Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр.Русе, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 393 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.Ю.Ю., чрез пълномощника адв. С.С., против Решение
№ 627/24.10.2022 г., постановено по АНД № 1202/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено НП № 22-0457-000157/06.07.2022г. ,издадено от ВПД началник
група към ОДМВР-Русе , РУ Ветово, с което на жалбоподателя, на основание чл.174
ал.3 ЗДвП, са наложени кумулативно адм. наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е нарушен материалния
закон и процесуалния закон.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление, като
алтернативно се прави искане за отмяна на решението на РРС и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на РРС.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Т. Й., в депозирано възражение на
касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и иска
отхвърлянето й, както и оставяне в сила на решението на РРС.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано
от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на
19.06.2022г. в 23.30ч., жалбоподателят като водач на МПС е бил спрян за
проверка, като отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техн.средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр.№ ARBB-0075,
поради което му бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 115303,
като не са представени доказателства, че касационният жалбоподател е изпълнил
даденото предписание.
В
акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано
достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната
страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.
По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство.
В същото
време, в хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства, за това, че касационният
жалбоподател
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно
цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.
Посочената
разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи
на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен
случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе
казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната
дейност и осъществява състава на нарушението.
В нормата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване
употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа
да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са
посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче, е свързана със самия начин за
установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа – чрез
техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е
допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който
ред препраща чл. 174, ал. 4 ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се
подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици.
Доколкото самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в
случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е
дал проба за лабораторно изследване и обратно – извършена му е проверка с
техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е
отказал медицинско изследване, ще отсъства основание за прилагане на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
В конкретният
случай безспорно се установява и не се оспорва от касационния жалбоподател, че той е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол. Липсват доказателства, от които да следва правният извод, че в последствие е изпълнил предписаното му явяване в
посоченото му медицинско заведение за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на употребата на алкохол.
При така
изложеното става ясно, че касационният жалбоподател е отказал проверка с техническо средство за употреба
на алкохол, като впоследствие
не е изпълнил предписанието дадено му с талона за
изследване, доколкото това е единият от допустимите от закона начини за
установяване употребата на алкохол от водачи на МПС. Следователно, доколкото в
случая е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, то е
осъществен от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
По
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По
делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от
ответника, като за целта е представен списък на разноските.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР
Русе следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е реливирал
възражение относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 627/24.10.2022 г.,
постановено по АНД № 1202/2022 г. по описа на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА Н.Ю.Ю., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: