., който счита така
депозирания иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът е
кредитополучател, който е сключил с дружеството „К. Й." ООД договор за
паричен заем № 276* на 22.02.2023г., при общи условия и предоставена
съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената
сума от 200.00 лв. била получена от кредитополучателя, за което той е
подписал РКО от 22.02.2023г. От страните било уговорено връщането й на 15
седмични погасителни вноски от по 14.17лв. Едновременно с това бил
посочен и размера на погасителната вноска от по 20.00лв. седмично, в който
размер била включена и дължимата неустойка, при липса на представено
обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Твърди,
4
че страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.
340% и годишен процент на разходите от 49.597 %. Уговорено било и
предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2
ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при
неизпълнение се дължи неустойка в размер на 87.50 лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от
договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. Счита, че с депозирания иск, ищецът
желае провъзгласяване на нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за
кредит, в тази връзка по отношение на основателността на иска излага
аргументи и твърдения, относно клаузата за неустойка в процесния договор за
паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. Твърди, че неустойката,
визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в
момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при
непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно
надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на
поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ.
Твърди, че размера на неустойката е предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин
заемателят предварително бил запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Същата било
посочена с цифри и думи, достатъчно ясно. Това споразумение било
постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в
съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на
неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от
страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен
и с поведението и кредитния риск на заемателя. Твърди, че към момента на
сключване на договора, заемателя бил съгласен с тази неустойка и е изразил е
своята воля, посредством подписването на договора. По този начин ищецът
предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Още при
подписване на договора страните били определили ясно кое е задължението,
каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът
на неустойката бил предварително точно определен още в договора за заем,
от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението на
заемателят по договор за паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. било
5
формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва
за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен
срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл.
8. Счита, че при сключване на процесният договор за паричен заем, страните
по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по
тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да
осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при
неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в
договора, неустойката била проявление на принципа на автономия по волята
в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорили предварително размера
на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Твърди, че договора за заем има за
предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са
спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за
паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. и търсена неустойка
съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. В
конкретният случай тази неустойката е била начислена, само и единствено
защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на
договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ.
Същата е била начислена единствено защото заемателя не е изпълнил поетото
от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на условията на
ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това неизпълнение.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на тази неустойка
е последица именно от неизпълнение от страна на неизправния заемател,
който не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето задължение при
сключване на договор за паричен заем № 276* сключен на 22.02.2023г.
Именно за това и дължимостта на неустойката е следствие единствено и само
от последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател. Твърди, че
клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г.
била индивидуално уговорена с кредитополучателя. Била съобразена с
6
неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване за заем. Заемателят
предварително е уточнил и индивидуализирал каква е сумата, която иска да
получи. Конкретизирал е параметрите, които биха могли да са по нейните
възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и
периодичност на погасителните вноски. Предвид това е уговорен и размерът
на неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и
възможности на заемателя по договор за паричен заем. Счита, че в интерес на
обективното разглеждане на спора следва да бъде взето предвид и
обстоятелството, че в процесният случай се касае за отпускане на особен тип
заем. Той се предоставя от небанкова финансова институция, вписана в
Регистъра по чл.3 ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез
публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането не е
гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-
рисков и именно с цел да се обезпечи, Дружеството изисква от заемателя да
предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение - банкова гаранция
или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на
поставените от кредитора условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. При условията на
евентуалност - при непредоставяне на обезпечение, Дружеството има
механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателят
тази неустойка и нейният размер. Едно евентуално неизпълнение на договора
поставя кредитора в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети
заемодателят за поетият от него риск. Възможността заемодателят да загуби
предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална
неплатежоспособност на заемателя била много по-голяма и оттук съвсем
естествено поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва
да поеме заемателя, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип
кредити. В конкретният случай неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция имала и санкционна такава. Счита, че така
охарактеризираната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от
момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Твърди, че
предвид това, че се касае за договор за паричен заем, било разбираемо
заемателят да не разполага с конкретната сума към момента на възникване на
задължение за заплащането й, поради което в чл.8 от договора бил договорен
начин на нейното разсрочване. Твърди, че неустойката има особен начин на
заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента
7
на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер. Не
на последно място иска да се има предвид, че дори и приемане за нищожна на
клаузата на чл. 8 от Договора, то същата не води до недействителност на
целия договор. За пълнота на изложението и с оглед наведените от
пълномощника на ищеца възражения отбелязва, че годишния процент на
разходите на заема е фиксиран, а именно 49,597%. Същият не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /по арг. отчл.19, ал.4 от ЗПК/- основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта /в този смисъл Постановление №
426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/. Счита, че с оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула,
отразена в приложение №1 към закона, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания. Във формулата не се
включвали разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Процесната неустойка
представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните
задължения на потребителя, поради което не можело да се определи като
възнаградителна лихва и съответно не можело да се отнесе към годишния
процент на разходите (ГПР). Твърди, че разпоредбата на чл.19, ал.З, т.1 ЗПК
изрично изключвала от обхвата на ГПР на разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. В противен случай би се стигнало до неправилно определяне на
размера на ГПР. Твърди, че член 19 т.2 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета уточнява, че с годишния процент на разходите се определят
общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими
от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за
кредит. В случая предвиденото задължение за заплащане на уговорената в
чл.8 от договора неустойка е за неизпълнение на договорно задължение на
заемателя. С оглед на всичко изложено, счита, че процесният договор напълно
отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Спазени
8
са изискванията на посочените разпоредби. Договорът бил изготвен на
разбирам език. Всички параметри по него били изчислени към момента на
сключването му и били посочени по ясен и четлив начин, съгласно
изискванията на ЗПК. В него бил посочен общия размер на заема, условията
за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца,
изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от
договора). Подписан бил погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора. Нямало промени в лихвения процент за срока на
отпускане на кредита. Счита, че предвид изложеното, отсъства основание за
нищожност на клаузи от процесния договор, както и на същия в цялост,
отговаря на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 10 ЗПК. Правата и
интересите на кредитополучателя не били нарушени, тъй като последният е
бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита и лихвения
процент. Счита, че всичко това дава възможност на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение. Счита, че няма нарушение на императивната
норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се
посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в
България има нормативно предвидени две математически формули за
изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които
единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито
могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР,
нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани
в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР. Думата допускания тук се използвала в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания били изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-
9
точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания
били две групи, като в първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4
от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК, а
втората - допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3
букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/. Твърди, че в настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на
приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Счита, че
второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в
процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото
касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
настоящият не е. Твърди, че смисълът на закона е кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под
формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на
изложеното счита, че не е налице твърдяната недействителност на договора
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 3 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. От посочения размер на ГПР в
договора било видно, че не е нарушена предвидената забраната. Няма
нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Счита, че съгласно изложеното по-горе при приетият и уговорен между
страните ГПР възлизащ на 49,597 %, в случая е спазено изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК относно неговия размер и твърдението на ищеца, че размерът на
ГПР надхвърля заложения в закона размер е неоснователно. Моли, да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, претендира за
разноски. Възразява относно претендирания от ищеца размер на адвокатско
възнаграждение, като счита същия за прекомерен, атлернативно да му бъде
присъждано такова по реда на чл.38 а от ЗА. поради липса на представени
доказателства за основателност на прилагането на цитираната законова
разпоредба.
10
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молби от
ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. моли да се уважи иска,
като излага съображения по същество.
В о. с. з. ответника не се явява и не изпраща представител. Със
становище от пълномощник на ответника - адв. М., оспорва иска, моли да се
отхвърли и излага доводи по същество.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните са сключили договор за паричен заем №
276* на 22.02.2023г., по силата на който ответното дружеството „К. Й." ООД
е предоставило на ищцата заемната сума от 200.00лева, която сума е получена
на 22.02.2023г. от ищцата, за което се подписала в РКО. Според договора е
уговорено връщането на заеманата сума на 15 седмични погасителни вноски
от по 14.17лв., при погасителната вноска от по 20.00лв. седмично, с включена
и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от
приложения към договора погасителен план. Страните са постигнали
съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3. 340% и годишен процент
на разходите от 49.597 %.
От ответника са представени разпечатка на изпратените на страната
пред договорна документация - Стандартен Европейски формуляр; Договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № 276* на 22.02.2023г.;
Погасителен план и Общи условия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: в годишния процент на разходите /ГПР/ по
договор за паричен заем № 276* от 22.02.2023 г., сключен със С. М. К., не са
включени други разходи, освен възнаградителната лихва. Кредитът се
оскъпява с уговорената в чл.8 от процесния договор неустойка от 87.50 лв. с
67%. Платената неустойка, видно от таблицата в КСЧ е в размер на 87.50лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от
11
ЗПК, във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани,
по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на
лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този
смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на
ВКС, I т. о.). Безспорно е, че между ищеца С. М. К. и „К. Й.“ ООД, гр. Х. е
сключен Договор за паричен заем № 276* на 22.02.2023г., за сумата от
200.00лева, която сума е получена на 22.02.2023г. от ищцата, за което се
подписала в РКО, за връщането на сума на 15 седмични погасителни вноски
от по 14.17 лева, при погасителната вноска от по 20.00 лева седмично, с
фиксиран месечен лихвен процент от 3. 340% и годишен процент на
разходите от 49.597 %. Безспорно е, че ищцата притежава качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 6 от Договора
за паричен заем № 276* на 22.02.2023г., същия следва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 10 от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговорят
кумулативно на условията: да имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната, в
случай на двама поръчители размера на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за
12
страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем
сключени със Заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.8 от Договора
за паричен заем, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за
кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в
размер на 87.50 лева. Съдът намира за основателни наведените в исковата
молба твърдения за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22,
във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП на клаузата,
предвидена в чл. 8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 87.50 лева. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с
потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В
случая процесният договор е сключен при предварително определени условия
от едната страна по правоотношението - заемодателят. Видно е, че
представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е
бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява
клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива
твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146,
13
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая
с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на заемодателя, се налага изводът, че ищецът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка.
От друга страна, съдът намира, че клаузата за заплащане на
неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В тази връзка, съдът съобрази, че неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение
на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения от заемодателя начин. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Непредставянето на обезпечение няма за последица
претърпяването на вреди от страна на кредитора, който съгласно разпоредбата
на чл. 16 ЗПК следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. Поради това, съдът намира, че
уговорената неустойка води до едно фактическо оскъпяване на предоставения
заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер, надвишаващ стойността на кредита. Същата
съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на
договора, без да е налице насрещна престация от последния. За това, съдът
счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна, тъй като в
случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В
резултат на това потребителят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
14
предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Ето защо, доколкото така
уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл. 17 от договора възвежда за потребителя,
са на практика неизпълними за него, особено като се има предвид, че той
търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчител, който да отговаря на определените от заемодателя
изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата
на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата на чл. 8 се
явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
разпоредбите на ЗЗП е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора. Ето защо, съдът
намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата
за неустойка поради противоречието й със ЗЗП следва да бъде уважен. В тази
връзка и тъй като никоя клауза не може да бъде нищожна на повече от едно
основание, не следва да се пристъпва към разглеждане на другото посочено
от ищеца основание за недействителност на тази уговорка.
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на
недействителността на клаузата, предвидена в чл. 8 от Договор за паричен
заем № 276* на 22.02.2023г., респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП е основателен и
15
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в
обективната действителност да са се осъществили следните юридически
факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на
блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от
ангажираните доказателства се установи, че по Договор за паричен заем №
276* на 22.02.2023г. сключен между страните, ищцата е извършила плащане
за неустойка в размер на 87.50 лева, съгласно ССчЕ. Установи се, че
плащането е извършено въз основа на обявена за нищожна клаузата,
предвидена в чл. 8 от Договор, касаеща неустойка, поради което платената от
ищцата сума е получена от ответното дружество без основание и следва да
бъде върната на ищцата, доколкото не се доказа наличие на основание да бъде
задържана. Ето защо, искът на ищцата с правно основание чл.55, ал.1, предл.
1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сума в размер на 87.50 лева
Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата
в размер на 87.50 лева, считано от датата на предявяване на иска -
07.12.2023г., върху присъдената сума, след тази дата до окончателното
плащане на задължението. Иска за законна лихва е акцесорен и е в
зависимост от изхода на главния иск, ищеца претендира за законна лихва.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил
поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед уважаването на иска в размер на 87.50 лева,
ответника дължи на ищцата законна лихва върху главницата от 87.50 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 07.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Ищеца претендира за разноски в размер на 100 лева – държавна
такса и 960 лева – адвокатски хонорар за всеки един от предявените искове,
400 лева – депозит вещо лице.
16
Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се
осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски, в общ размер от
500.00 лева, представляващи 100.00 лева - държавна такса по предявените
искове и 400.00 лева – депозит за вещо лице. Процесуалния представител на
ищцата претендира за адвокатското възнаграждение в общ размер на 960.00
лева - по 480.00 лева по отделно за двата иска. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на
помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ
по предявените искове съответства на минималните възнаграждения,
дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
следва да се уважи сумата от 480.00 лева адвокатско възнаграждение с
съобразно фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно
съдебно заседание, извършените процесуални действия по събиране на
доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И.
едно адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата в размер на 480.00 лева с ДДС.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните С. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., обл. Смолян, ул. П. № * и „К. Й.“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №
**, представлявано от В. М. И., че клаузата, предвидена в чл. 8 от сключения
между тях Договор за паричен заем № 276* на 22.02.2023г., предвиждаща
заплащането на неустойка е недействителна, респ. нищожна на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И. ДА ЗАПЛАТИ
на С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., обл. Смолян, ул. П. №
* сумата от 87.50 лева, получена без правно основание въз основа на
17
недействителна, респ. нищожна клауза, предвидена в чл. 8 от сключения
между тях Договор за паричен заем № 276* на 22.02.2023г., предвиждаща
заплащането на неустойка, ведно със законна лихва върху главницата от 87.50
лева, считано от датата на предявяване на иска - 07.12.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 500.00 лева /петстотин лева/ -
разноски.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И. ДА ЗАПЛАТИ
на Еднолично адвокатско дружество адв. Е. И. - Булстат **********, с адрес:
гр. П., ул. “Б.“ № * сумата от 480.00 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на С. М.
К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
18