Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Велико Търново, 04.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на трети
юни две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2808 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 и сл. ЗПК вр.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" АД и ответникът е сключен договор
за заем № 1161-10143443 от 11.10.2016г., съгласно който, заемодателят е
предоставил на заемателя кредит в размер на 3000 лв.
Ищецът сочи, че страните са уговорили договорна лихва по кредита в размер на
610, 08 лв., като по този начин общата стойност на плащанията по него възлиза
на 3610, 08 лв. Твърди, че общото задължение по кредита е следвало да се погаси
в срок до 18.09.2017г., на 48 равни седмични вноски, в размер на 75, 21 лв.
всяка, като падежа на първата вноска е 24.10.2016г. Ищецът твърди, че по искане
на ответника между същите страни е сключен договор за допълнителни услуги към
договора за заем от 11.10.2016г. Сочи, че по силата на този договор
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
пакет от допълнителни услуги подробно описани в Приложение № 1 към договора
срещу задължението на последния да плати сумата от 864 лв., разсрочено, на 48
равни седмични вноски, считано от 24.10.2016г. в размер на 18 лв. – всяка.
Ищецът твърди, че на основание договора за допълнителни услуги заемодателят в
качеството си на застрахователен посредник е финансирал заплащането на
дължимата от ответника застрахователна премия по сключената от него с „Уника” АД застраховка „Защита”. Посочва, че от своя страна заемателят се е задължил да върне на заемодателят платена
от него премия в размер на 2376 лв., на 48 равни седмични вноски, в размер на
49лв. – всяка, считано от 24.10.2016г. Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимите от него суми, като признава извършването на плащане в
общ размер на 1291 лв., с която сума е погасена главница в размер на 480, 49
лв., договорна лихва в размер на 203, 01 лв., допълнителни услуги в размер на
162 лв. и застрахователна премия в размер на 445, 50 лв. Посочва, че поради
изпадането на длъжника в забава, считано от 27.12.2016г. до датата на подаване
на заявлението в съда му е начислена лихва за забава по договора за заем в
размер на 137, 91 лв. респ. по договора за допълнителни услуги в размер на 124,
06 лв. Ищецът твърди, че на 10.04.2017г. е подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., по силата на
което, заемодателят му е цедирал вземанията си срещу
ответника по процесните договори за заем и за
допълнителни услуги към него, ведно с всички привилегии и обезпечения,
включително изтекли лихви. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента на два пъти е изпращал до ответника уведомления за
извършената цесия, които са се върнали невръчени, тъй
като длъжникът не е открит на адреса си. В тази връзка сочи, че към исковата
молба е приложил уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД и ответникът следва да се
счита за уведомен за извършената цесия с получаването на препис от съдебните
книжа. Ищецът твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 5821, 09 лв.,
се е снабдител със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 968/2018г. на ВТРС,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на това моли
съда да приеме за установено, че ответницата му дължи по договора за заем - главница в размер на 2519, 51 лв., договорна
лихва в размер на 407, 47 лв. за периода 26.12.2016г. – 18.09.2017г. и мораторна лихва в размер на 137, 91 лв. за периода
27.12.2016г. до 29.03.2018г., а по договор за допълнителни услуги – сумата от
702 лв. – стойност на тези услуги за периода 26.12.2016г. – 18.09.2017г.,
сумата от 1930, 50 лв. – застрахователна премия за периода 26.12.2016г. –
18.09.2017г. и сумата от 124, 06 лв. – мораторна
лихва за периода 27.12.2016г. до 29.03.2018г., както и законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения си особен представител оспорва предявените искови претенции като
недопустими и неоснователни. Релевира възражение за
нищожност на клаузите на договора за заем, поради неправноправния
им характер и доколкото не са индивидуално уговорени. Алтернативно счита, че
същите нарушават добрите нрави, тъй като нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Отделно изтъква, че
договора за заем е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал. 1 т. 9, т. 10
и т. 12, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По същество
оспорва да е получавал процесния заем, както и
оспорва автентичността на подписите си върху представените от ищеца документи.
Оспорва да е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за извършената
цесия, за което развива подробни съображения. Релевира
възражение за нищожност на рамковия договор за цесия, тъй като има за предмет
бъдещи вземания. От друга страна сочи на неизпълнение на чл. 1.2 от този
договор, тъй като конкретно прехвърлените на ищеца вземания не са надлежно
индивидуализирани. Оспорва кредиторът да е изпълнявал задълженията си по
договора за допълнителни услуги и да е заплатил уговорената застрахователна
премия, за да му се дължи насрещната парична престация
от длъжника. В тази връзка сочи, че с договора за цесия ищецът не е придобил
вземания по договора за допълнителни услуги и застрахователна премия, както и
че вземането за последната възниква направо за застрахователя,
а не за заемодателя. Възразява срещу валидността на договора за допълнителни
услуги и счита същият за нищожен, поради противоречието му с добрите нрави,
поради липсата на основание и поради противоречие с закона – чл. 19 ал. 4 ЗПК,
за което излага подробни съображения. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
заем CrediHome № 1161-10143443/11.10.2016г. се
установява, че трето за делото лице - "***" АД е предоставило на
ответника заем в размер на 3000 лв., който е следвало да върне, ведно с
договорна лихва в размер на 610, 08 лв. или общо сумата от 3610, 08 лв. до
18.09.2017г. /погасителен план към договора/. Страните са уговорили връщането
на заема да се извърши разсрочено на 48 броя седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 75, 21 лв., като падежа на първата вноска е 24.10.2016г. В договора
е посочено, че фиксирания лихвен процент е 40, 69 пункта, а годишния процент на
разходите /ГПР/ е 49, 97 пункта. С подписването на договора ответницата изрично
е декларирала, че е получила предоставения й заем и се е задължила да го
изплаща точно и навременно на заемодателя съгласно Общите условия /ОУ/и
погасителния план, които са неразделна част от договора за заем. Съгласно чл.
19 от ОУ към договора за заем при забава на дължимата погасителна вноска, заемополучателят дължи лихва за забава върху същата в
размер на законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на
задълженията си. Страните по договора за заем от 11.10.2016г. са сключили и
договор за допълнителни услуги към него, съгласно който, заемодателят се е
задължил да предостави на клиента допълнителни услуги по пакет „Комфорт”, както
и да финансира сключването с негово посредничество на застраховка „Защита” по
пакет „Премиум живот”. Включените в пакета „Комфорт”
допълнителни услуги са изброени в т. 3.1 от договора и са описани подробно в
приложение № 1 към него, като дължимата от ответника цена за предоставянето им
следва да се плати от него на 48 седмични вноски, всяка в размер на 18 лв., с
падеж на вноската - всеки понеделник. Страните са се уговорили, че за
осъщественото посредничество при сключване на застрахователния договор и за
финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия, ответникът следва
да върне на заемодателя общо сумата от 2376 лв., която следва да плати
разсрочено на 48 броя седмични вноски, всяка в размер на 49, 50 лв. По делото е
представен сключения с посредничеството на кредитора застрахователен договор
под формата на застрахователна полица за застраховка „Защита” с №
МС320141161-10143443 между заемополучателят и
застрахователно дружество „***” АД. Застрахователният договор е сключен в полза
на трето лице – заемодателят по процесния договор за
заем, на което следва да се изплати застрахователната сума при настъпване на
покрит застрахователен риск. Застрахователното покритие по договора е за
времето от 11.10.2016г. до 12.09.2017г., а размера на застрахователна премия възлиза
на 2376 лв. Според уведомление с изх. № 44580219/31.05.2019г. тази премия е
платена от заемодателя на застрахователното дружество на 21.11.2016г. по банков
път чрез т.нар. масово платежно нареждане, което обаче застрахователят не може
да представи по делото, тъй като съдържа неотносима
финансова информация и лични данни на множество други лица /лист 173/.
От рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. се установява, че кредитодателят като цедент се е
съгласил регулярно да прехвърля на ищеца по делото станали ликвидни и изискуеми
негови вземания по договори за заем и договори за допълнителни услуги, които ще
бъдат индивидуализирани в Приложение №1, което е неразделна част от договора за
цесия. Страните са уговорили, че при спазване условията на рамковия договор ще
се прехвърлят и нови вземания на месечна база, които ще се индивидуализират в
ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане
и потвърждаване то става неразделна част от договора за цесия. С анекс № 1 и
анекс № 3 срока на действие на рамковия договор за цесия е продължен до
22.01.2018г. От извлечение от приложение № 1 от 10.04.2017г. към рамковия
договор за цесия се установява, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което е
индивидуализирано с данните на кредитополучателя, с
номер и датата на договора, с размер на отпуснатата главницата и с остатъка от
дължимите суми към деня на цесията. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99
ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1 от 10.04.2017г. вземания са прехвърлени на
цесионера. Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента /лист 27/ и в съответствие с уговореното в 4.4. от
договора за цесия е изпратил до ответника на два пъти уведомителни писма от
12.04.2017г. и от 21.08.2018г. за извършеното прехвърляне на задълженията му по
процесния договор за кредит. Видно от представените
известие за доставяне и обратна разписка пратките са върнати като непотърсени. Препис от уведомителните писма и посоченото по
- горе пълномощно са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, чрез назначения му особен представител.
Ответникът е оспорил, чрез особения си представител,
че процесните договори за заем и допълнителни услуги,
ОУ към тях и застрахователната полица са подписани от кредитополучателя,
поради което по делото е открито производство по чл. 193 ГПК и е изслушана
съдебно – графическа експертиза. Съгласно заключението на същата и обясненията
на вещото лице в съдебно заседание подписите за „заемополучател”,
„клиент” и „застраховано лице” в оспорените документи са положени от ответника
по делото.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил в пълен размер
предоставената му в заем сума и че за погасяване на задълженията си по кредита
същият в периода 25.10.2016г. – 23.12.2016г. е платил общо сумата от 1291 лв.,
с която частично е погасена главница по договор за заем в размер на 480, 49
лв., договорна лихва в размер на 203, 01 лв., застрахователна премия в размер
на 445, 50 лв. и цена на допълнителни услуги в размер на 162 лв. /приложение №
1 към експертизата/. След датата на цесията не са извършвани други погашения на
задължения по процесните договори, поради което
според вещото лице ответникът има непогасени
задължения в общ размер на 5821, 05 лв., от които сумата от 2519, 51 лв. –
главница по договора за заем, сумата от 407, 07 лв. – договорна лихва по него,
сумата от 1930 лв. – застрахователна премия, сумата от 702 лв. – цена на пакет
допълнителни услуги, сумата от 137, 91 лв. – лихва за забава по договора за
заем и сумата от 124, 06 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни
услуги, двете за периода 27.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в
съда. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че е
изготвило експертизата въз основа на предоставени му от ищеца справки, без да
са му представени първични счетоводни документи и доказателства за заплащане на
застрахователната премия от ищеца на застрахователя.
От приложеното
ч.гр.д. № 968/2018г. по описа на ВТРС се установява, че за горепосочените суми в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 496/04.04.2018г.,
която е връчена на последния при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в съответствие с
разписаното в чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния
иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея
основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно отношение между кредитодателят и
ответника по договор за заем № 1161-10143443 от 11.10.2016г. и по договор за
допълнителни услуги към него, усвояването на кредита от страна на ответника,
предоставянето на допълнителни услуги от страна на заемодателят, включително
изплащане на застрахователната премия на застрахователя
по застраховката „Защита”, настъпила изискуемост на вземанията по договорите,
размера на претендираните отделни вземания, както и
че те са цедирани на ищеца от стария кредитор, за
което ответник е надлежно уведомен.
От събраните
доказателства безспорно се установи по делото съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за заем CrediHome
№ 1161-10143443/11.10.2016г., по силата на който, кредитодателят
е предоставил на ответника заем в размер на 3000 лв. Предприетото от последния,
чрез особения му представител, оспорване на автентичността на договора за
паричен заем и ОУ към него не се доказа по делото. От заключението на
изслушаната съдебно – графическа експертиза категорично се установи, че
подписите под посочените документи за „заемополучател”
и „клиент” са положени от ответницата. Следователно последната се явява страна
по договора за заем в качеството си на заемополучателят
и е валидно обвързана от него. С подписването на договора за заем същата е декларирала,
че е получила предоставения й кредит в пълен размер. По този начин страните са
придали на договора характер на разписка и с подписването му ответникът е
удостоверил неизгоден за себе си факт – този на получаване на отпуснатата в
заем сума. В тази насока е и заключението на изслушаната по делото ССчЕ. С реалното получаване на процесната
сума е завършен фактическия състав на договора за заем, което е породило
задължение за ответника да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 610, 08 лв., на 48 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 75, 21 лв. в срок до 18.09.2017г. Ето
защо възраженията на ответника за липсата на доказателства за реално получаване
на заема са изцяло неоснователни. Такива се явяват и възраженията за нищожност
на договора за заем, поради неравноправния характер на клаузите му по смисъла
на чл. 143 и сл. ЗЗП, евентуално поради нарушаване на добрите нрави, с оглед
създаване на условия за неоснователно обогатяване на кредитора респ.
възраженията за неговата недействителност, поради сключването му в нарушение на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 12 ЗПК. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
незначително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като в посочена разпоредба неизчерпателно
са изброени проявните форми на неравноправност
на клаузите на потребителския договор. С отговора на исковата молба ответникът
не е посочил изрично кои точно клаузи от договора за заем счита за
неравноправни, а е акцентирал, че същите не са индивидуално уговорени и че съдът
е длъжен да следи служебно за наличието в потребителските договори на клаузи с неправноправен характер. Противно на оплакванията на
ответника съдът в светлината на чл. 147 ЗЗП намира, че клаузите на процесния договор за заем са съставени по ясен и
недвусмислен начин. Това, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени
априори не води до еднозначния извод, че те са неравноправни по смисъла на чл.
143 и сл. ЗЗП. В случаят съдът намира, че при сключване на договора за заем са
спазени изискванията за добросъвестност и не се откриват значителни неравновесия между правата и задълженията на кредитора –
търговец и ответникът – потребител. Последният се е съгласил и е приел
условията на договора, от които е пределно ясно каква сума следва да върне на
заемодателя, каква част от нея е главница и каква договорна лихва, както и по
какъв начин и в какъв срок следва да стане това. По делото не се търси нещо различно
или в повече от договореното, нито се твърди да е налице едностранно изменение
на условията на договора от търговеца респ. едностранно увеличаване на цената
му от него, поради което твърдяната неравноправност на договорните клаузи не е налице. Противно
на твърденията на ответника клаузите на договора не създават условие за такова
неоснователно обогатяване на кредитора, при което да е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации
на страните, която да води до невалидност на договорната
връзка между тях, поради нарушаване на добрите нрави. Цената на договора т.е. договорната
лихва е уговорена в размер, който е съобразен с допустимия в закона таван на
годишния процент на разходите и изначално е определена до точно фиксирана сума,
а обезщетението за забава е съизмеримо със законната лихва. Не е налице и твърдяната недействителност на договора за заем по смисъла
на чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 и
т. 12 от същия закон. Текста на договора е написан на разбираем език и съдържа
всички изискуеми от закона уговорки, а съдържанието на неговите клаузи, с които
ответникът е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори. В процесния договор за заем по ясен и
недвусмислен начин е посочен общия размер на заема, общата сума за връщане,
броя на седмичните вноски, стойността на всяка вноска и падежа им, съгласно
уговорения между страните погасителен план. Посочено е на колко пункта възлиза
фиксирания лихвен процент /40, 69 %/, както и годишния процент на разходите по
кредита /49, 97 %/. По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че не
е налице нарушаване на сочените от ответника изисквания на чл. 11 ал. 1 ЗПК,
които да водят до недействителност на договора за заем. Същият е валиден и е
породил облигационните си последици между страните.
Частично
недействителен обаче е договора за допълнителни услуги към договора за заем, касателно пакета „Комфорт”, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а ал. 2 ЗПК. Последната забранява на
кредитора да изисква плащане на такси и комисионни, свързани с управлението и
погасяването на кредита. Несъмнено заплащането на възнаграждение от страна на заемополучателя срещу предоставяне на включените в този
пакет допълнителни услуги има характер на комисионна по смисъла на чл. 10а ЗПК,
поради което клаузите, които го уреждат са недействителни в съответствие с чл.
20 ал. 1 ЗПК. Заплащането на подобно възнаграждение не може да бъде предвиждано
вън от самия договор за заем, тъй като по този начин се постига заобикаляне на въведената
в закона забрана по чл. 19 ал. 4 ЗПК. В тази връзка следва да бъде отчетено
обстоятелството, че дължимите суми по пакета „Комфорт” и договора за заем
реално се погасяват по един и същи погасителен план относно броя и падежа на
вноските, както и факта, че цената на допълнителните услуги /864 лв./ надвишава
близо един път и половина размера на договорната лихва. Налице е нищожност на
клаузите, уреждащи пакета допълнителни услуги, поради което за кредитора не е
налице валидно възникнало вземане за тяхната цена и посочената по – горе сума
не се дължи от ответника. Дори обсъжданите клаузи да са действителни, по делото
не се установи заемодателят реално да е предоставял на заемополучателя
допълнителни услуги по пакет „Комфорт”, за да има вземане за тяхната цена от
последния.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че ответникът се е възползвал от
уговорената в договора за допълнителни услуги възможност и е сключил с
посредничеството на кредитора си застрахователен договор за застраховка
„Защита”. Не се установи по делото обаче заемодателят да е изпълнил
задължението си да финансира еднократното заплащане на дължимата по този
договор застрахователна премия. Вещото лице по изслушаната ССчЕ
не е установил това обстоятелство от изследваните документи, а такива доказващи
пряко факта на изплащане не са му представени. Представеното от
застрахователното дружество уведомление за извършено плащане представлява частен
свидетелстващ документ, който обективира изгоден за
представилата го страна факт. Същото не е подписано от страната, на която се
противопоставя и при липсата на други доказателства, които да го подкрепят не е
достатъчно, за да се приеме, че кредиторът е заплатил от името на застрахования
следващата се по застрахователния договор премия. Съгласно договора за
допълнителни услуги плащането на премията от кредитора е основанието, което
поражда задължението на заемополучателя да му я върне
разсрочено съгласно уговореното. При липсата на плащане на застрахователната премия,
за кредитора не е възникнало вземане срещу длъжника за връщането й. В тази
хипотеза /при неплатена премия/, правото да я получи е на застрахователното
дружество, а не застрахователния посредник, тъй като страна по застрахователния
договор е единствено застрахователя /арг. чл. 323 вр. чл. 313 КЗ/. Отделно
от това в качеството си на трето правоимащо по
застраховката лице, заемодателят има право да получи само следващото му се
застрахователно обезщетение при настъпването на покрит риск, но не и да търси
реално изпълнение на вноските по премията.
Мотивиран от
горното съдът намира, че заемодателят не е носител на вземания по договора за
допълнителни услуги, поради което не може да прехвърли същите на ищеца по
делото на основание сключения между тях рамков договор за цесия от 16.01.2015г.
и приложение № 1 към него от 10.04.2017г. Следователно предявения иск за
установяване дължимостта на вземане за цена на пакет
допълнителни услуги в размер на 702 лв. и за застрахователна премия в размер на
1930, 50 лв. следва да се отхвърли. След ката липсва главно вземане, в полза на
ищеца не се е породило претендираното акцесорно вземане за лихва за забава в размер на 124, 06
лв., поради което и в тази си част предявения иск по чл. 422 ГПК се явява неоснователен
и недоказан.
На основание горепосочения
договор за цесия обаче ищецът по делото се явява материалноправно
легитимиран да търси установяване дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение, касателно договора
за паричен заем. Вземанията по този договор са му прехвърлени от стария
кредитор по реда на чл. 99 ЗЗД, доколкото са надлежно индивидуализирани по обем
и обхват в Приложение № 1 от 10.04.2017г. Възраженията на ответника в тази
насока са изцяло неоснователни. Не е налице твърдяната
нищожност на рамковия договор за цесия, тъй като имал за предмет бъдещи
вземания. С този договор страните уговарят предпоставките, при наличието на
които ще се извършва цедирането на конкретните
вземания. Видно от него прехвърлянето настъпва с включването им в съответното
приложение № 1, което се подписва от всяка от страните и става неразделна част
от рамковия договор. Обект на цесията може да бъде всяка прехвърлимо
вземане, което съществува към момента на цедирането,
дори да не е изискуемо и спорно, с оглед на което не може да се говори за
нищожност на договора за цесия, поради липсата на предмет. За да се прояви
действието на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между
стария и новия кредитор. От момента на постигне на съгласието страните по
договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени
права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му
бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването
има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението
му. Изходящото от цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор
и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла
на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99
ал. 3 ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/
по силата на нарочно упълномощаване от цедента. В
този смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о.,
ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. По делото не се твърди и не се доказа ищецът
да е отправил до длъжника нарочно уведомление, предхождащо подаването на
исковата молба. Като приложения към последната обаче са представени уведомление
за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, изходящо от упълномощен за това представител на
ищеца и препис от споменатите пълномощни. Според Решение № 3/16.04.2014г. по
т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС, с достигане на същите до длъжника е налице
надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и последната
поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По
делото следва да се приеме, че е налице уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, въпреки че това е станало по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения му
особен представител /виж Решение № 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I
т.о., ВКС/. За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на
особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ
исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в
чл. 37 и сл. ГПК правила. Отделно от това, от отбелязванията върху
товарителниците на изпратените на ответника уведомителни писма, се установява,
че същият не е потърсил пратката и е отказал да я получи по телефона. Той сам
се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне,
поради което не може, чрез особения си представител, да противопоставя
възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99
ал. 3 ЗЗД. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване за прехвърляне на вземането само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен
за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По
делото нито се твърди, нито се доказва длъжникът да е платил преди да му е
връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера,
поради което възражението на ответника за ненадлежното
му уведомяване за цесията не засяга придобитите от ищеца права по силата на процесния договор за прехвърляне на вземания. Ето защо към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се
приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето
на вземането е противопоставимо на ответника и има
действие спрямо него.
Ищецът обаче не
е носител на вземанията по договор за заем в претендирания размер, тъй като при
липсата на възникнало за ответника задължение за плащане на суми по договора за
допълнителни услуги, с безспорно заплатената от него сума в общ размер на 1291
лв. са погасени изцяло първите 17 погасителни седмични вноски от приетия между
страните погасителен план. С подписването на договора длъжникът се е съгласил
изпълнението на задължението му да се извърши по този план, поради което извършените
плащания следва да се съобразят с него. Доколкото в договора за заем липсва
уговорка кое вземане от погасителната вноска ще се погасява първо, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие цялата вноска, приложение следва да
намери правилото на чл. 76 ал. 2 ЗЗД, поради което от 18 вноска частично следва
да се погаси вземането за договорна лихва до размера на 12, 43 лв. При
съобразяване на посоченото погашение към момента на цедиране
на вземанията по процесния договор за заем ответникът
е останал задължен за сумата от 2063, 18 лв. – главница и за сумата от 255, 90
лв. договорна лихва формирани като сбор от вноски по погасителния план от 18 до
48. Изпадането на длъжника в забава в случая е от деня следващ падежа на 18-та
вноска т.е. от 21.02.2017г., от който момент следва да се изчислява мораторната лихва по чл. 19 от ОУ върху дължимата главница
по всяка вноска. Изчислената по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор
за законна лихва, обезщетението за забава за периода 21.02.2017г. до
29.03.2018г. лихвата за забава е в размер на 167, 70 лв.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че ищецът по делото като цесионер по договора
за цесия от 16.01.2015г. и приложение № 1 към него от 10.04.2017г. е титуляр на
вземанията по процесния договор за заем до размера на
сумата от 2063, 18 лв. – главница и на сумата от 255, 90 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2017г. – 18.09.2017г., до които размери следва да бъде уважен
предявения специален установителен иск. Ищецът е
носител на вземането за мораторна лихва до размера на
сумата от 167, 70 лв. за периода 21.02.2017г. – 29.03.2017г., но с оглед диспозитивното начало в процеса предявения установителен иск по чл. 422 ГПК следва да се уважи до
заявения размер на 137, 91 лв. Искът подлежи на отхвърляне относно вземането за
главница и за договорна лихва по договора за заем за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер, а относно вземането за лихва за забава за
периода от 21.12.2016г. до 21.02.2017г., както и изцяло относно вземанията по
договора за допълнителни услуги в размер на 1930, 50 лв. – застрахователна
премия, 702 лв. – пакет допълнителни услуги и 124, 06 лв. лихва забава по
договор за допълнителни услуги, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото производство ищецът е
доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 261, 58 лв., за
депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и за депозит за особен представител в
размер на 700 лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част на иска, с оглед на което, при общ размер
на разноските от 1361, 58 лв. за настоящото производство, същият следва да
понесе разноски в размер на 574, 71 лв. респ. за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 70, 24 лв. По аргумент от т. 7 на ТР №
6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС
внесения от бюджета на съда депозит в размер на 200 лв. за вещо лице изготвило
СГЕ следва да се възложи на страните, съобразно изхода на спора. Така,
съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 115, 58 лв., респ.
ответникът, с оглед уважената част от исковете следва да заплати сумата от 84,
42 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, че
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9 и сл. ЗПК вр. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД СУМАТА от
2063, 18 лв. /две хиляди шестдесет и три лева и 18 стотинки/- представляваща
дължимата част от главницата по договор за заем CrediHome
№ 1161-10143443/11.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното й
изплащане, СУМАТА от 255, 90 лв. /двеста петдесет и пет лева и 90 стотинки/ -
договорна лихва за времето от 20.02.2017г. до 18.09.2017г., както и СУМАТА от
137, 91 лв. /сто тридесети и седем лева и 91 стотинки/ - мораторна
лихва за периода 21.02.2017г. до 29.03.2018г., за които вземания има издадена
заповед за изпълнение № 496/04.04.2018г. по ч.гр.д. № 968/2018г. на ВТРС, като
ОТХВЪРЛЯ установителни искове за главница по договор
за заем за разликата над уважения размер от 2063, 18 лв. до пълния предявен
размер от 2519, 51 лв., за договорна лихва за разликата над уважения размер от
255, 90 лв. до пълния предявен размер от 407, 07 лв. и в периода от
21.12.2016г. до 20.02.2017г. и за мораторна лихва за
периода от 21.12.2016г. до 20.02.2017г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Н.В.И., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:***, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане на
установено, че Н.В.И. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 1930, 50 лв. – застрахователна премия, сумата от 702 лв. - цена
на пакет допълнителни услуги и сумата от 124, 06 лв. – лихва за забава за
периода 27.12.2016г. – 29.03.2018г., представляващи вземания по договор за
допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №
1161-10143443/11.10.2016г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС
СУМАТА от 115, 58 лв. /сто и петнадесет лева и 56 стотинки/ - дължимата част от
възнаграждението за вещото лице по съдебно – графическата експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 84,
42 лв. /осемдесет и четири лева и 42 стотинки/ - дължимата част от
възнаграждението за вещото лице по съдебно – графическата експертиза,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 574, 71 лв.
/петстотин седемдесет и четири лева и 71 стотинки/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска,
както и СУМАТА от 70, 24 лв. /седемдесет лева и 24 стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 968/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: