Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Царево, 05.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при участието на секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 275/2017г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.127 ал.1 от ГПК,
вр. чл.67 от ЗС, предявена от Община Царево против В.С.Ц. с ЕГН ********** ***.
От съда се иска да приеме за установено между страните, че ответникът не
притежава правото на строеж за изграждането на жилищна сграда с допустима РЗП
В деловодството на съда в срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения му от
съда особен представител адв.П., с който
отговор се взема становище за неоснователност на исковата молба, като излага
доводи за липса на съдействие от страна на община Царево за реализиране правото
на строеж. Не се оспорват ангажираните от ищцовата страна доказателства.
В с.з. Община Царево, редовна призована,
се представлява от адв.Г.Н., надлежно упълномощен, който поддържа исковата
молба.
В с.з. ответникът Ц. се представлява
от назначеният му от съда особен представител адв.П., която попдържа
представеният писмен отговор.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения
по делото акт за частна общинска собственост № 38 от 17.12.1996 год., вписан в
Службата по вписванията при Районен съд-Царево на 23.11.2006 год. под № 83, т.
XII, Дв.вх.рег. № 3368, н.д.№ 2649, к.п. 49, се установява, че община Царево е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с
идентификатор № ***по КККР на гр. Ахтопол, община Царево, Бургаска област,
одобрена със заповед № РД-18-55 от 24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на
АГКК-София, с площ на имота от 352
/триста петдесет и два/ квадратни метра, Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м/, при граници: имоти с идентификатори № ***
С договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна
общинска собственост от 21.08.2007 год., вписан на 24.08.2007 год. под № 148, в
том .II, Дв.вх.рег.№ 2279 по описа на Службата по вписванията при Районен
съд-Царево, Община Царево е учредила възмездно право на строеж на В.С.Ц. срещу
заплащане от негова страна на сумата от 7 600 лева, по силата на което право да
построи жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на
гр.Ахтопол, община Царево, Бургаска област с допустима РЗП
От представеното по делото Удостоверение с изх. № 09-01-815 от 13.05.2016
г., издадено от Главния архитект на община Царево, се установява, че до
настоящия момент в община Царево не е постъпвала документация във връзка с
реализирането на инвестиционни намерения за поземлен имот с идентификатор № ***по
КККР на гр. Ахтопол, община Царево, както и че не са издавани строителни книжа
на името на ответника Ц.. От същото удостоверение се установява, че при
извършена проверка на място, община Царево е констатирала, че няма извършено
строителство в поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Ахтопол,
община Царево.
Ответникът чрез особения си представител адв.Павлоска признава, че до настоящия
момент не е реализирано така учреденото му ограничено вещно право на строеж в
предвидения в чл.67 от Закона за собствеността и в чл.8 от договора за
учредяването му петгодишен срок, но заявява, че е налице липса на съдействие от
страна на община Царево за реализиране правото на строеж. Също така заявява, че
с поведението си не е станал причина за завеждането на иска.
Като взе предвид обсъдените по-горе
доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че учреденото в
полза на ответницата право на строеж не е реализирано.
Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в
закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не
бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид
случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение
на пет години./В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№ 2141/2005г.
на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за
погасителната давност. При този срок от съществено значение е определянето на
началната дата, от която е започнала да тече давността. Общото правило,
установено от Решение № 124 от 23.04.1990 г. по гражд. д. № 15/90 г. на IV г.о.
на ВС, е, че давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от
фактическата възможност за осъществяването му. За да се приеме, че правото не е
погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката
следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент
правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече
постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента. Тъй като
суперфицията ограничава правомощията на собственика на земята, законът е
предвидил като основание за нейното предсрочно прекратяване факта, че правото
трайно не се упражнява.
В конкретния случай, давността за погасяване на правото на строеж е
започнало да тече за ответната страна на 21.08.2007г. и е изтекла на 22.08.2012г. По делото не се
спори, че нито в срока по чл.67 от ЗС, нито до момента ответната страна не е
реализира учреденото й право на строеж. Що се касае до възражението на
ответната страна, че не е реализирано правото на строеж поради липса на
съдействие от страна на община Царево, то съдът намира същото за неоснователно,
като съображенията на съда за това са следните: съгласно мотивите към пункт
втори на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2011г. на
ВКС, когато собствениците на земята не са поели никакви задължения с договора
за учредяване правото на строеж да извършат някакви фактически или правни
действия за започването на строежа, то те трябва да бъдат извършени от
суперфициаря. От представения по делото договор за учредяване правото на строеж
от 21.08.2007г. се установява, че община Царево не е поела никакви допълнителни
задължения да съдейства на суперфициаря по какъвто и да е начин, следователно
община Царево не е дължала съдействие на ответника да реализира учреденото му
право на строеж.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответната страна, че учреденото в нейна полза на 21.08.2007г. с
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска
собственост, право на строеж върху жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор
№ ***по КККР на гр. Ахтопол, община Царево с допустима РЗП 211 кв.м., е
погасено поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.67 от
ЗС вр.чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Община
Царево с ЕИК *** и адрес за призоваване: гр.Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от кмета Г.Л., против В.С.Ц.
с ЕГН ********** ***, че ответникът В.С.Ц. с ЕГН ********** ***, не притежава правото на строеж за
изграждане на жилищна сграда с допустима РЗП 211кв.м. в поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Ахтопол, община
Царево, Бургаска област, тъй като учреденото право на строеж е погасено по
давност.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател :