№ 78
гр. Шумен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243600600199 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
Настоящото въззивно производство е трето по ред пред Окръжен съд – Шумен и е
образувано в изпълнение на указания за ново разглеждане от друг състав на съда, дадени с
Решение № 32/20.03.2024г. по н.д.в. № 1/2024г. на Апелативен съд – гр.Варна.
С Присъда № 52 от 31.10.2022 г. по НОХД №1010 по описа за 2022 година
Шуменският Районен съд е признал подсъдимия Д. Б. Д. за виновен в това, че на
14.10.2020г. около 10:00ч. край с.Белокопитово, обл.Шумен, на новостроящ се терен на
автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при управление на МПС - товарен
автомобил, марка „*****“ модел ,,FMX“ с per. № *****, при извършване на маневра
движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата: на чл.40, ал.1 от ЗДвП, че:
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“ и на чл.40, ал.2 от ЗДвП, според която „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Е.А.А. от *****, изразяваща се в
травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на
ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на
ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни кости,
довели до загуба на десния крак, поради. което и на основание чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр.
чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37
ал.1 т.7 от НК съдът лишил подсъдимия Д. Б.а Д. и от право да управлява МПС за срок от
четири месеца. С присъдата на основание чл.111 от НПК съдът отнел в полза на държавата
1
приложените като веществени доказателства: чифт мъжки, работни обувки с 2 броя чорапи
и вързанка за обувка, шарена на цвят, за които постановил след влизане в сила на присъдата
да бъдат унищожени. Постановил компактдискът да остане по делото и осъдил подсъдимия
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 507лв..
Така постановеният съдебен акт е протестиран от районния прокурор на Районна
прокуратура - Шумен и е обжалван от защитника на подсъдимия.
В протеста се излагат съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна, но
наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“
са явно несправедливи, тъй като са ориентирани към минималния размер на предвиденото в
закона. От друга страна наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ било
наложено в размер по-малък от наказанието „лишаване от свобода“, в противоречие с
материалния закон. Предлага на съда да увеличи наложените две наказания.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната присъда. Счита се, че присъдата е постановена при изяснена фактическа
обстановка с пълно признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт при
условията на чл. 371, т.2 от НПК, но при направени неправилни изводи от тях относно
правната квалификация на деянието и приложимия материален закон. Прави се искане за
постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно за връщане на делото за ново
разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Шумен смята жалбата за допустима, но неоснователна. Поддържа протеста,
но не на посочените в него основания, и в хода на съдебните прения подробно развива
аргументите си в съответствие с постановеното решение на ВКС по възобновяване на
въззивното производство от първото разглеждане на делото в ОС – Шумен и дадените в
него задължителни указания по приложението на материалния закон. Според прокурора,
при изложеното в решението на ВКС, че не се касае за престъпление по транспорта или
професионална непредпазливост, а за обикновена непредпазливост по чл.133 от НК, следва
да се приложи материалния закон именно в указания смисъл на база на събрания
доказателствен материал, който не е променен от първото разглеждане на делото пред
въззивния съд. Затова предлага подсъдимият да бъде осъден именно по чл.133 от НК, за
което смята, че са налице достатъчно доказателства за виновно поведение на подсъдимия,
като с оглед на тежкия съставомерен резултат, му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от
три години. Тъй като за това престъпление не се предвижда наказание лишаване от права,
счита че наказание лишаване от право да управлява МПС не следва да бъде налагано. Затова
предлага на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК да бъде изменена първоинстанционната
присъда и да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.133
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник оспорват протеста. Поддържат
жалбата си на посочените в нея основания. Защитникът адв.Н. се позовава на всички
изтъкнати от него съображения до момента и ги доразвива в хода на съдебните прения.
Смята, че единственият правилен изход от делото е оправдателната присъда. Според него
ако се изпълни искането на прокурора, ще се стигне до процесуално нарушение, защото
изменяйки обвинението на такова по чл.133 от НК едва с присъдата на въззивния съд
неминуемо ще се нарушат правата на подсъдимия, защото той никога не се е защитавал по
такова обвинение. Излага, че това престъпление дори не се намира в една и съща глава от
НК с транспортните престъпления, систематичното му място е съвсем друго и двете
защитават различни непосредствени обекти. Освен това смята че е налице чл.15 от НК,
като подзащитният му нито е бил длъжен, нито е предполагал, че зад движещия се и
управляван от него товарен автомобил, ще се намира въпросното лице и именно това е
квинтесенцията в случая.
2
В личната си защита подсъдимият изразява съгласие с изложеното от адвоката си и
моли да бъде признат за невиновен. В последната си дума също моли да бъде признат за
невиновен.
От материалите по делото ШОС установи следната съдебна хронология:
Постановената присъда № 52 от 31.10.2022г. по НОХД № 1010/2022г. на РС – Шумен
е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 443/2023г. на ШОС, който с въззивна
Присъда № 2/20.02.2023г. я е отменил изцяло и е признал подс.Д. Д. за невинен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК и на
основание чл.303 от НПК го оправдал по така възведеното му обвинение.
Въззивната присъда е била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура -
Шумен пред ВКС, с твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за отмяна и връщане на ШОС за
ново разглеждане. С решение № 293/3107.2023г, по НД № 232/23г ВКС, ІІІ НО въззивната
присъда на ШОС е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на въззивната
инстанция, от стадия на съдебното заседание. В решенето са били дадени задължителни
указания във връзка с установените фактически положения по делото и съответната
дължима за това преценка на въззивния съд като втори такъв по фактите, респ. по
правилното приложение на материалния закон.
При повторната въззивна проверка на делото от ОС Шумен, предмет на ВНОХД №
397/2023 г. е постановено Решение №148/18.10.2023г, с което първоинстанционната присъда
е била изменена, като е увеличено наказанието по чл.343г от НК - от 4 на 8 месеца, а в
останалата част присъдата е била потвърдена.
Постановеното въззивно решение е било атакувано пред Апелативен съд – гр.Варна
по реда на възобновяването от защитника на подсъдимия, с твърдения за допуснати от
въззивния съд при второто разглеждане на делото от ШОС нарушения на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за отмяна и връщане на ШОС
за ново разглеждане или оправдаване на подзащитния му. При извършената проверка АпС -
Варна констатирал, че в хода на проведеното повторно въззивно производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се от една страна в липсата на пълна,
цялостна и задълбочена проверка, дължима по закон от страна на въззивния съд и от друга –
на неизпълнение на задължителните указания на ВКС при повторно разглеждане на делото.
С Решение № 32/20.03.2024г. по н.д.в. № 1/2024г. Апелативен съд – гр.Варна е отменил
втория въззивен акт на ШОС и е върнал делото за ново разглеждане от ШОС от стадия на
съдебното заседание. Дал е задължителни указания за постановяване на въззивен акт,
съобразен с развитите съображения в отменителното решение на ВКС по приложението на
материалния закон, в който да бъдат дадени отговори на всички отправени от
жалбоподателя възражения, като се спазят законовите изисквания, касаещи извършваната от
въззивния съд инстанционна проверка.
Настоящият състав на въззивния съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и дадените от горните
инстанции задължителни указания, намира за установено следното: За да постанови
присъдата си, по искане на защитата на подсъдимия, районният съд провел предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което подсъдимият на основание чл.371 т.2
от НПК е признал всички факти изложени в обвинителния акт и не е провеждан в хода на
съкратеното съдебно следствие разпит на свидетелите и не са изслушвани вещите лица.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият Д. Б. Д. е правоспособен водач, категория “С“; „DE“; „CE“; „D“; „B“;
„BE“; „AM“; „M“; „TKT“; „B1“; „C1“; „C1E“; „D1“ от 1999 г., като е бил наказван 6 пъти по
3
административен ред за допуснати от него нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият живеел в гр. Велики Преслав и през месец октомври 2020г. работел
като шофьор на товарен автомобил в „Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен. На тази
длъжност бил назначен с трудов договор № 100611/30.11.2015г.
Пострадалият Е.А.А. живеел в *****, област Шумен. С трудов договор №
101414/27.02.2019г. бил назначен като работник в строителството в „Автомагистрали Черно
море“ АД - гр. Шумен.
На „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен било възложено строителството на
участък от автомагистрала „Хемус“, преминаващ през област Шумен. През есента на 2020г.
работници от дружеството извършвали строеж на участък от автомагистрала „Хемус“, в
близост до с. Белокопитово, общ. Шумен. На 14.10.2020г., сутринта, пострадалият Е.А.А.,
работник в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, отишъл на работа на строящия се
участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, в близост до с. Белокопитово,
общ. Шумен. След като отишъл на работа, техническият ръководител на обекта възложил на
постр.А. и свид. М.М.Б. също работник в дружеството, да начертаят с тебешир водеща
ивица по строящото се пътно платно на автомагистралата, по която ивица да се водят
асфалтополагащата машина, както и товарните автомобили, които превозвали асфалт за
асфалтиране на пътя. Пострадалият А. заедно със свид. Б. започнали да чертаят с тебешир
ивица по новостроящото се пътно платно.
Около 10,00 часа на същия ден - 14.10.2020г. на посочения по-горе строителен
участък от автомагистралата, пристигнал подс. Д. Б. Д. с управлявания от него т.а. „*****“
модел „FMX“ с per. № *****, собственост на дружеството. Автомобилът управляван от
подсъдимия, бил натоварен с около 29 тона асфалтобетон, който трябвало да бъде
разтоварен в асфалтополагащата машина, за да бъде асфалтиран този пътен участък. За
целта било необходимо подсъдимият да направи маневра „движение назад“ с товарния
автомобил по пътния участък, където пострадалият А. и свид. Б. чертаели водещата ивица.
След като се уверил, че към него момент зад товарния автомобил нямало хора, подс. Д.
включил специална звукова сигнализация и започнал изпълнението на маневрата „движение
назад“ с управлявания от него т.а. „*****“ с per. № *****, като наблюдавал на страничните
огледала за наличието на хора или препятствия зад автомобила. Страничните огледала на
товарния автомобил, обаче, не осигурявали пълна видимост на пътния участък зад него.
Подсъдимият започнал изпълнението на маневрата „движение назад“ с управлявания от
него товарен автомобил, без да осигури лице, което да му сигнализира за появата на човек
или опасност на пътя, за да спре своевременно и да избегне настъпването на ПТП. В
резултат на това, Д. Д. не забелязал, че движейки се назад, приближил със задната част на
управлявания от него товарен автомобил пострадалия А., който през това време чертаел
водещата линия. В него момент А. бил обърнат с гръб към товарния автомобил, управляван
от Д. и също не забелязал движението му на заден ход. Освен това на обекта било шумно от
извършващата се строителна дейност и пострадалият не чул звуковата сигнализация,
подавана от товарния автомобил на подсъдимия. В резултат на това, докато извършвал
маневрата „движение назад“ с товарния автомобил, подс. Д. допуснал ПТП, като задната
част на управлявания от него автомобил блъснала пострадалия, съборила го на земята, след
което лява задна гума преминала през двата крака на пострадалия А. и премазала ходилата
му до глезените. След като паднал на земята, А. започнал да вика. Чувайки виковете, подс.
Д. спрял движението назад на управлявания от него товарен автомобил и виждайки
случилото се, го привел в движение напред, тъй като задната лявата гума на товарния
автомобил била върху краката на пострадалия. После спрял товарния автомобил, слязъл от
него и отишъл при пострадалия, за да му окаже помощ. Обадил се на ЕЕНСП 112 и съобщил
за случилото се.
Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска
помощ, който откарал пострадалия в МБАЛ - гр. Шумен, за да му бъде оказана лекарска
4
помощ. Впоследствие, А. бил откаран във ВМА - гр. Варна за лечение. При проведеното
лечение на пострадалия се развила „некроза“ /умъртвяване/ и възпалителни промени на
увредени участъци от двете му ходила, в резултат на което се стигнало до хирургична
ампутация на нивото на задноходилни и предноходилни кости, както и до хирургична
ампутация на нивото на крайната част на 4-та и 5-та предноходилни кости на лявото
стъпало.
Видно от назначената в хода на ДП съдебно медицинска експертиза: По време на
хоспитализациите на пострадалия в отделението по травматология и ортопедия на МБАЛ
„Шумен“ и в клиниката по термична травма, пластично - възстановителна и естетична
хирургия на ВМА - гр. Варна, за периода 14.10.2020г.- 27.11.2020г. било установено: Травма
на дясното стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото;
счупване на 2-рата предходилна кост; възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото;
хирургична ампутация на нивото задноходилни - предноходилни кости. Травма на лявото
стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото; изкълчване на
ставите между предходилните кости и основната фаланга на 1-ви и 2-ри пръст; изкълчване
на междуфалангиалните стави на 2-ри пръст; възпаление и некроза на меките тъкани на
ходилото; хирургична ампутация на нивото на крайната част на 4-та и 5-та предноходилни
кости. Травматичните увреждания на двете ходила са получени от действие на твърд тъп
предмет, основно по механизма на пристискане. Възможно е те да се получат по посочения
в предварителните данни начин, а именно при прегазване на двете стъпала от тежкотоварен
автомобил. Тежкото размачкване на меките тъкани на ходилата с последващо
некротизиране и възпаление на същите е наложило извършването на неколкократни
хирургични обработки на засегнатите зони, включително и отстраняването на части от
самите ходила. Травмата на дясното стъпало, заедно с развилите се в последствие
възпалително - некротични усложнения, е наложила ампутиране на повече от половината от
ходилото, което на практика води до отпадане на основната функция на долния крайник, а
именно ходенето. В тази връзка, травмата на дясното ходило може да се приравни към
медико - биологичния квалификационен признак за загуба на десния крак. Травмата на
лявото стъпало, заедно с развилите се в последствие усложнения, е наложила извършването
на частична ампутация с премахване само на външната част на ходилото. Липсата на такава
част би довело до известно нарушение в походката, без отпадане на основната функция,
поради. което травмата обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник.
Причинените на пострадалия А. телесни увреждания, в резултат на извършеното от
подсъдимия Д. деяние, изразяващи се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и
некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост,
възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на
задноходилни - предноходилни кости, са довели до загуба на десния крак на св.А., което
представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Съгласно
константната практика на ВКС, останалите по-леки телесни увреждания, причинени на свид.
А. при извършване на деянието, подробно описани в заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, се поглъщат от причинения по-тежък престъпен резултат,
т.е. от причинената тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на десния долен крайник
на пострадалия.
По делото в хода на досъдебното производство е изготвена Автотехническата
експертиза, която дава заключение, че: Мястото на удара е определено на около 1,5 метра
западно от линията на Ор1 и на 4.1 метра северно от левия край на пътното платно. Водачът
при извършване на маневрата не е имал възможност да наблюдава непрекъснато полосата
зад автомобила, поради. което съгласно изискванията на безопасността на движението при
извършване на маневра движение на заден ход е следвало да осигури лице, което да
наблюдава полосата зад автомобила и да предупреждава водача за наличие на опасности
при реализация на маневрата движение на заден ход. По този начин ударът и
5
произшествието би било предотвратено. Причините за настъпване на ПТП са, че водачът
при реализация на маневрата заден ход и липса на директна видимост не е осигурил лице,
което да наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила и своевременно да сигнализира
при поява на опасности зад автомобила. При предприемане движение на заден ход водачът
на товарен автомобил „***** FNX“ с peг. № ***** е следвало да осигури лице, което да
наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила за появили се опасности и своевременно
да предупреждава водача за наличие на такива. При осигуряване на лице, което да
наблюдава за опасности при движение на заден ход, водачът е имал техническа възможност
да предотврати ПТП.
С тези си действия според обвинителния акт и приетото от РС, подс.Д. Д. е нарушил
правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която водачите са длъжни преди да започнат движение назад, да се убедят, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, която задължава водача
по време на движение назад, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна
страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК.
ШОС в рамките на своите правомощия и като инстанция по същество прецени
следното: Фактическата обстановка приета от районния съд е установена правилно, след
като се възприема изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид
самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК и позитивната констатация на
съда, че то се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства. Изложената фактическа обстановка, ШОС счита за установена въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, присъединени на основание
чл.283 от НПК – показанията на свидетелите Е.С.Хр., М.М.Б. Е.А.А., Д.П.С., Р.Н.М.. В
синхрон с тях са и изисканите материали от ОД „ИТ“ Шумен, материали от НОИ,
медицински материали и епикризи от МБАЛ Шумен и МБАЛ Варна, справки от мобилни
оператори и тел.112, копие от инструктажна книга, материали и справки от сектор „ПП“ при
ОД на МВР, материали от „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, трудови договори,
длъжностни характеристики, материали относно въведени специални правила за работа,
както и от приобщените по делото писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК
приложени по ВНОХД №443/2022г на ШОС относно организацията на работата, мястото и
времето на извършване на деянието, изиска и допълнителни справки от АПИ гр. София.
Според настоящия състав на ШОС, фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия са безспорно установени:
Няма съмнение, че подс. Д. Д. е работел като шофьор на товарен автомобил в
„Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен, както и че по това време пострадалият Е.А.А.
също е бил работник в строителството в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен.
Безспорно е също така, че на 14.10.2020г. сутринта, пострадалият Е.А. и подсъдимият Д. Д.
са били на работа на строящия се участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км.
327+100, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен, чието строителство е било възложено
на „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен. Също безспорно е установено, че на
същата дата около 10.00 часа подс. Д. Д. с управлявания от него т.а. „*****“ модел „FMX“ с
per. № *****, собственост на дружеството, при изпълнението на маневра „движение назад“
и включена специална звукова сигнализация, със задната част на управлявания от него
автомобил блъснал пострадалия, съборил го на земята, след което с лява задна гума
преминал през двата крака на пострадалия А. и премазал ходилата му до глезените. Няма
6
никакво съмнение и че на пострадалия в резултат от това блъскане са причинени телесни
увреждания, изразяващи се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране
на меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза
на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни -
предноходилни кости, довели до загуба на десния крак, което представлява тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
Въззивният съд счита, че така приетата от районния съд фактическа обстановка е
правилно установена, но не споделя направените от първата инстанция правни изводи. По
отношение на посочените безспорно установени факти следва да се прецени кой е
приложимия материален закон – по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК за престъпление
по транспорта във връзка с нарушени правила свързани с безопасността на движението
/ЗДвП/, или за престъпление против личността – поради. немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност в резултат на нарушени норми свързани със здравословните и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ по 134, ал.1, т.1 от НК или поради. обикновена
непредпазливост по чл.133 от НК.
От съществено значение в случая е, че според изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за място на деянието е прието - строящ се
участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, в близост до с.Белокопитово,
общ.Шумен, чието строителство е било възложено на „Автомагистрали Черно море“ АД -
гр. Шумен. Подсъдимият е бил назначен на длъжността шофьор на товарен автомобил в
„Автомагистрали Черно море“ АД, гр.Шумен. Към 14.10.2020г. е работил на строежа на
участък от автомагистрала „Хемус“, в близост до с.Белокопитово, общ.Шумен. Строежът на
този участък се е извършвал от дружеството „Автомагистрали Черно море“ АД. На
строящият се участък е работил и пострадалият, на когото в процесния ден му е било
възложено да начертае с тебешир водеща ивица, по която да се движат асфалтополагащата
машина, както и товарните автомобили превозващи асфалта. Подсъдимият с управлявания
от него товарен автомобил е следвало да разтовари в асфалтополагащата машина асфалтът, с
който бил натоварен. При извършване на движение на заден ход, товарният автомобил,
управляван от подс.Д., блъснал пострадалия, съборил го на земята и с лявата гума преминал
през двата крака на А.. На последния била причинена тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 от НК. Подс.Д. е признал тези факти и обстоятелства изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т.2 от НПК. От писмените
доказателства се установява, че статутът на строящия се участък към момента на деянието е
строеж/строителен обект и не е бил отворен за движение. Около този район е имало
въведено временна организация и безопасност движение, съгласно Заповед № РД-11-
39/16.01.2012г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Агенция
„Пътна инфраструктура“, с която са въведени временни организация за движението на път
І-4 в участък „Търговище – Белокопитово“, но в него не попада участъка от АМ „Хемус“ от
км.310+940 до км.327+260, на който се е развила процесната злополука.
Нормата на чл.342, ал.1 от НК, респективно чл.343, ал.1 от НК е бланкетна и
препраща към правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата,
като приложното им поле е по отношение на пътища отворени за обществено ползване.
„Път“ по смисъла на § 6, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията
за използването на който са еднакви за всички участници в движението. Изключение от това
правило е предвидено в ал. 2 на посочената по-горе норма, което предвижда прилагането на
ЗДвП и по отношение на пътища, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с
други правни разпоредби или от собственика или от администрацията, управляваща пътя, е
определено друго. В действащият ЗДвП няма предвидена разпоредбата, която да
7
регламентира, че правилата за движение по пътищата се прилагат и в случаите, когато
превозните средства се движат извън пътищата.
В процесния случай от значение е обстоятелството, че изобщо не е имало изградено
съоръжение, предназначено за движение на ППС, тъй като този участък от автомагистралата
е бил в процес на строеж. Не може да се приеме и, че процесното място обикновено е било
използвано за движение на превозни средства. поради. това ШОС приема, че приложението
на ЗДвП е изключено за мястото на настъпилата злополука.
Субект на престъплението по чл.342, ал.1, респективно чл.343 от НК, са всички
наказателно отговорни лица, които при управление на МПС допуснат нарушение на
правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Когато
водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на
работа, за която са предназначени или пригодени, те са субекти на престъпления по чл.123
от НК (Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., Пленум на ВС). Предвид
горното, както и с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗДвП следва да се приеме, че този
закон не намира приложение, когато мястото на настъпване на транспортното произшествие
не е предназначено или използвано за движение на ППС, и то не отговаря на изискванията,
които биха го характеризират като „път“. Когато превозните средства, макар и да не са
специални или самоходни машини се движат „извън пътищата“ и реализират транспортно
произшествие, е налице обективна несъставомерност на деянието по чл.342 и сл. от НК, тъй
като мястото на настъпване на транспортното произшествие, не може да се определи като
път. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДвП. Участъкът от
автомагистралата, освен, че не бил отворен за обществено ползване, е имал статут на
строеж, който не покрива критериите за „път“ по смисъла на закона, поради. което
правилата на ЗДвП са неприложими. Предвид на това се налага извода, че подс. Д. Д. не е
нарушил правилата за движение по пътищата, включително чл.40, ал.1 от ЗДвП или чл.40,
ал.2 от ЗДвП и респективно от обективна страна не е извършил престъпление наказуемо по
чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
След като транспортното произшествие е станало „извън път“, следва да се прецени
дали фактическите данни могат да бъдат отнесени към състава на причиняване на тежка
телесна повреда по непредпазливост – чл.133 от НК или на този по чл.134 от НК -
причиняване на телесна повреда при професионална непредпазливост.
Относно приложимостта на чл. 134, ал.1, т.1 от НК в конкретния случай, настоящият
състав съобрази следното: Тази норма е бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретни
нарушения на разпоредби гарантиращи безопасността на труда. Процесното място е
строителен обект, за който са приложими здравословните и безопасни условия на труд.
Около този строителен обект се прилага ЗДвП в резултат на въведената временна
организация и безопасност на движението /ВОБД/ съгласно приложената Заповед № РД-11-
39 от 16.01.2020 год. на МРРБ – Агенция “Пътна инфраструктура“, но на самия процесен
участък той не се прилага. От ПР 2029599 за извършена проверка от ИА „ГИТ“ – дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Шумен – л.94, т.I, както и от протокол № 9 от 04.11.2020 год. на
НОИ – ТП Шумен – л.144,т.I е видно, че подсъдимият Д. не е спазил чл. 33 от ЗЗБУТ, като
„не е изпълнил задължението си да се грижи за здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност“. Разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ обаче е обща и не
вменява конкретни задължения, които да бъдат спазвани. Освен това настоящият въззивен
съд би могъл да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление
само в рамките на релевираните в обвинителния акт факти и по-специално в рамката на
фактите посочени в обстоятелствената част на обвинението. В случая обаче в
обстоятелствената част на обвинителния акт няма факти свързани с действие или
бездействие в нарушение на която и да било разпоредба охраняваща безопасността на труда
и работещите на площадката, като не са посочени като установени други конкретни
нарушения свързани с безопасността на труда. Не съществува процесуална възможност за
8
въззивния съд в настоящото наказателно производство да постанови съдебен акт, с който за
първи път да бъдат посочени нарушени разпоредби на ЗЗБУТ, тъй като по този начин ще
бъде влошено положението на подсъдимия, без той да е имал възможност да се защитава
срещу тях в хода на досъдебното производство и на съдебното производство пред първата
инстанция. Фактическата и правна рамка на обвинението се определя от прокурора с
обвинителния акт. Съдът се произнася само по обвинението, възведено в обвинителния акт
и само по отношение на лицето, на което то е повдигнато. В този смисъл и Решение №
65/02.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 664/2005 г., I н.о.). Осъждане по непредявени факти не
може да се постигне, както и по по-тежка от повдигната от държавното обвинение правна
квалификация. Затова и не може да се обсъжда в случая осъждане по чл.134 ал.1 т.1 от НК.
Относно приложимостта на чл.133 от НК в конкретния случай настоящия състав
съобрази следното: Разпоредбата на чл.133 от НК е основен състав при причиняване на
тежка и средна телесна повреда по непредпазливост, не е бланкетна и не изисква
запълването й с друга правна норма.
- непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
- от обективна страна - Безспорно е установено и е признато от подсъдимия по реда
на чл. 371 т.2 от НПК, че на посочените в обвинителния акт дата и място е причинил тежка
телесна повреда на пострадалия А. при извършване на маневра с товарен автомобил на
строителна площадка. Т.е. подсъдимият е признал и съдът е направил положителна
констатация, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в хода на ДП материали, че
подсъдимият чрез своите действия е въздействал върху организма на пострадалия, като е
предизвикал такова изменение в десния крак, че се е наложила хирургична ампутация на
част от стъпалото, което се приравнява на загуба на крак по смисъла на чл.128 ал.2 от НК.
- субект на престъплението по чл.133 от НК е всяко наказателно отговорно лице;
- от субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във формата на
небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Сам подсъдимият в хода на съкратеното съдебно
следствие е дал обяснения, че е бил наясно, че има сляпа зона зад автомобила и поради. това
съдът приема, че той е осъзнавал, че има зона която не би могъл да възприеме с огледалата
за обратно виждане, като е знаел, че само наличието на друг човек, който следи за
обстановката зад автомобила може да предотврати настъпването на тежки последици, ако
възникне внезапна опасност зад камиона, в областта, която той не може да възприеме.
Според заключението на автотехническата експертиза, причините за настъпване на ПТП са,
че водачът при реализация на маневрата заден ход и липса на директна видимост не е
осигурил лице, което да наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила и своевременно
да сигнализира при поява на опасности зад автомобила. При осигуряване на лице, което да
наблюдава за опасности при движение на заден ход, водачът е имал техническа възможност
да предотврати ПТП. Затова според настоящия състав на ШОС, независимо от приетата
несъставомерност по чл.343 от НК, експертизата следва де се кредитира по отношение на
механизма на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на телесна повреда на
пострадалия. Въззивният съд приема напълно извода на автотехническата експертиза, че
при предприемане движение на заден ход водачът на товарен автомобил „Волво FNX“ с per.
№ ***** е следвало да обезпечи лице, което да наблюдава непрекъснато полосата зад
автомобила за появили се опасности и своевременно да го предупреждава. В случая
конструкцията на товарния автомобил не е давала възможност на водача сам да наблюдава
непосредствено зад автомобила и бидейки шофьор с опит на този конкретен автомобил, той
е знаел това. В момента, в който водачът на товарния автомобил е предприел движение на
заден ход, той вече не е имал възможност да наблюдава обекти и препятствия, намиращи се
в мъртвата зона, непосредствено зад автомобила, тъй като страничните огледала не
обхващат тази зона. Затова ШОС приема, че макар да не е нарушил правило за движение по
9
пътищата, поради. неприложимостта на ЗДвП в конкретния случай, то подсъдимият,
бидейки професионален шофьор с дълъг стаж и опит с такива товарни автомобили, е знаел
какво следва да направи за да се движи безопасно с товарния автомобил, включително и
когато извършва движение извън „път“ по смисъла на ЗДвП, а на работна площадка,
включително процесната. Не може да се приеме, че щом е неприложим ЗДвП и ППЗДвП за
конкретно място, то няма изискване при управлението на товарен автомобил да се следи за
безопасността на намиращи се наоколо хора и целостта на околните предмети, респ. да се
следи да не настъпят каквито и да било вреди – имуществени или неимуществени, като
следствие от управлението на превозното средство. Противното би означавало пълно
декриминализиране на умишлено или непредпазливо нанесени имуществени или
неимуществени вреди при управление на ППС извън пътищата по смисъла на ЗДвП и
ППЗДвП. По тези аргументи според настоящия състав от субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост във формата на небрежност - деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Именно затова приема, че в случая не е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, каквито твърдения излага нееднократно защитника – както бе посочено
подсъдимият е бил длъжен да предположи, че зад движещия се и управляван от него
товарен автомобил може да възникне внезапна опасност, която той не би могъл да
възприеме поР. сляпата зона зад автомобила при движение на заден ход.
- Следва да се отбележи, че в несъответствие с чл.33 от ЗЗБУТ и с правилата вписани
в длъжностната характеристика на работник на пострадалия А. и с разписаните правила за
безопасност на труда на площадките за полагане на асфалт, пострадалият А., по същото
време и и на същото място посочено в обвинителния акт, след очертаване на водещата
линия и в нарушаване на задължението - между вече започнали движението си автомобили
да бъдат в екип по двама, всъщност се е намирал сам на процесното място и то с гръб към
движещия се към него автомобил. Според т.6.3.1. от безопасност на труда на площадките за
полагане на асфалт /т.III, стр.8/гръб/ от ДП/ „абсолютно се забранява преминаването или
оставането на хора между укладатора /асфалтополагащата машина/ и самосвала, когато
последния се движи на заден ход за разтоварване“. Затова щом асфалтирането предстои да
започне или вече се осъществява, пострадалият не е следвало да се намира в тази зона на
движение на товарния автомобил. Т.е. поведението на пострадалия също е допринесло за
настъпване на противоправния резултат, но той не е единствения виновен за това.
Конкретните настъпили обществено опасни последици се дължат както на поведението на
подсъдимия, така и на поведението на пострадалия. Поведението на пострадалия следва да
се отчете при смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предвид всичко гореизложено се налага извода, че подсъдимият не е извършил
престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.1 от НК в което е обвинен, а такова по чл.133 от
НК. Налице е основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с
постановяването на въззивния съдебен акт. Съдът не само може да измени обвинението с
въззивното си решение, но и е длъжен да приложи съответния на фактите материален закон,
ако има основание за това:„След като съдът отхвърлил първоначалното обвинение и в този
случай е длъжен по силата на чл. 304 НПК да се произнесе дали деянието не съставлява
друго престъпление“ (Решение № 566 от 12.09.2007 г. на ВКС по н. д. № 237/2007 г., I н. о .).
„Оправдателна присъда се постановява само когато деянието не съставлява престъпление
изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение.“ (Решение № 452
от 7.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 407/2001 г., I н. о.). Затова е възможно подсъдимият да
бъде осъден в рамките на първоначалното обвинение, но за еднакво или за по-леко
наказуемо престъпление без (съществено) изменение на обстоятелствената му част, т. е. за
друго престъпление, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението.
Така например в Решение № 467 от 21.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1484/2014 г., III
н.о. ВКС отхвърля довода за нарушаване на правото на защита на подсъдимия поради.
10
обстоятелството, че с въззивното решение той е бил признат за невиновен по обвинението за
извършването на три от петте обвинения за нарушение на правилата за движение.„Когато
от обвинението отпаднат част от нарушенията на правилата за движение по ЗДвП,
запълващи бланкетната диспозиция на състава на чл. 343а НК, вр. чл. 342, ал.1 НК, е
налице стесняване на обвинението, което не налага допълнителни усилия на подсъдимия за
упражняване на правото му на защита, а напротив - улеснява я. В тези случаи, не е налице
типичен случай на изменение на обвинението по смисъла на чл. 287, ал. 1 от НПК, тъй
като нито се повдига обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, тъй като то
остава същото, нито съществено се изменя обстоятелствената част на обвинението,
тъй като някои факти от кръга на тези, в които подсъдимият е обвинен, отпадат,
поради. което се облекчават усилията на подсъдимия да се защитава и по тях /В този
смисъл - ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС/”. В настоящия случай отпадат от обвинението
всички нарушения на ЗДвП, които са запълнили бланкетната норма на чл.342 от НК, но от
фактическа страна в обвинителния акт остават всички факти относно непредпазливо
нанесената тежка телесна повреда на пострадалия, която обстойно е мотивирана в
обвинителния акт и тези факти са сред признатите от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от
НПК. Това е така, защото като факти те се включват в състава на престъплението по чл.343
ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл.342 от НК, което е квалифицирано именно във връзка с непредпазливо
причинена тежка телесна повреда по чл.128 от НК. Тези фактически положения както бе
прието по-горе са правилно установени и делото е напълно изяснено от фактическа страна.
Срещу тези факти подсъдимият се е защитавал още в хода на досъдебното производство,
защитавал се е по тях и в хода на съдебното производство до настоящия момент. Затова
ШОС намира за изцяло несъстоятелен довода на адв.Н., че никога не са се защитавали по
обвинението по чл.133 от НК.
В този смисъл е и Решение № 624А от 16.09.1993 г. по н.д.№ 579/92 г., I н.о., според
което „За да измени присъдата, като приложи закон за по-леко или еднакво наказуемо
престъпление, втората инстанция трябва да констатира не само че фактическите
положения са правилно установени и делото е напълно изяснено от фактическа страна, но
освен това и че тази промяна в правната квалификация (преквалификация) не накърнява
правото на защита на подсъдимия. Правото на защита на подсъдимия не се накърнява, ако
новата правна квалификация само обобщава отделните правила, включени в предишната
правна квалификация и срещу тях подсъдимият се е защитил (имал е възможност да се
защити) в първата инстанция.“.
По изложените аргументи не се споделя доводът на защитника адв.Н., че ако се
изпълни искането на прокурора, ще се стигне до процесуално нарушение, защото изменяйки
обвинението на такова по чл.133 от НК от въззивния съд, неминуемо ще се нарушат правата
на подсъдимия, след като той никога не се е защитавал по такова обвинение. Подсъдимият
още от ДП се е защитавал по всички предявени елементи от престъплението по чл.133 от НК
– че по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пострадалия, защото именно
тежката телесна повреда по чл.128 от НК е противоправния резултат от престъплението по
чл.343 ал.1 б.“б“ от НК и именно този резултат го прави съставомерно. Затова защитавайки
се по непредпазливо транспортно престъпление с противоправен резултат тежка телесна
повреда, то подсъдимият се е защитавал и срещу всички елементи на състава на чл.133 от
НК от обективна и субективна страна. Доводът, че това престъпление дори не се намира в
една и съща глава от НК с транспортните престъпления, като систематичното му място е
съвсем друго и двете защитават различни непосредствени обекти се приема от настоящия
състав, с уточнението, че след като елементите от процесното престъпление от глава ІІ от
Особената част на НК, са част от елементите на престъплението по чл.342 и сл. от НПК
намиращо се в глава ХІ от Особената част на НК, то защитавайки се по всички предявени
елементи от последното престъпление - подсъдимият се е защитавал и по първото намиращо
се в друга глава от Особената част на НК. Непосредствен обект на престъплението по чл.133
11
вр. чл.128 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността - то е уредено в раздел ІІ от глава ІІ от
Особената част на НК, но именно намиращите се там чл.128 от НК и чл.129 от НК са
противоправния резултат към който мълчаливо препраща чл.343 ал.1 б.“б“ от НК.
В този смисъл ще следва да се измени присъдата на районния съд прилагайки закон
за по-леко наказуемо престъпление, като се преквалифицира деянието при същите
фактически признаци, срещу които подсъдимият е осъществявал правото си на защита по
време на цялото наказателно производство. Съществена корекция в текстовата част на
диспозитива на присъдата на ШРС не се налага, защото посоченото покрива именно
обективните критерии обсъдени от ШОС по непредпазливо причинената тежка телесна
повреда. За прецизност по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.
чл.342 от НК във връзка с нарушени разпоредби на чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП подсъдимият
следва да бъде оправдан.
По отношение на наложеното наказание ШОС съобрази следното: При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление РС правилно е съобразил
добрите данни за личността му, които обуславят категоричния извод, че у него няма
изградена антисоциални нагласи към противоправно поведение, а процесното деяние
представлява инцидентна проява в неговия съзнателен живот, поради. което неговата
обществена опасност е ниска. Степента на обществена опасност на деянието според
настоящия състав е средна предвид обстоятелствата, при които е причинена телесната
повреда и механизма на причиняването й, но като се вземе предвид и приноса на
пострадалия. РС правилно е съобразил като смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало; обстоятелството, че подс. Д. притежава СУ МПС от 1999г. и не е системен
нарушител на правилата за движение, въпреки, че работи като шофьор; съпричиняването на
резултата от пострадалия А., който не е следвало да се намира зад товарния автомобил. Към
тези смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се добавят и продължителния срок
на разглеждане на делото в съдебната фаза /обусловено от двукратното възобновяване на
въззивното производство/, липсата на наложени административни наказания по чл.78а от
НК, съдействието му в хода на досъдебното производство, добрите данни за личността му,
включително и в професионален план. Самопризнанията в настоящия случай не следва да се
отчитат като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те се вземат предвид от
закона на друго основание – а именно на безусловно предопределящо приложението на
чл.58а от НК на основание чл.373 ал.2 от НПК. ШОС както и РС, също не установи наличие
на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха въззивния съд съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде
определено при условията на чл.55 от НК, поради. наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: Предвид самопризнанието на подсъдимия съобразно
чл.373 ал.2 от НК следва, ако съдът определи наказание лишаване от свобода при условията
на чл.54 от НК, да приложи чл.58а от НК и да го редуцира с една трета. Тъй като са налице
едновременно условията на чл.58а ал.1 и на чл.55 от НК, по смисъла на чл.58а ал.4 от НК
следва да бъде приложен само чл.55 от НК, тъй като именно той е по-благоприятен за дееца.
В случая констатирани по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна са
многобройни, а от друга две от тях - съпричиняването от страна на пострадалия и
продължителното съдебно производство се приемат като изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 133 от НК са предвидени наказание
"лишаване от свобода" до една година или наказание „пробация“. Предвид тежкия
съставомерен резултат – тежка телесна повреда състояща се в загуба на крак, настоящият
състав приема, че за конкретното престъпление следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, тъй като само с този избор може да се изпълнят целите на
генералната превенция. В същото време предвид ниската степен на обществена опасност на
12
дееца, констатацията, че у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи към
противоправно поведение, че процесното деяние представлява инцидентна проява в неговия
съзнателен живот и предвид продължителния срок на наказателното производство, съдът
намира, че дори и наложено в минималния предвиден от закона размер от три месеца и
отложено с минималния изпитателен срок от три години, то ще се яви прекомерно тежко
както за конкретното деяние, така и за дееца. Искането на прокурора за определяне на
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в размер между средата и
максимума не може да бъде уважено, тъй като такова наказание не би изпълнило целите на
специалната превенция, при констатираните добри данни за личността и съпричиняването от
пострадалия. поради. това наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода бъде заменено с
наказание „пробация“. Съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, да наложи
наказание "пробация“ в минималните предвидени от закона параметри - с двете
задължителни мерки по чл.42 ал.2 т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца. Наказанието не
следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или генералната превенция –
то следва да изпълни и двете цели. Именно затова ШОС приема, че определеният размер на
тези две пробационни мерки в тяхната комбинация е за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че именно по този начин определеното
наказание пробация с избраните пробационни мерки ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. По този начин и с тези
пробационни мерки, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция. Тъй като за престъплението по чл.133 от НК не се предвижда
наказание лишаване от права по чл.37 т.7 от НК, в частта относно наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС присъдата следва да бъде отменена, както и в частта
относно наложеното наказание „лишаване от свобода“.
По изложените до тук аргументи относно несъставомерността на деянието като
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.1 от НК и определянето на наказанието за
престъпление по чл.133 от НК, настоящият състав на ШОС намира доводите в протеста за
несъстоятелни.
По отношение на веществените доказателства и разноските съдът се е произнесъл
правилно и не се налага изменение в тази част дори и при приложението на закон за по-леко
наказуемо престъпление с настоящия съдебен акт.
С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не
констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, а само
нарушение на материалния закон при приложението на нормите на НК, въззивният съд
намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като бъде приложен закон за по-
леко наказуемо престъпление и бъде преквалифицирано деянието от такова по чл.343, ал.1,
б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК, на такова по чл.133 вр. чл.128 ал.1 от НК, за това че
подс.Д. на 14.10.2020г. край с.Белокопитово, обл.Шумен, по непредпазливост причинил на
Е.А.А. от *****, тежка телесна повреда, изразяваща се в травма на дясно стъпало - тежко
размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората
предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична
ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни кости, довели до загуба на десния
крак. Присъдата следва да бъде изменена и в частта относно наложените наказания, като
бъдат отменени наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да
управлява МПС“ и респ. предвид изложеното по-горе относно наказанието бъде наложено
13
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. Налице са предпоставките на чл.337 ал.1 т.2 от НПК, в която
хипотеза въззивният съд следва да се произнесе с решение, като измени
първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната част, прилагайки закон за по-
леко наказуемо престъпление и оправдае подсъдимия по първоначално повдигнатото с
обвинителния акт обвинение по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК, във връзка с
включените в бланкетната норма разпоредби на чл. 40 ал.1 и 2 от ЗДвП.
В останалата си част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.2 от НПК, вр. чл. 334, т. 3
от НПК, Шуменският Окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 52 от 31.10.2022 г. по НОХД № 1010 по описа за 2022
година на Шуменския Районен съд по отношение на Д. Б. Д. в наказателно-осъдителната
част като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, за това че на 14.10.2020г.
край с.Белокопитово, обл.Шумен, по непредпазливост причинил на Е.А.А. от *****, тежка
телесна повреда, изразяваща се в травма на дясно стъпало, довела до загуба на десния крак,
поради. което и на основание чл.133 вр. чл.128 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му
налага наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца, като
го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр.
чл.342, ал.1 от НК и отменя наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от
право да управлява МПС“.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 52 от 31.10.2022 г. по НОХД № 1010 по описа за 2022
година на Шуменският Районен съд в останалата и част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за
изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14